Решение по НАХД №1208/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

                              гр.ВРАЦА,11.08.2020 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти нак. състав в публичното заседание на трети юли  през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                        

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                   

         

при секретаря Б.СТЕФАНОВА и в присъствието на прокурора......                      като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 1208  по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.И.Б. *** г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.36, пар.1, т.iii от Регламент №165/14 и на основание чл.93в, ал.17,т.4 от ЗАПр., е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500.00 лв. Жалбата е бланкетна и не съдържа никакви конкретни аргументи против обжалваното НП, като към нея единствено е приложено изискано удостоверение за дейности.

         Ответната страна не е ангажирала представител и становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на 59 ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:

На 12.02.19 г. около 14.20 ч., на път Е-79, 142 км, м.”Железен мост”, с посока на движение гр.Монтана, контролни органи на ОО”АА”-Враца –св. Т.Г. и св.Ю.Ф. спрели за проверка управляван от настоящия жалбоподател т.а.”Скания” кат.№3 с рег.№**** и полуремарке кат.04 с рег.№NС7211ЕК и оборудван с дигитален тахограф, който извършвал международен превоз на товари от Р.България до Р.Уелс със заверено копие на съответен лиценз на Общността и международна товарителница. При проверката жалбоподателят не представил на свидетелите ръчен запис или удостоверение за дейности по образец за периода от 16.34 ч. на 19.01.19 г. до 16.20 ч. на 21.01.19 г. При тези констатации, контролните органи съставили на място срещу жалбоподателя АУАН№258216/12.02.19 г., в който е посочено, че водачът „не представя ръчен запис или удостоверение за дейности по образец за периода от 16.34 ч. на 19.01.19 г. до 16.20 ч. на 21.01.19 г., видно от разпечатка от дигитална карта и програма TDCS-3”. Така описаното поведение е квалифицирано в акта като нарушение на чл.36, пар.1, т.”iii” от Регламент 165/14.

Горепосоченият АУАН е бил подписан и връчен на жалбоподателя без възражения. След проверката и съставяне на АУАН и преди издаване на процесното НП, жалбоподателят представил по ел.поща удостоверение за дейности, според което за инкриминирания в АУАН период, жалбоподателят не е управлявал друг автомобил и е бил в отпуск или почивка.

Въпросното удостоверение е било игнорирано от АНО и е последвало издаването на процесното НП, с което при идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на нарушението е наложена глоба, съобразно чл.93в, ал.17, т.4 ЗАПр.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно- свидетелските показания на Т.Г. /актосъставител/ и Ю.Ф. /свидетел по акта/, цитираните удостоверение за дейности, разпечатки от дигитален тахограф. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

         Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, в случая е ангажирана на основание чл.93в, ал.17 ЗАПр., според която се санкционира с глоба от 1500 лв. водач, който „при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден и тези от предходните 28 календарни дни:

т.1 тахографски листа и/или

т.2 карта на водача, както и записите от нея и/или

т.3 ръчни записи и разпечатки и/или

т.4 удостоверение по чл.10, ал.1 от наредбата по чл.89, ал.1”.

На свой ред посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.36 от Регламент /ЕС/№165/14 г., въвежда задължение за водачите да представят по искане на контролните органи определени записи и др.документи, които са изрично посочени и дефинирани според вида на монтирания в МПС-то тахограф, а именно в пар.1, т.i), т. ii) и т. iii)- за МПС с аналогов тахограф и в пар.2 , т.i), т. ii) и т. iii)- за МПС с дигитален тахограф.

         От така цитираното съдържание на приложимата нормативна уредба е очевидно, че от съществено значение към предмета на доказване и обективната съставомерност на деянието са: на първо място фактите относно вида на използвания в съответното превозно средство тахограф, с оглед последваща преценка на конкретния вид нарушение и правната му квалификация по пар.36, пар.1 или 2 от приложимия регламент.  На второ място е очевидно, че санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17 ЗАПр. включва няколко отделни изпълнителни деяния, които са в отношение на алтернативност; съставомерните им белези са различни и самостоятелни и отговорността за неизпълнение на всяко едно от задълженията е скрепено с различните състави по чл.93в, ал.17, от т.1 до т.4 ЗАПр.

         В случая, в процесните АУАН и НП е посочено, че водачът едновременно не е представил ръчен запис или удостоверение за дейности по образец, които са различни по предназначение документи и принципно водачът не би могъл и фактически да представи едновременно за един и същи период, тъй като както се посочи по-горе се дължат алтернативно. Отделно от това, въпросното поведение на водача е квалифицирано цифрово в АУАН и НП по чл.36, пар.1,т. iii) от регламента, касаеща ръчни записи и разпечатки от аналогов тахограф, докато в обстоятелствената им част изрично е посочено, че провереното МПС е било оборудвано с дигитален тахограф, за който е приложим чл.36, пар.2 от регламента. На последно място в НП, въпреки възприетата за нарушена разпоредба на пар.36, пар.1 от регламента, е приложена не санкционната норма на чл.93в, ал.17, т.3, а на т.4 ЗАПр, което е друг вид нарушение по регламента.

         Така констатираните пропуски и несъответствия в съдържанието на АУАН и НП са от категорията на абсолютните и съществени процесуални нарушения на чл.42, т. 4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере какво конкретно по вид нарушение му е вменено като извършено, кога, къде и как е извършено, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна невъзможност за адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП и разглеждане на спора по същество.

         При така изложените съждения, обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна.

         Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000023/20.02.19 г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което на П.И.Б. ***, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.36, пар.1, т.iii от Регламент №165/14 и на основание чл.93в, ал.17,т.4 от ЗАПр., е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500.00 лв. като незаконосъобразно.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: