Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
17.02.2021 година град: Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ПЪРВИ наказателен състав
на 29 януари Година:
2021
В публичното заседание в
следния състав:
Председател:
БЛАГА БОЗОВА
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
разгледа докладваното от съдия
БОЗОВА
а.н.дело № 2544 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 009271/28.01.2020 г. на началник на отдел
„Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление
към Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на М.С.М. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
Въззиваемата страна изпраща представител, който оспорва жалбата
и моли НП да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите и становищата на страните, приетите
доказателства и служебно провери правилността на издаденото наказателно
постановление /НП/, намира за установено:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице,
поради което е допустима.
Жалбата е неоснователна.
Съдът не констатира съществени процесуални
нарушения при издаването на НП, които да са основание за отмяна на същото.
На
28.08.2019 г., около 19:00 часа, жалбоподателят е управлявал пътно превозно
средство (ППС) с регистрационен № РВ....КР, товарен автомобил - влекач, марка:
МАН, модел: ТГА 18.440 БЛ, с техническа допустима максимална маса > 12 тона,
по път I-5, при километър 216+800, в посока на движение за Казанлък, включен в
обхвата на платената пътна мрежа.
Бил
спрян за проверка от свидетелите Д. и З..
При
проверката проверяващите констатирали, че за посоченото ППС не е заплатена
винетна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата (ЗП).
Мястото
където е извършена проверката попада в района на действие на Районен съд -
Стара Загора - път I-5, при километър
216+800, (Русе - Бяла - Полски Тръмбеш - Велико Търново - о.п. Дебелец -
Дряново - Габрово - Шипка - Казанлък - о.п. Стара Загора - Средец -
Димитровград - о.п. Хасково - Конуш - Черноочене - Кърджали - Маказа - граница
Гърция) в посока Казанлък, за който път се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение №
959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и
за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10 ал.4 от ЗП за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
В
резултат на проверката е установено, че водачът на товарен автомобил с
регистрационен № РВ....КР, към момента на проверката не е заплатил винетна
такса, която да съответства на регистрационния номер и на категорията на
пътното превозно средство - К1.
Съгласно
чл.189е ал.8 от ЗДвП, извършеното нарушение е потвърдено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № MEU 031, като данните от справката са отразени в съставения на
жалбоподателя АУАН № 009271/28.08.2019 г.
За
извършеното административно нарушение е съставен АУАН № 009271/28.08.2019 г. и
е връчен лично на жалбоподателя на 28.08.2019 г.
На
нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и той е вписал, че „да - имам
винетка приложена, ще представя писмени възражения в 3 дневен срок“.
В срока
по чл.44 от ЗАНН, във връзка с АУАН № 009271/28.08.2019 г. е постъпило писмено
възражение с вх. № 94-00-6766/30.08.2019 г. от „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД.
В
писменото обяснение се сочи, че в издадения фискален касов бон е допусната
техническа грешка – „ като вместо регистрационния номер на автомобила - РВ....КР,
служителят е вписал грешен регистрационен номер, а именно peг. № РВ9012КР. Твърди
се, че ППС с peг. № РВ9012КР отговаря на лек автомобил, а ППС с peг. № РВ .... КР,
процесният в АУАН, е товарен и респективно стойността на винетния стикер е
по-висока. Твърди се още, че винетният стикер е закупен на 27.06.2018 г, но е
валидиран на 31.12.2018 г., тъй като в периода между тези дати автомобилът не е
бил в движение.
На
предното стъкло на автомобила не се е намирал отрязък от винетния стикер, тъй
като същото е било счупено в началото на 2019 г. Към момента стъклото отново е
било напукано“.
За
констатираното свидетелят Дечев в присъствието на свидетелите З. и И. съставил
и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, за нарушение на чл.139 ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
На 28.01.2020
година в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от събраните доказателства
в хода на съдебното следствие – показанията на свидетелите Дечев, З., И., които
помнят добре случая, а съдът ги кредитира с доверие като непротиворечиви и
убедителни и писмените доказателства, приети с определение в съдебно заседание.
Всички доказателства са непротиворечиви и съдът не счита за необходимо да ги
обсъжда поотделно.
Съгласно
чл.5 ал.2 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) при
заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на
валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл.4 ал.2, като
същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от съответното лице. Следващата ал.3 на чл.5 от
Наредбата сочи, че отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Цитираната
разпоредба изрично регламентира отговорността при неправилно декларирани данни,
включително и при сгрешен регистрационен номер — както задължението за
декларирането на данните, така и отговорността за допуснатите грешки по време
на този процес са за собственика или ползвателя.
Не е
спазено и изискването заложено в § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗП, в който се посочва,
че Собственикът и ползвателят на пътното превозно средство са длъжни да не
премахват залепената на стъклото на пътното превозно средство част на винетния
стикер до датата на изтичане на неговата валидност.
§ 24 от
ПЗР към ЗИД на ЗП от 01.01.2019 г. сочи, че собствениците или ползвателите на
пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса до или
равна на 3,5 тона, закупили хартиен винетен стикер, чиято валидност изтича след
1 януари 2019 г., запазват правото си да ползват платената пътна мрежа до
изтичане на срока на валидност на хартиения винетен стикер. Собствениците или
ползвателите на пътно превозно средство с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона, закупили хартиен винетен стикер, чиято валидност изтича след
1 януари 2019 г., запазват правото си да ползват платената пътна мрежа до
изтичане на срока на валидност на хартиения винетен стикер, но не по-късно от
15 август 2019 г. включително.
Съгласно
отм. текст на чл.10а от ЗП, ал.5 т.1 - При заплащане на винетната такса се
издава ценна книга, наречена "винетка", която удостоверява правото на
ползване на републиканските пътища ,като: 1. винетката се състои от две части;
първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на
вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена
срещу фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението а удостоверява
плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на
талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за
доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер
в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при
производствен дефект на винетния стикер.
Въз
основа на горното и на представените с възражението доказателства, които не
оборват установеното в АУАН не може да се направи категоричен извод, че има
заплатена винетна такса за ползване на платената пътна мрежа.
Съгласно
чл.189е ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати
компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в
който случай същият би се освободил от административно наказателна отговорност
за конкретното нарушение. Компенсаторна такса по АУАН № 009271/28.08.2019 г. не
е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за
установяване на административно нарушение на нарушителя.
Налице
е нарушение – неизпълнение на задължение по чл.139 ал.6 от Закона за движение
по пътищата, което попада в хипотезата на параграф 21б ал.1 от преходните и
заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за
движение по пътищата.
Посочената
разпоредба представлява санкционна норма определяща вида и размера на
наказанието, предвидено при неизпълнение на задължението по чл.139 ал.6 от ЗДвП
за ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона.
Съгласно
§ 21б, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за движение по пътищата - до прилагането на таксуването с
таксата по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата - водач, който управлява пътно
превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, не е
заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от същия закон, се наказва с глоба
2000.00 лева.
С оглед
на установената по делото фактическа обстановка наказващият орган правилно на
основание извършеното нарушение и разпоредбата на § 21б, ал. 1 от ПЗР към ЗИД
на Закона за движение по пътищата (ДВ, бр. 60 от 2019 г. в сила от 16.08.2019
г.), във връзка с чл.139 ал.6 от Закона за движението по пътищата, е наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Няма законови
основания за намаляване размера на наказанието. Не е налице и по - благоприятен
закон.
Предвид
всичко горевъзприето, НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съгласно
чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно
чл.63 ал.4 - Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата.
Съгласно
чл.63 ал.5 от ЗАНН - В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. С оглед на тази разпоредба и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ /съгласно която възнаграждението за защита в
производство по ЗАНН е от 80 до 120 лева/, предвид изхода на делото, в тежест
на жалбоподателя следва да се възложат разноски за юрисконсулт – сума в размер
на 120.00 лева. По производството в присъствие на процесуален представител на
жалбоподателя са разпитани свидетели и са проведени няколко съдебни заседания.
Водим от
изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно
постановление №
009271/28.01.2020 г. на началник на отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”
- гр. София, с което на М.С.М. *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
На
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ ОСЪЖДА М.С.М. ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” сума в
размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора на основанията предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: