№ 129
гр. Пазарджик, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
СъдебниАТАНАСКА НИКОЛОВА
заседатели:ДАМЯНОВА
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ
БЕНЗАРОВ
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
и прокурора В. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно
дело от общ характер № 20215200200337 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Явява се лично подс. АНТ. М. Ч., редовно призован, и с адв. К.К.,
редовно упълномощен отпреди.
Частните обвинители М. Н. Юр., М. СТ. СТ. и М. СТ. СТ. се явяват,
редовно уведомени от предишното съдебно заседание. За тях се явява адв.
Т.К., редовно упълномощена отпреди.
За ОП - Пазарджик се явява прокурор М..
Св. Ст. Н. П. се явява лично.
Св. Л. АНГ. Г. се явява лично.
Св. П. В. В. се явява лично.
Св. Стефан Стоев К. се явява лично.
Св. К.Я. В. се явява лично.
Св. Марин Анднов Ч. се явява лично.
Прокурор М.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
1
Адв. К.: Моля да дадете ход на делото, няма процесуална пречка.
С оглед изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на явилите се свидетели:
СВ. П. В. В. - 50 г., бълг., бълг.гр., женен, неос., без родство със
страните по делото, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВ. СТ. СТ. К. - 46 г., бълг., бълг.гр., женен, неос., без родство със
страните по делото, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВ. Л. АНГ. Г. - 54 г., бълг., бълг.гр., разведен, неос., без родство със
страните по делото, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВ. К. ЯНК. ВР. - 58 г., бълг., бълг.гр., разведен, неос., без родство със
страните по делото, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВ. Ст. Н. П. – 19 г., бълг., бълг.гр., неженен, неос., 7 клас образование,
без родство със страните по делото, предупреден за отговорността по чл. 290
от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от
НПК.
СВ. М. Анд. Ч. - 55 г., бълг., бълг.гр., разведен, неос., висше
образование, баща съм на подсъдимия. На свидетеля се разясниха правата му
по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
Св. М.Ч.: Желая да свидетелствам.
2
Св. М.Ч. предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите напуснаха залата с изключение на св. П.В..
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
Пристъпи се към разпит на св. П.В. със снета по-горе самоличност:
СВ. П.В.: От 2014 г. до момента работя като мл.инсп. - мл.криминален
разузнавач към РУ Панагюрище – Група „Криминална полиция“.
Не познавам подсъдимия. За първи път го видях по повод случая.
Спомням си, не мога да влизам в детайли, беше през 2019 г., началото на
март месец, в РУ Панагюрище в Оперативно-дежурната част се получи
сигнал за намерено лице в безпомощно съС.ие в с. П., в двора на бившето
ТКЗС. Лицето беше транспортирано в болницата в Панагюрище - в Спешния
център. В районното се направи организация. Началник Група „Криминална
полиция“ изпрати трима души. Това бяхме аз и колегите К. и Райко Братков.
По време на пътуването ни до с. П. аз проведох разговор със С.Л. от с. П.,
като поддържам с него близки отношения. просто исках да ме ориентира като
отида там, къде да се насоча и какво трябва да търся. Конкретно бяхме
получили информация за пострадалото лице, че това е С. С. и въпросите ми
бяха свързани с това лице, конкретно с кой евентуално би могъл да бъде
извършителя, с неговите междусъседски взаимоотношения и т.н.
С.Л. даже ми каза: „Аз мога да ти кажа, кой е извършил това нещо. Това
го е направил А.Ч., защото по принцип те имат от дълги години конфликт
като съседи и тази сутрин ми направи впечатление, че между 09:00 и 09:30
часа С. изкарваше козите на паша, А.Ч. караше много бавно по него и го
гледаше лошо“. Това е възприел вербално С.Л.. Каза също, че „той го
подмина, отиде, обърна автомобила и го засрещна и отново го гледаше така
злобно и настървено“. Това в някаква степен ми даде насока за провеждането
на оперативно-издирвателни мероприятия за откриване на извършителя. Но
тъй като информацията, която постъпи, че лицето С. е намерен в безпомощно
съС.ие именно от св. С.К., не мога точно да кажа, момчето, което каза, че е
3
учило до седми клас, че от него е намерено лицето. Ние първо се насочихме
към дома на този свидетел, за да проведем подробна беседа, за да ни насочи
за време, място и обстоятелства при което това се е случило. В дома на св.
С.К. заварихме съпругата на С. С. – М. мисля че се казваше тази жена, и
тогава проведохме едновременно разговор и със С. и с М., като попитах М., в
какви отношения са със съседа А.Ч.. Тя ми каза, че са в изключително лоши
отношения и ако има как А. ще ги унищожи, ще ги уби. Сподели ми, че
няколко дни преди този инцидент А. е залял едно от децата с бензин.
Наистина това беше една от основните причини да отидем и да посетим дома
на А., за да проверим неговата съпричастност към извършеното
престъпление. Когато пристигнахме на адреса на А., там заварихме бабата и
баща му, както и самия А.. Представихме им се и се опитахме да проведем
нормален разговор, който да ни покаже дали А. е съпричастен към
извършеното деяние. А. като разбра, че ние сме от полицията, видимо се
притесни. Започна да трепери. Гласът му пресипна, устата му пресъхна. Дори
си спомням един детайл, когато аз бях на вратата на стаята, в която той беше,
той беше в непосредствена близост до мен, когато се подпрях леко на касата
на вратата, А. направи една реакция, сякаш се предпази евентуално от
нанасящ се от моя страна удар, което нямаше как да се случи. Това отново ми
направи впечатление, че момчето е притеснено и има нещо общо с този
случай. Зададох му въпрос, кога се е събудил тази сутрин, дали е излизал от
къщи, карал ли е автомобила и подробности. Той ми заяви категорично, че е
станал сутринта в 07:00 часа и до 11:30 часа не е излизал, което се
разминаваше с показанията на С.Л., който в предварителен разговор ми го
съобщи това по телефона и това ме накара да се усъмня, че А. ме лъже.
Попитах го след 11:30 часа, къде е ходил. Каза ми, че е ходил да сменя
маслото на автомобила „Мерцедес“ на баща си у негов приятел - М., мисля че
първото му име беше Д.. Ходил е до Пазарджик с леля си и в ранния следобед
е ходил с негов приятел в Панагюрище до Заложна къща, но твърдеше, че от
07:00 до 11:30 часа не е излизал от къщи. В един момент, когато му казах, че
ме лъже, той се сети, че е карал на баща му Мерцедеса и каза, че е управлявал
автомобила в селото, но бил забравил от лекарствата, които пие. Заедно
тримата колеги отидохме до приятеля му М., с който каза, че са сменяли
маслото на автомобила. М. си беше вкъщи с баща му. Когато го повиках и го
попитах, той каза, че това не отговаря на истината, тъй като е бил първа смяна
4
в Панагюрище, станал е в 06:00 часа, отишъл е на работа и там е бил през
цялото време, докато му е свършила работата, след което се е и прибрал в
селото, което е станало следобед. Вариантите те да са били двамата - няма.
Това отново потвърди у мен убеждението, че А. е замесен в престъпното
деяние и му казах, че ме лъже отново, след което той ми сподели, че, когато е
карал Мерцедеса в ТКЗС-то е видял чичо му Л.Г. и го е качил, за да го закара
до вкъщи. Отново всички в комплект отидохме до Л.Г.. Братков остана с А.Ч.
при служебния автомобил, а ние с К. влязохме при Л. Г.. Л. Г. беше във
видимо нетрезво съС.ие, миришеше на алкохол, беше неадекватен.
Попитахме го, виждал ли е А., ходил ли е някъде с него. Каза, че сутринта А.
е отишъл при него и го е помоли да отиде с него да намерят С. С., за да се
саморазправи А. с него. Л. се е съгласил и се е качил. Каза: „Той ме заведе,
шофираше в посока ТКЗС-то, защото ми каза, че предполага, че С. ще пасе
козите там, и затова се е насочил към тази посока“. В едни момент, когато
виждат С. там, А. спира колата и слиза от нея, Л. остава в автомобила, по
негови думи, и А. отива и нанася един удар с юмрук в лицето на С., който
пада на земята. Г. каза, че вижда А., как бърка в джоба. Вади ножче и нанася
удар в гърба на С. С. с ножа. След което притеснени от случилото се, тръгват
обратно с автомобила, като Г. казва, че А. е спрял автомобила пред дома на
леля му, влязъл е вътре в дома, забавил се е известно време, след което е
излязъл, качил се е в автомобила и е закарал Г. пред дома си. След това
двамата се разделят.
Попитах А.Ч., къде е ножа, с който е нанесъл удара, той каза, че ще го
даде. Най-вероятно ножа е у леля му. Когато отидохме у леля му, аз влезнах с
него, той започна да го търси. Търсеше го хаотично, сякаш не знаеше къде го
е оставил, което ме накара да помисля, че той иска да ме излъже, просто
печели време с това нещо. След което смени версията, че ножът може да е у
тях вкъщи, или в колата на приятеля му. Отидохме у тях. След това беше
дошла оперативно-следствената група. Търси ножа в колата, в стаята си, но не
можа да го намери. Попитах го: „Абе този нож, който търсим, дали не е у
теб“. Той се барна за якето и каза: „Да, тука е“. Предварително ми
обясняваше, как изглежда ножа. Каза, че ножът е сгъваем и е с червен камък
на дръжката. Когато извади ножа от джоба си, ножът изглеждаше по начина,
по който той го описваше преди това. Доброволно го предаде там на
разследващия полицай и след като приключиха процесуално-следствени
5
действия, се отправихме към РУ и лицето беше задържано за срок от 24 часа.
В полицията му снехме едни писмени обяснения, в които той изложи доста
подробно това, което се е случило и каза: „Аз вече казах всичко. Най-
вероятно не можете да ми помогнете, сигурно ще вляза в затвора“.
Подробности някакви, по-различни от тези, които съм споделил, просто
ги написа тези неща. Каза, че имат дрязги със С.. Основен мотив за това, че
се е случило точно днес, не ми каза, но имали дрязги от дълги години,
преляла му чашата и затова го е направил.
Не мога да кажа подробности затова, какво ми е казал подсъдимия.
Това, което ви разказах е за деня, когато е извършено престъплението.
Това беше началото на м. март 4-ти, 5-ти, 6-ти – не си спомням точно деня,
месец март 2019 година.
Помолил е Г. да отиде с него, за да се саморазправя със С., да го набие.
Л. каза пред нас, че не е очаквал, че А. ще извади нож и ще намушка С.. А. е
казал на Л. Г., че иска да се саморазправя със С., че иска да го набие. Дори си
спомням, че Л. сподели пред нас, че А. му е предложил дамаджана с ракия, за
да набие той С..
Ножът е сгъваем. Според мен китайско производство. Ножчето с резеца
е около 15 см. От едната страна на дръжката има червено камъче. Общата
дължина на ножа е приблизително 15 см - 10 см е дръжка и 5 см острието.
Л. каза, че сутринта след 09:00 часа са отишли да търсят С.. Л. каза, че
си е останал в автомобила, а А. е слезнал от него и е отишъл да се
саморазправя със С.. Други свидетели на това няма. Това се е случило в самия
стопански двор на ТКЗС-то – то е вече безстопанствено, няма граници, няма
огради.
Подсъдимият ми обясни, че мотивът е стара вражда, някаква злоба,
ненавист към този човек.
Показанията, които е дал пред мен в писмена форма, аз това съм имал
предвид, не съм се постарал да запомня всичко.
Не си спомням А. да ми е казал дали се е случило нещо между него и С.
същия ден, което да го накара да го извърши.
Подсъдимият ми каза, че е извадил ножа и го е намушкал в гърба.
Преди това А. е ударил с юмрук С. С.. С. пада на земята, А. тогава вади
6
ножа от джоба си и след това го е намушкал с ножа. Това ми го каза и А., и Г..
А. не ми каза, в коя част на гърба е намушкал С.. Г. също не ми поясни, от
коя страна – лява или дясна А. е намушкал С..
Съдът намира, че следва да се прочетат показанията на св. П.В., дадени в
хода на ДП, в тези части, в които същият съобщава за точната дата и часа
когато е бил на работа, и когато са се развили събитията за които той
разказва, съответно, какво му е споделил св. Л. относно това, кога е видял
пострадалия С. С., на коя дата и в колко часа, показанията му в частта, в
която сочи, какво му е казал подсъдимият, отколко-доколко часа не е бил в
дома си на процесната дата и къде е бил, къде и с кого, съответно, с кого
твърди, че е сменял масло на двигателя, и относно разказаното от св. Г. на св.
В., кога при него е дошъл подсъдимият на процесната дата, за да го помоли да
отиде с него да намерят С. С., за да се саморазправя подсъдимият с него.
Прокурор М.: Не се противопоставям да се прочетат показанията на
свидетеля в тези части.
Адв. К. и частните обвинители: Не се противопоставяме.
Адв. К. и подсъдимия: Не се противопоставяме.
Със съгласието на страните съдът счита, че ще следва на основание чл.
281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от НПК да се прочетат показанията
на св. В., находящи се на лист 15 и 16, том 1-ви от ДП в горепосочените
части, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на св. В., находящи се на лист 15 и 16, том 1-ви
от ДП в следните части:
Изречение 2-ро на стр. 15;
Стр. 15-та на гърба отред 5-ти до ред 8-ми вкл.;
От ред 14-ти отдолу-нагоре до края на стр. 15-та на гърба до ред 5-ти на
стр. 16-та горе;
На стр. 16-та от ред 16-ти отгоре-надолу до ред 19-ти.
7
СВ. П.В.: Поддържам изцяло това, което ми прочетохте.
Св. В. беше освободен от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св. С.К. със снета по-горе самоличност:
СВ. С.К.: Март месец 2019 год. работих като разузнавач в Група
„Криминална полиция“ към РУ Панагюрище.
Относно случая, точно датата не мога да кажа, тъй като е минало много
време.
Следобеда в РУ Панагюрище се получи сигнал, че в с. П. е намерен
мъж в безпомощно съС.ие. От началника на Група „Криминална полиция“
бяхме изпратени аз, колегите В. и Братков със служебен автомобил да
отидем на место в с. П.. По време на пътуването към с. П. колегата В. получи
сигнал, че пострадалият, който беше вече транспортиран в болницата в град
Панагюрище, е имал недоразумения с А.Ч.. Не мога да кажа, кой е подал
сигнала на колегата В.. Пострадалият беше С. С. от с. П.. Това беше сигнал,
пристигнал в дежурната част. Пристигайки в с. П. отидохме в дома на А.Ч.,
където установихме бащата на А. и бабата на А.. А. беше в неговата стая в
къщата. Стоеше сам. Баща му ни въведе в къщата и започнахме да беседваме
с А.. Целта на беседата беше да се установи, къде се е намирал А. от сутринта
до настоящия момент, и какво е правил през деня. А. заяви, че сутринта след
като се е наспал, е взел автомобила на баща си и е отишъл да сменя маслото.
Попитахме баща му, той каза, че преди около месец е сменял маслото и не се
е налагало смяна на масло. Отново проведохме разговор с А.. Посочи негов
приятел, не мога да му кажа името, живее също в П., малко над къщата на А..
Направихме насрещна проверка с него. Той заяви, че изобщо не са се виждали
с А., тъй като бил на работа от 06:00 ч. сутринта. Впоследствие А. смени още
един път версията си и след като проведохме беседа с него, и с районния
инспектор установихме, че А. поддържа връзка с Л.Г.. Посетихме адреса на
Л.Г. и той каза, че са били с А. сутринта, като А. е отишъл с автомобила на
баща му, взел е Л., качил го е и му е казал, че иска да отиде да се
саморазправя със С. С., тъй като са имали недоразумения от много време. По
думите на Л. са отишли до стопанския двор в с. П., където са намерили С.,
който е пасял кози. По думите на Л., А. е слязъл от автомобила и е ударил С.
8
един път в корема, при което С. се е превил, след което А. е извадил от джоба
си нож и го е намушкал в гърба. Това са думите на Л.. Веднага отидохме при
А. и проведохме разговор. Той заяви, че ще предаде ножа доброволно, като
първоначално не можеше да открие ножа, а и по данни на Л., на връщане след
като са си тръгнали от С., са минали през къщата на лелята на А., която е
празна. Проверихме и в къщата на леля му, но не намерихме ножа. Върнахме
се в къщата на А., където той предаде ножа доброволно, при което беше
доведен в РУ Панагюрище.
Не мога да си спомня дали съм виждал ножа.
Съпругата на С. я установихме в дома на Тодор Кючуков. Там беше и
неговия син С., момчето, което днес е свидетел. Има разлика в имената,
защото се води на майката. Той мисля, че е Ст. Н. П.. Съпругата на С. С.
заяви, че С. и А. имат недоразумения от много време, като А. се заканвал
многократно, че ще го бие, ще се саморазправя с него. Няколко дни преди
инцидента, това са думите на М. – съпругата на С., А.Ч. е залял едно от децата
им с бензин. След този разговор веднага отидохме в къщата на А.Ч..
Л.Г. заяви, че А. само го е поканил да се качи в автомобила. А. му е
казал първоначално, че искал само да набие С.. За ножа на Л. нищо не е казал.
Л. заявява, че впоследствие А. е ударил С. един път в корема с юмрук, а след
това го е видял, как е извадил ножа и е намушкал С. в гърба. Не разбрах от
Л.Г. А. колко пъти е намушкал С. в гърба.
По негови данни, Л. не е участвал в боя, но това може да го каже само
А., защото са били само двамата.
Аз не съм присъствал в полицията, когато А. е разпитван.
На 06.03.2019 г. бях на работа и това е датата, която коментирам в
показанията си за случилото.
Г. ми разказа на мен и на колегата В., че на тази дата А. е дошъл при
него да го забере, за да отидат и намерят С. С., за да се саморазправи А. с
него.
Св. К. беше освободен от залата със съгласието на страните.
9
Пристъпи се към разпит на св. К.В. със снета по-горе самоличност:
СВ. К.В.: Към март месец 2019 година и до момента съм младши
полицейски инспектор в с. П. към РУ - град Панагюрище.
На 06.03.2019 г. около 16:00 часа ми се обади оперативния дежурен от
РУ Панагюрище, че в района на източния край на бившето ТКЗС в с. П. има
пребит човек, на име С. С.. Тъй като познах въпросното лице, веднага се
сетих за кой става въпрос, и моментално се отправих към мястото, за да
видим какво става там. След известно време пристигайки на мястото, заварих
М. и С.П.. М.Ю. е съпругата на С.. Може би съвсем малко преди мен беше
пристигнала линейката, като пострадалият беше в много тежко шоково
съС.ие, трепереше и го качиха в линейката. Аз заварих С. в момента, в който
го качваха в линейката. М. ми каза, че го е търсила, защото не се е обаждал по
телефона. Опитах да говоря със С., но той не можеше да говори и съпругата
му ми каза, че когато тя е отишла на въпроса й: „Кой го направи?“ - той е
успял да й каже: „На оня брат му“. Конкретно име не е споменал. В онзи
момент това ми каза. Те бяха със С. там. Предвид на спешното реанимиране
на С., линейката го откара. Ние останахме на местопроизшествието с М. и С..
Аз започнах да търся евентуално свидетели на това, което се е случило.
На 50-100 метра надолу има една сая. Познавам човека, който
отглеждаше крави. Видях го и го попитах, дали не е забелязал нещо. Този
човек се казва И.Д.. Той ми каза, че сутринта след 10:00 часа е забелязал, че
А. обикаля с „Мерцедеса“ на баща си. Познавам и А., и баща му, който е
учител в училището в с. П., и познавам и колата, Д. ми каза, че А. е обикалял
в стопанския двор. Следобеда по някое време пак се е появил А. с
„Мерцедеса“, като е возил и Л.Г.. Сутринта А. е бил сам, а след това е бил с
Л.Г..
В този момент останах на място, запазих местопроизшествието. Обадих
се на колегите, Групата от РУ Панагюрище и съобщих затова, че А. е
обикалял, за да се насочат към него. Останах там, докато дойде оперативно-
следствената група от Пазарджик и Панагюрище.
А. и С. са комшии. За конкретния ден не съм разбрал да е възникнал
някакъв проблем между тях. Те са комшии - живеят на номер 6 и на номер 8.
Имали са някакви дрязги заради козите преди това. Аз водих една преписка
срещу А.. Беше лиснал една чаша бензин срещу дъщерята на М. и С.. Към
10
онзи момент беше много малко момиче, но не си спомням точно кога беше.
Тогава имаше оплакване. Водих преписката. А. си призна, че го е направил и
че съжалява, и така преписката приключи. Беше предупреден да не извършва
такива действия съгласно полицейската преписка.
От колегите разбрах впоследствие, след като колегите бяха извършили
неотложни действия, бяха го издирили, впоследствие пред дома му, разбрах,
че А. с Л. са отишли на мястото и А. е започнал да бие С.. Тоягата, която беше
на С., си беше там. Имаше кръв по тревата. И по самата тояга имаше кръв.
Други доказателства не намерихме, обикаляхме, но не намерихме.
Впоследствие колегите казаха, че са намерили нож у А.. Той им го е
показал.
Аз съм младши полицейски инспектор на с. П..
Преди да се случи убийството, имаше оплакване от М.. Извън този
случай М. ми се е оплаквала устно, че са имали неприятности с А., че се
карат. Не са съставени предупредителни преписки, извън тази за заливането с
бензин.
Към онзи момент не си спомням М. да ми е казвала, че А. е заплашвал
нея или децата й, иначе щяхме да вземем отношение.
Когато А. заля детето на С. с бензин, детето беше малко, 7-8 годишно.
Аз съм започнал работа като младши полицейски инспектор 2015
година. Това е станало през 2016 г. - 2017 г.
Откакто А. е пуснат от ареста, имаше случай М. да ме търси за помощ,
тя подаде сигнал, че е напускал дома си. Аз периодично го следя. Аз
отговарям за него и за изпълнение на заповедта „домашен арест“. М. подаде
веднъж сигнал, но се оказа, че това е бил брата на А.. Те много си приличат.
А. въобще не е нарушавал мярката. Дели ги една ограда. Колко пъти съм
проверил А., независимо по кое време, винаги си е бил в къщи.
Преди убийството А. караше автомобила на баща си – „Мерцедес“. Друг
автомобил не съм го виждал да кара. Караше само „Мерцедеса“ на баща си.
Свидетелят В. беше освободен от залата със съгласието на страните.
11
Пристъпи се към разпит на св. С.П. със снета по-горе самоличност:
СВ. С.П.: Прибирах се аз с колелото и срещнах леля М. и ми вика:
„Къде ще ходиш С.е? Казах й: „Ще се прибирам“. Тя ми вика: Ще дойдеш ли
с мен, че козите много рано се прибраха. Нещо да не е станало с чичо ти С.“.
Казах й: „Ще дойда“. Тръгнахме. Това стана на 6-ти май. Не си спомням, кога
беше и годината не си спомням. Когато говорих с леля М. беше след два и
нещо следобеда. Тръгнахме по деретата, там, където чичо С. пасеше козите.
Обикаляхме, викахме, гледахме някъде да не е паднал. Качихме се по-нагоре,
търсихме обикаляхме. Качих се малко по-нагоре и видях, че човек лежи на
земята. Отидохме при него и видяхме, че чичо С. беше на земята. Тя взе да го
пита: „Кой го направи това С.е?“, защото имаше кръв по земята. Той вика:
„А.“. Тя вика: „Имаше ли някой с него?“ Той каза: „На оня брат му“. Тя отиде
при един човек да извика линейка. Аз останах при него. Дойде линейката.
Слязоха от линейката хората. Обърнаха го, взе да хвърчи кръв като го
обърнаха. Беше се съсирила кръвта. Сложиха го на легло, качиха го в
линейката и го откараха. Коста В. – полицая беше там. Качиха чичо С. в
линейката и го откараха. Това беше. Аз си тръгнах.
Ние го намерихме на тревата да лежи до един сеновал в ТКЗС-то.
Имаше кръв и по земята, и по една тояга имаше кръв.
Когато го видяхме, чичо С. се беше свил настрани и лежеше.
Докторите като му свалиха якето и го завъртяха, видях една рана на
гърба, кръвта чак се беше съсирила. Друго не съм видял.
Познавам А., познавам и М. и децата й.
Не знам да са имали някакви разправии А. с леля М. и с децата й.
Адв. К.: Имам искане за констатиране на противоречие на основание чл.
281, тъй като на ДП, на лист 25, том 1-ви, в разпита му на 07.03.2019 г. е
заявил: „Жената го попита, кой го направи това, той отвърна: „На оня брат
му“. Не е казал име, а днес каза името: „А.“, както в мин.с.з. се цитираше
отново това име, без същото име да е фигурирало и от другата свидетелка.
Прокурор М.: Не се противопоставям.
Адв. К. и частните обвинители: Не се противопоставяме.
12
Съдът счита, че така направеното искане е основателно. В тази част са
налице съществени противоречия между заявеното днес от свидетеля и
показанията му в хода на ДП, поради което съдът счита, че следва да се
прочетат показанията на св. П., дадени в хода на ДП, като на основание чл.
281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля С.П., дадени в хода на ДП, в хода
на ДП на лист 25-ти, том 1-ви от ДП.
СВ. С.П.: Тя го попита: „Кой го направи?“ Той каза: „А.“. „Имаше ли
друг?“ Той каза: „На оня брат му“.
Не знам защо тогава съм казал така, че не е казал име.
Не се страхувам от А..
Чичо С. тогава спомена само един път името „А.“, когато го попита жена
му, кой го е направил.
Свидетелят П. беше освободен от залата със съгласието на
страните.
Пристъпи се към разпит на св. Л.Г. със снета по-горе самоличност:
СВ. Л.Г.: Аз съм от с. П..
Познавам А.Ч..
Познавам С. С., жена му М. и децата му.
А. дойде у нас и ми вика: „Айде да идем да свършим една работа“.
Отидохме. А. скокна от колата. Удари оня човек, той падна и после го видях,
че го дупна един път с нож /сочи около врата/. И това беше.
Този човек беше С..
Това беше на 06.03., мисля че беше преди три години.
А., като дойде да ме забере от нас, ми каза да отидем да свършим една
работа. Тръгнахме към ТКЗС-то. Аз мислех, че ще вземаме жито или нещо
друго, а като видях какво стана, то било за нещо друго.
13
А. първо удари С. с юмрук /сочи в лицето/ и той падна на земята.
Когато го намушка с ножа, С. беше паднал вече на земята. Аз видях, че А.
го мушна само един път с ножа. А дали после се е връщал - аз не знам. След
това си отидохме с колата.
Като се качихме в колата, отидохме в къщата на кака му ли, стринка му
ли, леля му ли. А. влиза вътре в къщата. След това си заминахме.
А. ме остави в моя дом и си тръгна.
Докато се возихме в колата заедно с А. към ТКЗС-то, аз не съм видял
ножа. Той извади ножа, след като удари С. и С. беше вече паднал на земята.
Откакто С. беше на земята, тогава видях, че А. извади един нож.
Питах А.: „Защо направи това нещо?“ Той си мълчеше.
Не знам, дали между С. и А. преди това е имало някакъв конфликт.
Със С. бяхме приятели. На С. на къщата щяхме да сменяме покрива. Не
сме работили заедно със С..
Когато се случи това нещо, аз бях на около 5 метра разС.ие от тях.
Аз изобщо не съм ходил до С.. Не съм удрял, нито съм помагал на А. за
тази работа.
Свидетелят Г. беше освободен от залата със съгласието на
страните.
Пристъпи се към разпит на св. М.Ч. със снета по-горе самоличност:
СВ. МАРИН Ч.: 2013 г. синът ми претърпя тежко ПТП с лек автомобил
„Рено 19“ и други лица с него, вследствие на което всички оцеляха. В този
момент беше получил вследствие на катастрофата ЧМТ и нараняване на
крайник с обездвижване и нараняване на ребра и синини. След като се оправи
го заведохме при психолог. След това д-р Л.Х. в Пловдив му пое лечението,
като му назначи определени лекарства. Той започна да ги приема. Почувства
се по-добре. Първоначално поставената му диагноза беше „тежко паническо
разстройство“. След това потърсихме още няколко пъти помощ при нея. Тя
пак му назначи лекарства и общо взето стабилизирахме положението и той се
почувства по-добре. Целта ни беше да намалим тези лекарства, които му беше
14
предписала тя, до пълното спиране на лекарствата. След като беше арестуван
и имаше престой в затвора, последният път пак отидох при нея и казах какво
се е случило, не бях наясно точно какво е станало, тя даде необходимите
документи да ги предам в Следствения арест на затвора. След това го поеха
психиатър Щ. и психиатър Попов. Те бяха ходили няколко пъти при него.
Бяха му изписали лекарства, от които ми казваше, че не се чувства добре.
Стана му един път лошо при едно свиждане и се наложи да го изнесат
полицаите там. След това като се промени МНО в домашен арест, си го
прибрах вкъщи, се почувства по-добре. СъС.ието му беше общо взето
стабилизирано, но не изцяло. Пак ми се оплакваше, че не се чувства добре, но
общо взето се стабилизира здравословното му съС.ие.
Това, което знам за делото – не знам точно, какво се е случило този ден,
защото аз бях на работа и се прибрах късния следобед. Започнах да оправям
стоката, с която се занимавам. Чух лая на кучета. Разбрах, че се е случило
нещо. Видях, че трима цивилни мъже влязоха в дома ми без легитимация.
Двамата влязоха при А., а единият започна да разговаря с мен. След това
дойдоха и други полицейски коли. Аз все още не знаех, какво се е случило.
Попитах А., но той не ми обясни. Каза, че нищо не е направил. Накараха ме
да изкарам личния ми автомобил и да го предам на разследващите власти за
експертиза. След това две коли полицейски коли, едната взе мен, а другата
сина ми и ни откараха за разпит в Панагюрище. Имаше много коли и хора по
улиците. Забелязах, че и Л. беше там с единия от полицаите задържан.
Понеже се познаваме отпреди, отидох и попитах: „Л., какво става?“ Той нищо
не ми отговори. Полицаят каза да се отдръпна настрани. Подписах документа
за доброволното предаване на личния си автомобил, след което ни откараха в
РПУ. Изследваха ги там арестуваните. На мен ми снеха показания.
Друго което знам е, че, когато на следващия ден отидох да посетя сина си
в РПУ-то забелязах, че има следи от насилие. Вероятно е бил бит, но не знам
от кой, дали от полицаите или от арестуваните в полицейското управление.
Оказана му е помощ и са го транспортирали в болницата за първа помощ, че
му е станало лошо там. Аз дадох моите показания пред разследващия полицай
и бях освободен, за да си тръгна отново към къщи.
Мисля, че А. е обвинен в предумишлено убийство.
Знам, че пострадалият е С. С.. Знам го този човек. Когато се заселиха
15
там, в началото общо взето поддържахме добри взаимоотношения с тях. Ние
сме от долната страна, те са от северната страна над нас, една ограда ни дели
дворовете.
На излизане от къщи, когато полицаите отведоха А., аз го попитах:
„Направил ли си нещо? - той отрече да е направил нещо. След това, когато
сме си говорили, ми каза, че е признал за някакво джобно ножче, с което е
малко вероятно да е извършено престъплението.
В рода на бившата ми съпруга има психично болни. Сестрата на жена ми
дори в момента излезе от психиатрия и е в Ковид-реанимация, обездвижена.
Майката на жена ми, тоест бабата на А., най-вероятно е имала психични
отклонения. Точната диагноза не мога да кажа сега.
Когато потърсихме д-р Хаджийска – психиатър, съС.ието на сина ми не
беше добро. Според мен имаше такива неща, които ги виждахме, че не са
типични за един нормален човек. Примерно да се усамотява, да изпада в едно
положение на самотност, да не контактува с други хора. Просто виждахме, че
съС.ието му не е добро и първо потърсихме психолог, после психиатър.
А. не е злоупотребявал с алкохол. В никакъв случай не е посягал на
никого. Поне аз с контактите си с него, не съм установил такова нещо.
Не е споменавал за самоубийство.
Предвид съС.ието му, не би посегнал на живота си, както и не би
посегнал на друг.
През всичкото това време, докато А. се усамотяваше и не контактуваше
с никой, в този момент нямахме друг автомобил. Ключовете бяха на
разположение. Не съм наложил ограничение да ползва колата. Ползваше моя
автомобил.
Откакто е с МНО „Домашен арест“, съС.ието му е общо взето по-добро
отпреди, отколкото, когато беше в ареста.
Аз смятам, че е достатъчно голям, за да го контролирам за приема на
лекарствата. От последните лекарства, които му беше изписала д-р
Хаджийска – А. имаше „Диазепам“. Преди да го вкарат в ареста му изписа
такива лекарства. Мисля, че и в момента има такива лекарства.
Д-р Хаджийска му изписа едни лекарства, от които той каза, че му
16
се подкосяват краката и той твърдеше, че не ги понася и най-вероятно ги е
спрял още там. Не мога да си спомня марката.
Д-р Хаджийска му беше изписала „Диазепам“ и „Клонарекс“, но мисля,
че не е прекалявал с тях, защото той беше стриктен и взимаше по малко,
когато му се влоши общото съС.ие.
След като се възстанови от ПТП-то, А. не е лежал в болница, освен в
деня на задържането, когато са го транспортирали за първа помощ.
Мога да кажа още нещо: В течение на всичките тези неща преди цялото
стечение на обстоятелствата, имаше случай, когато ми изчезваха неща от
двора. Аз най-обикновено обвинявах него, но се натъкнах на един, два или
три случая, когато го питам: „Къде ми е зарядното?“. Той признава, че го е
дал на някой, обаче всъщност зарядното го откривам в другата къща, че съм
го дал на другия син и съм забравял. Тоест той си признава за неща, които не
е извършил дефакто.
Между нас и семейството на С. С., спрямо мен не е имало никакви
проблеми. Разбирал съм от странични източници, че има някакви дрязги
между сина ми А. и някой от тях разбрах, защото се получиха тези неща.
