Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 05.01.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на пети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ГЕОРГИ СТОЕВ
при
секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2164 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20004043/07.01.2021г. по гр.д. № 6655 по описа за 2020г. на
Софийски районен съд, 51-ви състав „ДЗИ-О.З.”ЕАД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на С.К.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание
на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1315,21 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.02.2020г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени
вреди –увреждане на собствения му автомобил „Пежо 307”, рег. № ********причинени при ПТП, настъпило на 11.10.2019г. в гр. София на Околовръстен път
/до Бетонов възел/ по вина на водач на автомобил БМВ 318”, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” от
„Д.О.з.”ЕАД; на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
622,61лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба
вх.№ 25009290/20.01.2021г. по регистъра
на СРС от ответника по исковете „ДЗИ-О.З.”ЕАД,
ЕИК ******** със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Б., А. , Д.”*** в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения,
че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че за
обезщетение на вредите платил 2282,98лв. , не дължал суми в по-голям размер, приетото по делото заключение по
автотехническата експертиза установявало че стойността на ремонта надвишава 70%
от действителната стойност на автомобила и така в случая имало тотална щета, не
се дължала лихва за забава върху обезщетението, защото не било представено
удостоверение за дерегистрация. Възражението
за тотална щета не било преклудирано, защото обстоятелствата за този извод
узнал едва с приемането на заключението по автотехническата експертиза. Нямало твърдения за тотална щета в исковата
молба, нито за конкретен размер на дължимо обезщетение, иск първоначално бил предявен за 100лв. като частичен иск
целият за 1500лв. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ищец С.К.С., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. Д.Д.,***, пл. „********, сграда на СБА е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението на СРС
в тази част било правилно. По образуваната
щета пред застрахователя той имал възможност да огледа автомобила и да определи
дали има тотална щета, правилно било прието от СРС, че възражението му след
срока за отговор е преклудирано. На
ищеца не било издадено удостоверение от застрахователя за тотална щета и не
било възможност той да снеме от отчет автомобила. Евентуално, ако се приемело,
че има тотална щета, то присъденото от СРС обезщетение следвало да се намали
само със 319,19лв. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2002731/07.02.2020г.
на С.К.С.,
ЕГН ********** срещу ДЗИ-О.З.”ЕАД,
ЕИК ******** , с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 100лв.-частичен
иск, целият за 1500лв., увеличен до размер от 1315,21лв. в о.с.з. от 18.12.2020г. като пълен размер на
обезщетението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
07.02.2020г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди – увреждане на собствения му автомобил „Пежо 307”, рег. № ********причинени при ПТП, настъпило на 11.10.2019г. в гр. София на Околовръстен път
/до Бетонов възел/ от виновно
противоправно поведение на водач на автомобил „БМВ 318”, рег. № ********застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” полица № BG/06/119000870797/27.03.2019г. от „Д.О.з.”ЕАД.
Навело е твърдения, че на 11.10.2019г. в гр. София на ул. „Околовръстен път” –
бетонов възел водач на застрахования при ответника автомобил „БМВ 318” нарушил
правилата за движение и поради несъобразена с пътни условия на интензивен
трафик скорост реализирал удар със спрелия
пред него автомобил „Пежо 307”, за което на водач на БМВ 318” бил
съставен АУАН. Посочил е, че за нанесените по собствения му автомобил било образувана преписка по застрахователна
щета при ответника като застраховател по застраховка „ГО” на водача на БМВ
318”, вредите били описани от застрахователя , платено му било обезщетение от 2282,98лв., но
то не съответствало на размер на претърпените щети. Претендирало е разноски.
Ответникът ДЗИ-О.З.”ЕАД, ЕИК ******** в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навело е твърдения, че действително бил обвързан от застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО” с водача на БМВ 318”, който на 11.10.2019г. провел виновно
противоправно поведение и предизвикал ПТП със собствения на ищеца автомобил
Пежо 307” и нанесените по него вреди.
Платената за обезщетяването на тези вреди сума от 2282,98лв. обаче
напълно обезщетявала ищеца за претърпените вреди, иск бил неоснователен. В
първо о.с.з. след приемане на заключението по автотехническата експертиза е
посочило, че в случая имало тотална щета защото стойността на ремонта
надхвърлял 70% от стойността на автомобила , не се дължала лихва за забавна защото
не било представено удостоверение за дерегистрация на автомобила. Претендирало
е разноски.
С определение от 19.10.2020г.
районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че ищецът е собственик на автомобил
„Пежо 307” рег. № ********, че на
11.10.2019г. в гр. София на ул. „Околовръстен път” е настъпило ПТП причинено от
виновно противоправно поведение на водач на автомобил „БМВ 318”, рег. № ********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № BG/06/119000870797/27.03.2019г. от „Д.О.з.”ЕАД, че процесните вреди по описа на
застрахователя са настъпили от това ПТП и за обезщетяване на вредите ответникът
е платил на ищеца 2282,98лв.
По делото са приети неоспорени от страните Протокол за
ПТП № 1731938/11.10.2019г. , преписка по щета 43082131902990/11.10.2019г.
съгласно която на 11.10.2019г. водач на БВМ 318” е реализирал удар с намиращия
се пред него автомобил „Пежо 307”, от
удара Пежо 307” реализира удар с намиращия се пред него друг автомобил, от процесното ПТП по Пежо 307” са по облицовка
на задна и предна броня, водачи, абсорбер, лайсни, основа на задна броня, задна
престилка, сензор парктроник, ел.инсталация за парктроник, панел з.л. калник, врата
на багажник, ляв фар, преден капак, челно стъкло, щетите са оценени от
застрахователя на сумата от 2282,98лвд., която на 17.10.2019г. е платена като
обезщетение на ищеца.
С прието пред СРС неоспорено от страните заключение по
автотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, пазарната
стойност на части и работи за отстраняване на вреди по описа на застрахователя
към дата на ПТП е 3598,19лв
С прието пред СГС допълнително заключение по автотехническата
експертиза вещото лице след запознаване
с документи по делото е посочило, че автомобил Пежо 307” е с първа регистрация
15.04.2003г. и пазарната му стойност към дата на ПТП е 3870лв., така с оглед на
цената на ремонта, то било налице тотална щета, запазените части били на
стойност от 591лв. ако се приеме , че
автомобила се предаде за скрап, което в
случая съответствала най-точно на обстоятелствата. Посочило е, че ако всяка
запазена част се продава самостоятелно, то тогава стойността на запазените части
е 5065лв., но този подход за определяне на стойността им бил методически
неправилен, защото предполагал всеки собственик на автомобил да има специални
знания и умения по разглобяване на автомобила и неговата продажба. Тази цена от
5065лв. не била съобразена и с разходите по продажбата на запазените части,
които били огромни.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2019г., то
съдът приема, че приложимият материален закон досежно процесния случай е
Кодекса за застраховането в сила от
01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който
представлява застрахователното събитие, обстоятелства, противоправно поведение на застрахован, причинна
връзка между същото и вредите, за които предпоставки
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, пазарна стойност на имуществените вреди към дата
на ПТП, стойността на увреденото имущество към същата дата.
Със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по
застраховка „ГО” на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е
отговорен , но не е
платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1,
т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”–
и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по
както и по чл.363, ал. 4, чл. 364, чл. 365,
ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по
делото, че на 11.10.2019г. в гр. София на ул. „Околовръстен път” е настъпило
ПТП, причинено от виновно противоправно поведение на водач на автомобил „БМВ
318”, рег. № ********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” полица № BG/06/119000870797/27.03.2019г.
от „Д.О.з.”ЕАД, в следствие на което
собствения на ищеца лек автомобил „Пежо 307”, рег. № ********е бил увреден, за
обезщетяване на вредите по него , описани от застрахователя, ответникът е
платил на ищеца сумата от 2282,98лв. , по автомобила са нанесени вредите , които са описани от застрахователя
по щетата след извършени огледи на автомобила: по облицовка на задна и предна
броня, водачи, абсорбер, лайсни, основа на задна броня, задна престилка, сензор
парктроник, ел.инсталация за парктроник, панел з.л. калник, врата на багажник,
ляв фар, преден капак, челно стъкло. Тези обстоятелства се установяват от приети
по делото неоспорени от страните писмени доказателства, безспорни между страните обстоятелства.
Спорен въпрос по делото и размер
на дължимото обезщетение.
При настъпване на покрито от договора за застраховка „ГО” застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахователно обезщетение за претърпените при същото
вреди. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна
увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество , но при съобразяване на стойността на
запазените части и ограниченията за редуциране на размера на обезщетението с
императивни материалноправни норми. При частична и при пълна увреда на имущество
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите към момента на увредата нито действителната стойност на насомото
имущество към този момент. При частична увреда се дължи възстановителната стойност , тоест е стойността, срещу която може имущество да се
възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за
транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната
стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага
обезценка. Овехтяването е инкорпорирано
в самата застрахователна стойност. При
пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, но следва да се съобразят и
императивните материално правни норми на чл. 390 от КЗ, на чл..
22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите Приложение № 1
към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006 г. , отменена) наричана по-долу за
краткост Методиката , която е приложима в случая съгласно изричната
разпоредба на чл.
20, ал. 2 от Наредба 49/16.10.2014г. за задължителното застраховане
по застраховки „ГО” на автомобилистите и злополука” на пътниците в средствата
за обществен превоз, наричана по-долу за краткост Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 390 от КЗ пълна
увреда на имуществото има тогава, стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.
Съгласно чл. 22, ал.2 от Методиката при тотална щета и
установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера
на действителната стойност.
В конкретния случай от приети по
делото основно и допълнително заключение по съдебно автотехническата експертиза
по делото се установява, че стойността на ремонта на вредите по „Пежо 307“ към
ПТП е в размер на 3598,19лв., а
стойността на автомобила към дата на ПТП е
3870лв., стойността на запазените части е 591лв. Съдът кредитира тези изводи на вещото лице като неоспорени
от страните, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Действително, вещото лице е посочило че ако се изчисли стойността на всяка
запазена част поотделно, то стойността
на същите е 5065лв. Вещото лице обаче изрично е посочило при изслушването си пред
СГС, че тази сума е определена методически неправилен подход , защото той
предполагал всеки собственик на автомобил да има специални знания и умения по
разглобяване на автомобила и неговата продажба. Доказателства че такива знания
и умения ищецът притежава по делото не са ангажирани. Същевременно, вещото лице
е посочило, че тази цена от 5065лв. не е съобразена и с разходите по продажбата
на запазените части, които били огромни, което е допълнително основание да се
приеме, че тази сума не следва да се съобрази при определяне на стойността на
запазените части. Съдът приема, че извода на вещото лице за стойност на запазените
части от 591лв. е правилен и следва да се кредитира. Вещото лице е посочило, че
това е средната цена за автомобила при предаването му за скрап, че това е
най-подходящия в случая начин за реализиране на запазените части. Този извод е
обоснован от вещото лице и не е оспорен от страните, поради което и по
съображения изложени по-горе съдът го кредитира.
При така възприето и като
съобрази разпоредбата на чл. 390 от КЗ, установената стойност на ремонта от
3598,19лв., цената на автомобила от 3870лв., то съдът приема, че в случая има
пълна увреда на автомобила по смисъла на чл. 390 от КЗ и на чл. 22, ал. 2 от Методиката. Това е така, защото цената на
ремонта е 92,98 % от цената на автомобила към дата на ПТП. Неоснователни са
доводите на въззивника, че твърденията
на ответника за наличие на тотална щета и оспорванията във връзка със същите пред
СРС са преклудирани. Заключението по техническата експертиза е прието в първо
о.с.з. пред СРС и веднага след това ответникът е направил тези си възражения и
твърдения. Това процесуално поведение на застрахователя обосновава извод, че същите не са преклудирани
и подробни съображения за този извод въззивният
съд е изложил в определението си за насрочване на делото.
При така възприето съдът приема,
че обезщетението следва да се определи при съобразяване на цената на автомобила
и установените запазени части от автомобила
и при съобразяване на императивната разпоредба на чл. 22, ал. 2 от Методиката, допускаща редуциране поради
наличие на запазени части с не по-вече
от 25%. С оглед гореизложеното съдът
приема, че следва да приспадне от действителната стойностна автомобила към дата на ПТП /
3870лв./ стойността на запазени части / 591лв. /и така съдът приема, че
дължимото обезщетение е в размер на 3279лв.
По делото не се спори, че
ответникът е пратил на ищеца доброволно преди подаване на исковата молба сумата
от 2282,98лв. , поради което и съдът
приема, че неплатено дължимо обезщетение е
996,02лв. По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на това
задължение, поради което съдът приема , че предявеният иск за сумата от 996,02лв. е основателен, в частта,
в която иск за тази сума е уважен решението на СРС е правилно. Неправилно иск е
уважен за горница над 996,02лв. до 1315,21лв. и решението на СРС в тази част следва
да се отмени.
Изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ при тотална щета застрахователят да изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета не е условия за уважаване на този иск. Същото не се
отразява на дължимостта
на самото обезщетение, а е от значение само за поставянето на застрахователя в
забава.(В този смисъл
Решение № 44/02.06.2015 г. по т.
д. № 775/2014 г. на
ВКС, ТК, І-во Т.О., Решение № 140/01.08.2018 г. по
т. д. № 2278/2017 г.
на ВКС, ТК, І-во
Т.О.). Тази разпоредба следва да се
съобрази при произнасяне по искането за законната лихва, поискана от ищеца с
начален момент – подаване на исковата молба. Такава следва да се присъди от
представяне на
застрахователя на удостоверение
за прекратяване на регистрацията на товарния автомобил.
В случая не се твърди и не се
установява застрахован да е представил на застрахователя доказателства, че
автомобилът е с прекратена регистрация, поради което съдът приема, че следва да
отмени решението на СРС в частта, с която е присъдена лихва от подаване на
исковата молба до представянето на
удостоверението да дерегистрация на автомобила. Допълнителен аргумент че не
следва да се присъжда лихва от подаване на исковата молба върху цялата сума е ,
че първоначално иск е бил предявен като
частичен и лихва при тази хипотеза върху
увеличената част се дължи от момент на увеличението, а не от предявяване на
част от вземането с исковата молба.
По отговорността за разноски:
Отговорността за разноските по делото следва
да се разпредели съобразно уважената част от исковете и решението на СРС в
частта, с която е поставил в тежест на ответника по исковете отговорност за
разноски в размер на 151,10лв. следва
да се отмени. За производство пред СРС на ответника по исковете следва да се
присъдят разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 87,37лв.
За производство пред СГС на
въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 6,38лв. за държавна такса; 60,68лв.
разноски за възнаграждение за вещо лице; 93,80лв.
разноски за възнаграждение за адвокат.
За производство пред СГС на
въззиваемият следва да се присъдят разноски за възнаграждение за адвокат в
размер на 265,06лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20004043/07.01.2021г. по гр.д. № 6655 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 51-ви
състав в частта, с която „ДЗИ-О.З.”ЕАД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на С.К.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** на
основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 319,19 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.02.2020г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени
вреди – увреждане на собствения му автомобил „Пежо 307”, рег. № ********причинени на
11.10.2019г. в гр. София на Околовръстен път /до Бетонов възел/ от
виновно противопрвано поведение на водач на автомобил БМВ 318”, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” от
„Д.О.з.”ЕАД; законната лихва за
забава на плащането на сумата от 996,02лв. за периода от 07.02.2020г. до представяне на удостоверение на застрахователя „Д.О.з.”АД за прекратяване на регистрацията на товарния автомобил„„Пежо 307”,
рег. №********; съдебни разноски от
151,10лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх.№ 2002731/07.02.2020г. на С.К.С.,
ЕГН ********** срещу ДЗИ-О.З.”ЕАД,
ЕИК ******** за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и
чл. 86 от ЗЗД сумата от
319,19 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
07.02.2020г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди – увреждане на собствения му автомобил „Пежо 307”, рег. № ********причинени при ПТП, настъпило на 11.10.2019г. в гр. София на Околовръстен път
/до Бетонов възел/ от виновно
противоправно поведение на водач на автомобил „БМВ 318”, рег. № ********застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № BG/06/119000870797/27.03.2019г. от „Д.О.з.”ЕАД; законната лихва за забава на плащането на сумата от 996,02лв.
за периода от 07.02.2020г. до представяне на удостоверение на застрахователя „Д.О.з.”АД за прекратяване на регистрацията на товарния автомобил„„Пежо 307”,
рег. №********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20004043/07.01.2021г. по гр.д. № 6655 по описа за
2020г. на Софийски
районен съд, 51-ви състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.”ЕАД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на С.К.С., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 265,06лв. представляващи
съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „ДЗИ-О.З.”ЕАД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от
248,23лв. представляващи съдебни разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.