№ 440
гр. Силистра, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. П.а
като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Въззивно частно гражданско
дело № 20223400500316 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№67А, представлявано от юрисконсулт Л. С. срещу определение
№590/18.08.2022 г., постановено по гр.дело №214/2022 г. по описа на РС-
Силистра, в частта, в която е прекратено производството по делото по
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500, ал. 1,
т. 2 от КЗ, в частта за сумата от 25 лв., представляваща ликвидационни
разноски.
В жалбата се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и
необоснован, като първоинстанционния съд е прекратил исковото
производство в част, приемайки, че претенция, касаеща ликвидационни
разноски не е предявявана пред заповедния съд. Доколкото застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне жалбоподателят пояснява, че претендира общо сумата от 15405.50
лв., от които изплатено застрахователно обезщетение от 15380.50 лв., както и
25 лв. ликвидационни разноски по щета № 0000-1000-63-18-7127/15.02.2018 г.
По същество се иска отмяна на обжалваното определение.
В срока за отговор на жалбата не е постъпил такъв от насрещната
страна.
Съдът прецени, че жалбата е подадена в преклузивния срок, от
1
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
Производството пред РС - Силистра е образувано по искова молба от ЗК
„Лев Инс“ АД срещу И. Б. Д. с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключения
застрахователен договор ЗК определя и изплаща на Краснодар П.
застрахователно обезщетение в размер на 15 405.50 лв. Впоследствие посочва,
че на основание чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД придобива право на
регрес срещу виновния водач за сумата от 15 405.50 лв., от които 15 405.50
лв. възстановено застрахователно обезщетение, както и 25 лв. ликвидационни
разноски. Формулира се искане към съда да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 15405.50 лв. – главница, както и лихва
за забава в размер на 4455.11 лв. за периода 03.01.2019 г. до 08.11.2021 г.,
както и 25 лв., представляващи ликвидационни разноски по щета №0000-
1000-63-18-7127/15.02.2018 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. №1671/2021 г. на Районен съд Силистра,
същото е образувано по заявление на ЗК „Лев Инс“ АД, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника И. Б. Д., ЕГН ********** за следните суми, посочени в т.9 от
заявлението: 15405.50 лв. – главница и 4455.11 лв. – мораторна лихва за
периода 03.01.2019 г. до 08.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението пред съда на 12.11.2021 г. до изплащане на
вземането. За тези суми е издадена и заповедта за изпълнение за парично
задължение №804/19.11.2021 г. по описа на РС-Силистра.
В т.12 от заявлението по чл.410 ГПК са наведени противоречиви
твърдения, идентични с тези от исковата молба.
Настоящият състав намира, че както заявлението, така и исковата молба
са нередовни и е следвало да бъдат оставени без движение до отстраняване на
нередовностите, доколкото не е ясно какво е искането към съда. Очевидно е,
че е невъзможно да се посочва общо претендирана сума от 15405.50лв., която
да е образувана от сбора на сумата от 15405.50лв. възстановено
застрахователно обезщетение и 25лв. ликвидационни разноски.
Едва с подаване на частната жалба ЗК „Лев Инс” излага, че в
действителност претенцията е 15405.50 лв., от които заплатено
2
застрахователно обезщетение от 15380.50 лв. и 25 лв. ликвидационни
разноски.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач не е спрял и не е взел
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това.
Въпреки че в случая исковата претенция е една единствена и се
основава на правото на регрес, а ликвидационните разноски са част от него, а
не самостоятелна искова претенция, то съдът съобразява това, че „Лев Инс”
АД само ги е разграничило в заявлението си. Ясно посочва, че „по силата на
сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс” АД определя и изплаща
на Краснодар Йорданов П. застрахователно обезщетение в размер на
15405.50лв.”. Впоследствие посочва, че има право на регрес за заплатеното
обезщетение от 15405.50лв., както и 25лв. ликвидационни разноски. По този
начин общата главница би се получила 15430.50лв.
Произнасяне обаче от страна на заповедния съд за регресна претенция,
представляваща 25лв. ликвидационни разноски няма. Това по съществото си е
подлежало на поправяне по реда на чл.250 ГПК и води до липса на идентитет
между заповедта за изпълнение и исковото производство.
Горният извод на съда не се променя от това, че в частната жалба
ищецът посочва, че претенцията му касае регрес в размер на 15405.50лв.,
представляващ сбор от заплатено застрахователно обезщетение от 15380.50
лв. и 25 лв. ликвидационни разноски.
Предвид изложеното съдът намира обжалваното определение за
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №590/18.08.2022 г., постановено по
гр.дело №214/2022г. по описа на РС- Силистра, в частта, в която е прекратено
производството по делото по предявения иск с правно основание чл. 422 вр.
3
чл. 415 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ, в частта за сумата от 25 лв.,
представляваща ликвидационни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2
ГПК, на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4