Решение по дело №126/2017 на Административен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 №……

 

        гр. Ловеч, 23.05.2019 г.

 

    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ                         

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  №  126/2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал.2 от същия кодекс.

Образувано е във връзка с подадена жалба от В.Н.Х., С.Л.Х., Д.Л.Х.,***, и Р.М.Н. ***, съдебен адр. гр. София, п.к. 1164, кв. „Лозенец”, ул.”Добри Войников” № 29, ет.3, ап.5 срещу Заповед № 1307/06.12.2016 г. на Кмета на община Ябланица, с която на основание чл. 44, ал.1, т.1, ал.2 от ЗМСМА и след установяване на допусната очевидна фактическа грешка в Заповед № 506/29.05.2015 г. е наредено в тази заповед идентификацията на Поземлен имот № 001843 да се чете „Поземлен имот № 001834”.

Искането на жалбоподателите е да се прогласи нищожността на обжалвания административен акт, поради неспазване на формата, липса на компетентност и превратно упражняване на власт. При условията на евентуалност правят искане оспорената от тях заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателите В.Х. и С.Х. лично и чрез пълномощник поддържат жалбата. Другите двама жалбоподатели Д.Х. и Р.Н. чрез пълномощник също поддържат жалбата. Претендират присъждане на направените разноски по делото. Представят писмени бележки по същество на правния спор.

Ответникът по делото – Кметът на община Ябланица в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателите. Представя писмена защита по същество на правния спор.

Заинтересованата страна П.Н.В. – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна В.П.И. в съдебно заседание лично и чрез пълномощник изразява становище за недопустимост на жалбата и евентуално за неоснователност и недоказаност на оспорването. Претендира присъждане на направените разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателите.

          От доказателствата по делото се установява, че Кметът на община Ябланица със Заповед № 506/29.05.2015 г. е определил В.П.И. *** за спечелил в публичен търг с тайно наддаване за продажба на имот-частна общинска собственост - поземлен имот № 001843, представляващ нива с площ от 0,890 дка-V категория в землището на с. Брестница, местност „Гъзерлака“, актуван с АОС № 1644/24.03.2014 г. при граници: ПИ № 000503, ПИ № 001962, ПИ № 001677 и ПИ № 001676 за сума в размер на триста и петнадесет лева. Със заповедта е определен срок за плащане и е постановено на основание чл. 93, ал.1 от НРПУРОИ заповедта да бъде връчена на В.И. за сключване на договор.

          Към преписката е приложен Договор за продажба на общински имот по реда на Закона за общинската собственост № 07-87/01.07.2015 г., в който е отразено, че община Ябланица продава на В.П.И. недвижим имот – частна общинска собственост – Поземлен имот № 001834 – представляващ нива с площ от 0,890 дка-V категория в землището на с. Брестница, местност „Гъзерлака“, актуван с АОС № 1644/24.03.2014 г. при граници: ПИ № 000503, ПИ № 001962, ПИ № 001677 и ПИ № 001676 за сумата от триста и петнадесет лева.

          В АКТ № 1644/24.03.2014 г. за частна общинска собственост имотът е посочен като ПИ 001834 в землището на с. Брестница, м. „Гъзерлака“ с площ от 0,890 дка, НТП-нива,  начин на възстановяване –ССРГ, категория на земята – пета. В скица № К02309/07.03.2014 г. този имот е отразен с номер 001834 в землището на с. Брестница.

          С обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 1307/06.12.2016 г. Кметът на община Ябланица е наредил в Заповед № 506/29.05.2015 г. идентификацията на Поземлен имот № 001843 да се чете „Поземлен имот № 001834“, а останалите параметри по Заповед № 506/29.05.2015 г. да не се променят.  Като мотиви за издаване на оспорената заповед са посочени чл. 44, ал.1, т.1, ал.2 от ЗМСМА и след установяване на допусната очевидна фактическа грешка в Заповед № 506/29.05.2015 г.

          По делото е представена и Заповед № 227/06.03.2017 г. на Кмета на община Ябланица,  с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 418/04.05.2015 г. на Кмета на община Ябланица, като в позиция 1 в заповедта вместо „поземлен имот № 001843“ да се чете „поземлен имот № 001834“.

          Приложено е и Решение № 228/06.03.2017 г. на Кмета на община Ябланица, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение  № 435/08.05.2015 г. на Кмета на община Ябланица, като на стр.1 в позиция 1 на решението вместо „поземлен имот № 001843“ да се чете „поземлен имот № 001834“.

          С Решение № 211/25.04.2017 г. по протокол № 27/25.04.2017 г. Общински съвет Ябланица е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решения № 359, 360 и 372, взети с поименно гласуване с Протоколи № 44 и 45 от заседания на Общински съвет Ябланица, проведени на 25.11.2014 г. и 22.12.2014 г., като навсякъде номера на поземления имот – частна общинска собственост, който е обект на управление да се коригира като „ПИ № 001843“  да се чете „ПИ № 001834“.

          Жалбоподателите са представили Решение на Общинска служба по земеделие и гори гр. Ябланица № 154 от 21.02.2007 г.  за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Брестница, община Ябланица, с което е постановено възстановяване правото на собственост на В.В.В. в съществуващи стари реални граници на нива с площ от 0.847 дка, пета категория, местност „Гъзерлака“, имот № 001962 по картата на землището при посочени граници на имоти, сред които и имот № 001834, представляващ земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

 Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 01-031/02.02.2015 г. В.В.В. е починал на 04.02.1976 г. Жалбоподателите В.Н.Х., С.Л.Х., Д.Л.Х. и Р.М.Н. са негови наследници.

          Свидетелката С.Д.К. заявява в съдебно заседание, че познава жалбоподателката В.Х. и знае, че има спор за мястото на дядо й В.. Това място в момента представлява празна ливада, но е било на дядо й. То не е влизало в ТКЗС, било е частна собственост. Посочва, че то е собственост на неговата внучка Р.М. и на дъщеря му, която го владее с В..

          Свидетелят Г.оТ.Г. твърди в съдебно заседание, че мястото, за което се спори го знае още от малък. То е било собственост на дядо В., който е дядото на мъжа на В.Х.. Тогава това място е било заградено, имало е насаждения от сливи, орехи, череши. Мястото е тяхно и те го ползват. Къщата им е била в това място, имало е градина, пчели и други стопански постройки.

          Свидетелката Л.Г.Р. заявява при разпита й в съдебно заседание, че знае за спорното място между В. и В.. Мястото, за което се спори е зад къщата на В., но е повече срещу мястото на В.. В момента е празно, разорано място.

           Свидетелят И. Д.И. заявява, че познава В. и В.. Като малък е играл на една ливада, която е била на трима собственици – Й.Ц., Р.Ц. и Н.Й. и сега тези места са леко извити под дъга. Тези парцели се извиват и опират точно където е парцела на В..

          За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист. Според изготвеното заключение от вещото лице М.Ч. жалбоподателите са собственици на  оградено дворно място, представляващо ПИ № 001962 по КВС на землището на с. Брестница, област Ловеч, а ПИ № 001834 е закупен от заинтересованата страна В.П.И.. Има спор за границата между двата имота за площ от 28.64 кв.м. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че поземлен имот № 001843 се намира на съвсем друго място от двата имота.

          Няма основание да не бъде кредитирано заключението на вещото лице.

          Допусната е и втора съдебно-техническа експертиза.  Назначеното вещо лице инж. В.П. след запознаване с материалите по делото, тези в община Ябланица и след извършен оглед на място е представил заключение. В него е посочил, че имот № 001962 по КВС обхваща части от следните имоти по кадастралния и регулационен план на с. Брестница от 1921 г. – част от имоти 774, 771,779,776, 772 и част от парцел XVIII, отреден за имот № 775, част от имот № 775 и част от парцел  XXII, отреден за имот № 775.

          Според експерта имот № 001834 по КВС обхваща части от следните имоти по кадастралния и регулационен план на с. Брестница от 1921 г. – част от имот № 774, част от имот № 775 и част от парцел  XXII, отреден за имот № 775, част от имот № 779.

          Вещото лице е установило, че имот № 001834 с площ от 890 кв.м. по КВС се състои от отделни части, принадлежащи на конкретно посочени имоти по кадастралния и регулационен план на с. Брестница от 1921 г.

          Във влязлата в сила КВС имот № 001834 е регистриран на 29.05.2002 г. със собственик – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ въз основа на Решение на ОСЗГ Ябланица, т.е. имотът не е възстановяван на бивши собственици. Същият е определен като имот по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ с Протоколно решение по чл. 45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 02.12.2008 г., одобрено със Заповед № РД-08-120/05.12.2008 г.

          Според вещото лице имот № 001843 не фигурира между имотите, които с Протоколно решение по чл. 45 в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 02.12.2008 г., одобрено със Заповед № РД-08-120/05.12.2008 г. са определени за имоти по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ на територията на с. Брестница, община Ябланица.

          Вещото лице е представило към заключението скица на поземлен имот № 001834 и е посочило, че оградения имот по букви А,Б, В, Г, Д, Е, който граничи на юг с имот 001834 е с квадратура 1809 кв.м., която не е идентична с квадратурата на описания в нотариален акт № 71/2008 г. имот № 001962 с площ от 847 кв.м. по КВС. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Заявява, че имот № 1843 не е в този процесен район. Той е възстановен на бивш собственик и не е включен изобщо в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, не е разглеждан от комисията по този член. Вещото лице посочва, че имот 1834 е земеделски имот, в момента представлява изорана нива, не е ограден, с изключение на север и запад.

          Съдът кредитира заключението на вещото лице, защото го намира за обективно и професионално.

          При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от лица, които не са участвали в административното производство по издаване на обжалваната заповед, поради което тя не им е съобщавана. Те са собственици на  оградено дворно място представляващо ПИ № 001962 по КВС на землището на с. Брестница, област Ловеч. Този имот е съседен на ПИ 001834 по КВС на с. Брестница, който е предмет на обжалваната заповед. От заключението на вещото лице М.Ч. се установява, че има спор за границата между двата имота за площ от 28.64 кв.м. По този спор е образувано дело в Районен съд Тетевен, за което има налични данни по настоящото дело. Освен това от показанията на разпитаните свидетели С.Д.К. и Г.Т.Г. се установява, че имот 001834 е бил собственост на наследодателя на жалбоподателката В.Н.Х. и е ползван от нея. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателите, поради което те имат правен интерес да я обжалват.

          Съдът намира, че жалбата е основателна по същество.

Обжалваната в настоящото съдебно производство заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. По силата на чл. 62, ал.2, изр.1-во от АПК, очевидните фактически грешки, допуснати в административния акт се поправят от органа, който го е издал. Първоначалната Заповед № 506/29.05.2015 г.. е издадена от Кмета на община Ябланица, който е издател  и на обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед 1307/29.05.2015 г.

Оспорената заповед е издадена формално в предписаната от закона писмена форма.

Съдът намира, че обжалваната заповед е постановена  в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

В чл. 35 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е регламентирано, че продажбата на имоти и вещи – частна общинска собственост се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.

В случая Кметът на общината със Заповед № 506/29.05.2015 г. е определил заинтересованата страна В.П.И. за спечелил публичен търг с тайно наддаване за продажба на имот – частна общинска собственост – поземлен имот № 001843, представляващ нива с площ от 0.890 дка, пета категория в землището на с. Брестница. В сключения между община Ябланица и спечелилият публичния търг В.И. Договор № 07-87/01.07.2015 г. обаче е вписан, че се продава поземлен имот № 001834. Тези два имота не са съседни. Между тях няма нищо общо. Според заключението на вещото лице инж. В.П.  имот № 001834 е имот по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ,  докато имот № 001843 не фигурира между имотите, които с Протоколно решение по чл. 45 в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 02.12.2008 г., одобрено със Заповед № РД-08-120/05.12.2008 г. са определени за имоти по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ на територията на с. Брестница, община Ябланица. Той е възстановен на бивш собственик и не е включен изобщо в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, не е разглеждан от комисията по този член. Освен това той се намира в друг район.

Очевидната фактическа грешка (ОФГ) представлява техническа грешка, грешка при изписването или при пресмятането, пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства. Тя е налице в случай, че между формираната действителна воля на административния орган и нейното външно отразяване в административния акт има несъответствие. Първоначално издаденият административен акт и този, с който се извършва поправката трябва да са в синхрон. Те не могат да си противоречат, нито да пораждат различни правни последствия. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила административни актове, поради допусната ОФГ е изключение от общото правило за техния стабилитет и затова трябва да се прилага ограничително, само когато са налице законоустановените предпоставки.

Според съдът в случая не са били налице законоустановените предпоставки за прилагане на тази правна конструкция. Първоначално издадената заповед, с която е определен спечелилият проведения публичен търг е била за един имот, а  оспорената заповед, с която се поправя допусната ОФГ се отнася за съвсем друг имот, който изобщо не е бил включван в издадените документи при провеждане на публичния търг. Освен това поправката на ОФГ с обжалваната пред съда заповед на Кмета на община Ябланица е станало след  повече от една година от постановяване на първоначалната заповед. По този начин се  постигат различни правни последствия и на практика се променя предмета на търга, което очевидно не може да бъде целта на закона.    

От изложеното може да се направи извод, че има съществена промяна в правоотношението, разпоредено с обжалваната в настоящото производство заповед. Има промяна и във фактическите обстоятелства.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорването е основателно. Обжалваната заповед е незаконосъобразна, което налага отмяната й.

При този изход на производството следва да се присъдят направените от жалбоподателя разноски.

Направените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателите е неоснователно.

Според чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е петстотин лева.

Съгласно чл. 7, ал.8 от Наредбата,  при защита по дела с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по сто лева.

По настоящото дело са проведени шест заседания, поради което намира приложение тази наредба.

Общият размер на претендираното адвокатско възнаграждение е хиляда и петстотин лева. Жалбоподателите са четирима, което означава, че размера на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2  и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1307/06.12.2016 г. на Кмета на община Ябланица.

ОСЪЖДА община Ябланица да заплати на В.Н.Х., С.Л.Х., Д.Л.Х.,*** сумата от общо 745 (седемстотин четиридесет и пет) лева, от които 45 ( четиридесет и пет) лева държавна такса и 700 ( седемстотин) лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА община Ябланица да заплати на Р.М.Н. ***, съдебен адр. гр. София, п.к. 1164, кв. „Лозенец”, ул.”Добри Войников” № 29, ет.3, ап.5 сумата от общо 710 (седемстотин и десет) лева, от които 10 ( десет) лева държавна такса и 700 ( седемстотин) лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА община Ябланица да заплати на В.Н.Х., С.Л.Х., Д.Л.Х.,*** и на Р.М.Н. ***, съдебен адр. гр. София, п.к. 1164, кв. „Лозенец”, ул.”Добри Войников” № 29, ет.3, ап.5 сумата от общо 520 (петстотин и двадесет) лева, от които 420 (четиристотин и двадесет) лева депозит за вещи лица по допуснатите две съдебно-технически експертизи и 100 (сто) лева адвокатско възнаграждение.

Решението  може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния  административен съд.

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: