№ 1446
гр. Велико Търново, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100434 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. А. и С. А. К., в която се излагат
твърдения, че съгласно реализирано право на строеж и наследствено правоприемство са
придобили правото на собственост спрямо недвижим имот, намиращ се в гр. ***, ул. ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***. Изтъква се, че имотът граничи на север с имота на
ответниците, намиращ се в гр. ***, ул. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** както и че
през 2020г. последните монтирали на външната стена на жилището на ищците конструкция
за остъкляване на терасата си и външно тяло на климатик. Навеждат се доводи, че от
новообразуваното след остъкляването помещение в имота на ответниците се чува силен
шум, а от климатика се стича вода по стената на имота на ищците, които създават
неудобства за неговото ползване. С оглед изложеното се отправя искане до съда да
постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да демонтират от стената на
имота на ищците конструкцията, с която са остъклили терасата на имота си и външното тяло
на климатика. Налице е и претенция за присъждане на разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор, в който оспорват предявените
искове. Изтъкват, че остъклението и външното тяло на климатика са монтирани на стената
на сградата, в която се намира в техният имот както и че са спазили изискванията за това.
Навеждат доводи, че твърденията за създадени неудобства за ползване имота на ищците са
неоснователни като отправят искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане
на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове чл. 109 от ЗС.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, представляващ апартамент в
сграда с идентификатор *** и с адрес гр. ***, ул. ***, построена в поземлен имот с
идентификатор ***, а ответниците са собственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***,
представляващ апартамент в сграда с идентификатор *** и с адрес гр. ***, ул. ***,
построена в поземлен имот с идентификатор ***. През 2020г. ответниците започнали текущ
ремонт в жилището си по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за да обособят комбинирано
общо пространство от дневна и трапезария чрез включване площта на терасата, намираща се
на източната фасада на сградата. За целта са премахнати съществуващите неносещи
вътрешни преградни зидове и парапет на терасата като на мястото на последния е
монтирано остъкляване с PVC дограма, закрепено в едната си част за граничещата южна
стена. Действията на отвениците предизвикали спор с П. А. и С. К. за собствеността на
стената и за необходимост от съгласието им за ремонта. Ищците сезирали компетентните
органи, които извършили проверка и констатирали, че ремонтът е извършен в нарушение на
изискванията на Закона за културното наследство. След дадени предписания
инвестиционният проект на ответниците за вътрешно преустройство е съгласуван с
Министерство на културата по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство, но спорът
им с ищците за собствеността на стената останал неразрешен. През лятото на 2024г. на
същата стена ответниците монтирали и външното тяло на климатика в жилището си.
Първоначално отделената от външното тяло вода се стичала по стената, но след монтиране
на тръба е насочена към дворното място, в която е построена сградата с идентификатор ***.
От заключението на допуснатата съдебна техническа експертиза се установява, че
остъкляването на терасата в имота на К. Г. и П. Г. съответства на изготвения инвестиционен
проект като във вертикална посока дограмата на прозорците е монтирана между
стоманобетонните плочи на терасите към апартаментите на втори и трети етаж на сграда с
идентификатор ***, а на юг е монтирана на стена, представляваща продължение на южната
калканна стена на същата сграда. Констатирано е, че стената конструктивно е свързана със
стоманобетонните плочи на терасите на горепосочените апартаменти, завършва като
парапет в обема на източната тераса на апартамента на трети етаж и попада в границите на
поземлен имот с идентификатор ***. По отношение на външното тяло на климатика е
установено, че е монтирано за същата стена чрез метални стойки и шини, с поставени
антивибрационни тампони за поемане на вибрации от удари и шум, като не са констатирани
следи от теч на вода от него. По делото са събрани гласни доказателства, че в граничещото
със спорната стена помещение от жилището на ищците не са налице следи от влага като
свидетелят няма преки впечатления за шум от жилището на ответниците, а показанията за
2
нивото на шум от външното тяло на климатика са ирелевантни тъй като са за обстоятелства,
които не са част от предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е необходимо ищците да докажат, че ответниците са
осъществили върху собствения им имот неоснователни действия или бездействия, които
нарушават разпоредбата на чл. 50 от ЗС като създават пречки за използването му по-големи
от обикновените. В разглеждания случай няма спор относно правото на собственост на
страните спрямо процесните имоти като е установено, че текущият ремонт от 2020г. в
жилището на ответниците и монтираното от тях през 2024г. външно тяло на климатик не е
засегнало обща част от жилището на ищците. Двете жилища се намират в съседни сгради
със собствени стоманобетонни калканни стени като стената, към която са закрепени част от
остъклението и външното тяло на климатика е продължение на южната калканна стена на
сграда с идентификатор ***. По делото не е доказано и че от новообразуваното след
остъкляването помещение в имота на ответниците се чува силен шум, а от климатика се
стича вода по стената на имота на ищците, които създават неудобства за неговото ползване.
Събраните гласни доказателства за нивата на шум не се основават на преки впечатления, а
на твърденията на ищците. Първоначално е възникнал теч на вода от външното тяло на
климатика на ответниците по южната калканна стена, която е обща част на техния имот, но
течът впоследствие е отстранен, а в жилището на ищците не са установени следи от влага,
които да пречат на използването му по предназначение. Поради изложеното не са
установени твърдените неоснователни действия на ответниците в собствения на ищците
имот като исковите претенции по чл. 109 от ЗС са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищците за присъждане на разноски е
неоснователна. Възражението им за прекомерност на платеното от ответниците адвокатско
възнаграждение от 2000 лв. е основателно тъй като делото не е със значителна фактическа
или правна сложност поради наличието на общи факти, обусляващи исковите претенции,
като се е развило без събиране на множество доказателства. Поради изложеното посочената
сума е прекомерна и непропорционална спрямо извършената работа от процесуалния
представител на ответниците като адвокатското възнаграждение следва да се намали до 1600
лв. С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците дължат на ответниците
сумата от 1600 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от П. С. А. с ЕГН: ********** и С. А. К. с ЕГН:
********** от гр. ***, ул. ***, срещу К. Х. Г. с ЕГН: ********** и П. К. Г. с ЕГН:
********** от гр. ***, ул. ***, искове по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да
3
преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото
си на собственост спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, намиращ се в сграда с
идентификатор *** и с адрес гр. ***, ул. ***, като демонтират от външната стена на
жилището на П. С. А. и С. А. К., външно тяло на климатик и конструкция за остъкляване на
терасата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***, намиращ се в сграда с идентификатор *** и с адрес гр.
***, ул. ***.
Осъжда П. С. А. с ЕГН: ********** и С. А. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, да
заплатят на К. Х. Г. с ЕГН: ********** и П. К. Г. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***,
сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4