Решение по дело №1007/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 550
Дата: 16 юли 2025 г.
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20252120201007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Бургас, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20252120201007 по описа за 2025
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Амрест Кофи“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул.
Боянски водопад № 20, представлявано от ....против Наказателно
постановление № 813788-F809832 / 24.02.2025 г., издадено от Началник на
отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол", оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на
НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на
дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на
административнонаказателната процедура.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не
изразяват становище. Не сочат доказателства. Няма направено искане за
1
разноски.
За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен
представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на 26.01.2025 година в 10:09 ч. на търговски
обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - Starbucks Бургас, находящ се в
гр. Бургас, ул. Янко Комитов №6, МОЛ Галерия, стопанисван от „Амрест
Кофи“ ЕООД с ЕИК *********, ********* и последващо установени факти и
обстоятелства отразени с ПИП № 0173585/10.02.2025г, се установило от
издаден ФКБ № 0043817/05.01.2025г. за направена клиентска поръчка на
капучино и такса чаша на обща стойност 6,50лв. отразени в данъчна група „Г“
с намалена ставка от 9% ДДС. Съгласно параграф §15д, ал.1, т.2 на
Преходните и Заключителни разпоредби от ЗДДС, след 31.12.2024г.,
ресторантьорските услуги следва да се отчитат в данъчна група „Б“ - за стоки
и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.
От изведен отчет от фискалната памет с № 0047838/26.01.2025г. за
периода от 01.01.2025г. до 07.01.2025г се установило, че има регистрирани
продажби в размер на 17523,29лв. отчетения данъчна група „Г“ - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“
- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. В
проверявания обект имало монтирано и работещо фискално устройство модел
Датекс FP-2000, с потвърждение в НАП №4735044/16.07.2024г. с
индивидуален № DT974869 и фискална памет № 02974869.
АУАН бил съставен на 10.02.2025 г, като за нарушена била вписана
разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Въз основа
2
на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно
наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като
заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 27, ал.1, т.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
От датата на извършване на нарушението до датата на подаване на жалбата до
съда, е изминал период от няколко месеца, като за допуснатото нарушение,
относителната преследвателна погасителна давност е три години. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и
в предхождащият го АУАН, правилно е описано нарушението с всички
елементи от неговия състав, поради което съдът намира, че в този му вид НП
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените
задължителни реквизити.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена
правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и предвижда, че «Лицата по
чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са
длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите: …… група «Б» - за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
По делото е установено и не се оспорва от страните, че фирмата –
3
жалбоподател е задължено лице по чл. 3 от Наредбата, което я задължава да
регистрира всяка извършвана продажба на стока, според вида на същата в
данъчната група, която изисква закона - в случая в данъчна група „Б» на ФУ.
Констатираната с акта фактическа обстановка се оспорва от
жалбоподателя в депозираната жалба, но с оглед липсата на доказателства в
обратен смисъл, съдът намира твърденията на жалбоподателя като защитна
теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.
Изложеното в АУАН и НП кореспондира по безспорен начин със събраните по
делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, които
съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.
Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 1
ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира че
санкционираното лице действително не е изпълнило задължението си по
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и с това бездействие е
осъществило състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, съгласно който «Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в настоящия
случай, се налагат санкциите по ал. 1, а именно по чл. 118, ал. 1 ЗДДС - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв. или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 1000 до 4000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е в
минимален размер и не може да бъде изменена от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието «маловажен случай» се съдържа в чл. 93,
т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно
приложими в производството по налагане на административни наказания по
въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, «маловажен случай»
е този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
4
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая
на административно нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност, следва да се прави на базата на фактически данни за всеки
конкретен случай. Настоящият състав приема, че конкретно извършеното
деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, не е маловажен случай.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. Извършеното нарушение е
безспорно доказано и НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът
определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 предложение второ от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 813788-F809832 /
24.02.2025 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас,
Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен със
Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. против „Амрест Кофи“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. Боянски
водопад № 20, представлявано от ...., с което на дружеството - жалбоподател
за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на
основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „Амрест Кофи“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати на
Началник на отдел «Оперативни дейности» - Бургас, Дирекция «Оперативни
дейности» в ГД «Фискален контрол», сумата от 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

6