№ 101
гр. К., 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на дванадесети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело №
20255130100141 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2
КТ във вр. с чл.242 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищцът М. Ш., роден на ********** г., гражданин на Република Х.,
паспорт № ****, изд. на 04.08.2020 г., със срок на валидност 04.08.2030
г.,твърди че бил професионален футболист. На 26.06.2023 г. между него и
ответника бил сключен трудов договор, който бил регистриран под номер 766
от БФС, като съгласно сключения договор чл. 3.2, тире 2-ро, за втората година
на договора – от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г., ответникът се задължавал да му
заплати месечно трудово възнаграждение в размер на 7000 евро нето. На
17.12.2024 г. между страните било сключено споразумение, по силата на което
трудовият договор между тях се прекратявал по взаимно съгласие, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и съгласно чл. 2 от споразумението
ответникът дължал на ищеца сумата от 7000 евро, платима до 31.01.2025 г..
Твърди, че до настоящия момент сумата не била заплатена. Предвид
изложеното, ответникът не бил изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от
КТ да заплати в уговорения срок трудовото възнаграждение на ищеца. С оглед
обстоятелството, че страните били уговорили, че дължимата сума следва да
бъде заплатена до 31.01.2025 г., в съответствие с чл. 86 от ЗЗД ответникът
дължал и обезщетение за забава считано от 31.01.2025 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като до датата на предявяване на исковата
молба ответникът дължал сумата от 294.59 евро. Моли съда да осъди,
основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 242 КТ, С.Ф.К“, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. К., п.к. 6900 ул. „А. да му заплати сумата от 7000
/седем хиляди/ евро, представляваща дължимо възнаграждение по трудов
договор от 26.06.2023 г., регистриран в БФС под номер 766, заедно с
1
обезщетение за забава за периода от 31.01.2025 г. до 27.05.2025 г. в размер на
294.59 /двеста деветдесет и четири евро и петдесет и девет евро цента/, както
и лихва за забава за периода от 27.05.2025 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В срока за отговор ответника С.Ф.К“, ЕИК **** изразява становище, че
исковете са допустими, но неоснователни. Твърди, че С.Ф.К“ е изплатило
изцяло трудовите възнаграждения на ищеца, а сумата от 7000 евро имала
характер на обезщетение по взаимно съгласие и върху нея не се дължало лихва
на осн. чл.86 от ЗЗД.
В насроченото открито съдебно заседание ищеца М. Ш. не се явява,
представлява се от адв. А. С., който поддържа исковете изцяло, като
претендира разноски.
Ответника, редовно призован не се представлява в съдебно заседание.
Постъпила е молба от адв. Х. М., в която моли да се даде ход на делото и то да
бъде разгледано в негово отсъствие. Моли исковете да бъдат отхвърлени
изцяло.
Районен съд - К., след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото Договор за наемане на професионален футболист
рег. в БФС с №766, Акт за прекратяване на трудов договор между
професионален футболист и футболен клуб по взаимно съгласие е видно, че
между С.Ф.К“ и М. Ш. е сключен трудов договор, съгласно който ищеца Ш. е
приел като футболист да изпълнява състезателни права в полза на клуба, като през
първата година описано в т.3.2 в договора възнаграждението му било в размер на
6000 евро, а през втората от 01.07.2024г. в размер на 7000 евро. Сключеният
договор бил прекратен с Акт за прекратяване на трудов договор от 17.12.2024г.
между професионален футболист и футболен клуб по взаимно съгласие , като
в чл.2 акта е посочено, че към датата на подписване на акта страните се
съгласявали, че С.Ф.К“ дължало на Ш. сумата в размер на 7000 евро, която
била дължима и платима до 31.01.2025г..
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна
страна следното:
По основателността на предявения иск с правна квалификация чл.128 т.2 във
вр. с чл.242 КТ за заплащане на трудово възнаграждение:
В тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово правоотношение
между него и ответното сдружение, за което претендира, че има право на трудово
възнаграждение, в т. ч. и че е уговорено заплащане на претендираното трудово
възнаграждение. Видно от представения договор за наемане на професионален
футболист приравнен на трудов договор, такъв е сключен. За възнаграждение на
футболиста е отбелязано, че от 01.07.2024г. то е в размер на 7000 евро. Видно и от
чл.2 от акта за прекратяване на трудов договор С.Ф.К“ дължи на Ш. сумата в
размер на 7000 евро, която е с падеж 31.01.2025г. В посочения акт не е
2
уточнено, че сумата от 7000 евро е трудово възнаграждение или обезщетение.
Няма представени доказателства, че всички трудови възнаграждения на
футболиста са изплатени. С.Ф.К“ не представя доказателства за изплащане на
претендираната сума, няма представени ведомости за заплати, фишове или
други документи, които могат да уточнят дали и какви са намеренията на
страните относно сумата, как е начислена /начислена ли е изобщо/, как е
осчетоводена и т.н. В доклада по делото съдът е квалифицирал
възнаграждението като трудово и ответника не е оспорил това, а в молбата си
по хода на делото в първото съдебно заседание е отбелязал, че няма
възражения по доклада. Настоящата съдебна инстанция счита, че ако
договорът е прекратен по взаимно съгласие, теоретично няма задължение за
изплащане на обезщетение (с изключение на договорни уговорки или
законови разпоредби за такива случаи). Въпреки това, в трудовия договор е
посочено, че футболистът получава месечно възнаграждение от 7000 евро.
Настоящата съдебна инстанция с оглед на представения договор за наемане на
професионален футболист счита, че посочената сума е трудово
възнаграждение, има характер на парична сума с настъпил падеж.
Прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие не променя
задължението на работодателя да изплати възнаграждението за извършената
работа, освен ако не са налице други уговорки или договорки между страните.
Трудовият договор изрично посочва месечната заплата в размер на 7000 евро
като възнаграждение за извършена работа. Въпреки, че актът за прекратяване
не уточнява дали сумата е възнаграждение или обезщетение, фактът, че в
договора е упоменато конкретно възнаграждение от 7000 евро, води до
извода, че става въпрос за трудово възнаграждение . Предвид изложеното съдът
счита, че предявеният иск с правна квалификация чл.128 т.2 във вр. с чл.242 КТ за
заплащане на сумата от 7000 евро, представляваща дължимо трудово
възнаграждение е основателен. Освен това ответникът дължи законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
По основателността на предявения обективно съединен иск с правна
квалификация чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода
31.01.2025г. - 27.05.2025г. върху претендираното трудово възнаграждение:
Настоящата инстанция счита, че иска по чл. 86 от ЗЗД, не е доказан по
основание и по размер. Съдът счита, че за изчисляване на обезщетение за
забава за периода от 31.01.2025г. до 27.05.2025г., върху неизплатеното трудово
възнаграждение на ищеца в размер на 7000 евро не може да се използва
калкулатор от НАП, а това може да стане единствено по ред указан в ГПК,
чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която в хода на
производството не е поискана от ищеца . По този начин, чрез калкулатор от
НАП не може да се изчисли и докаже размера на претендираното
обезщетение.
По разноските:
Съгласно чл.359 КТ във вр. с чл.83 ал.1 т.1 ГПК по искове, произтичащи от
3
трудови правоотношения, служителят е освободен от заплащането на такси и
разноски в производството по трудови дела.
Ето защо на основание чл.78 ал.6 ГПК направените разноски и дължимите
такси в настоящото производство следва да се възложат на ответника, като същият
следва да бъде осъден да заплати по сметка РС- К. дължимата държавна такса по
отношение на иска с правно основание чл.128 т.2 във вр. с чл.242 КТ, съразмерно
уважената част, в размер на 547,63 лева / петстотин четиридесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки/ съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
По отношение на направените от страните разноски:
В производството по трудови дела работникът не е освободен от отговорност
за разноски, направени от другата страна, когато същата е била представлявана от
адвокат.
По настоящото дело видно от представените договори за правна защита и
съдействие ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1400 лева, а ответникът не е представил документ за платена сума. Ето защо на
основание чл.78 ал.1 ГПК направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от
обективно съединените искове, като съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1343,46 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва
решението в частта за разноските.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Ф.К“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
К., п.к. 6900 ул. „А., представлявано от управителя Б. Х. С., да заплати на М.
Ш., роден на ********** г., гражданин на Република Х., паспорт № ****, изд.
на 04.08.2020 г., на основание чл.128 т.2 във вр. с чл.242 КТ, сумата в размер на
7000 евро / седем хиляди евро/ , представляваща дължимо трудово
възнаграждение по Акт за прекратяване на трудов договор от 17.12.2024г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 27.05.2025г. до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Ш., роден на ********** г., гражданин
на Република Х., паспорт № ****, изд. на 04.08.2020 г., против С.Ф.К“, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. К., п.к. 6900 ул. „А.,
представлявано от управителя Б. Х. С., с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
сумата в размер на 294,59 евро , представляваща обезщетение за забава за периода
от 31.01.2025г. до 27.05.2025г., върху неизплатеното трудово възнаграждение в
размер на 7000 евро, като неоснователен и недоказан.
4
ОСЪЖДА С.Ф.К“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. К.,
п.к. 6900 ул. „А., представлявано от управителя Б. Х. С. да заплати на М. Ш.,
роден на ********** г., гражданин на Република Х., паспорт № ****, изд. на
04.08.2020 г., на основание чл.78 ал.1 ГПК, сумата в размер на 1343,46 лева /
хиляда триста четиридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/,
представялваща направени разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Ф.К“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. К.,
п.к. 6900 ул. „А., представлявано от управителя Б. Х. С., да заплати по сметка
на Районен съд –К., сумата в размер на 547,63 лева / петстотин четиридесет
и седем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща държавна такса
за разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните на съдебните им
адреси .
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5