Имаше един момент, в който се говореше, че се правят магии от страна на
жената на потърпевшия. По-скоро имаше едно натрапчиво гледане, като
минават покрай някои от нас. Просто на базата на това дори един път ние,
докато бяхме в добри общо взето взаимоотношения, а пък аз съм обвинявал
примерно А. за някои неща, които не е извършил, и най-вероятно оттам да е
започнал конфликта между двете семейства. Най-вече в самия ден не съм
сигурен, защото не съм бил там, но той е отворил вратата на гаража, С. е
изкарвал в този момент козите и те са влезли в гаража. А. пък е изкарал
колата. Не знам точно какво се е случило. Аз съм чел показанията на
свидетелите и те твърдят, че А. е излязъл и е отишъл някъде с колата. Бабата
в този момент е изкарвала стоката и твърди, че той не е минавал оттам,
откъдето го казват свидетелите.
Това, че са влезнали козите в гаража, и това, че А. е изкарвал колата, го
знам от показания на свидетелите. И с А. сме коментирали, не само от
показанията на свидетелите.
На този ден не знам дали е изкарвана колата. По принцип мисля, че е
изкарвана, защото, когато тръгнах за работа, я бях вкарал по един начин, а
17
после я намерих обратно вкарана. А. е изкарал, доколкото той твърдеше, за да
направят някакъв ремонт на автомобила.
Не разбрах на този ден между А. и С. какво се е случило.
Пак от неофициална информация разбрах, че Л. е заплашвал
потърпевшия, но точно по какъв начин, не съм наясно, защото не съм видял.
А. ми сподели, че е имало дразги между Л. и С., най-вероятно, че го е хванал
нещо в негов двор и го е заплашвал.
Аз имам двама сина. А. беше и палаво, и отстъпчиво, и добро дете. Кой
баща няма проблеми със сина си!
Не искам да отговоря на въпроса, какви проблеми съм имал със сина ми
А..
Причината А. да ходи да живее в дома на леля си най-вероятно е заради
нашите съседи – М., потърпевшия, децата им. Къщите ни са една до друга.
Може би не е искал да се среща с тях.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на св. М.Ч., дадени в
хода на ДП. За част от обстоятелствата са налице противоречия с
показанията, дадени днес от него относно процесната дата и какво е разбрал
от сина си А., а за друга част от обстоятелствата, включително за лекарите,
които е посещавал синът му, за изписвани медикаменти, кога е станало това,
заяви, че не си спомня.
Прокурор М.: Не се противопоставям
Адв. К. и частните обвинители: Не се противопоставяме.
Адв. К. и подсъдимия: Не се противопоставяме.
Със съгласието на частните обвинители, повереника, подсъдимия и
защитника му, и на осн. чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на св. М.Ч., дадени пред орган на ДП, в хода на
ДП, находящи се на лист 20-ти, том 1-ви от ДП.
СВ. М.Ч.: Потвърждавам показанията, които ми се почетоха.
18
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на св. М.Ч., находящи се на лист 79, том 3-ти.
СВ. М.Ч.: Поддържам показанията, които ми се прочетоха.
Свидетелят М.Ч. беше освободен от залата със съгласието на
страните.
Адв. К.: Не поддържам искането си от предходното съдебно заседание
за изменение на МНО по отношение на подсъдимия Ч. от „Домашен арест“ в
по-тежка – „Задържане под стража“.
Прокурор М.: Не държим да се слушат вещите лица, изготвили трите
съдебни химико-токсикологични експертизи. Държим на разпита на в.л. д-р
П., както и на вещите лица, изготвили трите съдебно-психиатрично-
психологичните експертизи.
Адв. К.: Също не държим на разпита на вещите лица, изготвили
химико-токсикологичните експертизи. Искам да уведомя съда, че ми стана
известно, че в.л. К. е паднала, счупила си е коляното, намира се в момента в
болница и доколкото разбрах не по-рано от месец минимум ще може да се
яви в залата.
Адв. К.: Също не държим да се слушат вещите лица, изготвили химико-
токсикологичните експертизи. Държим на разпита на останалите вещи лица.
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено, като не следва да се
призовават за следващото съдебно заседание вещите лица И.И, Б.М., Д.Я. и
В.А. – предвид становището на страните, че не държат на разпита на тези
вещи лица.
Ще следва да се призоват за следващото съдебно заседание вещите лица
д-р Б.П., д-р Т.Щ., Г.К., доц. д-р Н.М., М.Б., д-р В.К., д-р Р.Д. и Е.К..
Ще следва да се даде възможност на подс. Ч., ако желае, да даде
обяснения в следващото съдебно заседание, поради което съдът
19
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на подс. Ч. да даде обяснения в следващото съдебно
заседание.
Предвид инцидента, претърпян от в.л. К., съдът счита, че делото не
следва да бъде насрочено за месец април, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 18.05.2022 г. за 09:30 часа, за която
дата и час прокуратурата, частните обвинители, повереникът им,
подсъдимият и защитникът му уведомени.
Да се призоват вещите лица д-р П., д-р Т.Щ., Г.К., доц. д-р Н.М., М.Б., д-р
В.К., д-р Р.Д. и Е.К..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи в
14:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20