№ 217
гр. Несебър, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска И.
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Гражданско дело №
20242150101213 по описа за 2024 година
Производството по делото е по предявени кумулативно съединени искове по
чл. 127, ал. 2 от СК и по чл. 149 от СК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. П. П. с ЕГН-**********,
действаща като майка и законен представител на малолетния Д. Д.ов С. с ЕГН-
**********, двамата от с.К.а, ул.П. М.**, о.Н. чрез пълномощника и съдебен адресат
адв.Жанета И. от БАК срещу Д. П. С. с ЕГН-********** от с.Ж.В., ул.Г.С.Р.**, общ.С..
Отправено е искане родителските права върху детето Д., роден от съвместното
съжителство на страните да бъдат предоставени на майката, като на бащата се
определи подходящ режим за лични контакти с детето, като предложението е за всяка
първа и трета събота от месеца от 15,00ч. до 17,00ч. в присъствието на майката в с.К.а.
В тази връзка се иска местоживеенето на детето да бъде определено при майката, на
адреса, посочен в исковата молба. Претендира се от ответника заплащане на месечна
издръжка от 270лв. за детето, платима на всяко 01-во число от месеца до настъпване на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, считано от 07.11.2024г.-
датата на подаване на исковата молба пред съда, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на
малолетното дете чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало
време от 240лв. за периода от 18.10.2023г. до 17.10.2024г., ведно със законната лихва
считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Заявява се, че фактическата раздяла между страните - бивши съжители на
1
съпружески начала - е настъпила през м.октомври 2022г./ в обстоятелствената част на
исковата се сочи, че страните се живели заедно до навършване на 40 дни от раждането
на детето/, като изключителните грижи за детето Д. са били поети изцяло от ищцата,
която се преместила с детето в дома на майка си в с.К.а, о.Н.. Твърди се, че от
раздялата на родителите ответникът не заплаща никаква издръжка за детето. Застъпва
се становище, че с оглед ниската възраст на детето и обстоятелството, че получава
фебрилни гърчове, то не е имунизирано, не посещава детска ясла, за него се грижи
изцяло майката, която понастоящем е регистрирана в Бюрото по труда. Твърди, че с
оглед здравословното състояние на детето и обстоятелството, че в къщата и двора на
ответника се отглеждат животни, хигиената не е подходяща за крехкото здраве на Д.,
за детето е наложително да бъда посещавано от бащата в дома на майката и само в
нейно присъствие. Ищцата настоява личните контакти на бащата с детето да се
осъществяват в нейно присъствие поради твърдението й, че ответника системно
употребява алкохол и употребява неподходящи изрази – поведение, което ищцата
счита, че би могло да бъде редуцирано и контролирано от нея.
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна не е
депозирала отговор на исковата молба. Не е взето становище по предявените от
ищцата искания, представените доказателства и сторените доказателствени искания.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищцата поддържа
предявените искове като основателни и моли да бъдат уважени. Ангажира гласни и
писмени доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът с оглед
неподаден поради късно упълномощаване писмен отговор констатира настъпила
преклузия по отношение предявения иск по чл.149 СК. По отношение производството
по спорна съдебна администрация по чл.127 СК посочва, че искането е допустимо и
частично основателно. По-конкретно се заявява, че ответникът не оспорва искането
родителските права върху детето да бъдат предоставени на майката, местоживеенето
на детето да бъде определено при майката, не се оспорва по основанието и размера на
исканата издръжка. Възразява се по искания от ищцата режим на лични отношения на
ответника с детето като последния се намира за крайно ограничителен. Сочи, че
наведените от насрещната страна причини са неверни и неоснователни, като излага
аргументи в тази насока. Представя писмени доказателства във връзка с изплащани
суми за месечна издръжка на детето и сочи гласни доказателства.
Дирекция „Социално подпомагане" гр. Поморие, редовно уведомена за делото
на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, не изпраща представител за
участие в производството. Представя социален доклад за положението на детето/л.46-
47/.
Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Сливен представя социален доклад по
2
случая/л.49-50/.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2
и чл. 149 от СК, като производството по първата претенция с характер на спорна
съдебна администрация.
Видно от представено удостоверение за раждане/л.6/ страните са родители на
Д. Д.ов С., роден на 06.09.2022г. през време на съвместеното им съжителство на
семейни начала.
Не се спори по делото, че след раздялата на страните, настъпила през
м.октомври 2022г., ответникът е останал да живее в семейното жилище в с.Ж.В.,
общ.С., собственост на неговия баща, а ищцата се е преместила с детето да живее при
своята майка в с.К.а, о.Н.. От момента на раздялата детето Д. се отглежда основно от
своята майка В. П. в с.К.а, като до настоящия страните не са постигали изрично
споразумение по реда на чл. 127, ал. 1 от СК и не са искали произнасяне от съда по
реда на чл. 127, ал. 2 от СК.
От представени по делото платежни нареждания чрез Изи Пей/л.55-61, л.93 и
л.94/ се установява, че след раздялата на страните ответникът е превеждал на ищцата
суми с посочено основание „плащане на издръжка“ в общ размер от 1728,70лв., както
следва: на 22.04.2024г. – сума от 200лв., на 02.09.2024г. – 100лв.; на 07.10.2024г. –
100лв.; на 04.11.2024г. - 200лв.; на 11.11.2024г. – 100лв.; на 05.12.2024г. – 200лв. и на
04.01.2025г – 300лв.; на 04.02.2025г. – 264,35лв. и на 05.03.2025г. – 264,35лв..
С изявление в о.с.з. от 21.01.2025г. от страна на процесуалния представител на
ищцата получаването на преведените от ответника суми е потвърдено.
От служебно изисканите и постъпили по делото справки се установява, че
страните не притежават недвижими имоти или ид/части от имоти; ищцата притежава в
индивидуална собственост л.а., а ответникът не притежава МПС; няма данни в ТР
някоя от страните да извършва стопанска дейност; за двамата липсват регистрирани
действащи трудови договори/последният трудов договор за ответника е бил прекратен
на 01.09.2022г., а този на ищцата е бил прекратен на 09.09.2024г./ Видно от събраните
от ищцата и отразени данни в представения социален доклад от РДС-Поморие ищцата
е регистрирана в Бюрото по труда и получава 350лв., както и помощи за детето в
размер на 50лв.. От съдържанието на социален доклад от ДСП.С. се установява, че по
данни на ответника Д. С., той работи без трудов договор в сферата на строителството и
оказва подкрепа и помощ на баща си при отглеждането на животни, като от тези
дейности формира месечен доход от 1300лв..
3
При непосредственото изслушване на родителите по реда на чл.59, ал.6 СК в
съдебното заседание на 21.01.2025г. съдебният състав установи, силна дистанцираност
граничеща с нетърпимост между тях, конфликтни отношения, придружени с взаимни
обвинения в употреба на алкохол и прояви на недостатъчна или лоша родителска
грижа от страна на ищцата, в резултат на която детето си е гълтало езика според
твърдения на ответника или неподходящо грубо поведение и употреба на неподходящи
изразни средства на ответника, според твърдения на ищцата. Ищцата счита, че
битовите условия в дома на ответника не са подходящи за отглеждане на малко дете и
изразява опасенията си, че здравословното състояние на детето не позволява то да
бъде отделяно от нея. Посочва, че детето получава фебрилни гърчове за овладяването
на които само тя е обучена какви действия да извърши. Ответника на възразява
родителските права да бъдат предоставени на ищцата, но оспорва желанието й да се
реализира ограничен режим на личните му контакти с детето и само в присъствие на
майката. Твърди, че желае да бъде за по-големи периоди с детето, както и че
ремонтира обитавания от него втори етаж на къщата на баща си, за да бъде по-
подходящ за детето.
Досежно битовите условия, при които живеят двамата родители съдебният
състав взе предвид безпристрастното отразяване в представените социални доклади от
Д“СП“-Поморие и Д“СП“.С.. Така в първия доклад е отразено, че при посещението си
в дома на ищцата в с.К.а е установено, че тя и детето обитават партерен етаж от къща,
като домът им се състои от подходящо мебелирани дневна, кухненски бокс, спалня и
самостоятелен санитарен възел; отоплението е на дърва и с климатици, а хигиенно-
битовите условия са добри. От представения доклад на социалните служби в гр.С. се
установява, че ответникът обитава втори жилищен етаж от къща, като първият етаж се
обитава от неговия баща и дядо по бащина линия на малолетния Д.. Жилищното
пространство е разпределено на коридор, кухня с всекидневна, две спални помещения
и баня с тоалетна. В едното спално помещение са установени ремонтни дейности, за
които ответникът е посочил, че ще приключат до няколко седмици, като бил закупил
ново обзавеждане за тази стая. Отразено е, че обзавеждането е скромно, а хигиената в
жилището е занижена. Отоплението през зимата се извършва с печка с твърдо гориво.
Пред настоящия съд са събрани гласни доказателства – св.С.Ф./сестра на
ищцата/, св.Я.С./майка на ищцата, св.П. С./баща на ответника/ и св.Н.Д.в/ приятел на
ответника/ и св.Румен Желязков/ колега на ответника/.
Св.С.Ф. твърди, че битовите условия в дома на ответника са неподходящи за
отглеждане на малко дете, тъй като в двора се отглеждат животни, има и кучета, кално
е, битовите условия в къщата и на първия етаж, където живее баща му и на втория
етаж, където живее ответника са лоши, а хигиената много занижена. Св.Ф. посочва, че
по време на пребиваването си в Германия за период от три месеца са обитавали една
4
квартира с ищцата и ответника, като от това съжителство има впечатления, че
ответника е много нервен, а понякога агресивен човек. Допълва, че имал неприемливо
поведение на обществени места като заявява: „…може да се изплюе, някой да мине и
той да му тегли една майна“. Посочва, че е забелязала, че след среща с детето, то
започва да копира баща си и също става агресивно. За ответницата посочва, че сега е
подпомагана в грижите за детето от майка си, като има финансова помощ и от
семейството на св.Ф., което живее в друга къща в същото дворно место.
В показанията си св.Я.С. посочва, че дъщеря й /ответницата В. П./ и внук й Д.
живеят при нея, а тя помага с каквото може при оглеждането на детето, като посочва:
„Аз помагам в къщи, аз шетам, аз пера, тя не се отделя от Д.“. Посочва, че откакто Д.
на два пъти е получил гърч В. П. непрекъснато била до него и непрекъснато го водела
по лекари „само леко да се задави или закашля и веднага го кара на лекар“ и допълва:
„В. харчи най-вече за лекарства, панадоли, витамини, памперси, минерални води в
туби, за ядене. Той не яде готвено, само салами, хапва си детето, от всичко иска.“ За
ответника посочва: „Много е агресивен, много псува, много обижда.“
Св.Н.И.Д./вписан в протокола от с.з. на 21.01.2025г. като свид.И./ посочва,
познава ответника от 2010г., като в последствие станали приятели. Св.Д. определя
ответника като нормален, земен човек, не е виждал в него да има агресия. Досежно
битовите условия, в които живее, свд.Д. определя обитаваната от ответника къща, като
„нормална селска къща“, имало животни, които се отглеждат отстрани на къщата;
имало и кучета, които са вързани, а вътре в къщата не е виждал животни. Твърди, че
не е ставал свидетел и не му е известно ответника да е проявявал неуважително
отношение към баща си, нито го е виждал и не е имал повод да се усъмни че
евентуално ответника употребява наркотични вещества. От показанията на този
свидетел се установява, че ответника има и друго дете и св.Д. лично е присъствал и
възприел отношението на ответника както към едното, така и към другото дете. Въз
основа на тези си лични възприятия свидетеля твърди, че ответника не проявява
различно отношение към децата си, грижовен е, милее за децата си и държи на тях,
помага им с каквото може. Св.Д. допълва, че два или три пъти през 2023г. е съдействал
с автомобила си на ответника, за да го доведе до с.К.а, за да види детето си и да
донесе хранителни продукти, като единия път го закарал до болницата за свиждане с
детето.
От поканията на св.Желязков се установява, че е по професия строител и
колега на ответника. Двамата се познават от около три години. Този свидетел твърди,
че по молба на ответника два пъти с колата си го е карал до с.К.а, за да си види детето,
като носел хранителни продукти. Посочва, че през работно време не е виждал
ответника да проявява агресия или да използва обидни думи, нито да използва алкохол
или наркотици. Случвало се през лятото да изпиват „по бира-две“. Описва къщата на
5
ответника като „стара“, „ но е добра за живеене“, в двора се отглеждали овце, кози,
кокошки и кучета. Посочва, че веднъж е ходил на гости в къщата за рожден ден на
ответника, а сега му помагал след работа с ремонта на едната стая на втория етаж.
В показанията си св.П. С.-баща на ответника, твърди, че двамата със сина му
нямат конфликти и не му е известно полиция да е посещавала домът им. Двамата
живеят в къщата като свидетеля обитава първия етаж, а сина му-втория етаж от
къщата. В двора отглеждат тридесет овце и няколко кози. Имат девет кучета, не може
да посочи породата, но твърди, че когато синът му води животните на паша, кучетата
били със стадото, а вечер пазят двора, стадото и къщата, защото ставали кражби.
От изискани полицейски справки от РУ на МВР.С./л.86/ и РУМВР-
Несебър/л.89/ се установява, че при извършената проверка в масивите на МВР за
последните пет години няма данни за водени преписки, предварителни проверки и
досъдебни производства срещу ответника и семейния кръг на ищцата. От служебна
справка на РС-Несебър/л.85/ се установяват производства по ЗЗДН по молби на
майката и сестрата на ищцата срещу трето лице. От служебно изискана справка за
съдимост на ответника/л.78/ се установяват две присъди - по НОХД от 2001г., по която
е отразена настъпила реабилитация по право, заличаваща осъждането и последиците
от него, както и осъждане от 2010г. по НОХД от 2008г., като изпълнението на
наказанието е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, като изпитателния срок е
изтекъл на 22.04.2015г..
Досежно здравословното състояние на детето по делото са представени
амбулаторен лист № 177/21.11.2023г. от ОПЛ/л.7/, в който е посочена основна диагноза
с МКБ R560-Гърчове при треска, като видно от отразената анамнеза по данни на
майката детето е получило първи фебрилен гърч на 25.09.2023г. при телесна
температура 37,5 С, по повод на който е бил хоспитализиран в МБАЛ-Бургас и втори
такъв на 17.11.2023г. при фебрилитет 37,8 С и положителен тест за Ковид. Видно от
приложени епикризи/л.8-11/ и при двата случая детето е било прието в МБАЛ-Бургас
съответно в педиатрично и детско инфекциозно отделение. Както от посочените две
епикризи, така и от представена етапна епикриза на МБАЛ по неврология и
психиатрия „Свети Наум“ при изследване на детето е установен нормален
неврологичен статус. По отношение на терапията, видно от посочените епикризи и
амбулаторни листи, както от специалистите, така и от личния лекар са предписвани
антипиретици и при гърч-свещичка Диазепам, ректално, евентуално обсъждане на
изписване на сироп Конвулекс при последващи гърчове.
В тази връзка съдът не кредитира вписването, извършено от ОПЛ Д-р
Н.Домусчиева в представен амбулаторен лист № 2506970F8931 от 01.03.2025г., касаещ
пациент Д. Д.ов С., в раздел „Терапия“ досежно следните изрази:“Касае се за дете,
което често боледува, но поради преживяния гърч е с особено голямо внимание по
6
време на боледуване. Майката е много добре обучена относно поведението в такъв
период и е трудно да бъде отлъчван от нея, т.като не може да се предвиди кога отново
ще настъпи пристъп, който може да коства живота на детето при неподходящо
поведение.“ Доколкото в случая се касае до неправилно вписване от ОПЛ в издадения
амбулаторен лист – в същия липсва предписана терапия, вместо това в посочената
графа са отразени личните тревоги на ищцата, представени под формата на
недопустими писмени свидетелски показания и ангажирани в разрез с принципите за
устност и непосредственост в съдебния процес.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявеният от
ищцата иск по чл. 127, ал. 2 от СК за основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася по всички тези въпроси. Решението за предоставяне на родителските права
спрямо децата за упражняване от единия родител следва да се основава най-вече на
интересите на децата, а така също следва да се преценяват и родителските качества,
полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното обкръжение
и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им с родителите, помощ от
трети лица и др.
В настоящия случай съдът е сезиран с претенция по чл. 127, ал. 2 от СК,
предявена от майката срещу бащата, като родителите не спорят, че в най-добър
интерес на детето Д. е да се запази установеното фактическо положение и то да се
отглежда в средата, с която е свикнало, а именно от своята майка. Предвид събраните
по делото доказателства и становищата на страните, съдът счита, че родителските
права по отношение на детето Д. следва да се предоставят за упражняване на неговата
майка, като на нейния адрес се определи и местоживеенето му. Такова разрешение ще
гарантира в най-пълна степен правата на детето. По-конкретно детето е установено в
с.К.а, общ.Несебър, където има изградена социална среда и отношения с разширено
семейство по майчина линия. Същевременно, всички доказателства по делото
характеризират майката като съвестен родител, притежаващ всички необходими
личностни и морални качества да полага в пълна степен подходящи грижи за своето
дете.
Предвид уважаването на претенцията за предоставяне упражняването на
родителските права на майката, на ответника следва да бъде дадена възможност да
поддържа режим на лични отношения с непълнолетното си дете, за да не се прекъсва
биологичната и да се установят емоционалната и социалната връзка и отношенията на
доверие между родител и дете, каквито не са изградени поради раздялата на
7
родителите. Това е в интерес на детето, тъй като контактите с бащата са необходими за
нормалното му психическо и физическо развитие. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
3 от СК, определянето на режима на личните отношения между родителите и децата
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема
детето, включително по нататък през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници на детето, както и по друго време.
С оглед ангажираната медицинска документация и предписано симптоматично
лечение-при необходимост/при температура - антипиретици, а при гърч - свещичка-
Диазепам/, съдът намира неоснователни възраженията на ищцата, че по здравословни
причини за детето следва да се определи крайно ограничен и рестриктивен режим на
лични отношения на детето с бащата, а именно всяка първа и трета събота от месеца
за времето от 15,00ч. до 17,00ч. в дома на майката и в нейно присъствие. Подобен
режим на лични отношения е нездравословен за психическото и емоционално развитие
на детето, а що се отнася до физическото здраве, в случай на настъпване на фебрилен
гърч, /какъвто е възможно и да не се повтори повече/ биха били необходими и
достатъчни запазване на самообладание от страна на родителя, независимо от
драматичните субективни възприятия и незабавно изпълнение на посочените по-горе
медицински предписания. Посочените лекарства не са скъпи и е необходимо
родителите да разполагат винаги с тях.
В случая, режимът на лични контакти с детето следва да бъде съобразен с
възрастта му, пола, потребностите и изградения му дневен режим, като в интерес на
самото дете е да бъдат установени и затвърдени стабилни емоционални връзки между
него и баща му, което може да стане единствено, ако те се срещат редовно и прекарват
заедно определен период от време, като бащата присъства достатъчно дълго и
качествено в живота на детето си.
В тази връзка както се посочи по-горе съдът намира, че предложеният от
ищцата режим на лични отношения е твърде ограничен и не е съобразен с интересите
на детето, както и с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК. Предвид това и с оглед
съхраняване на интересите на малолетното дете, емоционалната връзка между
ответника и сина му, която следва да бъде изградена и затвърдена, съдът счита, че е
необходимо да се определи плавно разширяващ се режим на лични контакти. В този
смисъл, съдът намира за съответен на интересите и нуждите на малолетното дете
следния режим на лични отношения: до навършване на тригодишна възраст на Д. -
всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа на съботния ден,
като бащата ще осъществява срещите си с детето на територията на гр. Н., о.Н., об.Б.;
за времето от навършване на тригодишна възраст до навършване на петгодишна
възраст на детето Д. всяка първа и трета седмица от месеца бащата ще има право да
взема детето от дома на майката с преспиване от 10,00ч. в събота до 16,00ч. в неделя,
8
когато ще го връща в дома на майката; след навършване на петгодишна възраст към
горепосочените периоди на лични контакти бащата ще има право да взема детето още
и за: три дни през зимната ваканция и пет дни през пролетната ваканция съобразно
утвърдения от Министъра на образованието график за ваканциите за съответната
година; тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; на
официалните празници - през четни години на Великден и Коледа детето ще бъде при
майката, а на Нова година и на рождения си ден/06.09./ при бащата и обратно - през
нечетни години на Великден и Коледа детето ще бъде при бащата, а на Нова година и
на рождения си ден/06.09./ - при майката. През останалото време бащата също би
имал възможност да се вижда с детето си и да поддържа контакти с него, вкл. чрез
телефон, интернет приложения, видео-конферентни разговори и по други подходящи
начини, но това следва да става при съответните договорки между родителите и детето
и разбира се при съгласие на майката и детето. С така определения режим на лични
отношения, съдът намира, че интересите на малолетното дете са защитени в пълен
обем, като се държи сметка за неговото емоционално състояние, физическо и
психично здраве, както и за изграждане на необходимата връзка родител-дете,
доколкото такава към момента липсва, като същевременно режимът е съобразен с
фактическото положение и възможностите за пътуване на детето и бащата между
с.К.а, общ.Несебър и с.Ж.В., общ.С.. Тук следва да се посочи, че така определеният
режим е съобразен доколкото е възможно с установените по делото обстоятелства
относно личността и ежедневието на детето и страните, като всяко изменение на
последните би било основание за иницииране на производство по промяна на режима
от компетентния съд.
Като последица от предоставянето на родителските права за упражняване на
единия родител, следва осъждането на другия родител да заплаща за детето месечна
издръжка. Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК, размерът на
необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК, минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата за страната, която към момента при съобразяване на разпоредбата на чл.235,
ал.3 ГПК е в размер на 1077 лева, т.е. минималния размер на издръжка е 269,25 лева за
едно дете.
Видно от исковата молба ищцата счита, че за отглеждане на детето е
необходима месечна издръжка от 540лв., като претендира осъждане на ответника да й
заплаща половината в размер на 270лв.. Съгласно изразеното становище от ответната
страна не се възразява по така претендирания размер на месечна издръжка за детето.
9
По отношение размера на необходимата издръжка съдът съобрази нуждите на
детето, възможностите и доходите на двамата родители. Съдът взе предвид, че по
делото да налице данни за алиментни задължения на бащата към друго негово дете, но
приема, че родителят е в трудоспособна възраст и е в състояние да реализира доходи и
да изпълнява адекватно родителския си дълг спрямо двете си деца.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че родителите са
безработни, живеят скромно-ищцата е подпомагана от разширения си семеен кръг, а
ответника от баща си, като допълнително работи на частно в строителството и помага
в отглеждането на домашни животни. В същото време детето е малко/на 2г. и 9месеца/,
поради което действително месечна издръжка за него в минимален размер от 540лв. е
оптимална, възможна за родителите и адекватна на нуждите и възрастта му. От тази
сума половината в размер на 270лв. следва да бъде заплащана от бащата, а останалата
половина следва да бъде осигурявана от майката.
Предвид горното, съдът намира, че бащата Д. С. следва да заплаща за
малолетното си дете Д. месечна издръжка в размер на 270 лева, считано от подаване на
исковата молба - 18.10.2024 г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката. За по-голяма правна сигурност на страните следва да се
постанови падеж за изплащане на определената от съда месечна издръжка, а именно -
до всяко 10-то число на текущия месец, за който се отнася.
По делото са представени от ответника за платени суми за месечна издръжка за
детето в общ размер от 1728,70лв., както следва: на 22.04.2024г. – сума от 200лв., на
02.09.2024г. – 100лв.; на 07.10.2024г. – 100лв.; на 04.11.2024г. - 200лв.; на 11.11.2024г. –
100лв.; на 05.12.2024г. – 200лв. и на 04.01.2025г – 300лв.; на 04.02.2025г. – 264,35лв. и
на 05.03.2025г. – 264,35лв..
Доколкото задълженото лице изрично е посочвало основанието за заплащане-
месечна издръжка за отразения в съответното платежно месец, то съобразно ТР №
3/2017г. от 27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС по арг. от разпоредбата на
чл.76, ал.1 ЗЗД същите не могат да бъдат съотнесени за различено от посоченото от
задълженото лице вземане.
Така от писмените доказателства се установява, че са извършени заплащания
за месечна издръжка в общ размер от 400лв. преди датата на предявяване на исковата
молба/18.10.2024г./, а след това такива помесечно в общ размер от 1328,70лв.. При
това положение след определяне на конкретния размер на издръжката за минало
време, претенцията по чл.149 СК следва да бъде отхвърлена като неоснователна
поради установеното частично погасяване на вземането чрез плащане за сумата от
400лв..
Досежно претенцията за месечна издръжка, считано от завеждане на исковата
молба, следва да бъде посочено следното – съдът определя месечна издръжка, платима
10
от ответника в размер на 270лв., същият е заплатил на ищцата след завеждане на
исковата молба пред съда обща сума с посочено основание за издръжка в размер на
1328,70лв.. Следователно е извършено пълно погасяване на задължението за издръжка
за първите четири месеца след 18.10.2024г./октомври, ноември, декември 2024г. и
януари 2025г. /270лв. х 4 = 1080лв./ и частично за м.февруари 2025г. /1328,70-
1080=248,70лв./, като за м.февруари следва да се доплати сума от 21,40лв..
По кумулативно съединения иск с правно основание чл. 149 от СК:
С оглед събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира
претенцията за присъждане в полза на детето Д. на издръжка за период от една година
назад, считано от 18.10.2023 г. до датата на депозиране на исковата молба - 17.10.2024
г., за частично основателна до размер от 200 лева месечно, платими от ответника, като
за горницата до претендираната сума от 240лв. месечна издръжка/2880лв. за една
година, предхождаща подаването на исковата молба/ същият подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По делото не е спорно и се потвърждава от събраните писмени и гласни
доказателства, че страните са разделени от м.ноември 2022г., като детето живее с
майка си, а бащата не е бил пряко ангажиран с отглеждането и възпитанието на Д.,
като неколкократно е посещавал дома на майката, а при посещенията е осигурявал
хранителни продукти и е изплатил суми за издръжка за детето в общ размер от 400лв.
Същевременно, изложените от съда по-горе мотиви за определяне размера на
издръжката за в бъдеще важат и за изтеклия период, поради сходните обстоятелства
във връзка с потребностите на малолетното дете. Следователно, съдът приема, че
дължимата от ответника издръжка за процесния период е била в размер на 400 лева
месечно, от които половината са дължими от майката, а другата половина от
бащата/или общо 2400лв, образувани от 200лв.х12 месеца= 2400лв./. Така, след
приспадане на заплатените от ответника суми /от общо 400лв./ за издръжка в периода
22.04.2024 г. - 07.10.2024г., исковата претенция се явява основателна до размера от
2000 лева, а за горницата до пълния претендиран размер от 2880 лева следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По разноските:
С оглед решението на съда по съществото на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Несебър
следващите се държавни такси в размер на 388,80 лева, дължима върху размера на
тригодишните платежи на присъдената издръжка за в бъдеще и 80 лева - върху
размера на издръжката за минало време, съгласно Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
По исканията за разноски на страните следва да се отбележи следното: В
производство по спорна съдебна администрация, каквото се явява настоящото по
11
искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, разноските остават за страните, така
както са сторени по делото. В тази връзка разходите на ищцата за иницииране и
водене на производството по чл. 127, ал. 2 от СК - заплатена държавна такса от 30 лева
и адвокатско възнаграждение за представителство по спора не подлежат на
обезщетяване от ответната страна.
Независимо от посоченото, доколкото ведно с иска по чл. 127, ал. 2 от СК е
приета за разглеждане и кумулативно съединена осъдителна претенция по чл. 149 от
СК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на сторените във връзка с
производството по последната разноски, съобразно представените доказателства и
изхода на спора. Видно от договор за правна защита и съдействие /л. 62 от делото/
законния представител на детето и негова майка е възложила на адвокат Ж.И.
представителството по дело за родителски права и издръжка срещу възнаграждение,
определено по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, заплатено в брой от майката,
съгласно договора и разписка /л. 62 от делото/, а именно сумата от 600 лева. Така при
преценка на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата, съдът счита, че съответното на положения
от адв. И. труд възнаграждение възлиза на сумата от 200 лева, която е включена в
размера на общо заплатеното от ищцата договорно адвокатско възнаграждение и по
правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. При събразяване на размера за адв. възнаграждение
за тази претенция от 200лв. и сторените разноски за заплатена държавна такса от 30лв.,
изчислени съобразно изхода по делото, общия размер на съдебни разноски, който
следва да се възложи в тежест на ответника, с оглед изхода на спора възлиза на 138,88
лева.
Следва да се посочи, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.
на СЕС, съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски
възнаграждения, въведени с Наредбата, но настоящият състав намира, че същите
следва да служат като незадължителен ориентир при определяне на справедливия им
размер.
При тези съображения с оглед изхода на спора и направените от двете страни
искания и възражения по разноските, на ответника такива не се дължат, като на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК последният следва да заплати на ищцата сумата от
138,88 лева за направените от нея съдебни разноски включващи адв.възнаграждение и
д.т. по иска за издръжка за минало време.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК вр. чл. 127, ал. 2 от СК и
чл. 149 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
12
малолетното дете Д. Д.ов С. с ЕГН-**********, на майката В. П. П. с ЕГН-
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Д.ов С. с ЕГН-********** при
майката В. П. П. с ЕГН-********** на адрес: с.К.а, ул.П. М.**, о.Н..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д. П. С. с ЕГН-
********** от с.Ж.В., ул.Г.С.Р.**, общ.С. и малолетното дете Д. Д.ов С. с ЕГН-
**********, както следва:
1. До навършване на тригодишна възраст на детето Д. - всяка първа и трета седмица
от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа на съботния ден, като бащата ще
осъществява срещите си с детето на територията на гр. Н., о.Н., об.Б.;
2. За времето от навършване на тригодишна възраст до навършване на петгодишна
възраст на детето Д. - всяка първа и трета седмица от месеца бащата ще има
право да взема детето от дома на майката с преспиване от 10,00ч. в събота до
16,00ч. в неделя, когато ще го връща в дома на майката;
3. След навършване на петгодишна възраст се разширява така определения режим
на лични контакти, като към горепосочените периоди на лични контакти, бащата
ще има право да взема детето още и за: три дни през зимната ваканция и пет дни
през пролетната ваканция съобразно утвърдения от Министъра на образованието
график за ваканциите за съответната година; тридесет дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск; на официалните празници - през четни
години на Великден и Коледа детето ще бъде при майката, а на Нова година и на
рождения си ден/06.09./ при бащата и обратно - през нечетни години на Великден
и Коледа детето ще бъде при бащата, а на Нова година и на рождения си
ден/06.09./ - при майката.
4. Независимо от възрастта на детето на бащата следва да бъде осигуряван личен
контакт с детето, включително бащата да може да вижда детето и по всяко друго
време, след предварителна уговорка с него и майката, както и да може да
поддържа контакт, чрез телефон, интернет приложения, видеоконференция и
друг подходящ начин, съобразно ангажиментите на детето и майката.
ОСЪЖДА Д. П. С. с ЕГН-********** да заплаща на детето си Д. Д.ов С. с
ЕГН-********** чрез неговата майка и законен представител В. П. П. с ЕГН-
**********, месечна издръжка в размер на 270лв. /двеста и седемдесет/ лева,
платима до 10-то число на текущия месец, за който се отнася, считано от 10.03.2025г.
до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
КОНСТАТИРА, че месечната издръжка от 270лв. за детето Д. е заплатена от
ответника за периода от завеждане на исковата молба-18.10.2024г. до м.януари 2025г.
включително и частично сумата от 248,60лв. са заплатени за м.мевруари 2025г..
13
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция от В. П. П. с ЕГН-**********, като майка
и законен представител на Д. Д.ов С. с ЕГН-********** за осъждане на Д. П. С. с ЕГН-
********** да заплати месечна издръжка за в размер на 270лв. за детето Д. за периода
18.10.2024г. до м.януари 2025г. като неоснователна поради извършено плащане.
ОСЪЖДА Д. П. С. с ЕГН-********** да заплати на детето си Д. Д.ов С. с
ЕГН-********** чрез неговата майка и законен представител В. П. П. с ЕГН-
**********, сумата от 21,40лв., представляваща доплащане на дължимата месечна
издръжка за м.февруари 2025г..
ОСЪЖДА на осн.чл.149 СК Д. П. С. с ЕГН-********** да заплати на детето си
Д. Д.ов С. с ЕГН-********** чрез неговата майка и законен представител В. П. П. с
ЕГН-**********, сумата от 2000лв. /две хиляди/ лева, представляваща издръжка за
минало време за периода от 18.10.2023 г. до 17.10.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.10.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2000 лева
до пълния претендиран размер на издръжката за минало време от 2880 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. П. С. с ЕГН-********** да заплати на
В. П. П. с ЕГН-**********, сумата от 138,88 лв. /сто тридесет и осем лева и осемдесет
и осем ст./ лева за направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д. П. С. с ЕГН-********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Несебър, сумата от
468,80лв./четиристотин шестдесет и осем лева и осемдесет и осем ст./лева,
представляваща дължимата държавна такса върху размера на присъдената издръжка за
минало/80лв./ и бъдеще време/388,80лв./ в полза на малолетното дете.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която са
уважени исковете за издръжка.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд –Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
14