Определение по дело №141/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1278
Дата: 28 юни 2019 г.
Съдия: Велина Брайкова Дублекова
Дело: 20195300500141
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1278

гр. Пловдив, 28.06.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ХІV-ти гр. състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ

                             ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

                                                                                             

при участието на секретаря Валентина Василева, като разгледа частно въззивно гражданско дело № 141/ 2019г. по описа на ПдОС, ХІV-ти гр. състав, докладвано от  съдията Велина Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Р.К.К., ЕГН **********,***/105, чрез пълномощник адв. А.Й., със съдебен адрес ***, **** против Разпореждане от 28.08.2018г., постановено по ч. гр. дело № 9826/ 2018г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С обжалваното разпореждане е върнато възражението по чл.423 ГПК, подадено от Р.К.К. срещу Заповед № 5499/ 14.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 9826/ 2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, от дата 13.07.2018г. и уточнено с допълнителна молба от 07.08.2018г.

С частната жалба се релевира оплакване за неправилност, като се поддържа, че районният съд неправилно е върнал подаденото от жалбоподателката възражение поради неизпълнение на негови указания. Излагат се доводи по същество на спора, като се счита, че е налице хипотеза по чл.423, ал.1, т.1 и по т.3 ГПК.

Въз основа на изложените в жалбата доводи се прави искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде разгледано направеното възражение по чл.423 ГПК.

Ответникът по жалбата „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, чрез пълномощник юрисконсулт П.П., оспорва жалбата като неоснователна, по доводи и съображения изложени в депозиран писмен отговор и писмено становище. Въз основа на изложеното се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Производството по ч. гр. дело № 9826/ 2018г. по описа на Районен съд– Пловдив е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против длъжника Р.К.К., като е издадена Заповед № 5499/ 14.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Заповедта е влязла в сила, тъй като в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК.

Постъпило е възражение от жалбоподателката на 13.07.2018г. срещу издадената заповед за изпълнение, уточнено с допълнителна молба от 07.08.2018г., което с оглед изложените от последната обстоятелства следва да се квалифицира като такова, повдигнато по реда на чл.423 ГПК, в каквато насока е приел и районният съд и е дал указания на жалбоподателката да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Окръжен съд- Пловдив. Указания за това, че жалбоподателката дължи държавна такса за производството по чл.423 ГПК са дадени двукратно от заповедния съд, за което жалбоподателката е редовно уведомена със съобщение на 25.07.2018г. и 13.08.2018г.

Съгласно разпореждане на заповедния съд от 08.08.2018г. на жалбоподателката е указано повторно, че следва да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ПдОС за производството по чл.423 ГПК, за което ѝ е предоставен нов едноседмичен срок, в който следва да представи доказателства за внесената държавна такса, като са ѝ указани изрично неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания, а именно че възражението ще бъде върнато. Съобщението е редовно връчено на жалбоподателката, като в указания срок и до постановяване на обжалваното разпореждане, жалбоподателката не е изпълнила указанията на съда да внесе дължимата държавна такса, както и в този срок не е поискала да бъде освободена от внасянето й поради липса на достатъчно средства.

В правомощията на заповедния съд е да администрира постъпило възражение по чл.423 ГПК, което включва проверка дали е внесена дължимата държавна такса за производството по чл.423 ГПК и съответно да даде указания в тази насока, а при неизпълнение да върне подаденото възражение. Неотносими са изложените в жалбата доводи относно това в чии правомощия – на заповедния или на въззивния съд, е преценката относно спазването на срока по чл.423 ГПК, тъй като в настоящия случай подаденото възражение е върнато поради това, че жалбоподателката не е изпълнила указанията на заповедния съд да внесе дължимата държавна такса за производството  по реда на чл.423 ГПК. Заповедният съд не се произнасял дали възражението е подадено в едномесечния срок по чл.423 ГПК, като същевременно в правомощията на заповедния съд е да администрира постъпилото възражение, в което се включва проверка дали е представен документ за внесена държавна такса за производството пред въззивната инстанция.  

В настоящия случай заповедният съд е изпълнил задължението си да даде надлежни указания на жалбоподателката, която в предоставения ѝ за това срок не е представила документ за внесена държавна такса за производството пред въззивния съд и не е направила искане за освобождаване от внасяне на държавна такса поради липса на средства, с оглед на което обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.08.2018г., постановено по ч. гр. дело № 9826/ 2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е върнато възражението по чл.423 ГПК, подадено от Р.К.К. срещу Заповед № 5499/ 14.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 9826/ 2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, от дата 13.07.2018г. и уточнено с допълнителна молба от 07.08.2018г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

       

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                               2.