Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.***, 25,01,2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря
***, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№8358 по описа на съда за 2017 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против ***Н.,
ЕГН **********, и С.В.Б., ЕГН **********,***, за признаване за установено
спрямо ответниците на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същите дължат на ищеца
при разделна отговорност всеки от тях следните суми: 138,45 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2014
г. – 31,03,2017 г. и 22,96 лева лихва за забава за периода 05,01,2015 г. –
18,08,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №6404/2017 г. по описа на ПлРС, по което
има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжниците. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния
период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от ***отчети, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. В
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца – юрк.***, моли съда да
постанови неприсъствено решение, тъй като са налице процесуалните предпоставки
за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не депозира писмен
отговор. Същите не се явяват и не изпращат представител в съдебно
заседание, за което са редовно призовани.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №6404/2017
г. по описа на РС ***. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът
констатира, че на ответниците ***Н., ЕГН **********, и С.В.Б., ЕГН **********, е
изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към него /съобщение
на л.20 и л.21 от делото/, редовно уведомени са за съдебното заседание, видно
от съобщение на л.24 и л.25 от делото. Ответниците не са подали в срок отговор
до съда на исковата молба и доказателствата, не са заявили становище по
определението на съда от 21,12,2017 г., не изпращат представител в съдебно
заседание, за което са редовно призовани, и не са направили искане делото да се
разглежда в тяхно отсъствие.
Искът е
вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
Предвид изхода от производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъде възложено и
заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 175,00 лева
за държавна такса, или всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати
деловодни разноски за ДТ в исковото производство в размер на 87,50 лева.
По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева /в списък по чл.80 от ГПК, депозиран в
последното с.з./, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в
установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00
лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК
с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за
защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за установителното производство в размер на 100,00 лева, или
всеки от ответниците следва да заплати на ищеца сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на по 50,00
лева.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 48,34 лева за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Ето защо ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца и сторените разноски /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ от заповедното производство в размер на 12,78 лева съразмерно с
частта от вземането, за която се установи, че съществува, или всеки от
ответниците следва да заплати на ищеца сумата от 6,39 лева – деловодни разноски
от заповедното производство.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че ***Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 138,45 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2014 г. –
31,03,2017 г. и 22,96 лева лихва за
забава за периода 05,01,2015 г. – 18,08,2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите, която сума
представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6404/2017 г. по описа на РС
***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че С.В.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 138,45 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2014 г. –
31,03,2017 г. и 22,96 лева лихва за
забава за периода 05,01,2015 г. – 18,08,2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите, която сума
представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6404/2017 г. по описа на РС
***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 87,50 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.В.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в
размер на 87,50 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за
ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 6,39 лева, съразмерно с частта
от вземането, за която се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.В.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за
ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 6,39 лева, съразмерно с частта
от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението се постановява при наличие на предпоставките
по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: