РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Кърджали, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20255100500300 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 29/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 65/2024 г. по
описа на РС - А., на основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, З. „Д.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Г.“ № *, е осъдено
да заплати на С. Н. Т., ЕГН ********** от с. Б., общ. А., обл. К., сумата от 6
899,40 лв. /шест хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по лекия автомобил на ищцата марка „М.“, модел „С.“, с
рег. № ** **** ** в резултат на реализирано ПТП на 22.01.2024 г. на паркинг
на ул. „А.“ срещу № *, в с. Б., общ. А., причинено виновно от делинквента Ц.
Т. Ц., водач на лек автомобил марка „О.“, модел „М.“, с рег. № ** **** **,
застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на писмената претенция с искане за
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение - 08.02.2024 г. до
окончателното й изплащане.
1
Със същото решение З. „Д.“ АД е осъдено да заплати на адв. Р. М.
сумата в размер на 809.96 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено на С. Н. Т. безплатно представителство в
настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА, а в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на РС - А.
сумата в размер на 595,98 лв., представляваща направени по делото бюджетни
разноски, както и държавна такса в размер на 5,00 лв. /пет лева/ при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „З.“
АД – гр. С., бул. „Г.“ № *, с ЕИК *********, представлявано от ю.к. И. Ц.,
който го обжалва в частта и за разликата над присъдената сума от 4 170.96 лв.
като неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В
жалбата се сочи, че съгласно чл.499, ал.2 от КЗ, обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в
съответствие с приетата от КФН Наредба № 49/16.10.2014 г. за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Сочи,
че при причиняване на имуществени вреди на превозно средство от водач,
застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят на делинквента по посочената застраховка дължи на третото
увредено лице /собственик на увреденото превозно средство/ обезщетение за
вредите, изчислено по правилата на чл.499, ал.2 от КЗ и тези на Наредба №
49/2014 г. Счита, че дължимото на ищеца обезщетение за възстановяване на
уврежданията по процесното МПС марка “М.“, модел “С.“, с peг. № ** ****
**, следвало да бъде определено от първоинстанционния съд в съответствие с
приетото от вещото лице по изготвената и неоспорена от страните по делото
съдебна автотехническа експертиза, а именно - 4 170,96 лв., която била
изчислена в съответствие с Методиката по Наредба № 49 от 16.10.2014 г. към
датата на процесното ГГГП и, която обхващала всички увреждания,
констатирани по автомобила. Поради това счита обжалваното решение за
неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и нарушение на принципа за установяване на
обективната истина в гражданския процес. Моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и да отхвърли иска в тази част.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
2
въззивникът не изпраща представител.
Въззиваемата С. Н. Т., представлявана от пълномощника си - адв. Р. М.,
е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. В отговора се излагат съображения, че
е неоснователно позоваването на Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени от МПС, тъй като същата не
представлявала нормативен акт в класическия му смисъл и съдържала
примерно и неизчерпателно изброяване на марки и модели автомобили,
нормовремена и цени на труд и стойност на боя, както и източници за
извличане на стойност на МПС, съществували и поддържани към 2006 година.
Методиката представлявала указание за изчисляване размера на щетата на
МПС в случаите, при които обезщетението се определя от застрахователя, но
когато не са представени фактури за ремонт в сервиз. Сочи се, че
обезщетението се определяло по пазарна стойност на вредите към момента на
настъпване на застрахователно събитие, която следвало да е в рамките на
действителната стойност на автомобила, който не следвало да надвишава
застрахователната сума по договора за застраховка. Алинея 2 на чл.499 от КЗ
не препращала към Наредба № 49/2014 г., а такава препратка се съдържала в
ал.3 на същия текст, указващ, че застрахователя на виновния водач определя
обезщетение съгласно Методика по чл.535, т.10, която разпоредба
формулирала законова делегация към Съвета на ГФ да приема и ежегодно
преразглежда методика на Гаранционния фонд за уреждане на претенции за
обезщетения на вреди причинени на превозни средства. Подобно ежегодно
преразглеждане на методиката не било провеждано от 2014 г., поради което
заключението на експерта относно средствата, необходими за възстановяване
на автомобила се различавало от калкулациите и часовите ставки, заложени в
коментираната от ответника методика към Наредба № 49/2014 г. Счита, че
действителния размер на причинената вреда на автомобила е този, изчислен
от вещото лице В. Д. в размер на 6 899, 40 лева. Моли съда да остави без
уважение въззивната жалба. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2, и ал.1, т.2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от
ЗА, във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за ВАР с начислен ДДС. В съдебно
заседание въззиваемата, представлявана от процесуалния си представител -
адв. Р. М., представя писмена молба, с която поддържа становището си,
изразено в отговора на исковата молба.
3
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - А. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен е
пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от
6 899.40 лв. (частичен иск от 14 000 лв.), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.01.2024 г., ведно,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение - 08.02.2024
г. до окончателното й изплащане.
Ищцата сочи в исковата молба, че на 22.01.2024 г. в с.Б., общ.А.
настъпило ПТП, в резултат на което били причинени имуществени вреди на
притежавания от нея от лек автомобил марка „М. С. Ц.“, с рег. № ** **** **.
Виновният за причиненото ПТП лек автомобил марка „О. М.“, с рег. № **
**** **, управляван от Ц. Т. Ц., имал валидна застраховка „ГО“ в ответното
дружество, поради което претендира заплащане на причинените вреди на
автомобила.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан в представен
отговор на основание чл.131 от ГПК. В отговора се излагат съображения, че
липсва противоправно поведение и вина на водача на лек автомобил марка „О.
М.“, с рег. № ** **** **, управляван от Ц. Т. Ц., както и вредоносен резултат и
причинна връзка. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на водача
на увреденото МПС – С. Н. Т.. Оспорва като завишено претендираното
обезщетение.
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7
от 22.01.20224 г. и план схема на ПТП, се установява, че на 22.01.2024 г.,
около 09.00 ч., в с.Б., общ.А., лек автомобил марка „О. М.“, с рег. № ** ****
**, управляван от Ц. Т. Ц., губи контрол над управлявания от него автомобил,
преминава през лентата за насрещно движение и удря паркирания в крайпътна
4
отбивка автомобил марка „М. С. Ц.“, с рег. № ** **** **, в следствие на което
настъпва ПТП с пострадали лица и причинени материални щети.
С молба вх. № 802/08.02.2024 г. въззиваемата С. Н. Т., представлявана от
пълномощника си - адв. Р. М., предявила застрахователна претенция пред
въззивника за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на
притежавания от нея лек автомобил марка „М. С. Ц.“, с рег. № ** **** **, от
настъпило ПТП на 22.01.2024 г.
Във връзка с настъпилото ПТП застрахователят съставил опис-
заключение по щета на МПС № 0801-001033/2024-01, като били извършени
огледи на МПС марка „М. С. Ц.“, с рег. № ** **** ** и били описани
увредените части.
С писмо изх. № 1171/01.03.2024 г. въззиваемата С. Н. Т., чрез адв. Р. М.,
била уведомена, че от приложените документи към претенцията не може да се
изгради ясна представа за фактическите обстоятелства във връзка с ПТП,
включително причините за него, както и наличието на противоправно
поведение и евентуална вина на соченият за виновен водач - Ц. Т. Ц.,
управлявал лек автомобил марка „О. М.“, с рег. № ** **** **. Поискани са
преписи от документи, както и в случай, че е образувано досъдебно
производство – присъда, ведно с мотивите или сключено споразумение.
От представената справка на Гаранционен фонд – гр. С. се установява,
че към дата 22.01.2024 г. МПС с ДКН № ** **** ** има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ към застраховател „З.“ АД.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Р. Х., живеещ на
семейни начала с въззиваемата С. Н. Т., се установява, че на 22.01.2024 г.
паркирал лек автомобил марка „М. С. Ц.“, с рег. № ** **** **, в с.Б., в
уширение на пътното платно, в дясно по посока на движение. Автомобилът
бил натоварен с касетки със стока, като свидетелят и въззиваемата ги
пренареждали. Когато свидетелят се намирал в товарния отсек на автомобила,
а въззиваемата слязла от страничната врата и тръгнала да се качва на предна
дясна седалка, последвал удар в лек автомобил марка „М. С. Ц.“, който се
придвижил назад. След като автомобилът спрял, свидетелят слязъл от
автомобила и видял съпругата си между паркирани коли, както и автомобил
марка „О. М.“, който причинил удара.
От писменото заключение на вещото лице инж. В. Д. по назначената
5
съдебно-автотехническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че лек автомобил „М. С. ***",
** **** **, е бил паркиран на паркинг отляво (считано по посоката на
движение на л.а. „О. М.), на ул. „А. С.", срещу № *, в с. Б., общ. А., с предна
част в посока гр.С.. Водачът му Х. е бил в товарния отсек, пострадалата Т. в
близост до предната дясна врата, която е била отворена. Л.а. „О. М.", ** ****
**, управляван от Ц. Ц., се движил с посока от с.Б. към гр.П.. На хоризонтална
крива л.а. „О. М." е навлязъл неконтролирано в лентата за насрещно
движение, преминал е през нея и е навлязъл в паркинга. Попаднал е в
габаритите на паркирания „М. С." и с предната си част се е ударил в предната
част на другия автомобил. В резултат на удара, л.а. „М." се е преместил назад
(транслация), отворената му предна дясна врата е контактувала с
пострадалата, от което същата е получила телесните увреждания. След
движение напред л.а. „О. М." се е ударил и спрял в СПО (стоманената
предпазна ограда).
Размерът на средствата, необходими за ремонт и възстановяване на „М.
С.", ** **** ** в резултат на ПТП, настъпило на 22.01.2024 г. по средни
пазарни цени, е 6 481,40 лв. Стойността на л.а. „М. С.“, ** **** **, към датата
на ПТП, е 7 452 лв.
Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП на
22.01.2024 г. между л.а. „О. М.“, ** **** ** и л.а. „М. С.“ ** **** ** и
констатираните увредени части и детайли по л.а. „М. С." при направените
огледи при ответника.
Процесното ПТП - ударите между двата автомобила и автомобила и
пешеходката (пострадалата) са настъпили извън платното за движение на ул.
„А. С." в с.Б., общ.А., обл.П., на обособеното уширение (паркинг) на улицата,
отляво на нея (считано по посока на лвижение към П.). Автомобилите,
участвали в процесното ПТП са имали следното разположение: Лек
автомобил „М. С.", ** **** **, е бил в паркирано положение в уширението
отляво на пътното платно. Предната дясна врата е била отворена,
постралалата Т. е била в непосредствена близост до нея. Лек автомобил „О.
М.“, ** **** ** се е движил в посока към гр.П., в дясната пътна лента на
ул.“А. С.". Преди уширението отляво на пътното платно е преминал през
лявата пътна лента и е навлязъл в уширението срещу паркирания л.а. „М.“. Не
6
е имало видими препятствия пред двамата водачи, които да са
компрометирали видимостта между тях, тя е била добра. Стойността на
увредените части съгласно приложимата към наредба № 49/2014 г. методика е
4 170.96 лв. В съдебно заседание вещото лице инж. В. Д. уточнява, че след
направените нови изчисления може да се приеме, че стойността на разходите
за възстановяване, в случай, че се намалят частите, но цената на труда остане
една и съща, е равна на 6899.40 лв.
По делото е приобщен като доказателство компакт диск (магнитен
информационен носител) CD-R, марка “hp”, с фабричен номер
LH3138QE20040561D2, съдържащ видеозапис на пътнотранспортно
произшествие в село Б., община А., област П..
При тези данни, съдът намира, че предявеният пряк правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 6 899.40 лв. (частичен иск от 14
000 лв.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 22.01.2024 г., е основателен и доказан.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на на 22.01.2024
г., около 09.00 ч., в с.Б., общ.А., лек автомобил марка „О. М.“, с рег. № ** ****
**, управляван от Ц. Т. Ц., губи контрол над управлявания от него автомобил,
преминава през лентата за насрещно движение и удря паркирания в крайпътна
отбивка автомобил марка „М. С. Ц.“, с рег. № ** **** **, в следствие на което
настъпва ПТП с пострадали лица и причинени материални щети.
Установява се също така от заключението на вещото лице инж.В. Д., че
лек автомобил „М. С. ***", ** **** **, е бил паркирал на паркинг отляво
(считано по посоката на движения на л.а. „О. М.), на ул. „А. С.", срещу № *, в
с. Б., общ. А., с предна част в посока гр.С.. Водачът му Х. е бил в товарния
отсек, пострадалата Т. в близост до предната дясна врата, която е била
отворена. Л.а. „О. М.", ** **** **, управляван от Ц. Ц., се движил с посока от
с.Б. към гр.П.. На хоризонтална крива л.а. „О. М." е навлязъл неконтролирано
в лентата за насрещно движение, преминал е през нея и е навлязъл в паркинга.
Попаднал е в габаритите на паркирания „М. С." и с предната си част се е
ударил в предната част на другия автомобил. В резултат на удара, л.а. „М." се е
преместил назад (транслация), отворената му предна дясна врата е
контактувала с пострадалата, от което същата е получила телесните
увреждания. След движение напред л.а. „О. М." се е ударил и спрял в СПО
7
(стоманената предпазна ограда).
Видно от представената справка на Гаранционен фонд – гр. С., към дата
22.01.2024 г. МПС с ДКН № ** **** ** има активна застраховка „Гражданска
отговорност“ към застраховател „З.“ АД.
Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП на
22.01.2024 г. между л.а. „О. М.“, ** **** ** и л.а. „М. С.“ ** **** ** и
констатираните увредени части и детайли по л.а. „М. С.". От заключението на
вещото лице инж.В. Д., от представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, както и от показанията на разпитания по делото свидетел И.
Р. Х., се установява, че причината за настъпването на ПТП е поведението на
водача на л.а. „О. М.“, ** **** **.
Наличието на застрахователно правоотношение поражда възможността
увреденият да търси обезщетение пряко от застрахователя, каквато е
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ. Изпълнено е и изискването на чл.380 от
КЗ, като в законовия срок ответното дружество не е удовлетворило
застрахователната претенция на ищцата.
Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя
по прекия иск за обезщетение на увреденото лице за причинените
имуществени вреди. Съгласно заключението на вещото лице инж.В. Д.
Размерът на средствата, необходими за ремонт и възстановяване на „М. С.", **
**** ** в резултат на ПТП, настъпило на 22.01.2024 г. по средни пазарни цени,
е 6 481,40 лв. Стойността на л.а. „М. С.“, ** **** **, към датата на ПТП, е 7
452 лв. В съдебно заседание вещото лице инж. В. Д. уточнява, че след
направените нови изчисления може да се приеме, че стойността на разходите
за възстановяване, в случай, че се намалят частите, но цената на труда остане
една и съща, е равна на 6899.40 лв., до който размер е основателен
предявеният иск. Неоснователен е в тази връзка основният довод, изложен във
въззивната жалба, че дължимото на въззиваемата обезщетение за
възстановяване на уврежданията по процесното МПС марка “М.“, модел “С.“,
с peг. № ** **** **, следва да бъде определено в съответствие с приетото от
вещото лице, а именно - 4 170,96 лв., изчислено в съответствие с Методиката
по Наредба № 49 от 16.10.2014 г. към датата на процесното ПТП. Съгласно
разпоредбата на чл.499, ал.2 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В случая
8
съгласно заключението на веещото лице инж.В. Д. размерът на средствата,
необходими за ремонт и възстановяване на „М. С.", ** **** ** в резултат на
ПТП, настъпило на 22.01.2024 г. по средни пазарни цени, е в размер на 6899.40
лв. Що се отнася до Методиката по Наредба № 49 от 16.10.2014 г., то очевидно
същата не определя действителната стойност на причинената вреда към
настоящия момент, поради което разпоредбата на чл.499, ал.2 от КЗ е
изменена с ДВ бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.). С цитираното
изменение обезщетението по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за вреди на имущество (вещи) се определя
от застрахователя на виновния водач и съответства на действителната
стойност на причинените вреди. Поради това определеното от вещото лице
инж.В. Д. обезщетение в размер на 6899.40 лв. съответства на действителната
стойност на причинените вреди.
Като е достигнал до такива правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на процесуалния представител на
въззиваемата - адв. Р. М. се следват разноски за въззивна инстанция в размер
на 600 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/17.07.2025 г., постановено по гр.д. №
65/2024 г. по описа на РС – А..
ОСЪЖДА „З.“ АД – гр. С., бул. „Г.“ № *, с ЕИК *********, да заплати
на адв. Р. И. М. от АК - С., с личен номер **********, разноски за въззивна
инстанция в размер на 600 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10