Определение по дело №15/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2023 г.
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20237040700015
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 1647, 04.07.2023г., град  Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 04.07.2023г., в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 15 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :

С решение № 564/29.05.2023г. съдът е отхвърлил оспорването на заповед № 8-Z-1235 / 13.12.2022г. на Кмета на Община Созопол и осъдил жалбоподателя – дружество „Хелио-тур-с“ АД, да заплати на Община Созопол разноски в размер на 200.00 лева, като отхвърлил претенцията за разноски за разликата до 1700.00 лева.

Решението е съобщено на ответника на 31.05.2023г. и в срока за обжалването му – на 05.06.2023г., е направено искане за изменение на решението в частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК, като бъде присъден целият претендиран размер. Представят се допълнителни доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК жалбоподателят е подал отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на искането.

За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното :

С решение № 564/29.05.2023 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на заинтересованата страна Д.А.З.; отхвърлил жалбата на дружество „Хелио-тур-с“ АД срещу Заповед № № 8-Z-1235/13.12.2022г. на Кмета на Община Созопол; отхвърлил е претенцията на дружество „Хелио-тур-с“ АД, с посочени данни, за присъждане на разноски, осъдил на основание чл.143, ал.3 от АПК дружество „Хелио-тур-с“ АД да заплати на Община Созопол сумата 200.00 лева, представляващи направени по делото, като отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния ù размер 1700.00 лева.

За да отхвърли претенцията за разноски за сумата 1500.00 лева, съдът е приел, че на 16.03.2023г. бил сключен договор за правна помощ  с предмет процесуално представителство по настоящото дело с уговорено възнаграждение в размер на 1500.00 лева, в т.ч. ДДС. Издадена била фактура № 182/16.03.2023г. от адвокатското сдружение за плащане на уговорената сума. От представеното извлечение от банковата сметка на адвокатското сдружение не се установявало плащане на сумата по посочената фактура. Тъй като плащането не било доказано, претенцията за разноските за адвокатското възнаграждение е отхвърлена.

Решението е съобщено на жалбоподателя и на ответника на 31.05.2023г.

Срещу решението е подадена касационна жалба от жалбоподателя, която е в процес на администриране и предстои да бъде изпратена на ВАС за произнасяне.

С молба с вх. № 5859/05.06.2023г. ответникът, чрез представител по пълномощие, е направил искане за изменение на решението в частта му относно разноските с твърдение, че уговореното адвокатско възнаграждение било платено. Представя служебна бележка, издадена от Главния счетоводител на Община Созопол, както и платежно нареждане от 21.03.2023г., в което е посочен номерът на описаната по – горе фактура. 

Молбата за изменение на решението в частта му относно разноските е допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване на решението и от страна, имаща интерес да иска изменението под форма на увеличението им. Искането е допустимо и подлежи на разглеждане, тъй като страната, искаща увеличение на присъдените разноски, е представила списък по чл.80 от ГПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Не са налице основания за изменение на решението в частта му относно присъдените в полза на ответника разноски, който извод съдът е направил, анализирайки представените до приключване на съдебното следствие доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Недопустимо е да се представят нови доказателства едва с молбата за изменение по реда на чл.248 от ГПК. Страната, заявила претенция за разноски, следва да докаже, че тези разноски ù се дължат чрез надлежно и своевременно представяне на доказателства. В ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.11, е прието, че представяне на доказателства след приключване на устните състезания е правно ирелевантно. В определение № 8844 от 6.07.2020г., постановено по административно дело № 7972/2019г. на ВАС, III о., е прието, че разрешенията в цитираното в предходното изречение ТР следва да намерят съответно приложение и в производствата по обжалване на административни актове.

Тъй като въз основа на представените до приключване на устните състезания пред АдмС Бургас писмени доказателства не са установява при условията на пълно доказване, че уговореното в договора за правна помощ възнаграждение е платено, то искането на ответника за изменение за решението в частта му относно разноските се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат Ю.Б. – пълномощник на Кмета на Община Созопол, за изменение на решение № 564/29.05.2023г. в частта му относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                    С Ъ Д И Я :