О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ …………………/ …………………… г.
Гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР. ВАРНА, Първо отделение,
Първи състав, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Йорданова административно дело № 30
по описа за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от М.П.Д., ЕГН **********,***,
срещу РА № *********/19.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП
– гр. Варна, потвърден с Решение №
709/28.11.2013 г. на директора на Дирекция „ ОДОП” – гр. Варна, с който на
лицето са определени допълнително задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за
д.п. 2007 г. и 2010г.
В проведено публично заседание на 01.12.2014г.
процесуалният представител на жалбоподателката е поискал спиране на производството
по адм.д. № 30/2014г., с оглед образувано във ВАС ТД № 4/2014 г., тъй като
поставения първи въпрос за тълкуване по посоченото дело на ОСК на ВАС е от
значение за въпроса по валидността на оспорваният
в настоящото дело акт.
Ответникът
по делото, чрез процесуалният си представител не възразява по направеното искане.
Разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, приложима съобразно препращащото правило на §2 от ДР на ДОПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решение на предявения иск. Нормата предполага наличие на пряка връзка между двете висящи дела и обусловеност на спора по едното от изхода на другото. Искане за спиране може да се направи от страните при всяко положение на делото. С оглед на горното съдът намира направеното искане от жалбоподателката, чрез процесуалния й представител в публично съдебно заседание на 01.12.2014г. за процесуално допустимо, но неоснователно по същество.
Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 07.05.2014 г.
по тълк. д. № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК при образувано пред ВКС тълкувателно
дело по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани,
първоинстанционният и въззивният съд не могат да спрат производството по
делото, което може да извърши само касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК. В мотивите на това ТР е посочено, че образуваното пред Общото събрание
на една от колегиите или на двете колегии на ВКС тълкувателно дело няма за
предмет конкретен правен спор, преюдициален за този, по който производството се
спира, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Единственото
основание за спиране на съдебни производства при образувано тълкувателно дело е
разпоредбата на чл.
292 ГПК вр. чл.
229, ал. 1, т. 7 ГПК, а тя не е приложима извън касационното производство.
Аргумент за това са и конституционно уредените функции на ВКС в чл. 124
от Конституцията на Република България на съдебна инстанция, която е
натоварена с правомощия по уеднаквяване
на съдебната практика и осигуряване на точното и еднакво приложение на закона
от всички съдилища. Доколкото
основанията за спиране на съдебното производство са уредени в чл. 229 ГПК, приложим в съдебното производство по оспорване на административни
актове съгласно чл.
144 АПК, съдът намира, че следва да съобрази даденото от ОСГТК на ВКС на чл. 292 ГПК в ТР № 8/2014
г., според което във връзка с тълкувателните дела, образувани по реда на чл.
124, ал. 1 от Закона за съдебната власт ЗСВ/, не следва да се спира
съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от първата
инстанция.
Водим от горното, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
М.П.Д., чрез процесуалния й
представител, за спиране на производството по адм.д. № 30/2014 г. по описа на Административен съд –
гр. Варна, І състав, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. с §2
от ДР на ДОПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на
чл.247, ал.1, т.1 от ГПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: