О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
Сливен, 21.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито
заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на секретаря ……….. и
при участието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА
КАНД № 197 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 229 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба от ОД на
МВР Сливен чрез гл.юриск. Б. против определение от 02.11.2020 год. постановено по АНД № 658/2020
год. по описа на Районен
съд Сливен, с което ОД на МВР Сливен е осъдена да заплати на В.И.Г. сумата от
300 лева представляващи разноски по делото.
В частната жалба се твърди, че
определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че
размерът на присъдената сума е прекомерно голям, а съгласно чл.18, ал.2 във
връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението следва да е 100 лева. Прави
се искане съдът да отмени обжалваното определение или да намали размера на
присъденото възнаграждение.
В срока по чл. 232 от АПК е постъпило възражение от В.И.Г. чрез процесуалния му
представител, в което същият твърди, че присъденото възнаграждение е за
изготвяне на жалба до съда, извършване на справка на сайта на Комисия за
финансов надзор и процесуално представителство по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С решение № 287/29.07.2020 год.
състав на Районен съд Сливен е отменил НП № 20-0804-000026/30.01.2020 год.
издадено от Началник РУ-Сливен към ОД на МВР Сливен, с което на В.И.Г. е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. В производството
пред районния съд Г. е бил защитаван от адв. Х.Х., за което по делото има
приложено пълномощно на л.4 и договор за правна защита и съдействие на л.23. С
решението съдът не се е произнесъл относно разноските. На 28.10.2020 год. адв.Х.
подава молба до съда за допълване на решението в частта за разноските като се
иска съдът да осъди ОД на МВР Сливен да заплати на Г. разноски по делото в
размер на 300 лева. С обжалваното определение от 02.11.2020 год.
първоинстанционният съд осъжда ОД на МВР Сливен да заплати на В.И.Г. разноски
по делото в размер на 300 лева.
Настоящият касационен състав на
Административен съд Сливен намира, че обжалваното определение е недопустимо,
тъй като е постановено по недопустима жалба.
Съображенията за това са следните:
съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК във връзка с чл.248 от ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Следователно молбата за
допълване на решението в частта за разноските може да се подаде в срока за
обжалване на решението, чието допълване се иска. Решението на районния съд
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му страните пред
Административен съд Сливен. В настоящия случай решение № 287/29.07.2020 год. е
съобщено на адв.Х. на 30.07.2020 год. и срокът, в който е следвало да се подаде
молбата за изменение на решението в частта за разноските изтича на 13.08.2020
год. Молбата на адв.Х. е подадена на 28.10.2020 год. следователно е просрочена.
За пълнота на гореизложеното следва
да се отбележи, че молбата е и неоснователна, тъй като независимо, че Г. е
представляван от адв.Х. в производството пред районния съд, същият не е
направил искане за присъждане на разноски по делото нито с жалбата, нито в
съдебно заседание. За да е налице основание за присъждане на разноски по делото
е необходимо да е направено валидно искане от страната за присъждане на такива
разноски и същите да са доказани по размер. В настоящия случай не е налице
такова искане, следователно молбата е неоснователна.
С оглед гореизложеното частната жалба
се явява основателна. Атакуваното с нея определение като постановено по
недопустима жалба се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение от 02.11.2020 год. постановено по АНД № 658/2020 год. по описа на Районен съд Сливен.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: