Мотиви към присъда № 260043 от 07.07.2021 г. по нохд № 00549/2021
г. по описа на Районен съд - Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура
Перник на подсъдимия С.К.И. е било повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т.3 от НК, тъй като за времето от
25.01.2020 г. до 26.01.2020 г., в гр. Перник, кв. „В.Л.“, в условията на
продължавано престъпление, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, заедно с малолетните А.Н.Л.,
Л.П.А. и М.С.Д. чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот (разкъсване на ограда от метална мрежа) и чрез използване
на техническо средство (нож), от специален автомобил- бетоновоз
марка „*****“ с peг. № *****, собственост на „******** ****“ ЕООД - гр. Перник, отнел чужди движими
вещи (пулт за управление на бетон помпа, кабел от пулта за управление на бетон
помпата и други) на обща стойност 2840,35 лева, от владението на МОЛ при „******** ****“ ЕООД - гр. Перник - Р.Г.Ц., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено повторно (след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление - Присъда № 118/25.02.2019
г. по нохд № 83/2019г. по описа на Районен съд-Перник, влязла в сила на
13.03.2019г.), като отделните деяния са извършени както следва:
l. Ha 25.01.2020 г. в гр. Перник,
кв. „В.Л.“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, заедно с малолетния А.Н.Л., чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (разкъсване на
ограда от метална мрежа) и чрез използване на техническо средство (нож), от специален
автомобил - бетоновоз марка „*****“ с peг. № *****, собственост на „******** ****“ ЕООД - гр. Перник отнел чужди движими
вещи (пулт за управление на бетон помпа, кабел от пулта за управление на бетон
помпата и други) на обща стойност 2058,25 лева, от владението на МОЛ при „******** ****“ ЕООД - гр. Перник - Р.Г.Ц., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено повторно (след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление - Присъда № 118/25.02.2019
г. по нохд № 83/2019г. по описа на Районен съд-Перник, влязла в сила на
13.03.2019 г.);
2. На 26.01.2020 г. в гр. Перник,
кв. „В.Л.“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, заедно с малолетните А.Н.Л., Л.П.А. и М.С.Д. чрез използване на техническо средство (нож),
от специален автомобил - бетоновоз марка „*****“ с per. № *****, собственост на „******** ****“ ЕООД - гр. Перник отнел чужди движими
вещи (пулт за управление на ПТО / хидравлична помпа/; пулт за управление на
миксер /смесител/ марка CIFA и други) на обща стойност 782,10 лева, от владението
на МОЛ при „******** ****“ ЕООД- гр.
Перник - Р.Г.Ц., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно (след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление -
Присъда № 118/25.02.2019г. по нохд № 83/2019г. по описа на Районен съд-Перник,
влязла в сила на 13.03.2019г.).
Съдебното производство е разгледано по общия ред.
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура Перник поддържа изцяло повдигнатото
обвинение. Счита, че с оглед на събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства, ведно с назначената съдебно психиатричната експертиза
и приобщените по делото писмени доказателства е доказана по несъмнен и
безспорен начин изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, авторството на деянието, както и неговият
механизъм на извършване. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде отложено за изпълнение
за изпитателен срок от четири години.
Защитникът на подсъдимия - адв. С., изразява становище, че в хода на
досъдебната фаза не е проведено пълно и всестранно доказване чрез всички
способи, предвидени в НПК относно фактите предмет на обвинителната теза, което
води до невъзможност за безспорна преценка за обективна и субективна
съставомерност на повдигнатото обвинение срещу С.И.. Счита, че от приложения по
делото доказателствен материал не се установява категорично от една страна
авторството на деянието, от друга времето и конкретното място на неговото
осъществяване, като изразява съмнение и относно събраните в хода на досъдебната
фаза свидетелски показания от малолетните А.Н.Л., Л.А.
и М.Д., позовавайки се и на липсата на назначена съдебно-психиатрична
експертиза, която да установи способността на лицата да дават адекватни
сведения за събития, които са възприели. Адв. С. изразява и съмнение досежно
достоверността на даденото заключение на приетата съдебно-оценителна
експертиза, с оглед на обстоятелството, че тя е била извършена в сравнително
по- късен период от време, както и липсата на приложени и приобщени по делото
веществени доказателства. Защитата на подсъдимия акцентира и върху
невъзможността присъдата да почива само на оговор, какъвто според него е налице
в настоящия случай. С оглед на изложените аргументи адв. С. счита, че повдигнатото
обвинение срещу неговия подзащитен е недоказано, поради което моли съда да
постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият С.К.И. в хода на съдебното следствие отказва да
даде обяснения по предявеното му
обвинение, като във фазата на съдебните прения изразява становище, че поддържа
казаното от адв. С..
Пернишкият районен съд, в
настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.К.И. е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, начално образование, неженен, ученик.
Осъждан е както следва:
1. С присъда № 118/25.02.2019 г.
по нохд № 83/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, влязла в сила на
13.03.2019 г., на И. е наложено наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от по 12 месеца за извършено от него на
13.08.2018 г. престъпно деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;
2. С присъда № 960/17.12.2019г.
по нохд № 1880/2019 г. на Районен съд - Перник, влязла в сила на 03.01.2020 г.,
за извършено от него на 31.03.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е
наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
и „Включване в програма за обществено въздействие” - „Програма за работа с
непълнолетни” с продължителност от по 14 месеца;
3. С присъда № 16/18.02.2020г. по
нохд № 2122/2019 г. на Районен съд - Перник, влязла в сила на 05.03.2020 г., за
извършено от него престъпление на 04.05.2019 г. по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.7,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност от по 18 месеца;
С определение от 17.06.2020 г. по чнд № 00534/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на
03.07.2020 г. на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК е било
определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, които са наложени на И. по посочените производства в т.2 и т.3.
4. Със споразумение №
260012/07.10.2020г. по нохд № 1322/2020г. на Районен съд-Перник, влязло в сила
на 07.10.2020 г., за извършено на 11.06.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на
което е било отложено на основание чл. 66, ал.1, вр. чл. 69, ал.1 от НК за срок
от три години, считано от влизане на споразумението в сила.
Към момента на долуописаното
деяние макар и непълнолетен С.К.И. е можел да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият И. и свидетелите А.Н.Л.,
Л.А. и М.Д. се познавали добре, тъй като живеели в
един и същи квартал – кв. „В.Л.“ в гр. Перник, и често общували помежду си. В
района на този квартал е разположена производствена база на „******** ****“
ЕООД с МОЛ Р.Г.Ц., която е оградена с метална мрежа и в нея се паркират
служебните автомобили на дружеството. Подсъдимият и свидетели А.Н.Л., Л.А.
и М.Д. знаели за базата и за паркираните на нейната територия автомобили, тъй
като често минавали покрай нея.
На 25.01.2020 г. подсъдимият
решил да влезе в имота на „******** ****“ ЕООД и да открадне чужди движими вещи от
паркираните автомобили, които да предаде за вторични суровини и по този начин
да реализира печалба. За осъществяване на намисленото подсъдимия И. отправил предложение
на 25.01.2020 г на малолетния св. А.Н.Л.
(роден на *** г.) да участва в деянието.
Последният се съгласил и през деня двамата се отправили към
производствената база. Подсъдимият разкъсал металната мрежа, с която бил ограден
обекта и заедно с малолетния А.Н.Л.
проникнали на неговата територия. Възприели паркирания в района бетоновоз марка „*****“ с peг. № *****.
Същият бил оборудван с три пулта, чрез които се контролирала дейността по
разтоварване на бетона с помпата, а именно: пулт за управление на бетон
помпата, пулт за управление на ПТП (хидравлична помпа) и пулт за управление на
миксер (смесител), които били свързани посредством захранващи, контролни и
сигнални кабели. Подсъдимият и малолетния свидетел влезли в кабината на
бетоновоза, която не била заключена С помощта на нож, който И. носел у себе си,
срязали кабела на пулта за управление на бетон помпата, захранващите и
сигналните кабели. Двамата взели самия пулт за управление на бетон помпата,
кабела от пулта за управление на бетон помпата – тип YSL11Y-JZ-32 х 1,2 кв.мм - 30 м.л.,
захранващия кабел тип 9х1,5 кв.мм - 5 м.л. и сигналните кабели тип YSL11Y-JZ 4х1.0. кв.мм - 30
м.л., с които вещи напуснали имота. Отправили се към намиращата се в близост
гора, където счупили пулта за управление от бетон помпата и извадили намиращите
се вътре кабели. След като обгорили всички кабели, подсъдимият ги издал в пункт
за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в гр. Перник, който бил
стопанисван от „Унико-99” ЕООД, за кооето получил съответна парична сума.
На следващия ден – 26.01.2020 г.
подсъдимият решил да се върне отново в базата на „******** ****“
ЕООД и да открадне други движими вещи. В изпълнение на взетото решение
същия ден той се срещнал със свидетелите А.Н.Л., Л.П.А.
(роден на ***г.) и М.С.Д. (роден на ***г.) на които предложил да участват в осъществяването
на престъпното посегателство. След като малолетните лица се съгласили
подсъдимият се отправил с тях към производствената база. Четиримата преминали през направения предвия ден отвор в
металната ограда и се насочили към паркирания бетоновоз
марка „*****“ с peг. № *****. Влезли в кабината и
посредством нож срязали контролния кабел, свързващ пулта за управление на
миксера и освободили самите пултове – пулта за управление на ПТО (хидравлична
помпа) и пулта за управление на миксера, марка GIFA. Взели част от срязания
контролен кабел, свързващ пулта за управление на миксера тип YSL11Y-JZ 4х1,5 кв.мм - 5
м.л., пулта за управление на ПТО (хидравлична помпа) и пулта за управление на
миксер (смесител) марка GIFA, които по същия начин както през предходния ден
скрили в намиращата се в близост гора. Кабелите от пултовете били извадени като
последните били счупени и захвърлени в намираща се в кв. „В.Л.” барака.
Междувременно св. Р.Ц. - управител
на „******** ****“ ЕООД, установил неправомерното влизане в
стопанисваната от него база и липсващите части от бетоновоза марка „*****“
с peг. № *****. Възприел скъсаната оградна мрежа и
оформилата от това място пътека, която водела към кв. „В.Л.”. Св. Г.Ц. и св. К.К. - шофьор в търговското дружество се насочили към
квартала и със съдействието на подсъдимия и на малетните
свидетели А.Н.Л., Л.А. и М.Д. установили част от
отнетите движими вещи, които били скрити в гората, в близост до базата, както и
в намираща се в квартала барака.
От заключението на извършената съдебно-оценителна
експертиза се установява, че общата стойност
на инкриминираните вещи възлиза на 2840,35
лева, тъй като същите са оценени както следва: пулт за управление на бетон помпа за 1860,00 лв, кабел от пулт за
управление на бетон помпата – тип YSL11Y-JZ-32 х 1,2 кв.мм - 30 м.л. за 138,60
лв, захранващ кабел тип 9х1,5 кв.мм - 5 м.л. за 15,55 лв и сигнални кабели тип YSL11Y-JZ 4х1.0.кв.мм - 30
м.л. за 44,10 лв (същите са предмет на деянието извършено на 25.01.2020г. и са
на обща стойност 2058,25 лв), пулт за управление на ПТО (хидравлична помпа) за 480,00 лв, пулт за
управление на миксер (смесител) марка GIFA за 294,00 лв, контролен кабел, свързващ пулта за
управление на миксера тип YSL11Y-JZ 4х1,5 кв.мм - 5 м.л. за 8,10 лв (същите са предмет на
деянието извършено на 26.01.2020 г. и са на обща стойност 782,10 лв).
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът
установи посредством проведените разпити на свидетели, събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства и заключения на съдебно-оценителна и
съдебно-психиатрична експертизи.
Съдът кредитира показанията на
св. Р.Ц., който е видял непосредствено след престъпното посегателство, че
оградната мрежа на района, в който е бил паркиран бетоновоза е разкъсана, в
каквато насока са и показанията на св. Г.Ц.. Последният свидетелства, че
няколко дни преди да бъде констатирана кражбата на части от бетоновоза е
възприел, че деца обикалят около района на базата. За това обстоятелство
свидетелства и св. К.К.,
който е разпознал сред тези лица подсъдимия и св. М.Д., които познавал. Именно
и това е била причината заедно със св. Г.Ц. да се отправят към кв. „В.Л.” с цел
да проведат разговор със С.И.. Категорично
К.К. свидетелства, че при проведената среща
подсъдимият е признал, че той е извършил кражбата. В тази част неговите
показания еднопосочно се подкрепят от показанията на св. Г.Ц. и М.Г.. Последният
възпроизвежда добросъвестно станалите му известни, във връзка с изпълнение на
служебните му задължения като полицейски служител, обстоятелства касаещи периода
на извършване на двете престъпни посегателства, начина на проникване в
базата и разпореждането от страна на
подсъдимия с част от откраднатите вещи, а именно предаването им за вторични
суровини в пункт на „Унико-99” ЕООД. Показанията на Г. представляват годен
източник на доказателства. Липсва законова пречка полицейски служител, участвал
във връзка с упражняваната от него професия в разкриването на инкриминираното
деяние да бъде разпитан в качеството на свидетел. За разлика от
обикновените граждани, Г. би трябвало да има и възприятия, лишени от емоция и
пристрастие, както и способност максимално бързо да се ориентира в обстановката
по извършване на престъплението, поради което и същият непредубедено
свидетелства за възприетите от него факти и обстоятелства.
Св. С.Д. изяснява, че именно С.И. е довел Г.Ц. и К.К. до бараката,
където са били намерени части от счупените пултове, след което лично ги е
завел в гората, където е посочил
мястото, където са били скрити част от инкриминираните вещи. Нейните показания
са подробни, логични и кореспондират напълно с тези на св. К. П., която при
проведения й разпит в хода на съдебното следствие разказва последователно за
обстоятелствата, при които подсъдимия е указал местонахождението на част
от инкриминираните вещи.
Депозираните показания на св. А.Н.Л.
в хода на съдебното следствие, както и прочетените на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1,т.2 от НПК
негови такива, дадени пред орган на досъдебното производство установяват
поредността на извършване на двете престъпни деяния, начина на проникване в
базата, техническото средство, а именно нож, с което са били срязани
инкриминираните вещи, представляващи част от оборудването на бетоновоза, както
и лицата, които са участвали в тяхното отнемане. Съдът ги прие за достоверни,
тъй като същите са подробни, последователни и кореспондиращи с кредитираните на
основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания от досъдебното
производство на св. Л.П.А. досежно авторството на
инкриминираното деяние, мястото, начина и мотивите за неговото извършване.
За пълнота и с оглед навед ените от защитата на подсъдимия
твърдения релевиращи съмнение относно годността на малолетните А.Н.Л., Л.А. и М.Д. да дават годни свидетелски показания предвид
приложените справки-характеристики от инспектор ДПС (л. 96, 99-100 от дос.п-во)
за тези лица, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че
законодателят е предвидил специална правна рамка за непълнолетните и малолетни
лица с оглед на специфичната им психофизична зрялост както в НК така и в НПК. В
тази насока в чл. 140, ал. 1 НПК е регламентирано, че малолетният свидетел се
разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в
присъствието на родителя или настойника. Видно приложените протоколи за разпит
по ДП № 91/2020г. по описа на 01 РУ- Перник, както и от съдебните протоколи тези
нормативни изисквания са изпълнени. В тази връзка следва да се отбележи, че в
процесуалната доктрина, нормативната теория и задължителна съдебна практика
(обективирана в П 6/75 ППВС) никъде не се открива имплементирано задължение
досежно задължение на органите на досъдебна фаза или на съда да изследва
психофизичната зрялост и възприятия на малолетни лице, имащи качеството
свидетел с назначаване на задължителна експертиза на основание тяхната възраст.
Напротив разпоредбата на чл. 118, ал. 3 НПК изрично очертава кръга на лицата
които не могат да бъдат свидетели - лицата които поради физически или
психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи
значение за делото, или да дават достоверни показания за тях. Никъде в
цитираната разпоредба законодателят не е посочил възрастта на едно лице като
индикатор за ограничение на възможността му да дава показания. Нещо повече: разпоредбата
на чл. 144, ал. 1, т. 5 от НПК описваща задължителните случаи за назначаване на
експертиза също не посочва като индикатор възрастта на едно лице или определени
характеристични данни за личността. Именно за обезпечаване достоверността на
показанията давани от малолетни лица имащи качество свидетел, законодателят е
предвидил императивното задължение, същите да се излагат в присъствие на
педагог или психолог, което безспорно е изпълнено в настоящия случай.
Съдът не дава вяра на показанията
на св. М.С.Д., в частта, в която твърди, че прочетените в хода на съдебното
следствие показания дадени от същото лице в досъдебната фаза на процеса „не са
истина”, тъй като тези твърдения изцяло противоречат с изложените в досъдебна
фаза, както и с останалите събрани доказателства по делото. Същите не
кореспондират с нито едно от останалите доказателствени средства, включително и
с дадените показания от неговата майка - св. С.К.Д., която заявява „…Децата си
признаха, че са влизали там. Били са С., Л., А. и М.”.
Съдебният състав кредитира изцяло
и приетите писмени доказателства в с.з. на 07.07.2021 г., съдържащи се в
досъдебно производство № 91/2020 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР-Перник, в
това число справка за съдимост, справка-характеристика на С.К.И., свидетелство
за регистрация на МПС, справка от търговския регистър, покупко- изплащателна
сметка, като кредитира
като пълни, обективни и
компетентно дадени и заключенията на приетите съдебно- психиатричната и
съдебно- оценителната експертизи.
В настоящия
случай съдът намира, че не са налице основания за съмнение в достоверността на даденото заключение на изготвената
по делото съдебно-оценителна експертиза, касателно стойността на вещите, тъй
като то е логично и обосновано. При проведения разпит на вещото лице Е.З.
същият категорично заяви, че лично е извършил оглед на бетоновоза, който е бил
технически изправен и в движение преди престъпното посегателство. При оценка на
вещите е съобразил годината на производство на автомобила, възприел е лично
както неговото физическо състояние, така и на частите, които св. Г.Ц. е получил
от подсъдимия, след което е обосновал заключението си, че тяхната обща стойност
възлиза на 2840,35 лв.
По отношение на изразената
критика от страна на адв. С. към възможността присъдата да се основава на
оговор, настоящият състав отбелязва, че няма пречка оговорът да бъде поставен в
основата на присъда при условие, че не е изолиран, а в пълна мяра кореспондира
с всички други доказателсвени материали, събрани и проверени след обективно и
пълно разследване, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Поради това и с
оглед на извършената преценка на всички доказателствени материали по отделно и
в съвкупност настоящия състав счита, че в основата на постановената присъда
категорично не стои оговор, каквито твърдения бяха лансирани.
Съдът намира, че по несъмнен начин се доказа времевия
период на извършване на продължаваното престъпление, предвид показанията на свителите М.Д., К.К., Г.Ц., Е.
Цинков, А.Н.Л., К.П. и Л.А. (по отношение на последните четирима за това
обстоятелство са кредитирани показанията им от дос. п-во в хипотезата на чл.
281, ал.4 от НПК), поради което и не
споделя оплакването от защитата на подсъдимия, че посочването в обвинителния
акт при описание на деянието на 25.01.2020
г., че същото е извършено в следобедните часове, съпоставено с часа, който е
отбелязан в издадената на 25.01.2020 г. в 11:47 часа покупко-изплащателна
сметка на подсъдимия за предадения от него метален отпадък в пункта за
изкупуване на черни и цветни метали поставя под съмнение датата на извършване
на инкриминираното посегателство. Очертаните рамки в акта на прокурора са ясни,
датата на първото деяние е категорично посочена, поради което и не е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила, засягащо правото на защита на подсъдимия, който
е бил във възможност активно да се защитава по обвинението, че първото деяние е
осъществено на 25.01.2020 г. В този смисъл намира за голословна и лансираната
теза, че мястото на извършване на
деянието не е установено, тъй като няма
спор, че специалния автомобил е бил паркиран в оградената база на ощетеното юридическо лице, намираща се в гр.
Перник, кв. „В.Л.”.
От правна страна:
С оглед установената фактическа
обстановка настоящият състав прие, че с описаните по- горе деяния подсъдимият С.К.И.
е осъществил от обективна и субективна страна фактическия и юридически състав
на престъпление 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т.3 от НК, тъй като за времето от
25.01.2020 г. до 26.01.2020 г., в гр. Перник, кв. „В.Л.“, в условията на
продължавано престъпление, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, заедно с малолетните А.Н.Л.,
Л.П.А. и М.С.Д. чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот (разкъсване на ограда от метална мрежа) и чрез използване
на техническо средство (нож), от специален автомобил - бетоновоз
марка „*****“ с peг. № *****, собственост на „******** ****“ ЕООД - гр. