Присъда по дело №362/2024 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 26
Дата: 12 май 2025 г.
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20243330200362
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 26
гр. Разград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И. Наказателно дело частен
характер № 20243330200362 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. М. М., роден на **.**.19**г в гр.Р, живущ в
гр.Р, ул.“Г“ № **, български гражданин, с висше образование, неженен,
съжителстващ на семейни начала, неосъждан, работи, ЕГН ********** за
НЕВИНЕН за това, че на 19.04.2024 г. в гр.Разград е казал на Д. П. Д., в нейно
присъствие, унизителни за честта и достойнството и думи и изрази – „курво,
̀
да ми лапаш кура“ - престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Д. П. Д.,
ЕГН:********** граждански иск срещу Д. М. М., ЕГН ********** за сумата
от 5000 лева, като обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва от 19.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М., ЕГН
**********, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени
разноски по производството – възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен
съд – Разград сумата от 454,82 лева /четиристотин петдесет и четири лева и
82 ст./ направени разноски в съдебното производство,
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
1
днес пред Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 26/12.05.2025г. постановена по НЧХД №
362/2024г. по описа на РС - Разград.
Обвинението против подсъдимия Д. М. М. от гр. Разград е за това, че
на 19.04.2024г. в гр. Разград е казал на Д. П. Д., в нейно присъствие
унизителни за честта и достойнството й думи и изрази - „**, да ми лапаш **“
- престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Частният тъжител Д. П. Д. от гр. Разград е предявила и граждански
иск срещу подс. Д. М. М. за сумата от 5000лв. като обезщетение за причинени
неимущестевни вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното й изплащане, който е приет за съвместно разглеждане.
Повереникът й - адв. Р. М. счита, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установяват твърдените от тях факти, поради
което обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна
страна. Ето защо моли подс. М. да бъде признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение, за което му се наложи съответно наказание, да
бъде уважен гражданския им иск, както да им бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Подсъдимият Д. М. М. от гр. Разград не се признава за виновен, като
дава подробни обяснения по случая. Заявява, че не е отправял клевети и
обиди към тъжителката, тъй като от години не разговаря с тях. Твърди, че на
посочената в тъжбата дата нито е виждал тъжителката, нито е разговарял с
нея. Същата дата на описаното в тъжбата място е имало полиция по повод
подадена от него жалба на 18.04. Около 17ч. са им връчвали предупредителни
протоколи. На тази дата не е карал св. И. Г., който му е бивш шофьор. С
тъжителката и нейния фактически съжителник са във влошени
взаимоотношения, тъй като им пречели хладилните агрегати на камионите,
които пускали да се зареждат. Понеже живеели там и им пречел шума, но това
е бизнес зона и е нормално, защото това е с цел да развиваш някакъв бизнес.
Защитникът му адв. К. счита, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства не доказват изложеното в тъжбата, напротив гласните
доказателства, посочени от тъжителката са противоречиви и установяват
различни факти. Ето защо счита, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин, а именно, че на процесната дата са изречени обидни думи от страна на
подзащитния й, в присъствието на тъжителката, поради което и М. следва да
бъде признат за невинен. Следва да бъде отхвърлен и предявения граждански
иск. Претендира и присъждането на разноски.
Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по
делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Тъжителката Д. П. Д. от гр. Разград живее на семейни начала със св.
Ю. Д. в обект- гаражна площ, находящ се в гр. **. Тъй като св. Д. имал
транспортна фирма, в цитирания обект освен гараж била оформена и
жилищна част, която именно двамата обитавали.
Подсъдимият Д. М. М. от гр. Разград е на 34 години и също
притежава транспортна фирма с два камиона и също притежавал гаражна
площ в ..., която била наета още през 2016г. или края на 2015г. и била в близост
до тази на св. Д., който започнал да строи неговата няколко години по-късно, а
от 3-4 години се установили заедно с тъжителката трайно там. От началото на
2024г. отношенията им се влошили, като причина за това било недоволството
от страна на Д., че се вдига много шум при зареждане на хладилните агрегати
1
на притежаваните от М. камиони.
На 18.04.2024г. подс. Д. М. е депозирал жалба с рег. № 187300-
3057/19.04.2024г. за това, че от 08:00 часа на 18.04.2024г. няма достъп до наето
под наем помещение № 1, намиращо се в гр. ** тъй като им паркирал
автомобил на подхода към същото. На място бил изпратен екип- св. Л. Н. и св.
Е. Кямал, които установили, че автомобил Пежо 307 с рег. № **, собственост
на Ю. Д. е паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за което му бил
съставен фиш серия GT № 2829551 с наложена глоба.
На 19.04.2024г. в 13:39ч. в деловодството на Община-Разград била
депозирана жалба вх. № 52/19.04.2024г. от Д. М., която била разгледана
незабавно и извършена проверка на място в .... От проверката била
установено, че е паркиран автомобил на подхода, представляващ поземлен
имот с идентификатор 61710.505.7247, вид територия урбанизирана, НТП за
второстепенна улица по КККР на гр. Разград към сградата наета от М..
Пристигналите по рано на място полицаи от РУ-Разград са съставили фиш по
ЗДвП.
На 19.04.2024г. в РУ-Разград били регистрирани две жалби,
подадени от Д. Д. и Д. М., по които е работила св. П.. Последната заявява, че
подадената от Д. жалба била за нарушаване на нощната тишина, във връзка с
което била запозната с Наредба № 1 на Община-Разград и била наясно, че не
живее в жилищна зона. Относно жалбата на М. /посочената по-горе/ било
взето отношение чрез съставен фиш и бил запознат, че автомобилът ще бъде
преместен. В тази връзка св. П. съставила и връчила на 19.04.2025г. в 16:00
часа протокол за предупреждение на лицето Д. П. Д. „1. Да не отправя закани
или заплахи за саморазправа към Д. М. М.“, а в 16:20 часа такъв съставила и
връчила на лицето Д. М. М. отново „1. Да не отправя закани или заплахи за
саморазправа към Д. П. Д.“. В показанията си свидетелката сочи, че имало
някакви обиди между тях, но конкретно какви не може да си спомни. Същата
е категорична, че докато са били там, не е имало други лица освен М. и Д..
Впоследствие на 28.05.2024г. било издадено и връчено на
09.06.2024г. на тъжителката НП № 1873-06-35, с което й била наложена глоба
в размер на 50 лв. на основание чл. 116, ал. 2 от ЗГР за нарушение на чл. 99,
ал. 1 от същия закон.
На 20.06.2024г. около 22:20ч. между подс. М. и св. Д. възникнал
пореден конфликт, за който М. подал жалба на 21.06.2024г. в РП-Разград и
било образувано ДП № 1873 ЗМ-359/2024г. по описа на РУ-Разград за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като
показанията му били насочени срещу Ю. Д.. Била назначена и
видеотехническа експертиза на записите от монтираните камери. Видно от
заключението на вещото лице- Протокол № 005/10.01.2025г. и приложените
снимки и извлечено речево съдържание на файловете, при възникналия
конфликт Д. е отправял обиди и закана към М., придружени и с физическа
саморазправа.
Настоящата тъжба е депозирана на 28.06.2024г.
Разпитания по делото св. И. Г. твърди, че през м.април 2024г. подс. Д.
М., карайки го към дома му, видял тъжителката Д., която си разхождала
кученцето и я обидил жестоко, наричайки я „Ей, **, да ми ***“. Това се
случило в два-три пъти в рамките на десетина дни.
Според св. Ю. Д.- фактически съжителник на тъжителката Д. Д.
между последната и подсъдимия се получавали дрязги, тъй като той а обиждал
многократно. Според него тези обиди били през м. май 2024г.
2
От представените пътни листи, тахографски листи и карти на водачи,
става ясно, че св. Г. на дата 19.04.2024г. за времето от 18:20 до 02:50 часа е
изпълнявал курс от Разград до София с товарен автомобил с рег. №
РР0600ВН.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства-
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П., Н., Кямял, М. М.,
справките от РУ-Разград и Община-Разград, материалите по преписки №
187300-3057/19.04.2024г. и № 187300-3018/19.04.2024г. на РУ Разград,
заключението на видеотехническата експертиза и възпроизведения
видеозапис, справка за съдимост и др. писмени доказателства. Всички те като
цяло са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и
несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът не кредитира показанията на св. Г. и св. Д., тъй като по
отношение на първия намира, че не е бил на посочената в тъжбата дата
19.04.2024г. около 17ч. на цитираното място, тъй като същият не може да
конкретизира времето, когато според него е чул подс. М. да изрича сочените от
него думи към тъжителката. В същия часови диапазон на място са били и
полицейските служители в лицето на св. П., която именно е връчвала
протоколите по чл. 64 от ЗМВР, която е категорична, че е нямало други лица.
Освен това същият малко по-късно- 18:20 часа е осъществил курс от Разград
до София и твърдението, че се е прибирал и подс. М. го е карал, съдът намира
за нелогично, при положение, че час по-късно същият е осъществил
цитирания курс. Ето защо намира, че показанията на този свидетел са
нелогични, противоречащи на другите писмени и гласни доказателства и
следва да бъдат изключени от доказателствения материал.
По отношение показанията на св. Д. съдът намира, че същия е
заинтересован от изхода на делото предвид от една страна фактическото му
съжителство с тъжителката, а от друга предвид образуваното ДП. Освен това
соченото от него време въобще не съответства на твърдяното в тъжбата. Ето
защо и неговите показания следва да бъдат изключени от доказателствата.
Въз основа на кредитираните от съда доказателства по несъмнен
начин се установява, че подсъдимият Д. М. М. от гр. Разград на
инкриминираната дата- 19.04.2024г. в гр. Разград не е казал на Д. П. Д., в
нейно присъствие унизителни за честта и достойнството й думи и изрази -
„**, да ми лапаш **“ и по този начин не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, за което
му е повдигнато обвинение с тъжбата. Същото обвинение се поддържа и в с.з.
Съгласно чл.146, ал.1 от НК обидата се определя като казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие. Непосредствен обект в случая са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за
достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има
за собствената си личностна и обществена ценност. Унизителният характер
следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми
за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на
всекиго.
В тази връзка следва да се отбележи разграничителният критерий
между обидата и клеветата, който е в характера на информацията, отнасяща се
до пострадалия. В първия случай деецът дава своята негативна оценка за
3
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения
и др., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата
на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава
личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни
обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва
престъпление, което не е извършил.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че подс. М. на инкриминараната дата и час не е казал на
тъжителката Д. П. Д. посочените в тъжбата думи. Действително двамата са
били заедно, но заедно с тях е била и св. П.- полицейски служител, която име
изготвяла и връчвала предупредителни протоколи по реда на чл. 64 от ЗМВР и
е категорична, че в нейно присъствие не е имало обиди и други. Възможно е
да е имало изричане на обидни думи от едната и от другата страна, но това е
станало или преди 19.04.2024г. или след това. За посочената дата и час-
„19.04.2024г. около 17 часа“ не се събраха категорични доказателства.
Съдът намира, че подаването на тъжбата е било провокирано от
станалото впоследствие- на 20.06.2024г. между подс. М. и св. Д. и
образуваното в тази връзка ДП.
От изложеното следва, че липсва осъществено от обективна и
субективна страна престъпление от страна на подс. М., поради което същият
следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението чл.146, ал.1 от
НК.
Предявеният граждански иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен, тъй като не се доказа противоправно поведение от
страна на подс. М.. В случая не се доказа по безспорен и несъмнен начин както
деликт от страна на същия, както и вреда спрямо тъжителката Д., които да са в
причинно- следствена връзка между тях.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни