Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
гр.
Перник, 20.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД №
179 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
С.Д.М., ЕГН **********, срещу Решение № 53
от 11.08.2023 г., постановено по АНД № 148 по описа за 2023 на Районен съд – Р..
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7301588, издаден от ОДМВР - Перник, с който на С.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 /четиристотин/ лева, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател излага
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши
делото по същество, като отмени електронния фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОД на МВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Р. като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2020г., в 09:33 часа, в гр.Р., ул.“Р.Даскалов“ на кръстовището с ул.“Оборище“,
с посока на движение към гр.Кюстендил се е движело МПС - л.а.» „ Рено Канго“, с
рег. ****. В същия район на ул.“Р.Даскалов“ на кръстовището с ул.“Оборище“ с
мобилно автоматизирано техническо средство ТFR – 1М № 579, монтирано в
полицейски автомобил с рег. № ****, се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В
09:33 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След
изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол
/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Впоследствие, при снемане на
записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на превозното
средство в контролираната зона е измерена скорост на движение от 90 км/ч.,
което превишавало с 40 км/ч. разрешената за населено място скорост от 50 км/ч.,
съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. При обработка на заснетите нарушения, въз основа
на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в
който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната
зона е измерена скорост на движение от 87 км/ч. /след съответно приспадане от
измерената скорост на допустимата грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се
установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е
собственост на **** ЕООД. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2,
предл.2 от ЗДвП срещу законния представител на дружеството - управителят Л.Д.Д.бил
издаден електронен фиш, серия К, №3847346, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, й била наложена глоба 400 лв. за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш
в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП Л.Д.депозирала в ОД МВР – Перник декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочила, че С.Д.М., ЕГН **********, е управлявал
процесния автомобил през посочения ден и час, като е представено и копие на
неговата шофьорска книжка. Въз основа на декларацията и приложения към нея
документ, на основание чл.189, ал.5 ЗДвП издаденият ЕФ срещу Л.Д.бил анулиран,
а срещу жалбоподателя бил издаден процесния – серия К, № 7301588.
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за
кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна районният съд приел, че деянието е правилно
квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на извършителя му е наложено
предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно
наказание – „глоба“ в размер на 400 лв.
Съобразно чл. 218 от АПК
касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При извършената проверка съдът не
констатира съществени процесуални нарушения в производството по издаване на
обжалвания електронен фиш. Нарушението е индивидуализирано чрез всички
съставомерни обективни признаци, с което е осигурено правото на защита на
наказаното лице. Ясно е посочено мястото на нарушението, както и посоката на
движение на автомобила. Разрешената скорост в участъка е 50 км/ч, валидна за
населено място. Ето защо съдът приема, че с обжалвания електронен фиш
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, като напълно споделя
изложените в мотивите на обжалваното решение подробни доводи и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
В отговор на оплакванията в касационната
жалба, настоящият състав отбелязва следното:
Неоснователно е възражението в
касационната жалба, че е изтекла предвидената в закона давност за ангажиране на
отговорността на С.М. за нарушението. Неоснователно в касационната жалба се
претендира приложимост на давностните срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за електронните фишове издадени на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. За електронните фишове е приложима специалната уредба в чл. 189, ал. 4
и следващите от ЗДвП. По дефиницията в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Електронният фиш
безспорно не е акт за установяване на административно нарушение, поради което
са различни изискванията за неговото съдържание и правилата за издаването му.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш се издава по утвърден образец за цялата страна с изискване да
съдържа посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Тъй като ЕФ е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система и не
е волеизявление на физическо лице, без значение е датата и името на този, който
извършва техническата дейност по разпечатването му на хартия. За разлика от ЕФ,
АУАН е волеизявление на оправомощено за това длъжностно лице, с което се
повдига и предявява обвинение на дадено лице за извършване на административно
нарушение, поради което ЗАНН изисква задължително в АУАН да са посочени дата на
съставянето му, имената и длъжността на органа, който го съставя и подписа му.
За разлика от производствата, при които е съставен АУАН и издадено НП, глобата,
по което се заплаща в размера определен в НП или в решението на съда по
обжалването му, при ЕФ в чл. 189, ал. 9 от ЗДвП е предвидено, че глобата
наложена с него се дължи в по-малък размер от наложената – в 70 на сто от
нейния размер, ако се плаща в срока по ал. 8.
Аргумент за съществените различия
в производството по издаване на ЕФ на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП спрямо
производството по съставяне на АУАН в ЗАНН е и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
съгласно която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Тоест последиците на влезлия в сила електронен фиш
са същите, каквито са последиците на влязлото в сила НП, но ЕФ и НП не са приравнени
нито по съдържание, нито по процедура на издаване. Тъй като електронния фиш по
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е нито АУАН, нито НП, по препращането в чл. 189, ал.
14 от ЗДвП за неуредените въпроси към ЗАНН, сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП са неприложими за електронния фиш, а са
приложими по препращане в чл. 11 от ЗАНН разпоредбите за абсолютната давност в
НК.
Предвид изложеното за нарушение
на ЗДвП като процесното, изразяващо се в управление на МПС от С.М. на 03.08.2020г.
в населено място със скорост с 37 км/час над максимално разрешената от 50 км/час,
което е установено и заснето с автоматизирана система и е издаден електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, с който е наложено
административно наказание "глоба" е приложима е абсолютната давност
от четири години и половина в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. От датата на нарушението 03.08.2020г. не са изминали
четири години и шест месеца към датата на постановяване на Решение № 53/11.08.2023
г. на РС – Р., с което ел. фиш е потвърден, нито към настоящия момент. Поради
това доводите в касационната жалба за отмяна на решението на РС-Р. и за отмяна
на ел. фиш поради изтекъл давностен срок следва да бъдат отхвърлени.
По същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
избраната от водача на автомобила скорост с въведеното със закона ограничение.
То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова
норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Съобразявайки,
че видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено
и не са налице основания за неговото изменение.
Като е достигнал до същите правни
изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
По разноските:
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 11.08.2023
г., постановено по АНД № 148/2023 г. по описа на Районен съд – Р..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/