РЕШЕНИЕ
№ 539
гр.Бургас, 27.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 14 април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря И.Л.
и в присъствието на прокурора Х.К., като разгледа докладваното от съдията
докладчик Белев КАНД № 394 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е С.Ч.Н., ЕГН:**********, с адрес ***. Касаторът участва в производството чрез пълномощник –
адвокат И.Н. ***.
Ответник по касация е директорът на ОДМВР Бургас. Ответникът
не взема участие в касационното производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 77/27.01.2022г. по АНД
№ 5317/2021г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 251а-751/27.10.2020г. на директора на ОДМВР Бургас, с което на Н.
е наложена глоба 300лв. за извършено административно нарушение по чл.209а ал.1
от Закона за здравето.
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена
фактическата обстановка по наказателното постановление. Приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в установените от закона срокове.
Приел, че при издаването на наказателното постановление не e допуснато
съществено нарушение на процесуални правила. Приел също, че са налице
доказателства за осъществяването на всички елементи от обективна и субективна
страна на нарушението. Правилно е определена санкционната норма и наказанието. Съдът
приел, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В касационната жалба се изразява несъгласие с възприетите
от съда правни изводи. Правят се доводи за неправилно приложение на процесуалния
и материалния закон. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови такова, с което да отмени наказателното постановление.
Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
Участващият в производството прокурор излага становище за
основателност на жалбата. Прави довод, че случая е маловажен. Иска
първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови ново по
същество, с което да се отмени наказателното постановление. Не сочи нови
доказателства.
За да се произнесе по касационната жалба съдът взе
предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния
съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на решението касационната инстанция преценя съобразно
изискванията на чл.218 от АПК – в рамките на направените от касатора
оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон и
служебно.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд
при общ извод, че обстоятелствата по наказателното постановление са потвърдени
от посоченото в акта за установяване на административно нарушение, както и от
другите събрани доказателства. Установено е, че при извършена проверка на 29.04.2020г.
около 14.10 часа Н. се намирал на открито обществено място – в гр.Бургас,
ж.к.Изгрев, до болница Лайф Хоспитал, без поставена защитната маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата, в нарушение на въведената с т.1,
подточка 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на
министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 ал.4 от Закона
за здравето. Допълнително е установено, че Н. се е намирал на място,
организирано като фитнес район на открито за обществено ползване. Тези факти не
са били спорни в производството.
Настоящата
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е потвърдено наказателното
постановление.
Установено
в съответствие със закона е от първоинстанционния съд, че посочената в
наказателното постановление заповед № РД-01-373/27.05.2021г. на министъра на здравеопазването е действала към
момента на проверката, т.е. деянието е извършено във времевия диапазон на
действието и. С т.I.9 от заповедта е въведено задължение за всички физически
лица, намиращи се открити обществени места, да имат поставени върху устата и
носа защитни маски. С деянието си Н. е нарушил така въведената със заповедта на
министъра противоепидемична мярка.
Приложимата
в случая разпоредба на чл.209а ал.1 от Закона за здравето предвижда налагане на
наказание глоба от 300 до 1000лв. за този, който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7
и чл.
63а, ал. 1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление. В съответствие със закона са
правните изводи на първоинстанционния съд, според които състава на визираната в
наказателното постановление административнонаказателна разпоредба е бил
осъществен и е възникнало основание за налагане на предвиденото в нея
административно наказание.
Неоснователно
е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение по
чл.59 ал.2 т.4 от АПК изразило се в това, че следва да се посочи коя именно
редакция е приета за приложима при положение, че между деянието и издаването на
наказателното постановление са настъпили изменения в уредбата. Непосочването на
редакцията на иначе правилно посочената норма, приета от органа за приложима,
наистина представлява пропуск при издаването на постановлението, но произтичащата
от него неяснота не е непреодолима за адресата на постановлението, не
препятства правото му да се защити и в този смисъл процесуалното нарушение не е
съществено.
Настоящата
инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставки
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Не е установена по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид. Сочените от касатора обстоятелства понижаващи обществената
опасност на деянието, са били взети предвид от АНО при определяне на наказанието към минимума и
в съответствие със закона са били оценени от съда.
По изложените съображения решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила, на основание чл.221 ал.2 от АПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 77/27.01.2022г.
по АНД № 5317/2021г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :