Р Е
Ш Е Н
И Е
№126/12.8.2020
Г.
Гр.
Ямбол, 12.08.2020 Г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в
публично заседание на седемнадесети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ С.
при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното
от председателя адм.
д. № 80 по описа за 2020 Г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Н.С.С.
със съдебен адрес:***, *, чрез адв. С.Е. *** против
Решение № 2153-28-4 от 07.02.2020 Г.на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол. С оспореното решение е
оставена без уважение жалбата с вх. № 1012-28-2/07.01.2020 Г.на оспорващата
против Разпореждане № РВ-3-28-*********/31.12.2019 Г.на Ръководителя на
контрола по разходите на държавно обществено осигуряване при ТП на НОИ, с което на основание чл. 114
ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено оспорващата да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване,
парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина,
парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане
на малко дете за периода от 25.01.2013 Г.до 06.07.2016 Г.в размер на 39318,72/тридесет
и девет хиляди триста и осемнадесет/ лева, 72ст., от които 26276,17лева -
главница и 13042,55 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение. Иска се неговата отмяна.
В съдебно
заседание оспорващата С., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Е., редовно упълномощена, която поддържа жалбата, излага подробни
съображения за необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решение.
Представиха се писмени бележки.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата.
Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя подробно писмено становище.
След като
извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
С Разпореждане
№ РВ-3-28-000697494/31.12.2019 Г.на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на оспорващата Н.С. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и
карантина, парично
обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко
дете за периода от 25.01.2013 Г.до 06.07.2016 Г.в размер на 39318.72 (тридесет
и девет хиляди триста и осемнадесет лв. и седемдесет и две ст.) лева, от които 26276.17 лева - главница и 13042.55
лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата
на
издаване на разпореждането. В
разпореждането изрично е посочено, че на основание чл.
117а от КСО обжалването му не спира изпълнението му.
Периодът, който подлежи на възстановяване на
недобросъвестно получено парично обезщетение е от 25.01.2013
Г.до 06.07.2016 г., обхваща следните подпериоди:
- За периода от 25.01.2013 Г.до
07.02.2013 Г.включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно БЛ № 1230147 серия А2012.
Същият е издаден на основание чл.40 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, в
качеството и на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Д. НМ“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********;
- За периода от 04.03.2013 Г.до
17.03.2013Г.включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно БЛ № 1230200 серия А2012.
Същият е издаден на основание чл.40 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, в
качеството и на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Д. НМ“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********;
- За периода от 21.03.2013 Г.до 29.03.2013
Г.включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно БЛ № 1207828 серия А2012.
Същият е издаден на основание чл.40 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, в
качеството и на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Д. НМ“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********;
- За периода от 01.06.2014 Г.до
15.07.2014 Г.включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и раждане, съгласно БЛ № 5550476 серия
А2012. Същият е издаден на основание чл.50 ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството и на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Д. НМ“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *********;
- За периода от 06.07.2014 Г.до
16.08.2014 Г.включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и раждане, съгласно БЛ № 0602093 серия
А2014. Същият е издаден на основание чл.50 ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството и на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Д. НМ“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *********;
- За периода от 17.08.2014 Г.до
13.10.2014 Г.включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и раждане, съгласно БЛ № 5502784 серия
А2012. Същият е издаден на основание чл.50 ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството и на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Д. НМ“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *********;
- За периода от 14.10.2014 Г.до 15.07.2015 Г.включително лицето е
получило парично обезщетение при бременност и раждане, съгласно
заявление-декларация на основание чл.50, ал.1 и 51 от КСО/ за остатъка от 135
до 410 календарни дни/, в качеството и на осигурено лице за общо заболяване и
майчинство в „Д. НМ“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *********;
- За периода от 16.07.2015 Г.до
01.04.2016 Г.включително лицето е получило парично обезщетение за отглеждане на
дете до навършване на 2 – годишната му възраст, съгласно заявление-декларация
по чл.53 от КСО, в качеството и на осигурено лице за общо заболяване и
майчинство в „Д. НМ“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *********;
- За периода от 04.04.2016
Г.до 06.07.2016 Г.включително лицето е получило парично обезщетение в размер на
50 на сто от обезщетението по чл.53 от КСО за отглеждане на дете до навършване
на 2 – годишната му възраст, съгласно заявление-декларация по чл.54 от КСО, в
качеството и на осигурено лице за общо заболяване и майчинство при условията на
чл.52а от КСО при осигурителя „Д.
НМ“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********;
- За периода от 19.05.2016 Г.до
27.05.2016 Г.включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност за придружаване и гледане на дете до 18 годишна възраст,
съгласно БЛ № 5496053 серия Е2016. Същият е издаден на основание чл.40 ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване, в качеството и на осигурено лице за общо
заболяване и майчинство в „Д.
НМ“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
Мотивът послужил за издаване и посочен в
Разпореждане № РВ-3-28-000697494/31.12.2019 Г.на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, е че: „При извършването на
съвместна проверка с органите на МВР, НАП и Инспекция по труда е установено, че
„Д. НМ“ ЕООД не отчита и не декларира пред органите на НАП
търговска дейност, но е подавало данни в ТД на НАП офис Ямбол – уведомления за
сключени трудови договори и декларации Образец №1"Данни за осигуреното
лице" и №6"Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица" за различни лица в т.ч и за Н.С.С., за които не са били внасяни и дължимите осигурителни
вноски. По този повод е извършена проверка и от контролен орган при ТП на НОИ -
Ямбол, за което е издаден Констативен протокол № КП-5-28-00541925/22.03.2019 г.,
в който е отразено, че съгласно собственоръчно подписана декларация от
собственика на дружеството г-н М. Д. Н. заявява, че не познава никое от лицата
назначени във фирмата, дружеството не упражнява търговска дейност, откакто той
е собственик, също така не притежава печат на фирмата. Във връзка с всички
събрани доказателства за неупражняване на търговска дейност от дружеството, а
оттам и извода, че няма как да има лица по трудови правоотношения с
осигурителя, които да осъществяват трудова дейност при осигурителя, след като
самия той не осъществява такава.“.
Депозирана
е Жалба с вх.№ 2103-28-4 от 25.02.2020 Г.срещу Решение
№ 2153-28-4 от 07.02.2020 Г.на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което са оставени без
уважение жалбите на оспорващата против цитираното разпореждане.
Адм. орган се позовава на действащите към
момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или
чл.4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й. Цитира параграф
1, т. 3 от ДР на КСО, ”осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Счита, че на основание
чл. 10 ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се
зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал.
1 не е прекратена. В случая, за лицето Н.С.С., не е
възникнало осигуряване, понеже е било назначено по трудов договор с „Д.
НМ”ЕООД, но от лице без представителна власт и на практика не е упражнявало
трудова дейност.
С Писмо № 4022-28-14/26.02.2019 Г.Подуправителя
на НОИ уведомява ТП на НОИ, Ямбол, че ОД на МВР - Ямбол провежда разследване по
досъдебно производство за съставени неистински частни документи, които са
употребени пред ТД на НАП — Ямбол за периода 2013 Г.– 2017 Г.с цел ползване на осигурителни права. Установено е в хода
на разследването, че на 25.07.2016 Г.в Агенция по вписванията — Търговски
регистър е извършено вписване за прехвърляне на дружествени дялове от лицето Ж.Г.Г.в качеството му на управител и собственик на „***“ ЕООД
на лицето М. Д. Н., в резултат на което като управител и собственик на „Д. НМ“
ЕООД– правоприемник на активите и пасивите на „***“ ЕООД, считано от 25.07.2016
Г.е вписан М. Д. Н.. Дружеството след датата на прехвърлянето на дружествените
дялове не отчита извършвана търговска дейност. Съгласно подадените ГДД по чл.
92 от ЗКПО е подало следните данни:
- за 2016 Г.от името на дружеството е подадена
и приета декларация с вх.№ 2800И0039803/29.03.2017 г., в която е декларирано,
че дружеството не упражнява дейност;
-
за 2017 Г.е подадена и приета декларация с вх.№ 2800И0052225/02.04.2018 г., в
която е декларирано, че е упражнявана дейност.
С Протокол № П-02002818122235-073-001/22.01.2019
Г.НАП са констатирали, че в Д. НМ” ЕООД се назначават работници по трудов
договор от упълномощеното лице, които се водят на работа само фиктивно, подават
се декларации обр. 1 и 6 за дължимите осигуровки и данъци в
предвидените от закона срокове. Дължимите вноски по КСО, ЗЗД и ЗДДФЛ не се внасят от задълженото
лице в сроковете по чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005Г.С
Писмо № 4022-28-14#2/14.03.2019
Г.Подуправителя на НОИ уведомява адм. орган, че е
необходимо незабавно предприемане на действия, съгласно чл. 3 ал. 13 от Наредба
Н-8 от 29.12.2005 Г.на МФ за заличаване на неоснователно подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с оглед ограничаване и недопускане на неоснователно
изплащане на парични обезщетения и помощи от фондовете на ДОО.
По този повод със Заповед №
ЗР-5-28-00528335/21.02.2019 Г.е назначена проверка на „Д. НМ“ ЕООД. За
констатациите от нея е издаден Констативен протокол №
КП-5-28-00541925/22.03.2019 г., в който е отразено, че съгласно собственоръчно
подписана декларация от собственика на дружеството, същият заявява, че не
познава никое от лицата назначени във фирмата, дружеството никога не е
упражнявало търговска дейност откакто той е собственик и не притежава печат на
фирмата. Във връзка с всички събрани доказателства за неупражняването на
търговска дейност на дружеството е направен извода, че няма как да има лица по трудови правоотношения
с осигурителя, които да осъществяват трудова дейност при него, след като самия
той не осъществява такава и съответно не са изпълнени разпоредбите на чл. 10,
ал. 1 от КСО.
В
тази връзка е издадено Задължително предписание № ЗД-1-28-00539206/18.03.2019 Г.за
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в срок от 3 работни дни,
което е влязло в сила на 05.04.2019 Г.Съответно задължителните предписания не
са изпълнени и са предприети действия
към служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните са
заличени със Заявление № 1019-28-129/29.05.2019 Г.до
ТД на НАП - Ямбол.
С Писмо № 4022-28-14#25/24.04.2019 Г.е получено Уведомление № 1972/24.04.2019 г., с което НАП
— Ямбол уведомява ТП на НОИ, че във връзка с Писмо на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Ямбол № К-3682/19.04.2019 Г.за подаване на Уведомления за служебно
заличаване на трудови договори на основание чл. 402, ал. 3 КТ, сключените от
работодателя
– „Д.
НМ“ ЕООД, са заличени трудови договори на 14 лица с
подадени от осигурителя декларации обр. 1 като
трудовия договор на лицето Н.С.С., сключен на
05.10.2011 Г.е между тях.
Видно от Писмо с вх. № 4022-28-14#3/15.03.2019 Г.също е установено в хода на
разследването по Досъдебното производство № 44/2018 Г.по опис на ОД на МВР –
Ямбол, че по проверката са представени документи, сред които платежни ведомости
на дружеството за времето януари 2018 Г.до ноември 2018 г., включително и Трудов
договор № 10/05.10.2011 Г.сключен между „***“ ЕООД, чрез пълномощника си Р.Ж.Я.-
упълномощено лице с нотариално заверено Пълномощно реГ.№
7461/22.011.2011 Г.- в качеството на
работодател на Н.С.С. – работник. Видно от датата на
сключване на договора 05.10.2011 г., същият е сключен от лице без
представителна власт.
Изводът на адм. орган
е, че към датата на настъпване на
осигурителното събитие лицето Н.С.С. има осигурителен стаж за този риск
- 1 месец и 7 дни.
От
данните по делото е видно също така, че била извършена проверка от органите на
ТД на НАП, като видно от Протокол № П-02002818122235-073-001/22.01.2019 г., „***“
ЕООД, а впоследствие „Д. НМ“ ЕООД е подавало нулеви декларации по ЗКПО и справки
декларации от ЗДДС за периода от 2013 Г.до 2016 Г.вкл., като за 2017 Г.е
деклариран финансов резултат – данъчна загуба. По данни от разследването по ДП
№ 44/2018 Г.на ОД на МВР - Ямбол в „Д. НМ“ в периода 25.07.2016 г.-22.08.2018 г.,
въз основа на справка от НАП за нуждите на досъдебното производство и въз
основа на предходна проверка е установено, че неплатежоспособността е била настъпила.
По делото е представено в съдебно
заседание Решение № 289 от 06.12.2019 Г.по гр. дело № 2188/2019 Г.на ЯРС, с
което е прието за установено съществуването на ТПО /трудово правоотношение/
между оспорващата и „Д. НМ“ ЕООД за периода 25.07.2016 Г.-31.07.2019 Г.на
длъжност отчетник счетоводител за 8 часов работен ден, трудово възнаграждение
2400 лева.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства на целта на закона.
В конкретния
казус предмет на оспорване е Решение №
2153-28-4 от 07.02.2020 Г.на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение Жалбата
с вх. № 1012-28-2/07.01.2020 Г.на оспорващата против Разпореждане № РВ-3-28-*********/31.12.2019
Г.на Ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено
осигуряване при ТП на НОИ, с което на
основание чл. 114 ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено
оспорващата да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради
общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и
карантина, парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко
дете за периода от 25.01.2013 Г.до 06.07.2016 Г.в размер на 39318,72 лева, от
които 26276,17лева - главница и 13042,55 лева - дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на
разпореждането.
Решението е издадено от компетентен орган. Потвърдените с
него разпореждания също са издадени от компетентен по материя, време и място
орган.
С оглед конкретиката
на правния спор, съдът следва да извърши преценка извършена ли е реално престирана работна сила, с оглед определението за осигурено
лице в КСО.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“
се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
Съгласно
трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 Г.по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 Г.по адм. д. № 14312/2015 Г.и др., наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да
възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено
лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото,
респективно – служебното, и осигурителното правоотношение не съществува.
Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до
възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да
има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са
регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1
от ДР на КСО, съобразно което осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, според който за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето: на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една
календарна година; през което самоосигуряващите се
лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
В
настоящия казус от данните по делото е видно, че „***“ ЕООД, респ. „Д. НМ“ ЕООД,
е подавало нулеви декларации по ЗКПО и
справки декларации от ЗДДС за периода от 2013 Г.до 2016 Г.вкл., като за
2017 Г.е деклариран финансов резултат – данъчна загуба. Доказателства да е била извършвана каквато и
да било търговска дейност от страна на осигурителя няма. Самата С. пък заявила
при разпита си, че дейност за дружеството „Д. НМ“ ЕООД не е извършвала, тъй
като самото дружество нямало дейност. При това положение изводът на
административния орган, че трудова дейност по силата на представения трудов
договор не е осъществявана от страна на С., е напълно обоснован.
Самата
С. се позовава на наличието на трудово правоотношение, но както правилно е
посочил административният орган, реалното полагане на труд във фирма, която не
осъществява никаква дейност е невъзможно.
А обстоятелството, че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение
е обстоятелство, което е известно на оспорващата.
Към делото е приложен Трудов договор №
10/05.10.2011 г., сключен между оспорващата С. и „***“ ЕООД, чрез Р. Ж. Я., в качеството й на пълномощник на
дружеството, по силата на който същата е назначена на длъжността „отчетник“.
Място на работа не е уговорено, като липсва и дата, на която С. е започнала да
осъществява трудовите си функции. Липсват каквито и да било доказателства, че
тя изобщо е започнала да осъществява тези функции. Отделно от това, въпросният
трудов договор, видно от отбелязването върху него, би следвало да е изготвен и
връчен на оспорващата на 05.10.2011 Г.върху
същия този договор е записан номерът и датата на нотариално завереното
пълномощно, по силата на което Р. Я. е сключила трудовия договор със С. от
името на „***“ ЕООД и това пълномощно (което също е приложено по делото) е от
22.11.2011 г., т.е. около месец и половина след датата, на която трудовият
договор е сключен и екземпляр от него е връчен на оспорващата. При това
положение единственият извод, който може да се направи е, че договорът е сключен
без представителна власт. Видно от Протокол за извършена проверка №
1908068/02.04.2019 г., уведомление за сключването на този договор е подадено в
ТД на НАП едва на 24.03.2012 г., а доказателства за изплащани трудови
възнаграждения от страна на „***“ ЕООД, респ. на „Д. НМ“ ЕООД, липсват. Впоследствие, в хода на
разследването по ДП № 44/2018 г., Ж. Г., в показанията си, дадени пред
разследващите органи заявил, че не е сключвал трудов договор и не е плащал
заплати и осигуровки на лицето Н.С.С.. Същото заявил
и новият собственик на фирмата – М. Д. Н. (писмо №
1029-28-8821-7/20.06.2019 г.).
Последният, в нарочна декларация от 22.03.2019 Г.посочил също, че не познава
никое от лицата, които са назначавани във фирмата, откакто е собственик на
същата, както и че последната не е осъществявала никаква дейност. Самата С. пък
заявила при разпита си, че дейност за дружеството „Д. НМ“ ЕООД не е извършвала,
тъй като самото дружество нямало дейност.
Липсват
съществени нарушения при издаването на оспорения административен акт, които да
обуславят неговата отмяна. Разпореждането
е издадено в писмена форма и съдържа
нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като е спазена предвидената в закона форма.
Обжалваното разпореждане е издадено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят
отмяната му на това основание.
Не се установява
несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 1 от КСО, Кодексът урежда обществените отношения, свързани с: 1.
държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука,
професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2.
допълнителното социално осигуряване, което включва: а) допълнителното
задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) (допълнителното
доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно
пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за
допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при
старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или
професионална квалификация. След като безспорно обжалваното разпореждане е
издадено именно във връзка с разрешаване на такъв проблем, то е налице
съответствие с целта на закона.
ЯАС счита, че ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол е приложил правилно
материалния закон. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск, като всички условия трябва да са
налични кумулативно, за да бъде отпуснато заявеното обезщетение. Съгласно чл.
40, ал. 3 от КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния
осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка.
***омощ, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя,
ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или
допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. Съгласно чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и
раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск.
Или, правото на парично обезщетение дали за
временна неработоспособност поради общо заболяване или на парично обезщетение за бременност и раждане възниква при кумулативното наличие на две
предпоставки: 1. към момента на настъпване на осигурителното събитие лицето да
е осигурено, и 2. да има най-малко 6 или съответно 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за
този риск.
В
случая Н.С. не отговаря на нито една от право пораждащите разпоредби на
кодекса.
В конкретния случай, безспорно
е установено че управителят на дружеството М. Д. Н. е заявил в разследването на
Досъдебното производство № 44/2018 Г.по описа на ОДМВР-Ямбол, че не познава и
никога не се е срещал с Н.С.С., и че не я е назначавал
на работа, не е сключвал трудов договор с нея, и не е подавал никакви документи
в данъчното за това.
След като реално не е
осъществена трудова дейност, то не е възникнало осигурително правоотношение, с
произтичащите от него права на обезщетение, т. е. оспорващата не попада в кръга
на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е налице една от предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за общо
заболяване.
Относно
твърденията в жалбата, че Н.С. не е участвала в процедурата по заличаването на нейните данни и трудов
договор и не е могла да направи възражения или да представи доказателства,
същите са неоснователни тъй като:
Легитимиран да обжалва задължителните
предписания на контролния орган е само осигурителят, по отношение на когото са
издадени. Следователно Н.С. не е заинтересована страна по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс, и жалбата й би била
недопустима и не следва да бъде разглеждана по реда на чл. 117 от КСО. Правото
на защита на лицата, в случай, че считат, че по отношение на тях са предприети
незаконосъобразни действия от органите на НОИ, би могло да се реализира, когато
по отношение на тях е издаден индивидуален административен акт във връзка със
заявление за ползване на осигурителни права от държавното обществено
осигуряване, какъвто е настоящият казус.
В конкретния случай, съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3, изр. второ от КСО, задължителните
предписания за спазване на разпоредбите по държавно обществено осигуряване и
дейността, възложена на НОИ, се обжалват по реда на глава осма. А съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от КСО задължителните
предписания могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
От Задължителни предписания № ЗД-1-28-00539206/18.03.2019
Г.се установява, че същите са дадени на осигурителя „Д. НМ“ ЕООД с ЕИК *********.
В контекста на изложеното, следва да се
приеме, че единствено „Д. НМ“ ЕООД е
било активно процесуално легитимирано да подаде жалба срещу процесните
задължителни предписания, доколкото дружеството в качеството си на осигурител
по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО е адресат на задължителните предписания на
контролния орган при ТП на НОИ – град Ямбол.
В
хода на административното производство са събрани и коментирани относимите към случая доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на
спора. Обжалваното разпореждане се основава на правилна и задълбочена преценка
на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Решението, с което е отхвърлена
жалбата на оспорващата също е обоснован административен акт.
Съгласно
текста на чл. 115, ал. 1 КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършени
осигурителни плащания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, без да е посочено от кой момент тече
цитирания срок. В тази връзка се прилага нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК,
съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече считано от 1 януари
на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното
задължение.
Следователно, за вземанията на НОИ, произхождащи
от неправилно изплатено парично обезщетение
поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от
семейството и карантина, парично обезщетение за бременност и раждане, парично
обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно за лихвите върху тях за периодите от 25.01.2013 Г.до 07.02.2013 г., от 04.03.2013 Г.до 17.03.2013 Г.и от
21.03.2013 Г.до 29.03.2013 г., този петгодишен погасителен давностен
срок започва да тече от 01.01.2014 год. и съответно
изтича към 31.12.2018 год., като към датата на издаване на процесното
Разпореждане № РВ-3-28-000697494/31.12.2019 Г.на ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, а именно към датата 31.12.2019 г., в съответствие с приложимата редакция
на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, петгодишният давностен срок не е изтекъл за вземанията на НОИ,
произхождащи от неправилно изплатено парично обезщетение поради общо заболяване и съответно за лихвите върху тях за периодите от
25.01.2013 Г.до 07.02.2013 г., от 04.03.2013 Г.до
17.03.2013 Г.и от 21.03.2013 Г.до 29.03.2013 г., тъй като погасителната давност
е спряла да течe с получаване на Писмо № 326000-11152/14.08.2018 Г.на ОД на МВР – Ямбол /стр.
49 от делото/, с което уведомяват ТП на НОИ, че се провежда разследване по Досъдебно
производство № 43/2018 Г.по описа на ОД на МВР – Ямбол за това, че са били
съставени неистински частни документи, които са употребени пред ТД на НАП –
Ямбол, за да се докаже, че съществува трудово-правно отношение – престъпление
по чл. 309, ал. 1 от НК - образувано
друго административно производство, от което зависи издаването на разпореждане
или отпускане на парично обезщетение или помощ по КСО. Така на основание чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО
давността е спряна на 14.08.2018 Г.с постъпването на Писмото на ОД на МВР –
Ямбол в деловодството на ТП на НОИ – Ямбол под вх. № 1029-28-8821/14.08.2018 Г.За
вземанията на НОИ, в конкретния казус за
периода от 01.01.2013 Г.до 31.12.2013 г., десетгодишен
погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2014 Г.и съответно изтича към 31.12.2023 г., съответно
за вземанията на НОИ за периода 01.01.2014 Г.-
31.05.2014 Г.десетгодишния погасителен давностен срок
започва да тече от 01.01.2015 Г.и съответно изтича
към 31.12.2024 г., съответно за вземанията на НОИ за периода 01.01.2015 Г.- 31.05.2015 Г.десетгодишния погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2016
Г.и съответно изтича към 31.12.2025 г., съответно за вземанията на НОИ за
периода 01.01.2016 Г.- 31.05.2016 Г.десетгодишния
погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2017 Г.и съответно изтича към 31.12.2026 Г.Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в
случая не е изтекъл, нито пет годишния давностен
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 1 от КСО, нито съответно 10 годишния давностен
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 2 от КСО, така наречената абсолютна давност, за задълженията на оспорващата, както за
главници, така и за лихви.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че вземанията на ТП на НОИ- Ямбол за главници и
за лихви не са погасени по давност, точно както е прието от ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
(ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол.
В заключение, по
никакъв начин оспорващата не обори установената фактическа обстановка от адм. орган. Представеното влязло в сила решение на ЯРС, с
което е прието за установено наличие на ТПО за определен период между
оспорващата и „Д. НМ“, ЕООД не е достатъчно да обоснове правото на осигуряване,
тъй като по делото е безспорно доказано, че не е престиран
труд.
Видно от
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а според ал.
2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2,
т. 2; 2) когато след изплащането им са представени
нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане и 3) на изменение или прекратяване на обезщетение или
пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на
международни договори, по които Република България е страна, или на
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Добросъвестността
по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите е обстоятелство
погасяващо задължението за връщане. Тя не е дефинирана легално в разпоредбите
на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че
е налице, когато получателя е със съзнанието и субективното отношение, че
сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание,
че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка
както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на
добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде
задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания са
едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им.
Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган, съгласно чл. 35
и чл. 36 от АПК трябва изясни, преди да пристъпи към издаването на
индивидуалния административен акт.
В конкретния
казус от доказателствата по делото безспорно се установява, че работодателят на
оспорващата не е осъществявал никаква дейност през 2013 г., 2014 г., 2015 Г.и
2016 г., а за 2017 Г.са декларирани данъчни загуби в размер на 16 500
лева. Справките – декларации за същите години са нулеви. Самата С. твърди, че е
получила сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово
правоотношение, но както правилно е посочил административният орган, реалното
полагане на труд във фирма, която не осъществява никаква дейност е невъзможно. А обстоятелството, че труд реално не е
полаган по това трудово правоотношение е обстоятелство, което е известно на оспорващата
и което сочи на недобросъвестност у нея при получаването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност.
С оглед конкретиката на правния спор, съдът извърши преценка извършена ли е реално престирана работна сила, според определението за „осигурено
лице“ дадено в КСО. Следва да се има предвид и Решение № 9950
от 21.07.2020 Г.по адм. дело № 4588/20 Г.на ВАС, с
което е оставено в сила Решение № 33/19.02.2020 Г.по адм.
дело № 488/2019 Г.на ЯАС, с което е отхвърлена жалба на Н.С.С.
против Решение № 2153-28-56/28.11.2019 Г.на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол,
с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане №
РВ–3-28-00660631/10.10.2019 Г.на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което на осн. чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено
същата да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения по общо 18 болнични листа за гледане на болен
член от семейството и карантина и парично обезщетение за общо заболяване за
периода от 11.07.2016 Г.до 21.12.2018 Г.в размер на 12 911.88 лева, от
които главница в размер на 10 735.34 лева и лихва в размер на
2 176.54 лева. Посочено е, че тези обезщетения са получени от С. в
качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Д. НМ“ ЕООД .
В потвърждаващото решение на ВАС по адм. дело №
4588/2020г., в мотивите си, съдът е
посочил, че възприел изцяло мотивите на ЯАС по адм.
дело № 488/2019 Г.на ЯАС, съответни на изложените по-горе.
С оглед
изложеното съдът намира, че оспореното
решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани.
Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК,
на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от
горното, Я А С, четвърти състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С. ***, със съдебен адрес:***, офис № **, чрез адв. С.Е. против Решение
№ 2153-28-4 от 07.02.2020 Г.на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-28-*********/31.12.2019 Г.на
Ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване при ТП на НОИ, с което на основание чл. 114
ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено оспорващата да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване,
парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина, парично
обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за оглеждане на малко
дете за периода от 25.01.201 3Г.до 06.07.2016 Г.в размер на 39318,72 /тридесет
и девет хиляди триста и осемнадесет/ лева, 72ст., от които 26276,17лева - главница
и 13042,55 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН: ********** да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете