№ 189
гр. Панагюрище, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100516 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД
С искова молба ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал.
2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС срещу М. М. К. и И. Л. К. за установяване на паричните
притезаН., удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
100/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, представляващи
претендирана продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2020 г. в размер на сумата 16,62лв., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на задължението както и за установяване на
законна лихва за забава върху главното парично задължение в размер на
сумата 4,92лв., изтекла за периода от 15.09.2020 г. до 17.07.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на
ползватели на топлоснабден имоти са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по см. параграф 190 ДР ЗЕ. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужни се осъществява при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите, при неупражняване правата по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ, какъвто е настоящия случай. Сочи се, че абонатите са длъжни да
заплащат продажната цена за доставената топлинна енергия, като това
задължение е срочно, тъй като чл. 33 от ОУ е уговорено, че потребителят е
длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия
ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
1
Излага се, че съгласно ОУ в случай, че клиентите не заплатят задължеН.та си
се начислява законна лихва. Сочи се че ответниците са използвали
доставяната топлинна енергия за аб №217117, като не са погасили
задължението си. Излагат се доводи, че в случая ответниците са сключили
договор с “Топлофикация София: ЕАД да извършва дялово разпределение по
прогнозни сметки, като сумата, която се дължи за дялово разпределение,
съобразно общите условия на дружеството се прибавя към дължимата сума за
топлина енергия за процесН. период. Сочи се, че ответниците отговарят
солидарно, тъй като са съпрузи. Моли се за уважаване на исковите претенции.
Ответниците получили препис от исковата молба с приложеН.та в
законоустановеН. срок са подали отговор на исковата молба, в която излагат,
че липсва облигационно отношение между страните по делото, освен това се
прави възражение за погасяване по давност на вземането претендирано за
периода м. 05. 2019 г. до м. 04. 2020 г. Твърди се, че този период са били
действащи ОУ в сила от 2016 г., в който е предвидено задължение за
заплащане на топлинна енергия в 45 дневен период след изтичане на периода,
за който се отнасят, като задължението е периодично и се погасява с 3
годишна давност, която е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. Излага се, че ответниците не отговарят солидарно, тъй като не са
собственици на имота. Оспорва се претенцията за лихва начислена върху
главницата като неоснователна. Моли се за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд – Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в
законоустановеН. едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните
по делото указаН.та по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на
27.06.2024 г., а исковата молба е подадена на 04.07.2024 г., като исковата
молба е предявена от процесуално легитимирано лице – заявител в
заповедното производство.
При релевираните в исковата молба твърдеН. възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача. Ответниците следва да докажат
правопогасителното си възражение за погасяване на процесните вземаН. по
давност.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 3 Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно ползване в сграда-етажна собственост,
присъединена към абонатната станция са клиенти на топлинна енергия, т.е. по
силата на арг. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ посочените лица са страни по валидно
облигационно правоотношение за покупко-продажба на топлинна енергия.
По делото като писмено доказателство е приет нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № 4, том I, рег.
№ 161, дело № 3 от 2012 г. на Нотариус В М, от който се установява, че в
полза на ответниците И. К. и М. К. е учредено право на ползване върху
недвижим имот представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С, район
Подуяне, ж.к. “*****” бл. 94, вх. А, ет. 6, с площ от 64,64 кв.м. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че между страните за периода 2019-2020 г.
е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на
топлоенергия, като този договор за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
основание подадено искане- молба от ответника К. (л. 25 от делото) до ищеца
за открИ.е на партида при ответното търговско дружество, а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия.
Ищецът е представил счетоводни справки за ответника, в които са
обективирани претендираните вземаН. за доставена топлоенергия за периода
от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи
обективиращи изгодни за техН. издател факти. В този смисъл те притежават
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха
обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил
от крайН. снабдител топлина енергия на стойност, посочени в счетоводните
справки. По делото обаче от ответниците не са оспорени фактите изложени в
тях, а именно, че че за процесН. период им е доставена и потребена от тях
топлинна енергия в сочените количества.
От Общите условия, които са одобрени от КВЕР с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г., общо достъпни на електронната страница на ищеца и
представени от него по делото с молба от 04.07.2025 г., и които са част от
поетите задължеН. по учреденото договорно правоотношение, арг. чл. 150, се
установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща
3
установената цена за доставеното му количество топлоенергия след
доставката на тази стока, като заплащането е в 45 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят - чл. 33 ОУ, т.е. изискуемостта на вземането
настъпва 45 дни след изтичане на периода, за който е доставена топлинната
енергия.
По делото е допусната и приета ССчЕ, от заключението на която се
установява, че за периода м. 05 2019 г.- м. 04.2020г. е издадена обща фактурата
от 31.07.2020 г. за годишно изравняване, съобразно която задължението на
ответниците към ищеца е в размер на 208,62 лева, за погасяването на които е
заплатена сума в размер на 192 лева и е останала незаплатена сума в размер на
16,62 лева. Съдът на основание чл. 202 ГПК изцяло кредитира фактическите
изводи, до които е достигнало вещото лице, доколкото е дала обоснован
отговор на всички поставени по делото въпроси.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Правното действие на сключеН. договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са
породени две основни облигаторни задължеН. – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното
владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с
ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не се оспорва от ответниците, че за
процесН. период им е доставена и потребена от тях топлинна енергия в
сочените количества. Съдът намира, че по делото се установиха всички
материално правни предпоставки за уважаване на исковата претенция -
наличие на валидно правоотношение между страните по договор за топлинна
енергия и доставка на същата в твърдяните от ищеца количества.
В преклузивН. срок по чл. 131 ГПК е направено възражение от ответниците
за погасяване на процесната сума по давност. С Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 на ОСГТК, ВКС е прието, че
„периодични плащаН.” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задължеН.та и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължеН. за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащаН.та са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащаН.та да са еднакви. В
4
конкретН. случай следва да се приеме, че посочените вземаН. на
топлофикация към ответниците има характера на периодични вземаН.
съобразно разрешението дадено с посоченото тълкувателно решение. Ето
защо вземането на ищеца се погасява с изтичането на три годишен давностен
срок, който започва да тече от датата, на която вземането става изискуемо. В
конкретН. случай съобразно ОУ действащи между страните изискуемостта на
вземането настъпва с изтичане на 45 дневен срок считано от 30.04.2020 г.-
доколкото това е последН. отчетен месец, т.е. изискуемостта на това вземане
настъпва на 14.06.2020 г., а погасителната давност за него изтича на 15.06.2023
г., доколкото по делото не са събрани доказателства за спиране или прекъсване
на давността. Исковата молба, с която е прекъснала давността, съобразно
разпоредбата на чл. 116, б. “б” ЗЗД е подадена на 31.07.2023 г., арг. чл. 422, ал.
1 ГПК, след изтичане на погасителната давност, поради което следва да се
приеме, че процесното вземане в размер на 16,62 лева е погасено по давност. С
оглед изложеното предявената искова претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяване на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземаН., поради което
като неоснователен следва да се отхвърли и иска за мораторна лихва.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указаН. с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
при отхвърляне на установителН. иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение
и изпълнителН.т лист не подлежат на обезсилване, това е така тъй като в
разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на
иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се
прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази
последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила
на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на
съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за
изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително
производство, решението за отхвърляне на установителН. иск е пречка за
образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото
подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в
настоящият случай, макар предявените искове да се явяват неоснователни и
като такива следва да да се отхвърлят, то издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 100/2024 г. по описа на
Районен съд - Панагюрище не следва да се обезсилва.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските
направени от ответниците следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. По
делото са представени доказателства за реално сторени разноски от
ответниците в размер на 400 лева - възнаграждение за един адвокат, поради
което в този размер следва да се присъдят разноски в полза на ответниците.
Мотивиран от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
Топлофикация София“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б с искане да се приеме за
установено между страните, че М. М. К. ЕГН: ********** и И. Л. К. с ЕГН:
********** дължат солидарно на ищеца сумата в размер на сумата 16,62 лв. -
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г., за аб. № 217117, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.07.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и мораторна лихва за забава върху
главното парично задължение в размер на сумата 4,92 лв., изтекла за периода
от 15.09.2020 г. до 17.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ПГК по ч.гр.д. № 100/2024 г. по
описа на Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б да заплати на М. М. К. ЕГН: ********** и И. Л. К. с ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. София, ж.к. *****, бл. 94, вх. А, ет. 6, ап. 17
сумата в размер общо на 400 лева разноски за първоинстанционното
производство
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд- Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6