Р Е Ш Е Н И
Е
№ 264
гр. Плевен, 10 юни
2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми
състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева, като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛАЕВ адм. дело
№ 282 по описа за 2022 г. на
Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145, във
вр. с чл. 147, ал. 2, във вр. с чл.16, ал. 1, т. 1 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
протест на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен с искане за обявяване на нищожност на Свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********/14.01.2020 г. за категория „АМ“,
„В“ и „В1“ на М.Н.П. ***, ЕГН: **********“, издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен, със срок на валидност до 14.01.2030
г.
В протеста се сочи, че свидетелството за
управление на моторно превозно средство представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.2 от АПК, който е удостоверителен
документ от значение за признаване и упражняване на права, защото удостоверява
придобита правоспособност на водача да управлява МПС от съответната категория. Излагат се съображения, че при издаването на първоначалното СУМПС са
нарушени съществени законови изисквания относно минималното образование, което
следва да притежава заявителя, за да придобие правоспособност за управление на
МПС от посочената категория.
Навеждат се доводи,
че представеното от М.Н.П. свидетелство за завършено образование Серия Е-06 №
058649 , рег.№ 3293-77 от 22.06.2006г ., на което е придаден вид, че е издадено
на името на П. от ОУ „М.Д.“ - гр.Плевен е неистински официален документ по
смисъла на НК. Горното се явява ново
писмено доказателство по смисъла на чл.99 , т.2 от АПК, от съществено значение
за издаване на административния акт /СУМПС/, което при решаване на въпроса от
административния орган не е могло да бъде известно. Твърди се, че посоченото обстоятелство не е
било известно на адм. орган и при издаване на СУМПС с № ********* на името на М.Н.П.
за категории „АМ“ , „В“ и „ В1“ , със срок на валидност до 14.01.2030г. Сочи
се, че преклузивните срокове за отмяна на СУМПС, и възобновяване на
производството по издаването им, съгласно разпоредбата на чл.102 , ал.2, във
вр. с чл.100 от АПК са изтекли. В заключение се прави искане да бъде прогласено за нищожно Свидетелство за
управление на МПС № № ********* за категории „АМ“ , „ В“, и „ В1“, издадено от
Сектор „ ПП“ при ОД на МВР-Плевен на 14.01.2020 г. на М.Н.П., с ЕГН **********
, със срок на валидност до 14.01.2030г.
В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор
в Окръжна прокуратура - Плевен, който излага доводи за неговата основателност.
Ответникът –
Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен не изразява становище по протеста.
Заинтересованата страна М. Н.П.-
редовно призован не се явява и не се представлява.
Като съобрази
приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна
проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и
законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК, вр.
чл. 159 от ЗДвП и Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
СУМПС представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК, който е индивидуален удостоверителен документ
от значение за признаване и упражняване на права, защото удостоверява придобита
правоспособност на водача да управлява МПС от съответната категория. Този му
характер е записан изрично в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
1-157/01.10.2002 г.
Оспорване с искане за обявяване на нищожност на
административен акт е допустимо на основание чл. 149, ал. 5 от АПК без
ограничение във времето, като на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК
прокурорът има това правомощие.
Подаденият протест е процесуално ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2010 г. М.Н.П. , с ЕГН ********** е подал в сектор „ПП-КАТ“ при ОД на МВР-
гр.Плевен заявление- А 04379386, рег.№ 11091/ 19.02.2010г. за първоначално
издаване на свидетелство за управление на МПС , съгласно чл.13, ал.1 от Наредба
№1-157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за условията и реда за
издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства,отчета на
водачите и тяхната дисциплина.
Производството по издаване на
свидетелство за управление на МПС на името на М.Н.П., инициирано със заявление
с рег. №11091/19.02.2010 г. е приключило
с издаването на СУМПС № *********/ 22.02.2010 г. за категории „ М“ и
"В" с валидност до 22.02.2020 г., връчено на заявителя М.П. на
24.02.2012 г.,
което не било оспорено по административен или по съдебен ред и влязло в сила.
При подаване на документите по
чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № I- 157/01.10.2002 год., М.Н.П. представил
копие на Свидетелство за основно образование Серия Е-06, № 058649, рег. №
3293-77/22.06.2006 г., издадено от Основно училище „ М.Д.“ – гр. Плевен, в
което било отразено, че през учебната 2005/2006 г. същият е завършил основно
образование. Приложил е и всички останали изискуеми документи за физическа и
психическа годност, както и декларация за обичайно пребиваване на територията
на Република България.
На 08.05.2012 г. М.П. подал
заявление, рег.№ 1-3827 за издаване на дубликат на СУМПС № *********, поради
изгубването му, което обстоятелство удостоверил в декларация № 11ПЗ-891/10.05.2012 г. На 09.05.2021 г. било издадено СУМПС №
********* от 09.05.2012 г., с валидност до 22.02.2020 г., връчено на М.П. на
18.05.2012 г.
На 19.05.2016 г. М.Н.П. отново
подал заявление, рег. № 2324/ 2016 г. за издаване на дубликат на СУМПС №
*********, както и декларация № 987/ 19.05.2016 г., в която посочил, че
свидетелството му за правоуправление на моторно превозно средство е изгубено.
На 25.05.2016 г. на П. е издадено СУМПС № ********* с валидност до 20.02.2020 г.,
връчено му на 27.05.2016 г.
На 13.01.2020 г. М.П. ***
заявление за подмяна на СУМПС № *********, поради изтичане срока на валидността
му /на 20.02.2020 г./, съгласно чл. 15 от Наредба № I-157/ 01.01.2002 г. Към
заявлението били приложени изискуемите по закон документи – карта за оценка на
физическата годност на водач и декларация относно обичайното пребиваване на
лицето, както и че П. не е притежател на валидно свидетелство за
правоуправление на МПС, издадено от държава членка на Европейския съюз. Производството
приключило с издаване на 14.01.2020 г. на СУМПС с № ********* на името на М.Н.П.
за категории „АМ“ , „В“ и „ В1“ , със срок на валидност до 14.01.2030 г., което
П. получил на 24.01.2020 г.
Във връзка с постъпила в ОД на
МВР – Плевен информация, в която се съдържали данни, че М.Н.П. при подаване на
документи за издаване на СУМПС е представил свидетелство за завършено основно
образование, без да е завършил необходимите образователни нива е била извършена
проверка от органите на МВР.
В хода на същата са изискани
заверени копия от всички документи, подадени от М.Н.П. *** за издаване на СУМПС
№ *********, № *********, № *********.
Установено е, че в депозираните
от П. документи фигурира и Свидетелство за основно образование Серия Е-06, №
058649, рег. № 3293-77/22.06.2006 г., издадено от Основно училище „М.Д.“ – гр. Плевен.
Направено е запитване до Регионално управление на образованието - Плевен, като
в писмо изх. № 141/29.03.2021 г. на Директор на ОУ „М.Д.“ – Плевен е посочено, че след извършена
проверка в документацията на учебното заведение е установено, че лице с имена М.Н.П.,
с ЕГН ********** не е учил през учебните години и не е завършил 8-ми клас в ОУ“
М.Д.“ – Плевен през учебната 2005/2006, не фигурира в Регистрационната книга на
училището за издадените документи за завършена степен на образование и за
придобита професионална квалификация. На М.П. не е издавано
свидетелство за основно образование Серия Е-06 № 058649, рег. № 3293-77 от
22.06.2006 г. С оглед събраните данни материалите са били изпратени по
компетентност на Районна прокуратура – гр. Плевен за преценка относно
реализирано от М.Н.П. престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.
С Постановление от
01.02.2022 г. на РП – Плевен е отказано образуване на досъдебно производство по
преписка № 596/ 2022г. по описа на същата прокуратура на основание чл. 213, ал.
1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтичане на предвидената в закона
давност за наказателно преследване за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308,
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. В мотивите на постановения прокурорски акт е прието,
че са налице данни за извършено от М.П. деяние по чл. 316, във вр. с чл. 308,
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, реализирано на 19.02.2010 г. в гр. Плевен, пред
служител на Сектор „ ПП“ – Плевен, за това, че съзнателно се ползвал от
неистински официален документ за завършено основно образование - Серия Е-06, №
058649 , рег.№ 3293-77 от 22.06.2006 г ., на което е придаден вид, че е
издадено на името на М.Н.П. от ОУ „М.Д.“ - гр. Плевен, като от него за
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, но с
оглед предвидената от законодателя санкция, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК
давността за наказателно преследване е 10 години от извършване на
престъплението, т.е. същата е изтекла на 19.02.2020 г. и е погасила каквито и
да било процесуални възможности за наказателно преследване по отношение на
конкретно лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Преди да се изложат правни изводи по основателността
на подадения протест, съдът следва да изясни характера на претенцията за
нищожност на оспореното СУМПС. Безспорно е, че административните актове, които
противоречат на законите или на други нормативни актове са
недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение
на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и
унищожаеми в зависимост от степента и
качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното
право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който
да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем.
Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които
поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като
административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото
като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици.
Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява
конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт
с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито
един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато
обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с
невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от
изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да
бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на процесното СУМПС, съдът
съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът следва
да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при
наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория.
Процесното СУМПС е издадено от Сектор Пътна полиция –
Плевен, съобразно определената от закона и наредбата, приета на основание законовата делегация на чл. 159 ЗДвП,
материална и териториална компетентност, а именно чл. 4, ал. 1 от Наредба №
1-157/01.10.2002 г., според която СУМПС се издава от звената „Пътна полиция“
при ОД на МВР според постоянния адрес на лицето.
Според чл.
151 ал.2 ЗДвП в редакцията, действала към момента на издаване на СУМПС ( ДВ – бр.51/2007г.) свидетелство за
управление на МПС се издава от органите на МВР на лице, завършило основно
образование, което е физически годно да управлява МПС за съответната категория,
преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и
което успешно е издържало изпит за водач на МПС.
А съгласно чл.151 ал.2 ЗДвП (ДВ – бр. 77/2017г. в сила
от 26.09.2017г.) за издаване на СУМПС се изисква завършен Х клас. В § 16 от ПЗР
на ЗИД на ЗДвП (ДВ- бр. 77/2017г.) е предвидено, че лицата, завършили основно
образование или завършили Х клас по реда на отменения Закон за народната
просвета (отм. ДВ- бр.79/13.10.2015г., считано от 01.08.2016г.) до влизането в
сила на този закон, получават свидетелство за управление на МПС по досегашния
ред. Съгласно чл. 23 ал.4 от отменения Закон за народната просвета свидетелство
за основно
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба №
І-157/01.10.2002 г., свидетелство за управление на
МПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС
от определена категория, което става въз основа на служебно изпратен от
съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит
и на документи представени от лицето, като в т. 7 на чл. 13 ал. 1 от наредбата,
в относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на
СУМПС, е регламентирано представяне от страна на лицето на копие от документ за завършено най-малко основно
образование.
От събраните писмени доказателства е
безспорно установено, че М.Н.П. е
представил неистински документ за завършено основно образование от ОУ
„М.Д.“ - Плевен пред органите на МВР, въз
основа на който документ очевидно е направена преценката, че същият притежава
най-малко основно образование, поради
което му е издадено първоначалното свидетелство за управление
на МПС. След
като лицето не е завършило основното си образование в това училище и не му е
издаван документ от него, то същото не притежава свидетелство за завършено
основно образование, каквото е императивното изискване на чл.13
ал.1 т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на такъв
документ е с правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство на управление на
МПС. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една
от всичките изискващи се предпоставки за издаване на СУМПС. Същото си е
послужило с престъпни действия, а именно съзнателно е ползвал неистински
официален документ, за да му бъде издадено СУМПС.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на
процесното свидетелство за управление на МПС на името на М.Н. П. с
валидност до 14.01.2030 г. е допуснато
тежко нарушение на изискванията на чл.13, ал.1 от Наредба № I-157/1.10.2002
г., водещо до
нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на
правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона,
посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, която е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да
се опазват имуществото на юридическите и физическите лица.
Ето защо, посочените тежки нарушения на материалния
закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на СУМПС,
опорочават същото до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал.
2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА нищожността на Свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********/14.01.2020 г. за категория
„АМ“, „В“ и „В1“ на М.Н.П. ***, ЕГН: **********“, издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен, със срок на валидност до
14.01.2030 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/