№ 16352
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110155237 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Иншурънс Груп“ ЕАД е
предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична община за сумата от 184,42 лева –
невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „М.“ модел
„**“, с ДК № **ТК, предмет на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“,
обективиран в застрахователна полица № 47042217304001272/06.12.2022г., които щети са
настъпили при ПТП от 04.12.2023г. при движение на автомобила по ул. „Просвета“ с посока
на движение от с. Бусманци към кв. „Абдовица“ и попадане на автомобила в необезопасена
и необозначена неравност на платното за движение, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба (17.09.2024г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил,
обект на сключен с него договор по застраховка „каско“. Щетите били причинени при ПТП,
настъпило при попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на
улица в област София - град. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение
за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на
пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана
неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения.
Бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигуряване на
необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание
за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва твърдението за настъпване на твърдяното събитие при твърдения
механизъм. В тази връзка се позовава на липса на протокол за ПТП, който да е съставен по
повод процесното събитие, както и изготвен снимков материал съгласно чл.2, ал.2 от
Наредба I з– 41 от 27.09.2021г. Липсвали и доказателства за уведомяване на пътна полиция
относно твърдения инцидент. Не било изяснено и конкретното място на ул. „Просвета“, на
което е се твърди, че е възникнал процесният пътен инцидент. .2021г. квидационните
разноски
1
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди,
които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил, обект на
застрахователния договор, през необезопасена и необозначена неравност на платното за
движение на улица в област София - град, че настъпилото събитие представлява покрит от
застраховката риск, както и действителния размер на причинените вследствие на събитието
вреди.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 04.12.2023г.
в гр. София водачът на МПС „М. **“ с рег. № ** ТК се е движил по ул. „Просвета“ с посока
на движението от с. Бусманци към кв. Абдовица. Непосредствено преди кв. Абдовица по
време на движението автомобилът преминал през необезопасена и несигнализирана дупка
върху платното за движение, което станало причина за увреждането на автомобила.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид показанията на разпитаните по
делото свидетели и заключението по приетото заключение по съдебно – автотехническата
експертиза, което се кредитира от съда.
Разпитаната като свидетел С. В.а съобщава за пътен инцидент, настъпил при
управление на автомобил от страна на съпруга й Б. В.. Събитието настъпило в края на
година, предхождащата годината на даване на показанията през 2025г., по пътя от Бусманци
към кв. „Абдовица“. По пътя имало много дупки, като автомобилът попаднал в една от тях.
В резултат на това била спукана една от гумите на автомобила. Движението по пътя, по
който се движили свидетелката и съпругът й, било двупосочно, като дупката била
разположена в платна лента, в която се движел автомобилът.
Като свидетел по делото е разпитан и водачът на автомобила – Б. В.. Той посочва, че
инцидентът е настъпил или през м.11.2023г., или през м.11.2024г. Съобщава, че към датата на
произшествието рано сутринта около 06:20 – 06:30ч., в тъмната част от денонощието
пътувал за работа заедно със своята съпруга. Инцидентът настъпил между с. Бусманци и кв.
Абдовица, като поради това, че било тъмно свидетелят не забелязал, че върху платното за
движение има дупка. Чул силен трясък от дясната страна на колата, продължил да управлява
автомобила и малко след това видял на таблото на автомобила индикация, че нивото на
налягането на едната гума спада. След като спрял автомобила, установил, че едната гума е
спукана. Без да е сигурен, свидетелят посочва, че това е било предна дясна гума. Посочва, че
не е уведомил полицията на пътнотранспортното произшествие. Преди да настъпи
инцидентът, свидетелят управлявал автомобила със скорост от около 50 км/час, като
платното за движение било в състояние, което не позволявало развиване на по – висока
скорост.
Съдът цени така събраните свидетелски показания, защото същите са
последователни, кореспондират помежду си и са съответни на останалите събрани по делото
доказателества, включително и на заключението по съдебно – автотехническа експертиза.
Несъответствие между свидетелските показания се установява единствено по отношение на
годината, през която е настъпило събитието, като показанията на свидетелите са колебливи и
неточни в тази част, като съдът отдава неточността им в посочената част на отдалечеността
от времето на инцидента. Обсъдени заедно с останалите писмени доказателства по делото,
вкл. депозираната при ищцовото дружество заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение и декларация за настъпване на застрахователно събитие, съдът приема, че
събитието е настъпило на 04.12.2023г.
Съгласно заключението на вещото лице от техническа гледна точка процесните щети
върху автомобила съответстват да са получени при твърдения в исковата молба механизъм.
Извод за недоказаност на процесното събитие не следва от обстоятелството, че за
2
процесното произшествие не е съставен протокол за ПТП след посещение на полицейски
орган. Пътнотранспортно произшествие като процесното, възникнало с един участник, след
което автомобилът е могъл да бъде придвижван на собствен ход, не се посещава от орган на
полицията и съответно за същото не се съставя протокол за ПТП с материални щети – арг.
чл.6, т.4 от Наредба № Iз – 41 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Предвид това
несъставянето на протокол за процесното ПТП не обосновава извод за липса на надлежни
доказателства за възникването му предвид липса на нормативна възможност за съставяне на
такъв, като в случая събитието е установено посредством събраните по делото други
доказателства.
Няма спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към
датата на процесното събитие л.а. „М.“ модел „**“, с ДК № **ТК е бил обект на сключен
при ищеца договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица №
47042217304001272, при основно покритие „пълно каско“ (л.7). Няма спор по делото, а и от
събраните доказателства, вкл. и приетите Общи условия към договора за имуществено
застраховане, се установява, че процесното събитие - ПТП, е покрит по застраховката риск.
Не се спори също така, а и от приетите писмени доказателства (заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция № 51-01600-
18735/23/05.12.2023г. по щета 470422232368334, опис – заключение по претенция, доклад по
щета и платежно нареждане в полза на застрахованото лице) се установява, че по повод
процесното събитие в полза на застрахованото лице е заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 184,42 лева.
От установеното от фактическа страна се установява, че пътноранспортното
произшествие е настъпило на улица в населено място – област София - град, за която не се
доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради
което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение.
Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа
улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности
по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение,
собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в
случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от
присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание
чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС,
следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно,
явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които
ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна
възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл.49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената
отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.,
ТК.
3
Неоснователно се възразява от ответника, че по делото следва да се установи
конкретното място от ул. „Просвета“, в който е възникнало произшествието. Изводът за
изпълнен фактически състав на търсената отговорност се предпоставя от доказване на такова
място на пътния инцидент, който да обоснове отговорност на ответника за поддръжка на
платно за движение по начин, който обезпечава безопасното придвижване по него. При това
ирелевантно по делото е точно на кой километър от улицата е настъпил пътният инцидент.
От изложеното следва, че искът по чл.410, ал.1, т.2 КЗ е установен по основание.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне - чл.411 КЗ. Обемът на отговорността по чл.410, ал.1 КЗ
включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски.
Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2
КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
Съгласно изслушаното заключение по съдебно - автотехническата експертиза, прието
без възражения, което се кредитира от съда, по средни пазарни цени към датата на
процесното събитие стойността на труда и авточастите, необходими за възстановяване на
нанесените вследствие на процесното ПТП щети, възлиза на 197,95 лева. В случая ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в по - нисък размер от средната пазарна стойност на
щетите.
Предвид горното в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по чл.410,
ал.1, т.2 КЗ в размер на 184,42 лева. От изложеното следва, че искът следва да се уважи в
предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което
следва да се присъди сумата от 810 лева съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК
(държавна такса, депозит за вещо лице, депозити за свидетели и адв. възнаграждение,
плащането на което е доказано предвид представените договор за правна защита и
съдействие, фактура и банков документ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 да плати на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 184,42 лева – невъзстановена сума за платено
застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „М.“ модел „**“, с ДК № **ТК, предмет на
сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица
№ 47042217304001272/06.12.2022г., които щети са настъпили при ПТП от 04.12.2023г. при
движение на автомобила по ул. „Просвета“ с посока на движение от с. Бусманци към кв.
4
„Абдовица“ и попадане на автомобила в необезопасена и необозначена неравност на
платното за движение, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба (17.09.2024г.)
до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 810 лева –
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5