Решение по дело №1111/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на А. К., румънски гражданин, роден на [дата]., чрез адв.Д. В., против Решение №284/24.04.2025 г., постановено по АНД №3982/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Куза против Заповед за задържане на лице рег. №6101зз-181/23.09.2024 г., издадена от полицейски инспектор в ГОДГ на ГПУ Бургас Ц. Ц., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане.

С доводи за неправилност поради наличието на касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, касаторът претендира за отмяна на решението на районния съд, отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото. Не сочи доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И., която оспорва жалбата. Ангажира писмени доказателства. Пледира решението на РС-Бургас да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение, че решението на РС – Бургас е правилно и законосъобразно. Счита, че административнонаказващият орган е имал основание да постанови задържане за срок от 24 часа, поради което решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд –Бургас е законосъобразността на Заповед за задържане на лице рег.№ 6101зз-181/23.09.2024 г., издадена от полицейски инспектор в ГОДГ на ГПУ Бургас Ц. Ц., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.55 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. Описал е съдържанието на издадената заповед, като е приел, че в случая при издаване на оспорения акт е спазена предвидената от закона писмена форма, съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР и заповедта е надлежно връчена на задържаното лице.

Съдът е приел, че на 23.09.2024 г. Куза управлявал лек автомобил в [населено място], когато от полицейски служители му бил подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец. Жалбоподателят възприел сигнала, но не спрял на посоченото от служителя място, рязко увеличил скоростта си и продължил движението си. Полицейските служители, сред които бил и св. В. З., последвали автомобила, управляван от Куза със служебния автомобил с включени светлини. След известно време жалбоподателят самокатастрофирал, като заедно с лицето, което се намирало в автомобила - Г. Ю., излезли от автомобила и побягнали. Двамата полицейски служители, които били заедно със свидетеля З., последвали Куза и Юга, които влезли в гориста местност. Св. З. излязъл от служебния автомобил, като в един момент срещу него от гористата местност изскочил тичайки жалбоподателят Куза и двамата се сблъскали. След това лицата Куза и Юга били задържани. На място бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция“, а също и ответникът Ц. Ц. С.. З. имал болки в ръката, а жалбоподателят Куза също имал наранявания по себе си вследствие на сблъсъка и падането. Двамата били откарани за преглед, като се установило, че ръката на св. З. е счупена. На по-късен етап от задържането се явил и преводач от румънски език, като били разяснени правата на жалбоподателя Куза.

По случая било образувано бързо производство №38/2024 г. по описа на ГПУ Бургас, вх.№6570, пор №548/2024 г. по описа на ОП - Бургас. С процесната заповед касаторът бил задържан на 23.09.2024 г. в 03:00 часа и в същия ден в 18:30 часа освободен. Като основание за задържането е посочено, че има данни, че е извършил престъпление по чл.269, ал.1 от НК – употребил сила с цел да принуди орган на властта да пропусне нещо по служба, а именно извършване на полицейска проверка.

Съдът е приел, че в заповедта е мотивирана, както и че са налице данни, обосноваващи предположение, че адресатът на атакуваната заповед е извършител на престъпление по чл.269, ал.1 от НК, като такива данни се съдържат в приложените по делото материали. Съдът е изложил и мотиви, че прилагането на ПАМ е съобразено и с целта на закона.

Настоящият касационен състав, съобразявайки задължението си по чл. 218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, а заповедта за задържане на лицето е издадена от материално и териториално компетентен орган, както и че същата е издадена в изискуемата от разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма, като настоящата инстанция намира и че заповедта съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Само наличието на такива данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението е достатъчно, административният орган при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.

Задържането като принудителна административна мярка в случая се предприема с цел установяване на съпричастност при разследване срещу вероятен извършител на престъпление по чл.269, ал.1 НК – употребил сила с цел да принуди орган на властта да пропусне нещо по служба, а именно извършване на полицейска проверка.

По този начин при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудително административно мярка, съгласно разпоредбата на чл.72, ал. 1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката във връзка с чл.22 от ЗАНН, която е предотвратяване и преустановяване на престъпления и административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Заповедта за задържане на лицето е постановена в съответствие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. С оглед обезпечаване работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъплението, така наложената мярка не е създала по-големи ограничения в правата на лицето от предвидените в закона, още повече, че задържането е продължило по-малко от 24 часа, като в този срок са обхванати всички действия, при които лицето е било ограничено реално да се придвижва свободно.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като деянието, за което е провеждано разследването е криминализирано по действащото право – престъпление по чл.269, ал.1 от НК. По случая са налице доказателства и за образувано бързо производство – БП №38/2024 г. по описа на ГПУ Бургас, вх.№6570/2024 г., пор.№548/2024 г. по описа на ОП – Бургас, като последващата проверка на тази съпричастност в хода на БП и резултата по делото не е относимо в производството по оспорване законосъобразността на заповед за задържане, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Административният орган следва да приложи принудителна административна мярка по отношение на лице, за което са изпълнени материалните предпоставки за това, което в случая е налице съгласно представените по делото доказателства. В тези доказателства се съдържат данни, обосноваващи законосъобразността на мярката към момента на налагането й. Именно с налагане на принудителната административна мярка и извършването на действията по разследването, полицейският орган следва да установи съпричастността на задържаното лице към извършеното престъпление.

Въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. (В този смисъл са решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд., решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.).

Съдът не споделя възраженията, изложени в касационната жалба, че на Куза преводач не е бил осигурен своевременно, като се твърди, че това е станало тринадесет часа след задържането. Видно от ангажираните по делото доказателства, тези пред настоящата съдебна инстанция и конкретно представения констативен протокол, неоспорен от страните, лицето е задържано на 23.09.2024 г. в 03:00 часа, като преводач е осигурен своевременно още на същия ден в 08:00 часа сутринта, поради което правата на задържаното лице да му бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за задържането му не са нарушени.

По изложените съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Мотивиран от изложеното на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР, XV състав,

ОСТАВЯ В С. Решение №284/24.04.2025 г., постановено по АНД №3982/2024 г. по описа на Районен съд –Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.