Р Е
Ш Е Н И Е № …
гр.
К., 14.10.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен
съд-К., четвърти състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 204, по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба, с
правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр.чл.485, вр.чл.537 от ТЗ от „М.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.”, ИЗ „О.“,
улица „3020” № 34, ет.6, със законен представител Г.А.Д. - изпълнителен директор,
чрез юрисконсулт П.С. срещу Ю.С.Г., ЕГН **********,***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, дължими от
ответницата като авалист по запис на заповед от 01.10.2015 година, предявен за
плащане на 06.01.2016 година, както и за сумата от 200 лева – разноски в заповедното
производство по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 307/2017 г., по описа на КРС, І-ви състав,
така и дължимите разноски в настоящото производство и в заповедното.
Ответникът Ю.Г., чрез адв.М.Ц. оспорва иска, като
недопустим, тъй като проведеното преди това заповедно производство било
приключило неуспешно за ищеца, евентуално като неоснователен, тъй като
поръчителството е било прекратено с изтичане на преклузивния шестмесечен срок
по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
К.ският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по опис, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявен е осъдителен
иск, с
правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр.чл.485, вр.чл.537 от ТЗ.
Същият се
явява допустим, а разгледан по същество и основателен.
С разпореждане № 273/10.05.2017 година, постановено по
ч.гр.д.№ 307/2017 г., по описа на КРС, І с-в, потвърдено и от СОС с определение
№ 552/20.07.2017 година, по ч.гр.д.№ 435, по описа за 2017 година е било
отхвърлено заявлението на настоящия ищец срещу Ю.Г. за незабавно изпълнение за
претендираните с него суми, предмет и на настоящото производство, но на
осн.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е заведен настоящия осъдителен иск, което обуславя
неговата допустимост.
В качеството си на авалист, ответницата се е задължила
да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, въз основа на запис на заповед от 01.10.2015 година,
предявен за плащане на 06.01.2016 година.
Задължението за заплащане на суми по
запис на заповед може да бъде обезпечено чрез поръчителство, което в случая се
нарича авал. Авалът се отличава от договора за поръчителство, който се сключва
за обезпечение на чуждо задължение. Подписалият като авалист записа на заповед се задължава едностранно да
плати сумата по записа на заповед наред с издателя на записа на заповед. За разлика от
авала, поръчителството е договор между
поръчителя и кредитора, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора
да отговаря за заплащане на дълга на длъжника. В ЗЗД за поръчителя са предвидени някои облекчения и
неговата отговорност е по-ограничена в сравнение със задължението на авалиста.
Така например поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора
поръчителят не може да встъпи в правата му; поръчителят се освобождава от
отговорност ако в срок от шест месеца от падежа на главното задължение,
кредиторът не предяви иск против длъжника; прекъсването на давността по
отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо
поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му
от изтекла давност няма действие спрямо длъжника. Авалистът не се ползва с горните предимства. Той
остава задължен за заплащане на главното задължение, дори и да са налице
посочените хипотези. Отговорността на авалиста може да
отпадне единствено в случай, че записа на заповед е нередовен от формална
страна, което в настоящия случай не е налице. Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството, при авала един и същ документ материализира
волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Ето
защо недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и
на задължението за заплащане на сумата по записа на заповед, поето от
издателя на записа на заповед, и на задължението поето от авалиста. Авалистът отговаря и когато издателят по записа на
заповед бъде освободен от отговорност поради това, че при подписването на
записа на заповед неговата воля е била опорочена, поради това, че записа на заповед е подписан по принуда или от
недееспособно лице и др.
Авалът се
извършва чрез полагане на подпис на лицевата страна за записа на заповед като
се посочва, че подписът е положен „ като авалист” или „като поръчител”. Когато
не е посочено никакво основание, а е положен само подпис, приема се, че записът на заповед е подписан от лице, задължило се като
авалист. В случая е безспорно и изрично отразено, че записът на заповед е
подписан от ответницата, като авалист и й е предявен за плащане на 06.01.2016
година.
За да
удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за
плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да
притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради
това, независимо дали е сезиран с доводи в исковата молба, съдът следва да
съобрази доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря
на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на
запис на заповед (Решение №
71 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 444/2011 г., II т.о., ВКС). При това съобразяване настоящият състав на съда намира,
че представеният по делото документ, като притежаващ формата и реквизитите посочени в чл.535 от ТЗ, удостоверява валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за
плащане на посочената от издателя парична сума.
Поради самостоятелния и неакцесорен
характер на задължението на авалиста, произтичащ от разпоредбата на чл. 485,
ал.2 ТЗ, както е прието и в решение № 20 от 30.07.2010 год., по
т. д. № 988/2009 г. на ІІ т. о., ВКС, той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения,
които лицето, чието задължение се обезпечава /хонорат/ би могъл да направи.
Позовавайки се на тази самостоятелна правна природа на авала не е допустимо
авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта (освен относно формата му), така и
лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между
последния и издателя на записа на заповед, освен ако докаже, че приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, или самият авалист също е страна по
каузалната сделка (Решение № 2 от 12.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 984/2012 г., II т.о., ВКС).
Записът на
заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа. С авалът, по законова дефениция, е обезпечено плащането по
процесния запис на заповед. Не се спори, а и предвид нормата на чл. 484, ал. 3
от ТЗ, в случая авалът обезпечава плащането на издателя на ценната книга. Падежът на задължението по записа е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, т. е. „на предявяване”, който в
случая е настъпил.
От назначената, изслушана и
приета от съда ССчЕ се установява размера и дължимостта на исковата претенция
така, както е предявена.
Предвид горното
съдът намира, че така предявения иск следва да бъде уважен като основателен, а
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно изхода на спора и представения
списък за разноски по чл.80 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1000,00 лева (200 лева
– държавна такса по заповедното производство; 200 лева – държавна такса по
настоящото производство; 300 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300 лева –
платен депозит за вещо лице).
Воден от
гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ю.С.Г., ЕГН
**********,*** да заплати на „М.Е.”
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „В.”, ИЗ „О.“, улица „3020” № 34, ет.6, със
законен представител Г.А.Д. -
изпълнителен директор, на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр.чл.485,
вр.чл.537 от ТЗ сумата в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, дължими от
ответницата като авалист по запис на заповед от 01.10.2015 година.
ОСЪЖДА Ю.С.Г., ЕГН ********** да заплати на „М.Е.”
АД, ЕИК ********* сумите от: 200,00 (двеста) лева – разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 307/2017 г., по
описа на КРС, І с-в и от 800,00 (осемстотин) лева – разноски по настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от получаване на
съобщенията от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :