№ 37125
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110109309 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 232 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №55025/17.02.2025 г., подадена от фирма
срещу М. Г. М., с която са предявени искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми за потребена топлинна енергия, дялово
разпределение, както и лихви за забава за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС.
С разпореждане от 23.04.2025 г. съдът е разпоредил на основание чл. 131 ГПК
препис от исковата молба и приложенията към нея да бъде изпратен на ответника за
отговор в едномесечен срок от получаването.
НА 28.05.2025 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който са
наведени твърдения за извършено в полза на ищеца плащане на сумите, претендирани
в настоящото производство, като се представят доказателства за това. Представен е
фискален бон, в който като платени са отразени: 655,90 лева – главница, 7,04 лева –
мораторна лихва, 100 лева – съдебни разноски, 62,35 лева – законова лихва.
На 13.08.2025 г. е постъпила молба от ищеца, чрез служителя К. П., с която се
прави оттегляне на предявените искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Оттеглянето на исковата молба представлява десезиране на съда с правния спор,
предмет на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли
исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото по делото
открито съдебно заседание.
Съдът намира, че така направеното оттегляне е валидно извършено – същото е
направено чрез процесуалния представител на страната, в полза на който е налице
изрично пълномощно за оттегляне на иска, приложено към исковата молба извършено
е преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, а именно- в
рамките на процедурата по чл. 131 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 232 ГПК,
съгласието на ответника не е необходимо и производството по делото следва да се
прекрати.
Доколкото извършеното плащане е след образуване на делото, съдът намира, че
ищецът има право на разноски за производството по делото, както по заповедното,
така и по исковото. В заповедното производство заявителят е направил разноски, както
следва: 25 лева – държавна такса и 50 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
1
В настоящото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 75 лева. Съдът намира, че с оглед прекратяване на производството преди
провеждане на открито съдебно заседание, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева.
Видно от приложения фискален бон, ответникът е заплатил съдебни разноски в
размер на 100 лева, с което изцяло са погасени дължимите разноски за заповедното
производство. Погасена е и част от дължимата държавна такса за исковото
производство. Предвид изложеното, съдът намира, че на ищеца следва да бъде
присъден останалия незаплатен размер от държавната такса за исковото производство
в размер на 50 лева, както и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 232 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. №9309/2025 г.
по описа на Софийски районен съд, 35 състав.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН: ********** да заплати на фирма, ЕИК: ********
сумата в размер на 100 лева –разноски, сторени в настоящото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2