Решение по дело №1111/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Р.М.Г., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** 23. Касаторът участва в производството чрез пълномощници – адвокат Х.Р. *** и адвокат Красимир К. от АК Бургас.

Ответник по касация е началник група в РУМВР Созопол. Ответникът не взема участие в касационното производство, редовно призован.

Жалбата е насочена срещу решение № 222/20.03.2023г. по АНД № 665/2023г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0346-000067/05.07.2022г. на началник група в РУМВР Созопол. С наказателното постановление на са наложени наказания глоба 3 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.175а ал.1 от ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по постановлението е установена, не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а материалния закон е приложен правилно от АНО.

В касационната жалба, както и в съдебно заседание, се правят доводи за неправилно установена фактическа обстановка и недоказаност на елементите от състава на административното нарушение. Прави се оплакване, че първоинстанционния съд неправилно е преценил събраните доказателства и е формирал правните си изводи въз основа на неизяснена фактическа обстановка. Прави се оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в недопускане до разпит на сочен от защитата свидетел очевидец, който според жалбоподателя е пътувал в автомобила. Сочи се, че съдът не е обсъдил предложената му от жалбоподателя защитна версия, че не се касае за целенасочено поведение при управлението на автомобила, а за възникнала ситуация по овладяване при неволно приплъзване на гумите. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново такова, с което да отмени наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска касационната инстанция да остави в сила обжалваното съдебно решение. Не сочи нови доказателства.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от лице, за което първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилността на обжалваното решение съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 595305/05.06.2022г. с актосъставител Георги Деспов, младши автоконтрольор в РУМВР Созопол.

В наказателното постановление е отразена фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Прието е за установено, че на 05.06.2022г. в 21.30 часа в с.Росен по ул.Яна Лъскова, в центъра на селото, пред супермаркет с адрес ул.Яна Лъскова 44, Г. управлявал лек автомобил Мерцедес Ц30 ЦДИ АМГ, рег. номер СВ 0682 ТВ, собственост на Надежда Гешева. Идвайки от входа на селото по посочената улица, привеждал неколкократно автомобила в принудително странично движение и принудително превъртане на колелата на автомобила по цялата площ на площада, като оставил видими следи от гуми по асфалтовата настилка. С това Г. Застрашил живота и здравето на преминаващите пешеходци и автомобили, след което с видимо висока скорост се отправил по същата улица към стадиона на селото.

Фактическата обстановка е приета от първоинстанционния съд като правилно установена от АНО, включително и въз основа на допълнително събраните в съдебното производство доказателства. Фактическите констатации на съда са обосновани и правилни, а във връзка със събирането и оценката на доказателствата не са допуснати процесуални нарушения. Преди всичко следва да се отбележи приложимата разпоредба на чл.189 ал.2 от ЗДП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Пред първоинстанционния съд, наред с писмените материали по приложената преписка, са събрани и гласни доказателства. Разпитан е като свидетел очевидецът на случая, въз основа на чиито показания е бил съставен АУАН. Правилно е преценил първоинстанционния съд, че поради липсата на противоречия в събрания доказателствен материал не се е налагало събиране на допълнителни доказателства. Оплакването на защитника пред настоящата инстанция е неоснователно. Доколкото в приложеното писмено обяснение на свидетеля и показанията му пред съда са използвани различни думи и изрази следва да се отбележи, че смисъла на изявленията му е идентичен и наистина липсва визираното противоречие. Неоснователно е и оплакването за неправилно недопускане на посочен от защитата свидетел. Действията на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и обосновани. В протокола за проведеното съдебно заседание съдът е изложил ясни и логични мотиви защо недовеждането на свидетеля от страна на посочилата го страна не може да обоснове отлагане на заседанието и забавяне на производството. Настоящата инстанция напълно споделя тези мотиви на съда.

Правилно е приложен и материалния закон. Приложимата в случая разпоредба е тази на чл.175а ал.1 хип.3 от ЗДП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Установените от доказателствата специфики на поведението на водача Г. (подробно обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение) сочат, че жалбоподателят не е опитвал да овладее автомобила поради появила се извън волята му трудна ситуация, а точно обратното - целенасочено е използвал техника на шофиране, чрез която да изведе от сцепление задните гуми на превозното средство, т.е. извършвал е в центъра на с.Росен т.нар. дрифт, при което няколко пъти е обиколил оформеното като централен площад на населеното място разширение на ул.Яна Лъскова. Подобно управление на МПС няма за цел превоз на хора и товари, поради което изводът за ползване на пътя за цел, несъответстваща с предназначението му, е правилен и обоснован. Осъществен е състава на административно нарушение по чл.175а ал.1 от ЗДП.

Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания и липсата на нарушения на закона, установени от настоящата инстанция при служебно извършената проверка по чл.218 ал.2 от АПК, на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222/20.03.2023г. по АНД № 665/2023г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: