Р
Е Ш Е
Н И Е № 260129
25.02.2021 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на двадесет и
осми януари през две
хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня
Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1031 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Мого България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Г.М.Димитров” №16-А, представляван от управителя Ирина Харалампиева
Георгиева, със съдебен адрес ***********, против Х.В.Х. с ЕГН:********** ***,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 04.05.2020г. му било връчено съобщение по ч.гр.д.№289/2020г. по
описа на РС-Хасково, с което бил даден едномесечен срок на основание чл.415 ал.1
т.2 от ГПК за предявяване на иск срещу длъжника за установяване на вземането,
за което била издадена заповед за изпълнение по посоченото дело, поради което
предявява настоящия иск в указания срок. Твърди, че на 29.10.2018г. между
страните бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността. В изпълнение на задълженията си ищецът като лизингодател
придобил собствеността върху посочения от ответника като лизингополучател
л.а.“Киа Карнивал“ с рег.********* и предоставил ползването му на последния, за
което бил съставен приемо-предавателен протокол от 29.10.2018г. Договорен бил
срок от 84 месеца, изтичащ на 20.10.2025г., съгласно приложения погасителен
план – неразделна част от договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран
лихвен процент в размер на 40,08%, съответно размер на месечни анюитетни вноски
от 99,84лв. Лизингополучателят извършвал нерегулярни плащания по договорения
погасителен план, последното от които на 28.02.2019г. Към 22.03.2019г.
неплатени били вноска №4 /с падеж 20.02.2019г./ и вноска №5 /20.03.2019г./ по
погасителен план, поради което лизингодателят изпратил до лизингополучателя
уведомление за прекратяване на договора, съгласно чл.17.1 от ОУ, с тридневен
срок за доброволно изпълнение и изявление, че в случай на непостъпване на
плащане в дадения срок ще счита договора за прекратен. Посочени били
последствията от разваляне на договора – задължение за доброволно връщане на
лизинговия актив в двудневен срок и начисляване на неустойки. В предоставения
срок не последвало плащане от страна на ответника, поради което на 25.03.2019г.
договора за финансов лизинг бил развален. Ответникът не изпълнил задължението
си за връщане на лизинговия актив във владение на собственика. На 05.04.2019г.
лизинговия актив бил иззет от трето лице от представители на лизингодателя. На
основание чл.345 от ТЗ вр.чл.8.1 от приложимите към договора общи условия за
периода, през който лизинговият актив бил ползван от лизингополучателя,
последният дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен
план от четвърта /с падеж 20.02.2019г./ до пета /с падеж 20.03.2019г./
включително и шеста частично /за период от 21.03.2019г. до 05.04.2019г./ в общ
размер от 260,88лв., в това число главница в размер на 18,76лв. и
възнаградителна лихва в размер на 242,12лв.
На
основание чл.15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на
четвърта и пета вноска била начислена неустойка в размер на 0,13лв. към
08.04.2019г. – за период от 28.11.2018г. до 03.01.2019г.
На
основание чл.15.5 от приложимите към договора ОУ, лизингополучателят дължал на
лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на първия в
трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 299,52лв., дължима
еднократно към датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три
месечни вноски, всяка от които по 99,84лв.
На
основание чл.8.6 във връзка с чл.8.7.5 от ОУ, лизингополучателят дължал
възстановяване на лизингодателя на направените разходи за заплащане на
застрахователни премии по вноска №1 на „Лев Инс“ АД. Заплатена била премия в
размер на 307,63лв., която частично била платена от лизингополучателя, като се
претендира установяване на дължимостта на остатък в размер на 209,55лв.
Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за финансов
лизинг сумите от 18,76лв. – незаплатена главница по лизингови вноски, включена
в анюитетни вноски с падеж от 20.02.2019г. до 08.04.2019г.; 242,12лв. –
незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетни вноски с падеж от
20.02.2019г. до 08.04.2019г.; 0,13лв. – неустойка за забавени плащания за
периода от 20.02.2019г. до 08.04.2019г.; 299,52лв. – неустойка за прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя; 209,55лв. – разходи за заплатени
застрахователни премии, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК в съда. Претендира присъждане на разноските в
заповедното и настоящото производство.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по иска.
В
депозираната преди съдебно заседание от процесуалният представител на ищеца молба
се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявения против него
иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са
налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение
съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки
предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в заповедното и
настоящото производство разноски в размер общо на 300лв., от които 150лв. –
държавна такса и 150лв. – юрисконсултско възнаграждение, с оглед изричните
указания в тази насока, дадени в ТР №4/18.06.2014г., постановено по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.239
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Х.В.Х. с ЕГН:**********
***, че дължи на „Мого България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Г.М.Димитров” №16-А, представляван от управителя Ирина
Харалампиева Георгиева, по договор за финансов лизинг, сключен между страните
на 29.10.2018г., сумите от 18,76лв.
– незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетни вноски с падеж
от 20.02.2019г. до 08.04.2019г.; 242,12лв.
– незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетни вноски с падеж от
20.02.2019г. до 08.04.2019г.; 0,13лв.
– неустойка за забавени плащания за периода от 20.02.2019г. до 08.04.2019г.; 299,52лв. – неустойка за прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя; 209,55лв.
– разходи за заплатени застрахователни премии, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е
издадена заповед №113/05.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№289/2020г.
по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Х.В.Х. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „Мого България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Г.М.Димитров” №16-А, представляван от управителя Ирина
Харалампиева Георгиева, направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер общо на 300лв.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239 ал.4 от ГПК.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секертар: В.К.