РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Сандански, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20201250100814 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „************ ********“,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр*******, ул.“*****, № **,
представляван от председателя *** ****** *****, чрез пълномощника си адвокат Г.Г. от
САК, срещу „**** *****“-ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление-
с***** *****, община Струмяни, област Благоевград, представлявано от управителя
******* ****** ************, с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.422, ал.1,
чл.415, ал.1 и чл.410 от ГПК.
В съдебно заседание на 10.11.2021г. съдът е допуснал изменение на иска от
установителен в осъдителен, с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че на 01.04.2019г. страните по делото са сключили договор
за наем на недвижим имот, находящ се в с.******, община Струмяни, при наемна цена от
60лв. месечно и за срок до 30.09.2019г. Твърди се, че в договора за наем имотът е описан
като „помещение в с.*****“ с площ от 20кв.м.“, но отдадения под наем имот представлява
търговски обект (магазин), находящ се в поземлен имот № 24 по околовръстния полигон на
с.*******, община Струмяни, разположен в югоизточната част на първи етаж от двуетажна
сграда, в която е разположено и кметството на с.*******, при съседи на обекта: на същия
етаж-клуб на пенсионера, под обекта-мазе, над обекта-Кметството на с.*******, с площ от
около 60кв.м. Твърди се, че договорът за наем е прекратен поради изтичане на срока му и
1
направено изрично противопоставяне от страна на ищеца същият да се продължи, но
ответникът е отказал да опразни имота и да го предаде на наемодателя. Твърди се, че
ищецът е завел срещу ответника гражданско дело пред РС-Сандански с искова молба
входирана на 02.12.2019г., връчена на ответника на 16.12.2019г., за опразване и предаване
на процесния имот, като по образуваното гр.д.№ 1345/2019г. по описа на същия съд е
постановено влязло в сила решение № 607/10.03.2020г. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил съдебното решение, поради което ищецът търпи вреди, тъй като не може да ползва
имота. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на които
представя писмени доказателства и сочи гласни такива.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва всички
обстоятелства изложени в исковата молба. Същият оспорва иска като неоснователен, тъй
като претендираната сума е за време преди влизане в сила на 05.06.2020г. на съдебното
решение по гр.д.№ 1345/2019г. по описа на РС-Сандански. Същият счита, че след влизане в
сила на посоченото съдебно решение евентуално би било налице основание за обезщетение
поради лишаване от ползване и то ако ищецът е собственик на имота. Ответникът счита и че
не дължи обезщетение на ищеца за лишаване от ползване, тъй като не ползва обекта. В
подкрепа на становището си не ангажира доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2019г. страните по делото: ***********, в качеството на наемодател, и
“*********”-*******, в качеството на наемател, са сключили договор за наем на недвижим
имот, а именно: помещение в с.******, с площ от 20кв.м., за срок до 30.09.2019г., срещу
заплащане на месечна наемна цена в размер на 60лв., платима до 10 число на текущия месец
по банков път-по посочена в договора банкова сметка (договор за наем на недвижим имот).
Страните са договорили, че имотът ще се ползва за търговска дейност и че с подписване на
договора обектът се предава на наемателя.
С решение № 607 от 10.03.2020г. на Районен съд гр.Сандански, постановено в
публично заседание на 25.02.2020г. по гр.д.№ 1345/2019г. и влязло в сила на 05.06.2020г.,
“************”-ЕООД е осъдено, на основание чл.233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, да опразни и
предаде на *************, предоставения му по силата на договор за наем от 01.04.2019г.
недвижим имот, представляващ търговски обект- магазин, със застроена площ от около 60
кв.м., разположен в дясната част на първи етаж от двуетажна масивна сграда, находяща се в
центъра на с. **********, общ. Струмяни, в поземлен имот № 24 (двадесет и четири) по
околовръстния полигон на селото, при съседи на обекта: на същия етаж-Клуб на
Пенсионера, под обекта-мазе; над обекта-Кметството на с.******. Исковата молба по гр.д.№
1345/2019г., входирана на 02.12.2019г. в Районен съд-Сандански, е връчена на “*******”-
ЕООД на 16.12.2019г. (съобщение на РС-Сандански и разписка по гр.д.№ 1345/2019г.).
Разпитаният по делото свидетел **************** сочи, че отдаденият под наем имот
представлява хранителен магазин с площ от около 60кв.м., разположен в дясната половина
на партерен етаж на сграда. Този свидетел сочи още, че ответникът се е изнесъл от магазина
през м.февруари 2020г., но не е върнал имота на ищеца, а го е предал на община Струмяни.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която сочи, че ответникът е
информиран от ищеца с писмо за изтичане на срока на договора и че трябва да напуснат на
30.09.2019г., тъй като показанията му за тези факти не се основават на непосредствени
възприятия, а на чуто от ищеца („бях в ОКС-Благоевград и от тях разбрах“).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните по
делото са били в наемни отношения, които са прекратени, но ответникът-наемател отказва
2
да опразни имота и да го предаде на наемодателя-ищеца по делото, като с това му
причинява вреди.
Предявеният иск е основателен:
Ищецът основава вземането си на прекратен наемен договор и продължаващо ползване
на наетия имот от ответника. Съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи
ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва
да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Следователно, за да се уважи предявения иск, следва да се установи прекратяване на
сключен между страните наемен договор (без значение на основанието за прекратяване),
продължаване на ползването на наетата вещ от страна на наемателя въпреки
противопоставянето на наемодателя и липсата на плащане от наемателя на обезщетение за
ползване на вещта без правно основание, след прекратяване на договора за наем.
Установи се, че на 01.04.2019г. страните по делото са сключили договор за наем на
недвижим имот-търговски обект, находящ се в с.Никудин, както и че с влязло в сила
решение № 607 от 10.03.2020г. на Районен съд гр.Сандански, постановено по гр.д.№
1345/2019г., “******* *******”-ЕООД е осъдено, на основание чл.233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, да
опразни и предаде на **********-*********, предоставения му по силата на договор за
наем от 01.04.2019г. недвижим имот. Макар в договора за наем и в съдебното решение
имотът да е описан с различна площ, както и в договора за наем имотът да е описан твърде
общо-помещение за търговска дейност в с.****** а в съдебното решение-магазин,
разположен в дясната част на първи етаж от двуетажна масивна сграда, индивидуализирана
с конкретно местоположение в с.*****, съдът намира, че става въпрос за един и същ имот,
тъй като по делото страните не твърдят наличието и на друго наемно правоотношение
между тях от 01.04.2019г относно обект в с.*****, а и от показанията на разпитания по
делото свидетел се установи, че отдаденият под наем обект съставлява хранителен магазин,
с площ от около 60кв.м., разположен в дясната половина на партерен етаж на сграда.
Спорно между страните е кога е прекратен договора за наем-считано от 01.10.2019г.
(след изтичане на уговорения срок) или от 17.01.2020г. (съгласно съдебното решение по
гр.д.№ 1345/2019г. по описа на Районен съд-Сандански).
Установи се, че договорът за наем е бил със срок до 30.09.2019г. Ищецът признава, че и
след изтичането на договора за наем ответникът е продължил да ползва имота, като не
доказа, че се е противопоставил на това ползване до предявяване на исковата молба по гр.д.
№ 1345/2019г. по описа на РС-Сандански. Ето защо, съдът приема, че договорът е прекратен
с факта на подаване на исковата молба по чл.233 от ЗЗД (която има характер на
предизвестие по смисъла на чл.238, ал.1 от ЗЗД), и изтичане на срока на предизвестието.
Установи се, че исковата молба по гр.д.№ 1345/2019г. по описа на РС-Сандански е подадена
на 02.12.2019г. (представеното съобщение по чл.131 от ГПК по гр.д.№ 1345/2019г., с което е
изпратен на ответника препис от входирана на 02.12.2019г. искова молба от ищеца) и е
връчена на ответника на 16.12.2019г. (представената разписка към съобщението), поради
което договорът за наем е прекратен, считано от 17.01.2020г.
Установи се, че в процесния период (01.02.2020г.-29.02.2020г.) ответникът-наемател е
продължил да ползва наетата вещ въпреки противопоставянето на ищеца-наемодател, тъй
като от една страна една част от периода е преди датата на приключване на устните
състезания по гр.д.№ 1345/2019г. по описа на СРС (25.02.2020г.), към която дата съдът е
уважил искът по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД за връщане на наетата вещ, а от друга страна се
установи от свидетелските показания, че ответникът не е върнал наетия обект на ищеца-
наемодател през м.февруари 2020г. Нещо повече, ответникът не твърди, а и не представя
доказателства, че е изпълнил задължението си да върне наетата вещ на наемодателя.
Опразването на имота и преустановяване на неговото ползване от ответника през
м.февруари 2020г. не го освобождава от задължението му да заплати обезщетение на
наемодателя за м.февруари 2020г., тъй като съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, наемателят следва
да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор, едно от
които е да върне наетата вещ на наемодателя, като до изпълнение на това си задължение
наемателят дължи на наемодателя обезщетение за ползване на вещта без правно основание,
след прекратяване на договора за наем. Изхождайки от изложеното съдът намира, че искът е
доказан по основание.
Дължимото обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД се определя на базата на наема, който
страните са уговорили по прекратения вече договор за наем. Установи се, че уговорената
3
наемна цена е в размер на 60лв. месечно- колкото се претендира от ищеца, поради което
искът е доказан и по размер.
Върху размера на обезщетението ответникът дължи заплащане на законна лихва, но
считано от датата на предявяване на иска-15.09.2020г., до окончателното му изплащане, а не
от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК (както претендира ищеца), тъй
като предявеният по настоящото дело иск не е по реда чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 и
чл.410 от ГПК (в хода на делото ищецът е преминал от установителен в осъдителен иск,
поради обезсилване на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение),
поради което е неприложима разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, придаваща обратно
действие на исковата молба.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 425лв.
Водим от горното и на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********“-******, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление-
с.**** ******, община Струмяни, област Благоевград, представлявано от управителя
******* ****** *****, ДА ЗАПЛАТИ на ****** ********-Благоевград“, с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр.*****, ул.“******“, № **, представляван от
председателя*********** ***, сумата от 60 лева (шестдесет лв.), съставляваща обезщетение
за лишаване от ползване, след прекратяване на договор за наем, на търговски обект
(магазин), находящ се в поземлен имот № 24 по околовръстния полигон на с.****, община
Струмяни, разположен в югоизточната част на първи етаж от двуетажна сграда, в която е
разположено и кметството на с.******, при съседи на обекта: на същия етаж-клуб на
пенсионера, под обекта-мазе, над обекта-Кметството на с.*****, за времето от 01.02.2020г.
до 29.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 425 лева (четиристотин двадесет и пет лв.) за направени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4