№ 3802
гр. В., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110102006 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца С. С. Д., ЕГН -
********** срещу ответника О.Б., ЕИК -***, гр.Б., О.Б., В.о., ул. „Ц. С. В." № **,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК , както следва:
- за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните,че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на следните недвижими
имоти, а именно:
-Реално обособена част в размер на 946 кв.м. - част от имот *** собственост на
О.Б., при граници: на запад - имот *** и ***, на изток - имот ***, на юг – имот *** и на
север - имот *** – продължение на мислената линия на границата между имот *** и имот
***;
-Реално обособена част в размер на 615.00 кв.м., които също са част от имот
***, собственост на О.Б., при граници: на изток - имот *** и имот ***, на север – имот ***
– продължение на мислената линия на границата между имот *** и имот ***, на юг - имот
***, на основание давностно владение, продължило от 1992г. до настоящия момент, като
към своето владение е присъединила и това на баща си и наследодател С.П.М., считано от
1992г. до 1997г.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага се, че ищцата владее :
1.Поземлен имот ***, област В., О.Б., гр. Б., м.Д.Л., вид собств. Частна, вид
територия Земеделска, категория 5, НТП Л., площ 740 кв. м., възстановен по реда на ЗСПЗЗ,
1
стар номер *** (Заповед за одобрение на КККР № РД-18-31/05.05.2015 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК), както и
2.Поземлен имот ***, обл.В., О.Б., гр. Б., м.Д.Л., вид собств. Частна, вид територия
Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 501 кв. м., стар номер ***, възстановен по реда на
ЗСПЗЗ на наследници на П.М.П., като към настоящия момент имот *** по КККР е записан
на С.П.М., а имот *** е записан на П.М.П..
Процесният имот, се сочи, че е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК – Б.,
на ищцата, като единствен наследник на С.П.М.. При възстановяване на собствеността през
1992 г. имотът е описан като „Л." и в издадената скица с площ от 1,125 дка.
През 2023 г. ищцата е установила, че площта на имота е „Н." и в момента е 740.00
кв.м. Тъй като целият имот е с площ около 2.000 дка по нотариален акт, предприела
действия за отразяване на ЯФГ в кадастралната карта.
Владението й върху реално обособена част в размер на 1254.00 кв.м., част от имот
***, собственост на О.Б., е продължило в периода 1992 г. до настоящият момент.
Освен реално обособената част от този имот, ищцата излага, че владее и реално
обособена част в размер на 615.00 кв.м., които също са част от имот *** собственост на О.Б.,
при граници за реално обособената част - имот ***, имот *** и имот ***.
Сочи, че разполага с документ за собственост - нотариален акт за покупко-продажба
№ ***, том **, дело *** от *** г. на името на покойният й наследодател С.П.М., и
предприела действия за отразяване на собствеността в КККР на гр.Б.. Попълването на
кадастъра при условията на ЯФГ й било отказано поради възражение на ответната О.Б..
Сочи, че повече от тридесет години владее имотите спокойно явно и
необезпокоявано, като към своето владение е присъединила и това на своят наследодател -
С.П.М., или общо повече от 60 години имотите са владяни от ищцата и баща й. Имотите са с
трайно материализирани граници и не са внасяни в ТКЗС.
Излага в доп.УМ от 02.12.2024г., че имота, придобит от баща й през 1947г.
представлява 2 декара от нива с площ от 5 декара в местността Д.Л., на с.Б., при граници по
нот.акт от 5.03.1946г. на целия имот, а именно: дъбова гора, К.П.М., дол и С.М., при граници
на закупената част – Н.П., А.К. , дол и кантар.
Съгласно Протокол от 24.08.2023 г. на Комисията за разглеждане на предложението й
за отстраняване на ЯФГ, за имот № *** има съставен АКТ за общинска собственост, като
комисията не е установила наличие на ЯФГ.
Тъй като ответната Община се легитимира като собственик на имот ***, ищцата
настоява, че за нея е налице правен интерес за установяване със силата на присъдено нещо,
че е собственик на имотите на основание наследство и давностно владение, продължило от
1992 г. до настоящият момент.
Ответната страна О.Б., ЕИК - ***, гр.Б., О.Б., В.о., ул. „Ц. С. В." № **, в срока по
чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище
за предявяване на иска при липса на правен интерес и в евентуалност за
2
неоснователност на иска.
По основателността на предявения иск, се заявява следното:
Оспорва се предявения иск на следните съображения:
С акт за частна общинска собственост №*** от ***г., издаден на основание чл.2, ал.1,
т.2 от ЗОС, чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.58 от ЗОС, О.Б. е собственик на имот, находящ се в
землището на гр. Б., обл. В., местност «Д.д.» на имот №***, с площ от 37.759дка, начин на
трайно ползване: друг вид земеделска земя, трайно предназначение на територията:
земеделска, категория:0 .
Със Заповед №РД-18-31/05.05.2015г. е одобрена кадастралната карта и кадастралните
регистри от изпълнителния директор на АГКК - С. за територията по местонахождение на
бивши имот описан в АЧОС №***/***г. На основание чл.2, ал.1, т.2, чл.58, ал.1, чл.59, ал.1
от ЗОС, чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и заповедта за одобрение на кадастрална карта и кадастралните
регистри е съставен АЧОС №1821/26.01.2022г.
Поземленият имот е с идентификатор *** идентичен на имот по предходен план с
№***. По КК и КР поземленият имот е с площ от 37. 418дка.
Оспорва се твърдението на ищцата, че притежава право на собственост върху реално
обособени части от поземлен имот с идентификатор *** , защриховани съгласно приложена
скица, а именно: реално обособена част с площ от 946.00кв.м. - част от имот ***, обособена
от изток от имот *** и *** и реално обособена част с площ от 615кв.м. - част от имот ***,
обособена на запад от имот *** и ***.
Видно от Решение от 26.11.1992г. на Поземлена комисия - гр. Б., ищцата се
легитимира като собственик на имот, находящ се в гр. Б., обл. В., местност „Д.д.",
представляващ Л. с площ от 1.125дка, категория на земята: пета, начин на трайно ползване:
земеделска, съставляващ бивш имот №*** по КВС, възстановен на наследници на С.П.М.
във възстановими съществуващи стари реални граници.
С протокол за въвод във владение от 26.11.1992г. наследници на С.П.М. са въведени
във владение и фактическият състав по реституционното производство е приключен, с оглед
на което по отношение на ищцата правото на собственост е възникнало за бивш имот №***
по КВС.
От представеният нотариален акт за покупко - продажба №***, том **, дело *** от
****г. се установява, че наследодателят на ищцата С.П.М. е притежавал земи в землището
на гр. Б., обл. В..
Поземлената комисия е възстановила на наследниците на правоимащия собствеността
върху притежаваните от него недвижими имоти и към настоящият момент и след
приключване на реституционното производство, единственият титул за собственост за
възстановени земеделски земи е Решение на ПК - гр. Б. от 26.11.1992г.
Според ответника, ищцата не може да черпи права към настоящият момент от
документа за собственост на наследодателя, предвид това, че именно чрез този документ
3
същата като наследник е възстановила правата на своя наследодател за имоти, които са му
отнети.
Оспорва, че за посочения период от 26.11.1992г. до настоящия момент е упражнявано
владение от ищцата върху процесните части от ПИ с идентификатор ***.
Сочи, че видно от издаденото Удостоверение с изх.№ПО-21226-1/08.05.2024г. от
ОбСЗ - гр. В., е налице идентичност на бивш имот №*** по КВС, обект на право на
собственост на ищцата и същите съответстват по одобрената КК и КР като поземлени имоти
с идентификатори №№*** и ***.
При изложеното се настоява, че поземленият имот с идентификатор №*** е
собственост на О.Б. и е земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ.
Излага се, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху
един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотът е
бил включен в ТКЗС, отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, подлежал
е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Налице са предпоставките за издаване на акт за
общинска собственост на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Отправя се искане за отхвърляне иска като неоснователен, ведно с всички законови
последици от това.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение на ПК- Б. през 1992 г. на наследниците на С.П.М. е възстановена
собствеността върху земеделска земя с площ от 1,125 кв.м.
Възстановеният имот получава два кадастрални номера – *** с площ от 740 кв.м. и
*** с площ от 501 кв.м., по КККР на гр. Б., местност „Д.д.“ и този факт е виден от
представеното Удостоверение изх.№ ПО-21-226-1/08.05.2024 г. на общинска служба по
Земеделие- В..
Ищецът претендира, че владее 615 кв.м. – част от имот ***, при граници имот *** и
***, както и 946 кв.м. – част от имот ***, при граници имот *** и ***, на изток имот *** и
***, на юг – имот при граници имот *** и имот ***,
За имот *** (номер по предходен план ***) има съставени Актове за частна
общинска собственост № ***/*** г. и АОС № 1821/26.01.2022 г. на основание чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ.
Ищецът представя нотариален акт за покупко - продажба № ***, том **, дело № ***
от ****г., с който установява, че наследодателят му С.П.М. притежава земя в землището на
град Б. в размер на 2 дка.
Поземлена комисия Б. е възстановила на наследниците на правоимащия
собствеността върху притежаваните от него недвижими имоти с Решение № 1 от 26.11.1992
г. на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и след приключване на реституционното
производство, единственият титул на собственост за възстановени земеделски земи е
4
решението на Поземлена комисия- Б..
Предявения иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , който е допустим и
следва да бъде разгледан по същество. Съобразно разпоредбата на чл.124, ал. 1 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да е налице такъв интерес е
достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното
на ищеца право.
В настоящия случай, ответника отрича правото на ищеца. Ето защо след като е
налице оспорване материалното право на ищеца, то е налице допустимост от предявения
иск.
В качеството на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищеца следва
да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за
възникване на въведеното от него придобивно основание. В разглеждания случай, ищеца се
позовава на оригинерно придобивно основание, като основава правото си на собственост
върху спорния имот по силата на упражнявано от него давностно владение, продължило от
1992г. до предявяване на иска, като към своето владение е присъединила и това на баща си и
наследодател С.П.М., считано от 1992г. до 1997г.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл.79, ал. 1 от ЗС, е самото
владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв. За да се
признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти
или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на приложимия закон /чл. 79 от ЗС /,
установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал непрекъснато в
период по-дълъг от 10/десет/ години фактическата власт по отношение на конкретната вещ,
без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирал по отношение на невладеещия я собственик поведение на пълноправен
собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си.
От заключението на вещото лице инж.Ш. М. Х., което съда кредитира като
компетентно дадено, е видно, че ищецът владее имот в землището на град Б., местност
„Д.д.“. Този факт не се оспорва, но спорен е размерът на претендираната земеделска земя. В
съдебно заседание вещото лице – инж. Ш. Х. потвърди, че замервания на място не са
извършвани от нея. В представената комбинирана скица размерите на претендираните имоти
(части от имот ***) са представени по данни на трети лица –геодезисти.
За доказване установеното владение, по искане на ищцовата страна са рацпитани
двама свидетели - свидетелят Тодор Кирилов Митев – ЕГН ********** и свидетелят Е.П.К.
– ЕГН **********
Двамата свидетели потвърждават, че ищцата притежава земеделска земя в местност
„Д.д.“ на град Б.. Твърдението им е, че се владее около два декара земеделска земя още от
баща й, но никой от свидетелите не посочва точно местонахождение и точен размер на
5
земята, върху която се твърди да е осъществявано владение от бащата на ищцата, а
впоследствие и от нея.
Т.е. събраните по делото гласни доказателства не дават основание да се формира
извод ищеца да е владял спорните реални части несъмнено и явно в продължение на 10
години, и то изключително за себе си, така, като следва това да е установено, съгласно
даденото разрешение в ТР №1/2012г. на ВКС, съответно не е доказано ищеца да е
манифестирал по какъвто и да е начин своето намерение за своене спрямо ответника-
собственик, и то с действия които да са годни да го направят собственик.
При изложеното, при липсата на проведено доказване гвърдяното давностно
владение, исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Предвид факта, че процесният имот е общинска собственост, то същият попада под
действието на разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ПР на ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗС /в редакцията ДВ, бр.31 от 1990 г.), не може да се придобие по давност вещ, която е
държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички
вещи държавна и общинска собственост е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС, ДВ бр.
33/1996 г. в сила от 01.06.1996 г., според която само вещи, които са публична държавна или
общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите, частна държавна
или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.
86 ЗС с ДВ бр. 33/1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. На тази дата
обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с
последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до
31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ,
бр.18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). В практиката на ВКС след постановяване на
решението на Конституционния съд, се приема, че предвид задължителния за съдилищата
характер на решенията на Конституционния съд следва, че за периода 31.05.2006 г. –
30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна
или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум.
Същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на
08.03.2022 г.. Предвид изложеното и като съобрази периода, през който ищецът твърди, че е
владял имота като свой от 2004 г. – 31.05.2024 г. (предявяване на иска), то е очевидно, че от
2004 г. до 01.06.2006 г., от 31.12.2018 г. до 19.01.2019 г. и от 08.03.2022 г. до 14.03.2024 г. не е
изтекъл в полза на ищеца срока по чл. 79 от ЗС, годен да го направи собственик на
процесните имоти.
Предвид изложеното, иска следва да се отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
Незавимо от изхода на спора, в полза на ответната страна не се следват за присъждане
6
разноски, предвид липсата на отпавено искане и липсата на представен списък по чл.80
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл. 124 ГПК,
предявена от ищеца С. С. Д., ЕГН - ********** срещу ответника О.Б., ЕИК ***, гр.Б.,
О.Б., В.о., ул. „Ц. С. В." № **, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищеца С. С. Д., ЕГН - ********** , е собственик на следните недвижими
имоти, а именно:
-Реално обособена част в размер на 946 кв.м. - част от имот *** собственост на
О.Б., при граници: на запад - имот *** и ***, на изток - имот ***, на юг – имот *** и на
север - имот *** – продължение на мислената линия на границата между имот *** и имот
***;
-Реално обособена част в размер на 615.00 кв.м., които също са част от имот
***, собственост на О.Б., при граници: на изток - имот *** и имот ***, на север – имот *** –
продължение на мислената линия на границата между имот *** и имот ***, на юг - имот
***, на основание давностно владение, продължило от 1992г. до предявяване на искоата
молба на 20.02.2024г., като към своето владение е присъединила и това на баща си и
наследодател С.П.М., считано от 1992г. до 1997г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от
ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7