№ 15047
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110101511 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
Следва да бъде допуснато изслушване на съдебна автотехническа експертиза за
отговор на задачите, поставени в исковата молба, ревизирани от съда.
Следва да бъде уважено искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде отхвърлено искането на ответника за поставяне на допълнителна задача
на съдебно-автотехническата експертиза, доколкото формулираният въпрос преповтаря
въпрос на ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице
да даде отговор за пазарната стойност на щетите по МПС марка „Ауди“ с ДКН № СВ 2455
МВ от произшествието, към датата на настъпването му, изчислена по средни пазарни цени
или пазарни цени, ако автомобилът е бил гаранционен.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза в размер на
360,00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за поставяне на допълнителна
задача на съдебно-автотехническата експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ищеца, в срок до съдебното
заседание, да представи удостоверение, от което да е видно дали към 31.12.2021 г. МПС
марка „Ауди“ с ДКН № СВ 2455 МВ е било в техническа гаранция.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание за 08.05.2025 г. –
12:45 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице Йорданов.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
1
отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е иск правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”,
заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване, както и иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на мораторна лихва.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 808,40
лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени
разноски за определянето на обезщетението в размер на 15,00 лева. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът е
погасил само част от задължението в размер на 317,43 лева, поради което претендира
остатъка в размер на 505,97 лева, както и мораторна лихва в размер на 113,15 лева за
периода 18.05.2023 г. – 09.01.2025 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че с извършеното плащане е погасил
изцяло регресния дълг. Сочи, че платеното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди, до които счита, че е удовлетворил ищеца с извършеното плащане от
317,43 лева. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД –
отправянето на покана и получаването й от длъжника.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане на падежа.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са всички факти, включени във фактическия състав
на вземането за главница и некасаещи неговия размер, че ликвидационните разноски
възлизат на 15,00 лева, както и че ответникът е получил регресна покана и всички
необходими документи, като към 18.05.2023 г. е изтекъл срокът за плащане, както и че
ответникът е погасил част от регресното вземане до размера от 317,43 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2