№ 469
гр. Шумен, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Г.а
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Г.а Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500206 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, действащо чрез пълномощника си адв. Л.Г. Г. – САК, срещу
разпореждане № 829/28.04.2022г. по ч.гр.д. № 20223620100458 на РС – Нови
пазар, с което е отхвърлено заявлението на заявителя и частен жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника Н. Н. Н. с ЕГН ********** за сумата от 129.93 лева,
представляваща неустойки при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, както и в частта, в която е оставено без уважение искането за
присъждане на пълния размер на претендираните съдебни разноски.
Жалбоподателя излага, че претендираните неустойки едната в размер на 62.46
лева, а другата в размер на 67.47 лева, обезпечават два различни договора и
представляват три месечни абонаментни такси, за който размер претенцията е
изцяло съобразена с договорения с КЗП максимален размер на неустойка със
спогодбата от 11.01.2018г. и счита, че клаузите от договора, в които са
договорени неустойките при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги, не са неравноправни по см. на чл. 143 от ЗЗП. Моли съда да
отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за
изпълнение за претендираните суми, както и за пълния размер на
претендираните разноски. Отделно от това в случай, че съда не уважи
жалбата, моли да отмени разпореждането, в частта за неуваженото искане за
1
пълния размер на адвокатското възнаграждение, тъй като претендираният
хонорар представлявал заложеният минимум и дори при частично уважаване
на заявлението, би следвало размерът на адвокатското възнаграждение да не е
под нормативно установения минимум.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223620100458 на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо
чрез пълномощника си адв. Л.Г. Г. – САК, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника
Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. Сини Вир, общ. Каолиново, общо за сумата
от 1593,74 лв., включваща сумите: 77,47 лв. - представляваща неплатени
абонаментни такса и потребление на мобилни услуги за моб. номер
завършващ на „609“ за периода от 18.06.2019 г. до 17.09.2019 г.; 160,64 лв. -
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление на мобилни
услуги за моб. номер завършващ на „743“ за периода от 15.07.2019 г. до
14.09.2018 г.; 1146,33 лв. - дължими по договор за лизинг за устройство
„Samsung Galaxy S9 Gold“, включващ абонаментна такса, месечни вноски и
разлика в цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройството при
сключване на абонаментен план; 79,37 лв. - дължими по договор за лизинг за
устройство „Alcatel U5 Black“, включващ абонаментна такса, месечни вноски
и разлика в цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена
по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройството при
сключване на абонаментен план; 67.47лв. - представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги, за моб. номер завършващ на „609“, в
размер на тримесечни абонаментни такси; 62,46лв. - представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, за моб. номер завършващ на
„743“, в размер на тримесечни абонаментни такси. Към заявлението са
приложени общо четири договора, два за мобилни услуги и два за
лизинг/закупуване на мобилни устройства.
С обжалваното разпореждане от 28.04.2022г., съдът е отказал да издаде
2
заповед за изпълнение само за претендираните суми: 67.47лв. -
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, за мобилен
номер завършващ на „609“, в размер на тримесечни абонаментни такси и
62,46лв. - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги,
за мобилен номер завършващ на „743“, в размер на тримесечни абонаментни
такси, като за останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е
издадена заповед за изпълнение № 211/28.04.2022г.. За да отхвърли
заявлението в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че клаузите за
така договорените неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора,
са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП. Приел е, че
претендираните от заявителя суми се основават на посочени в договора
условия, върху които потребителят, какъвто е длъжника не можел да влияе.
Съгласно представените договори, при прекратяване на същите преди
изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя,
или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за
всяка СИМ до края на този срок, като максималният размер на тази неустойка
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В т.12 от заявлението било посочено, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са
прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 11.11.2019 г. за моб.
номер завършващ на „743“ и на 26.11.2019г. за моб. номер завършващ на
„609“ (за договорите за лизинг по чл. 11, ал.1 от ОУ, а за договорите за
мобилни услуги по т. 19б от ОУ, приложени към заявлението).
Прекратяването на сключения договор с потребителя се извършвало на
основание чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена
правната възможност „Теленор България“ ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява
задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно
чл. 19в от ОУ, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените
четири хипотези. Приел, е че в конкретната хипотеза длъжникът е допуснал
3
неплащане на 4 месечни вноски на абонаментни такси за моб. номер
завършващ на „609“ и две месечни вноски на абонаментни такси за моб.
номер завършващ на „743“, към които били начислени и сумите по
договорите за лизинг, което от своя страна представлявало „системно
нарушение“, което означавало, че за прекратяване на договора е необходимо
писмено предизвестие. Посочил е, че самият заявител не твърди и не сочи, да
е извършвал писмено уведомяване на длъжника за извършеното от него
прекратяване на договорите, тъй като съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ,
доколкото липсват други разпоредби относно уведомяването при
прекратяване, самото уведомяване се извършвало чрез един от следните
начини: писмено – с препоръчано писмо с обратна разписка; по факс; чрез
електронна поща; с кратко съобщение (SMS); чрез повикване към
потребителя; чрез медиите; чрез публикация на интернет страницата на
Теленор – www.telenor.bg. Предвид наличието на специална разпоредба
относно уведомяването за прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от
ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“, то очевидно самото уведомяване
за прекратяването следвало да се извърши писмено. В „индивидуалния
договор“ за мобилни услуги и за двата мобилни номера, липсвала разпоредба
относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за
уведомяването за него. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД - договорите
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Поради
това, че се касае за писмени договори, то и изявлението за прекратяването
им, респ. едностранното им разваляне, следва да е в писмена форма и да е
достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Приел е, че
претендираните от заявителя неустойки излизат от своята обезпечителна
функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27,
изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за
забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В този смисъл,
посоченото в договорите за мобилни услуги, не съответствало на посоченото
в ОУ към тях, поради което й, клаузата от договорите за мобилни услуги
относно заплащането на неустойката се явявало неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на
изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
4
задължавало потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволявало на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По отношение на разноските е приел, че за предявените вземания в
общ размер от 1593,74 лв. заявителят е платил за ДТ сумата от 31,87лв. и
адвокатско възнаграждение – 360.00 лв. и е присъдил пропорционално върху
уважените вземания в размер на 1463,81лв. – разноски в общ размер на
359,92лв. и е отхвърлил заявлението за разликата над този размер до
претендираните общо 391,87 лв.(31.87лв. +360.00лв.)
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни изводи: С настоящата частна жалба
се атакува разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Н. Н. Н. с ЕГН ********** за сумата от 129.93 лева,
представляваща неустойки при предсрочно прекратяване на два договорени
абонамента и е отхвърлено искането за присъждане на пълния размер на
съдебните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва
да се извърши при прилагате нормата на чл.143 от ЗЗП.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се
основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на
длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той
има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
това положение съдът следва служебно да прецени дали искането
противоречи на закона или се основава на неравноправна клауза от договора.
Действително както твърди жалбоподателя, размерът на претендираната
неустойка не надвишава договорения размер с постигнатото споразумение от
11.01.2018г. със КЗП, но видно от приложените договори страните са
5
постигнали съгласие единственно относно основанията за едностранното
прекратяване на договорите от страна на дружеството – доставчик, но не и
досежно формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна,
поради което, по отношение прекратяването на процесните договори,
сключени между страните следва да намери приложение общата разпоредба
на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на
обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Според правилото на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен
договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще
смята договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението
трябва също да се направи писмено. Според трайната и непротиворечива
съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна
покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за развялане на
договора и, че тя е достигнала до знанието му. От събраните по делото
доказателства обаче не се установи жалбоподетеля – заявител да е отправял
писмена покана до длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ.
да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения
преди подаване на заявлението в съда, с което претендира неустойка по
процесните договори, което е основание за съда да заключи, че процесните
договори не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните
вземания за неустойки не са били изискуеми. При наличие на договорна
клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по
договора, т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до
неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до
длъжника.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е отхвърлено в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение, като за този си извод, на основание чл. 278, ал. 4
от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд, които, както по-горе се посочи, са
правилни и съответстващи на закона и на добрите нрави.
По отношение на разноските. Жалбоподателя е направил алтернативно
искане за присъждане на целия размер на претендирания със заявлението
6
адвокатски хонорар, тъй като същия бил договорен в минималният му размер
и не следвало заповедния съд да го намаля по съразмерност. Пред заповедния
съд заявителя е претендирал разноски за ДТ сумата в размер на 31,87лв. и
адвокатско възнаграждение – 360.00 лв. с ДДС – общо 391.87лв. С
обжалваното разпореждане съдът е присъдил пропорционално върху
уважените вземания в размер на 1463,81лв. – разноски в общ размер 359,92лв.
(29.28лв.-ДТ + 330.64лв. – адв. хонорар) и е отхвърлил заявлението за
разликата над този размер до претендираните общо 391,87 лв. (31.87лв. +
360лв.). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – минималното
адвокатско възнаграждение при материален интерес от 1593.74 лева е
300.00лева, същото е и при интерес от 1463.81 лева – за която сума съдът е
уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Жалбоподателя
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева с ДДС, но
нито в заповедното производство, нито пред настоящата инстанция се
представят доказателства за регистрация по ЗДДС на упълномощения
адвокат, нито фактура по ЗДДС, каквато задължително се издава от
регистрирани по ЗДДС лица и служи като доказателство, че в услугата е
начислен ДДС на правно основание, за да може и съда го присъди. По делото
е представен единствено Договор за правна защита и съдействие в свободен
текст, според който сумата в размер на 360.00лева с вкл. ДДС, ще се плати в
брой на адвоката при подписване на договора и с изричната уговорка, че
договора служи и за разписка за получаването на адвокатския хонорар. При
това положение дължимите разноски за държавна такса и минимален размер
на адвокатско възнаграждение при уважен размер на вземанията от 1463,81лв.
е 329.28 лева (29.28лв. - ДТ + 300лв.-адв. хонорар) и присъдените от
заповедния съд разноски в размер на 359,92лв. надвишават минимално
дължимите от 329.27 лева, поради което съдът счита, не са налице основания
за отмяна на разпореждането и в тази му част.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 829/28.04.2022г. по ч.гр.д.
№ 20223620100458 на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на
7
„Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Н.
Н. с ЕГН ********** за сумата от 129.93 лева, представляваща неустойки при
предсрочно прекратяване на два договора за мобилни услуги и е отхвърлено
заявлението в частта за разноските за горницата над 359.92 лева до
претендираните 391.87 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8