№ 387
гр. Благоевград, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ризова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора и Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200601033 по описа за 2025 година
Производството пред Окръжен съд-Благоевград е по реда на чл. 378, ал.
5 НПК вр. чл. 313 и сл. НПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. Я. в качеството му на защитник на подсъдимия Б. Б. Ч., срещу Присъда №
55/10.06.2025 г. по н.о.х.д. № 859/2023 г. по описа на РС – Петрич.
В жалбата се излагат съображения, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие със събрания
по делото доказателствен материал, като се иска отмяната й и постановяване
на нова, с която подсъдимият се признае за невиновен по повдигнатото му
обвинение, а ако не се уважи това искане, се иска намаляване поради явна
несправедливост на наложеното с присъдата наказание.
В допълнение към въззивната жалба се излагат подробни съображения
за несъгласието на жалбоподателя с мотивите на районния съд за
постановяване на обжалваната присъда – изразява несъгласие със СМЕ и
изводите на същата по отношение срока за възстановяването на пострадалата,
като експертизата била при непълнота на доказателствата и необсъждане на
вероятността пострадалата да е залитнала и паднала сама без реално
съприкосновение с автомобила; критично е становището и по отношение на
приетата по делото САТЕ, като при определяне механизма на станалото ПТП
в.л. не било взело предвид всички показания на пострадалата, че мястото на
инцидента се намирало по средата на пътното платно за движение на
автомобили, в.л. било посочило отговори на правни въпроси, като е приел
1
място на удара произволно без никакви доказателства и посочвайки, че е в
пешеходна зона; доказателствата сочели, че пострадалата пешеходка е
попаднала в опасната зона за спиране на автомобила, като липсвали всякакви
доказателства за съприкосновение между автомобила и пешеходката; сочи се,
че излагането от съда на фактите и обсъждането им било пример на
тенденциозност и предубеденост, съдът не бил положил усилия да установи и
разпита свидетел, който може да е очевидец на случилото се, информация за
съобщеното на тел. 112; според възраженията в жалбата съдът е обсъждал
обяснения на подсъдимия от досъдебното производство, каквито не са давани,
показания на свидетели от досъдебното производство, които са по метода
копи-пейст, като не били ясни мотивите на коя част от обясненията на
подсъдимия съдът не дава вяра; излагат се доводи в жалбата във връзка с
мотивите на съда, като била приета скорост на движение на автомобила, за
която не могло да се определи дали е съобразена при ограничение до 50 км/ч,
за да се приеме нарушение на чл. 47 ЗДвП, не било налице и нарушение на чл.
119, ал. 4 ЗДвП, защото подсъдимият не е завивал наляво, а в обратна посока,
но не била взета предвид нормата на чл. 38 ЗДвП, нямало нарушаване на знак
Г2, защото действията били в района на кръстовището, където бил този знак,
като важал за улица, по която въобще е нямал намерение да завива водачът; в
жалбата се възразява на приетото от районния съд, че ПТП било причинено с
таксиметров автомобил, че водачът – подсъдим бил млад шофьор, но с
множество нарушения на правилата за движение по пътищата, в случая било
налице основание за приложение нормата на чл. 343а НК, като всичко това
било пример за тенденциозност и предубеденост на съда; последното било
проявено и при налагане на подсъдимия на наказание лишаване от право да
управлява МПС за голям размер от 12 месеца, като се излагат наличните
смекчаващи вината обстоятелства в случая и се иска отмяната на това
наказание.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Ч. се
признае за невиновен по повдигнатото му обвинение; или отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав
поради нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК; или изменение на
присъдата като се отмени наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
С атакуваната пред въззивния съд присъда подсъдимият Ч. е бил
признат за виновен в това, че на 18.01.2023 г. в около 12:20 ч в гр. П., на
кръстовището на ул. България и ул. Тома Митов, на влажна настилка от
наредени бетонни плочи, в светлата част на денонощието, при облачно време
като правоспособен водач на МПС категории „В“ и „М“, при управление на
таксиметров лек автомобил марка и модел „Шкода Фабия“ с рег. № *,
собственост на „Аутобохемия“ АД със седалище и адрес на управление в гр.
С. и „Ван Кар Сървиз“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., при
извършване маневра завИ.е в обратна посока, за да се върне/продължи по ул.
България в посока река „Петричка“ и в този смисъл завивайки на ляво, за да
осъществи маневрата, нарушил правила за движение, установени в ЗДвП, а
именно: чл. 47 „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
2
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“; чл. 116 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците….“; чл. 119, ал. 4 „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците“, както и поставената пътна сигнализация – пътен знак Г2,
указващ „Движение само на дясно след знака“, като несъобразил поведението
си като водач на МПС с пътната обстановка и останалите участници в
движението, не проявил необходимото внимание и предпазливост към
уязвимите участници в движението каквито са пешеходците, не съобразил
скоростта на движение на управляваното МПС с атмосферните условия, със
състоянието на пътя, с характера и интензивността на движение основно на
пешеходци, за да бъде в състояние да спре в случай на необходимост,
несъобразил, че е в кръстовище, не съобразил пътната сигнализация в
кръстовището /поставените пътни знаци/, както и с факта, че следва да
пропусне пешеходеца С. Г. Г. от гр. П., придвижващата се в кръстовището /в
дясната част на ул. Тома Митов/ в посока моста на река Петрич на ул.
България, в резултат на което я блъснал и по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда, изразяваща се закрито счупване на лявата бедрена
кост, в областта на бедрената шийка, което е реализирало признаците на
квалифициращия медико-биологичен признак „трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник /крак/“ за срок по-голям от 1 месец /около
12 месеца/, като за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК във вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1 000 лева, подс. Ч. е оправдан за нарушения на правилата за
движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като
кумулативно с наказанието глоба на основание чл. 78а, ал. 4 НК вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 НК му е наложил и наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца, подс. Ч. е осъден да заплати
направените в наказателното производство разноски - по сметка на ОД МВР –
Благоевград – 1 757,99 лв., и по сметка на Районен съд – Петрич - 100 лева,
както и по 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са
събрани нови гласни доказателства, предявен на страните по делото е диск със
запис от тел. 112, като доказателствата са събрани по направено искане на
защитника на подсъдимия.
В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП
Благоевград пледира, че атакуваната присъда е постановена при безспорна
доказаност на виновността на подсъдимия, на който е наложено
административно наказание. Прокурорът счита за неоснователни
възраженията на защитата за недоказаност на обвинението, за необоснованост
и неправилност на постановената присъда, като съдът е изяснил в пълна
степен фактите, правилно е кредитирал показанията на пострадалата от
престъплението, защото не се опровергавали от останалите доказателства,
включително и от показанията на разпитания във въззивната инстанция
3
свидетел, правилен бил и анализът на съда на извършените
съдебномедицинска и автотехническа експертизи. Според прокурора са
правилни изводите на съда за извършени от подсъдимия нарушения на Закон
за движение по пътищата, в пряка причинна връзка със съставомерния
резултат, правилни са изводите за виновност на подсъдимия, справедливи са
наказанията при предпоставките на чл. 78а НК. Иска се постановеният
съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде потвърден.
Адв. Я. като защитник на подс. Ч. в допълнение към заявените във
въззивната жалба процесуални нарушения, заради които счита присъдата за
неправилна, сочи показанията на разпитания във въззивния съд свидетел,
който не е чул спирачки, свирене на гуми, не е видял удар, казал е, че
пострадалата, която е била доста едра жена, е паднала, и ако е имало
съприкосновение между автомобил и пешеходка, която е вървяла на място,
което не е за пешеходци, е щяло да се чуе удар, като намирането на 50-70 см
може да се обясни с различно възприятие за разстояние, а от другите
доказателства не се установявало дори забърсване на праха по автомобила,
поради което присъдата била необоснована и немотивирана. Акцентира се и
на наложеното административно наказание лишаване от право да управлява
МПС, което не било съобразено с всички обстоятелства по делото като
характеристични данни за подсъдимия. Иска се въззивният съд да приеме, че
липсва съприкосновение между автомобил и пешеходец, като се отмени
присъдата и се оправдае подсъдимия, или да приеме, че наложеното
административно наказание лишаване от право да управлява МПС е
изключително тежко, като не се прилага в случая нормата на чл. 343г НК.
Подсъдимият в лична защита сочи, че никога не е мислил зло на някого,
а колата му е нужна, за да работи, тъй като е * от ******.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция
и след като обсъди събраните по делото в първата и настоящата инстанции
доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.
378, ал. 5 НПК вр. чл. 314 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за събиране
на пълен обем от доказателства, необходими за правилното изясняване на
делото от фактическа страна, като непълнотата в доказателствата, заявено във
въззивната жалба, е отстранена със събирането на доказателства в хода на
проведеното съдебно следствие пред въззивния съд. Събраните доказателства
дават основание за приемане на следната фактическа обстановка според
въззивния съд:
Непротиворечиви са доказателствата, установяващи характеристичните
данни за подсъдимия Ч. – същият е бил около * към датата на обвинението,
******, правоспособен водач на МПС от 07.04.2021 г., категории В и М,
наказван е за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата с
глоби от 250 лв. и други 7 глоби от по 10 и 20 лв. в периода от 15.07.2021 г. до
25.08.2022 г., като всички глоби са платени; подс. Ч. не е осъждан и не е
наказван за извършени престъпления по чл. 78а НК.
На 18.01.2023 г. около обяд пострадалата св. С. Г., след извършен
4
медицински преглед в клиника в гр. П., се прибирала към дома си пеша,
движейки се по ул. Тома Митов в района на стария пазар на града в посока
към моста на реката на ул. България. Около 12:20 ч. пострадалата свидетелка
се намирала на кръстовището на посочените улици, като се движела от
дясната част на ул. Тома Митов, в която част нямало обособени тротоари,
улицата била с настилка от бетонни плочи, макар и да не била само пешеходна
улица, времето било облачно, настилката – влажна, пострадалата искала да
заобиколи цветарник, който се намирал в района и се движила в
кръстовището, където нямало пешеходна пътека или друга маркировка, за да
отиде към ул. България и моста на реката. Пострадалата Г. се придвижвала с
бастун, като такова помощно средство използвала от около 5-6 години преди
това поради прекарани няколко инсулта.
По същото време, подсъдимият Б. Ч. навлязъл в същото кръстовище,
управлявайки автомобил марка и модел „Шкода Фабия“ с рег. № * с
отличителни белези на таксиметров, който не е бил негова собственост и не
извършвал с него таксиметрови услуги. Подс. Ч. управлявал този ден
автомобила по поръчка на собственика на таксиметровата фирма, за да го
придвижи до и от сервиз за смяна на маслото на двигателя. Подс. Ч. се движил
с автомобила към същото кръстовище - на ул. България и ул. Тома Митов,
като трябвало да се срещне с приятел. Навлизайки в кръстовището с
управлявания лек автомобил, подс. Ч. вместо да завие надясно след знака,
поставен на улицата, по която бил дошъл, който го задължавал да завие
надясно след знака, решил да направи маневра в обратна посока, за да се върне
по пътя, по който дошъл. При обръщането на посоката на движение, като с
автомобила подс. Ч. завивал наляво, за да обърне посоката на движение,
вместо да спази знака, задължаващ го да завие надясно след знака, наближил
св. Г., която била в района на кръстовището и му махала с бастуна да спре, но
подсъдимият не я видял навреме, като гледал в същото време в телефона си,
при което с предната лява част на автомобила ударил с ниска скорост, с която
извършвал маневрата – с около 9 км/ч, св. Г., която паднала на земята пред
предницата на автомобила, управляван от подс. Ч., който спрял на близко
разстояние – на около 50-70 см от падналата пострадала. При падането св. Г.
изпитала силна болка. Св. В., който бил наблизо пред магазина си в този
момент, не видял падането на пострадалата, защото гледал в телефона си, но я
възприел вече паднала на улицата, където се движели автомобили, видял
пострадалата паднала пред предницата на спряло до нея такси, като
разстоянието между тях било близко – 50-70 см. Св. В. отишъл да помогне на
жената, която била тежка и поради това не могъл да се справи сам, взел стол и
с помощта на подсъдимия, който излязъл от колата и бил възприет от св. В.
като жълт, пребледнял и доста изплашен, я вдигнали от земята и сложили да
седне на стола, св. В. и други лица давали вода на подсъдимия и на
пострадалата, която макар и да нямала кръв, се оплаквала, че много я боли,
поискала от св. В. да се обади на сина й от телефона, който имала в себе си.
Св. В. се обадил на сина на пострадалата -–св. Г., който дошъл на мястото след
около 10 минути, като видял майка си на стола, който бил на различно място,
от това, на което е била паднала, подсъдимият също бил преместил
5
автомобила, за да не пречи на движението.
св. Г. бил под негативни емоции от състоянието и случилото се с майка
му, която имала нужда от медицинска помощ, като му казала, че шофьорът си
е гледал телефона и я бутнал, защото не я е видял, и за това при обаждането на
тел. 112 същият е съобщил, че * му майка е блъсната от автомобил, като
виновният водач е избягал, като всички останали гласни доказателства са
еднопосочни за това, че подсъдимият през цялото време е бил на мястото на
произшествието, съдействал е при извършените огледи на мястото, дал е
необходимите проби, за да бъде изследван за употреба на алкохол и
наркотици.
На местопроизшествието пристигнали полицейски служители С., Г.,
И.ов и Д., като С., И.ов и Д. са разпитани като свидетели в наказателното
производство. С екип на Спешна медицинска помощ, филиал гр. Петрич
пострадалата Г. била транспортирана до здравно заведение, където останала
на лечение.
Разследващ полицай е извършил оглед на местопроизшествието, към
което е изготвен фотоалбум. При извършеното тестване за алкохол и
наркотици на подсъдимия като водач и на пострадалата са съставени писмени
документи и изготвени експертни заключения в наказателното производство,
от които се установява, че подсъдимият и пострадалата към датата на
инцидента не са били повлияни от алкохол и наркотични вещества. От писмен
документ, издаден от Общинска администрация Петрич е видно, че в района
на кръстовището, обособено с ул. България и ул. Тома Митов, не е
изпълнявана хоризонтална и вертикална маркировка; участъкът между ул.
Тома Митов и ул. Гоце Делчев, свързващ кръстовището, е еднопосочен за
движение на МПС, за което са поставени необходимите пътни знаци, като
допустимата скорост в участъка е същата като допустимата скорост за
движение в населени места – 50 км/ч, в района няма пътен знак, който да
указва различна такава.
В представеното заключение по назначената в производството
автотехническа експертиза са направени изводи от вещото лице Ш., че ПТП е
настъпило на 18.01.2023 г. около 12:20 ч. в гр. П. на кръстовището на ул.
България и ул. Тома Митов, на влажна настилка от наредени бетонни плочи, в
светлата част на денонощието и облачно време, като механизъм в.л. сочи, че
подс. Ч. с управлявания лек автомобил е извършвал маневра завИ.е в обратна
посока, за да продължи по ул. България в посока река „Петричка“, като в този
момент пострадалата пешеходка С. Г. се е движила в дясната част по ул. Тома
Митов, за да продължи по моста на ул. България, като при това движение
подс. Ч. блъснал с предна лява част на управлявания от него автомобил
движещата се пешеходка, която паднала на земята, като мястото на удара
според вещото лице било на разстояние от 2 до 3 м. от северния край на ул.
България и на 1,50 м. до 2.50 м. от десния край на ул. Тома Митов, като при
огледа на лекия автомобил в.л. е установило, че е технически изправен. Като
причина за настъпилото ПТП вещото лице посочва, че реакцията на водача не
е била своевременна съгласно конкретната пътна обстановка - наличие на
6
пешеходец, който се движи в дясната част на ул. Тома Митов, където няма
изградени тротоари; водачът на лекия автомобил е трябвало да съобрази
скоростта си на движение и да контролира непрекъснато движението на
автомобила, така че при възникване на най – малката опасност за движението
да спре и да предотврати настъпването на ПТП; водачът на лекия автомобил
не е възприел движещата се в дясната част на улицата пешеходка, при което се
е стигнало до съприкосновение между тялото на пострадалата и предната лява
част на автомобила, който се е движил срещу пътен знак В2 „Забранено
влизането на ППС в двете посоки“ с надпис под него „Пешеходна зона“ и
срещу пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака“, а е извършвал
маневра за завИ.е в обратна посока.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства за състоянието на
пострадалата след инцидента, за проведеното й лечение, като е изготвено и
заключение по назначена съдебно-медицинска експертиза. От тези
доказателства по еднопосочен начин се установява, че пострадалата св. С. Г. е
получила травматично увреждане: закрито счупване на лявата бедрена кост, в
областта на бедрената шийка, което е довело до „трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник /крак/“, тъй като при нормално протичащ
възстановителен процес след осъществена оперативна интервенция същата е
следвало да се възстанови за около 12 месеца. Вещото лице – съдебен лекар е
направило изводи в експертното заключение, че полученото от пострадалата
травматично увреждане е в резултат от действието на твърд, тъп
предмет/предмети със значителна по интензитет травмираща сила, по
механизма на удар от или върху такъв предмет и по своя вид, характеристики
и локализация е възможно и отговаря да е получено по начин и по време, за
които се съобщават в свидетелските показания, а именно в резултат от
претърпяно ПТП – като пешеходец, блъсната от лек автомобил при пътния
инцидент на 18.01.2023 г. В разпита си в хода на съдебното следствие пред
районния съд в.л. Ч. сочи като възможен механизъм за получаване на
увреждането и падане на терена, но заявява, че в конкретния случай са налице
данни за директен контакт от лявата страна, защото при страничен удар тялото
ще се отклони надясно и ще падне надясно, а да има счупване от ляво при
падане трябва падането да е наляво; с оглед възрастта на пострадалата костите
й са с намалена плътност и според в.л. счупване може да се получи с по-малка
сила, а оздравителният процес е по-дълъг.
При анализа на събрания доказателствен материал и противоречията в
същия въззивният съд намира следното: Получената информация за станалото
ПТП от пристигналите на място полицейски служители, за което същите дават
показания, е в подкрепа на заявеното от пострадалата за това как е станал
инцидентът и опровергават обясненията на подсъдимия, че не е имало
съприкосновение между управлявания от него автомобил и пострадалата.
Като непротиворечиви следва да бъдат определени гласните доказателства за
това, че подсъдимият е извършвал маневра завИ.е на ляво, за да обърне
посоката си на движение, като и подсъдимият в обясненията си признава за
предприета от него неразрешена на това кръстовище маневра, за да завие в
обратна посока, както и че за изпълнение на маневрата е завивал наляво.
7
Макар и от гласните доказателства да се установява, че в момента на ПТП
подсъдимият не е извършвал таксиметрови услуги с автомобила, с който е
блъснал пострадалата, този автомобил е възприет от всички свидетели като
такси, имал е отличителните белези на такъв автомобил, като и подсъдимият в
обясненията си сочи, че е шофирал таксиметровия автомобил. Еднопосочни са
и гласните доказателства за това, че след ПТП както автомобилът, така и
пострадалата са преместени от мястото, на което са се намирали веднага след
инцидента, за да не пречат на движението и местопроизшествието поради
това не е било запазено. Не са налице противоречия в доказателствата и за
това кой е уведомил за инцидента, за това, че не е имало употреба на алкохол
или наркотични вещества нито от подсъдимия Ч. като водач, нито от св. Г.
като пострадал пешеходец, както и относно това какви са били получените
увреждания от пострадалата, кой и каква помощ й е оказвал след случилото се.
Противоречията в доказателствата касаят основния факт по делото дали
подсъдимият с управлявания от него автомобил е блъснал пострадалата и това
е причината за падането й на терена, казвала ли е и какво пострадалата на
подсъдимия веднага след случилото се. И въззивният съд намира, че от
доказателствата по делото следва да се приеме, че е имало съприкосновение
между автомобила на подсъдимия и пострадалата въпреки липсата на някакви
следи по автомобила от такъв удар, като не следва да се дава вяра на
обясненията на подсъдимия, че същият е видял бабата пред него и спрял
автомобила, че не я е докосвал, нямало следи от удар по автомобила, а св. Г.
след случая му била казала „синче, спокойно, ти не си виновен“, като тези
обяснения на подсъдимия не само са в противоречие с показанията на св. Г.
като пострадал пешеходец и очевидец на случилото се, но и с другите
доказателства, които подкрепят показанията на пострадалата и правилно са
кредитирани от районния съд.
Макар и св. В., разпитан във въззивния съд, да установява силно
уплашеното състояние на подсъдимия след инцидента, съдът няма основание
да не кредитира показанията на св. И., св. С. и прочетените показания на св.
Д., които са разговаряли с подсъдимия след случилото се, подсъдимият на
мястото им е показал къде е бил инцидентът, къде е била бабата, на къде е
завивал, че не е видял пешеходката и я бутнал леко, като спрял веднага. Макар
и тези изявления да са направени от подс. Ч. в по-особено състояние на водача
/което се установява и от показанията на св. В., разпитан пред въззивния съд/,
доколкото показанията на полицейските служители за тези обстоятелства с в
унисон с показанията на пострадалата, на нейния син, с отразеното в
писмените документи във връзка със случилото се и с експертните изводи на
вещите лица по СМЕ и АТЕ, въззивният съд намира, че тези показания са
достоверни. Макар и да са налице противоречия в показанията на св. В. и св.
Г., син на пострадалата, за това какво е казано на последния във връзка със
случилото се /че майка му е паднала или че е била бутната от автомобил/
съдът намира, че това противоречие с оглед изясненото от св. В. в разпита му,
че е видял пострадалата паднала, като не е видял как е паднала и дали е била
блъсната, не води до недостоверност нито на показанията на св. В., нито на
тези на св. Г., който в разговор с оператора на тел. 112 е съобщил казаното му
8
от неговата майка, че е блъсната от кола. За блъскането на пострадалата в
противоречие с обясненията на подсъдимия Ч. са не само показанията на
полицейските служители, показанията на сина на пострадалата и на
пострадалата, заявеното на тел. 112, но и отразеното в медицинските
документи като анамнеза, че пострадалата постъпва за лечение и съобщава за
блъскане от кола. Експертните изводи са в подкрепа на показанията на
пострадалата, която е очевидец, че е била блъсната от колата и това е било
причината да падне, защото в.л. по АТЕ сочи като механизъм блъскане на
пострадалата с предната част на автомобила с ниска скорост /от около 9 км/ч/,
при спиране с която очевидно не може да се очаква чуване на шум от
спирачки или да се чуе удар, който е бил лек, като не се е очаквало поради
това и да има видими повреди по автомобила от такъв удар, а в.л. по СМЕ
сочи, че за получаване на това счупване от пострадалата има данни за
директен удар от лявата страна, тъй като при страничен удар, тялото ще падне
в посока на дясно, докато увреждането на пострадалата е в лявата страна, на
лявата бедрена кост, в областта на бедрената шийка, като с оглед възрастта на
пострадалата и лек удар в тази част на тялото може да причини счупване на
кости, които са с намалена плътност. Посоченото по-горе дава основание и
въззивният съд да приеме, че причиненото телесно увреждане на пострадалата
е от съприкосновението между автомобила и нея, а не от падане на земята без
да е имало такъв контакт, поради което дадените обяснения на подсъдимия за
това обстоятелство следва да се приемат само като защитна позиция, както и
за направени изявления на пострадалата, че не бил виновен, което не се
установява нито от нейните показания, нито от показанията на св. В., който е
бил на мястото до идването на сина й, нито от показанията на св. Г., като
същата освен, че се оплаквала, че много я боли, не е заявявала посоченото от
подсъдимия. Данните от показанията на пострадалата и нейния син и от
медицинските документи за влошеното здравословно състояние на
пострадалата от няколко години преди случилото се и за по-дългото от 12
месеца възстановяване на пострадалата след полученото травматично
увреждане, също не дават основание да се приемат за достоверни обясненията
на подс. Ч., че не е бутнал пострадалата, която не видял навреме. За по-бавното
възстановяване на пострадалата в.л Ч. е направил експертни изводи на какво
се дължи това, което не води до съмнение в заключението относно механизма
на получаване на увреждането от пострадалата. Макар и да са налице
доказателства за придвижването на пострадалата с бастун, за прекарани три
инсулта преди инцидента, същата се е придвижвала сама по улиците на града,
като възможният механизъм за получаване на увреждането и при падане, в
случая не изключва другия възможен механизъм съгласно заключението на
в.л. Ч., а именно увреждането да е получено при блъскането на пешеходеца от
лекия автомобил, като обсъдени тези експертни изводи с останалите гласни и
писмени доказателства, от които следва да се приеме, че подсъдимият е ударил
с колата пострадалата, следва да се възприеме именно този възможен
механизъм за полученото травматично увреждане от пострадалата Г..
Въззивната инстанция намира за основателни възраженията на
защитника на подсъдимия за отразеното в мотивите на районния съд
9
обсъждане на дадени обяснения в досъдебното производство от подс. Ч.,
приобщени по реда на чл. 283 НПК – обяснения в хода на досъдебното
производство подсъдимият не е давал, още по-малко съдът е могъл да
приобщава на основание чл. 283 НПК дадени показания от същия в качеството
на свидетел и да ги обсъжда като доказателство. Макар и да не е налице такова
доказателство, според въззивния съд това не води до предубеденост и
тенденциозност на съда и до това да се приеме, че е било налице основание за
отвод, а допуснато грубо процесуално нарушение, което обаче не се отразява
на другите изводи на съда при приемането на фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка според въззивния съд
районният съд е направил правилни правни изводи, че подсъдимият Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. От обективна страна
подсъдимият Ч. на 18.01.2023 г. около 12:20 ч. в гр. П. на кръстовището на ул.
България и ул. Тома Митов, на влажна настилка от наредени бетонни плочи, в
светлата част на денонощието, при облачно време, като правоспособен водач
на МПС категории „В“ и „М“, при управление на таксиметров лек автомобил
марка и модел „Шкода Фабия“ с рег. № *, собственост на „Аутобохемия“ АД
със седалище и адрес на управление в гр. С. и ползван от „Ван Кар Сървиз“
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., при извършване маневра
завИ.е в обратна посока, за да се върне/продължи по ул. България в посока
река „Петричка“ и в този смисъл завивайки на ляво, за да осъществи
маневрата, е нарушил правила за движение, установени в ЗДвП, а именно: чл.
116. „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците….“; чл. 119, ал. 4 „Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“,
както и с поставената пътна сигнализация – пътен знак Г2, указващ
„Движение само надясно след знака“, като несъобразил поведението си като
водач на МПС с пътната обстановка и останалите участници в движението, не
проявил необходимото внимание и предпазливост, към уязвимите участници в
движението каквито са пешеходците, не съобразил, че е в кръстовище, не
съобразил пътната сигнализация в кръстовището /поставените пътни знаци
със задължителни предписания/, както и с факта, че следва да пропусне
пешеходеца С. Г. Г. от гр. П., придвижващата се в кръстовището /в дясната
част на ул. Тома Митов/ в посока моста на река Петрич на ул. България, в
резултат на което я блъснал и по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се закрито счупване на лявата бедрена кост, в областта на
бедрената шийка, което е реализирало признаците на квалифициращия
медико-биологичен признак „трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник“. Подсъдимият е субект на престъплението, за което е обвинен,
защото на датата и мястото на обвинението е управлявал моторно превозно
средство и при това управление същият е допуснал нарушение на правилата
за движение и с това виновно е причинил съставомерни последици -
настъпилата средна телесна повреда на пострадалата С. Г., която е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с посочените по-горе нарушени
правила за движение от подсъдимия. Правилно районният съд е приел, че
10
подс. Ч. е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението,
като е нарушил конкретни правила за движение, в причинна връзка с които е
станалото ПТП, при което е пострадала св. Г.. Въззивният съд не се съгласява
само с посоченото, че подсъдимият е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл. 47 ЗДП – нито в мотивите към присъдата, нито в обвинителния акт е
посочено с каква скорост се е движил подсъдимият, приближавайки
кръстовището, каква е трябвало да бъде тя, за да може да спре и пропусне
участниците в движението, които са с предимство, а и повдигнатото
обвинение е за извършено ПТП вече в кръстовището и при извършване на
маневра завИ.е наляво и в обратна посока в кръстовището, поради което
въззивният съд намира, че не се установява от доказателствата допуснато
нарушение на скоростта в причинна връзка със станалото съгласно чл. 47 ЗДП.
Разпоредбите на чл. 116 ЗДвП и чл. 119, ал. 4 ЗДвП вменяват в задължение на
водачите на пътни превозни средства, да бъдат внимателни и предпазливи към
пешеходците и при завой да пропуснат пешеходците, както и да се съобразят с
поставената пътна сигнализация при извършване на маневрите. От
установената фактическа обстановка следва извод, че подсъдимият като водач
на МПС не е съобразил поведението си с пътната обстановка, поставените
пътни знаци и останалите участници в движението, макар и в кръстовището да
е нямало поставена вертикална и хоризонтална маркировка и в това
кръстовище да са се движили автомобили, като не е проявил необходимото
внимание и предпазливост при управлението на МПС към пешеходката С. Г.,
която не е видял навреме и която като пешеходец е уязвим участник в
движението, не се е съобразил с поставения пътен знак в кръстовището, който
го е задължавал да се движи с автомобила само надясно след знака, при
спазването на който знак не би се стигнало до съприкосновение с
пешеходката, макар и същата да се е движила на улицата, където се движели и
автомобили, а подсъдимият в нарушение на задължителния пътен знак е
предприел маневра обратен завой, като е завивал наляво за осъществяване на
маневрата, за да се върне и продължи по ул. България в посока река Петричка.
Нарушението на тези правила за движението по пътищата – по чл. 116 ЗДвП и
чл. 119, ал. 4 ЗДвП, са в пряка причинна връзка с блъскането на пострадалата
и причиняването на същата при това на съставомерния резултат, като
подсъдимият следва да се оправдае за допуснато нарушение на чл. 47 ЗДвП.
Районният съд е оправдал подс. Ч. по повдигнатото му обвинение за
нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
като въззивният съд намира за правилно оправдаването за нарушаване на чл. 5
ЗДвП, която разпоредба е обща и не въвежда конкретно задължение, което
водачите на пътни превозни средства следва да спазват. Не така е с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за която не може да се приеме, че е с
декларативен и принципен характер и че не може да бъде нарушена, защото
при управление с несъобразена скорост /когато същата не е и превишена/ и
допуснато ПТП, може да се носи отговорност във връзка с тази разпоредба, но
в конкретния случай, както по-горе съдът посочи не се установяват
обстоятелства на обвинението относно скоростта в обвинителния акт и
мотивите на присъдата, каква е била същата, каква е трябвало да бъде, за да е
11
съобразена, поради което е и правилно оправдаването за нарушаване на тази
разпоредба. Макар и да не е правилно оправдаването на подсъдимия за
нарушение на визираното в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП правило за движение, защото
установената фактическа обстановка установява загуба на контрол на
управляваното от подсъдимия превозно средство, тъй като подсъдимият е
ударил пешеходката, защото не я видял, тъй като вниманието му е било
насочено на друго място, и в причинна връзка с това е станалото ПТП, поради
липсата на протест за оправдаването за това нарушение на правилата за
движение по пътищата, същото не може да бъде отстранено. С оглед
изложените по-горе мотиви на настоящето решение подсъдимият следва да се
оправдае и за допуснато нарушение на чл. 47 ЗДвП.
От субективна страна правилни са изводите на районния съд, че
деянието на подсъдимия е при условията на небрежност, защото не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и поради това не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но при конкретната
обстановка е бил длъжен и е могъл да ги предвиди – същият е допуснал
умишлено нарушаване на правилото за движение по пътищата, като не е
съобразил пътната сигнализация със задължително предписание, указваща
движение само надясно след знака, възприел е и знак за пешеходна зона
наблизо, налице е небрежно нарушаване на правилото за движение по
пътищата, задължаващо го да е внимателен и предпазлив при управлението на
автомобила, като ако беше такъв е щял да види навреме преминаващата
пешеходка св. С. Г., да съобрази движението си с нея, да я пропусне,
независимо дали мястото на произшествието е място за движение на
пешеходци, защото и подсъдимият не е могъл да извършва такава маневра на
това място /завИ.е наляво и в обратна посока, за да се върне и продължи
движението си по ул. България в посока река Петричка/, а е могъл да завие
само надясно, като е бил длъжен да предвиди, че проявеното невнимание и
неспазване на пътен знак при извършеното от него в нарушение на правилата
за движение управление на лек автомобил, може да причини пътно-
транспортно произшествие, могъл е да предвиди това и е бил длъжен, че с
действията си може да причини съставомерни последици като предизвика
ПТП.
Налице е и причинна връзка между поведението на подс. Ч. по
нарушаване на правилата за движение, станалото ПТП и причинените телесни
увреждания на пострадалата Г..
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира за неоснователно
искането на защитника на подсъдимия за отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна с твърдения, че не е налице виновно
поведение на подсъдимия, а уврежданията на пострадалата са, защото сама е
паднала на терена заради влошеното й здравословно състояние отпреди
случая. Доказателствата по делото установяват нарушаване на правилата за
движение по пътищата от подсъдимия Ч. – същият е извършвал забранена
маневра в кръстовище, където е имало знак, че трябва да завие надясно след
знака, а той е завил наляво, за да обърне посоката си на движение, като при
това движение същият е могъл да види пешеходката Г., но е бил невнимателен
12
/защото си е гледал в телефона/ и не я видял навреме, като я блъснал, макар и
с ниска скорост и да не е бил поради това силен ударът, което е довело до
причиняване на средната телесна повреда на пострадалата, която е била
пешеходец в кръстовището и е следвало да бъде пропусната от подсъдимия,
който се е движил неправилно с пътното превозно средство, до ПТП е нямало
да се стигне, ако подсъдимият не беше извършил посочените по-горе
нарушения, поради което вина за станалото има подс. Ч. с допуснатите от него
нарушения, като поради това са неоснователни доводите за оправдаването му.
Не са налице основания за преквалифициране на деянието на
подсъдимия по по-леко наказуем състав на престъпление с оглед данните за
оказана помощ от подсъдимия на пострадалата по искане на св. В.. За да е
налице основание за приложение на чл. 343а НК според въззивния съд
подсъдимият следва да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ
на пострадалата – в конкретния случай доказателствата по делото установяват,
че макар и същият да е помогнал заедно със свидетеля В. да сложат
пострадалата на стол, подсъдимият поради изплашеното си състояние не е
участвал в други действия за оказване помощ на пострадалата, а и
извършеното е било не по негова инициатива, а защото св. В. е поискал да му
помогне да сложат жената на стол, поради което въззивният съд намира, че не
са налице основания за преквалификация на деянието на подсъдимия.
Правилно е прието от състава на районния съд, че са налице
предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност,
като на същия се наложи административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1
НК. Налице са всички предпоставки за прилагане на тази разпоредба – подс.
Ч. не е осъждан и не е освобождаван от отговорност по чл. 78а НК, за
престъплението, за което е признат за виновен с присъдата, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до 3 г. или пробация и същото е
извършено по непредпазливост, няма причинени имуществени вреди от
престъплението. Правилно районният съд е наложил минималния предвиден
размер на глобата като административно наказание – 1 000 лв., като този
размер е съобразен със смекчаващите обстоятелства - ниската обществената
опасност на подсъдимия, който не е криминално регистриран, има добри
характеристични данни, *** на същия, който е *, макар и подс. Ч. да има
наказания по административен ред за нарушения по ЗДвП, с оглед размера на
наказанията за същите, както е посочено по-горе и плащането на глобите за
тези нарушения, същите не следва в значителна степен да отегчават вината му
за извършеното. Правилно районният съд при прилагане на чл. 78а, ал. 4 НК
не се е възползвал от възможността да не наложи кумулативно предвиденото в
чл. 343г НК наказание лишаване от право да се управлява МПС, като е
наложил и административно наказание лишаване от право подс. Ч. да
управлява МПС за срок от 1 година, като по отношение срока на това
наказание въззивният съд намира, че същото следва да бъде намалено на 6
месеца поради следното: Като отегчаващо вината обстоятелство в случая
следва да се приеме, че заради възрастта си пострадалата се възстановява в
един по-продължителен период от време, различен от средностатистическия,
от друга страна младата възраст на подсъдимия, факта, че заради леките
13
нарушения на правилата за движение по пътищата, заради които е наказван и
са изпълнени наказанията поради плащане на глобите, не може да се определи
като недисциплиниран водач, от друга страна населеното място, където учи,
липсата на получавани доходи и необходимостта от такива с управление на
МПС, според въззивния съд дава основание да се приеме, че макар и целите на
административното наказание да не биха се постигнали без налагането на
наказанието лишаване от право подс. Ч. да управлява МПС, същото следва да
е в по-малък размер, а именно 6 месеца. Въззивният съд не се съгласява с
посочените от РС Петрич като отегчаващи вината обстоятелства, налагащи
определянето на това наказание в по-голям размер – макар и пътният
инцидент да е причинен с таксиметров автомобил, доколкото не се установява
в този момент да е извършвана таксиметрова дейност от подсъдимия, както и
последният да е извършвал изобщо такава, не може да се приеме това като
отегчаващо обстоятелство. Макар и подсъдимият да не е имал дълъг стаж като
водач, множеството му нарушения по ЗДвП не може да отегчават значително
отговорността му, защото са за нарушения, които могат да се определят като
леки заради предвидените наказания, а и подсъдимият си е платил глобите за
тези нарушения, което е положително качество на неговата личност като
нарушител-водач. Не е отегчаващо вината обстоятелство, че деянието е
извършено в пешеходна зона, като съдът с присъдата и прокурорът в
обвинителния акт е обвинил подсъдимия, че е извършил деянието на
кръстовище на две улици, а не в пешеходна зона, където би следвало да има
забрана за движение на автомобили, каквото нарушение в случая не се
установява с оглед приетата фактическа обстановка и направените правни
изводи.
Не са налице основания за корекция на присъдата в частта за разноските,
които подсъдимият дължи изцяло въпреки оправдаването му за част от
допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е
обвинен.
Водим от горното и на основание чл. 378, ал. 5 НПК вр. чл. 334, т. 3 и т. 6
НПК вр. чл. 337, ал. 1, т. 5 НПК вр. чл. 338 НПК Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 55/10.06.2025 г. по н.о.х.д. № 859/2023 г. по
описа на Районен съд Петрич, като ОПРАВДАВА подсъдимия Б. Б. Ч. с
посочена в присъдата самоличност за допуснато нарушение на правилата за
движение по пътищата, установени в чл. 47 ЗДП - „Водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство“, като не е съобразил скоростта на
движение на управляваното МПС с атмосферните условия, със състоянието на
пътя, с характера и интензивността на движение основно на пешеходци, за да
бъде в състояние да спре в случай на необходимост; НАМАЛЯВА
административното наказание на същия лишаване от право да управлява
14
моторно превозно средство от 1 /една/ година на 6 /шест/ месеца, а в
останалата част ПОТВЪРЖДАВА присъдата.
Решението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или
протест на страните, които се уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15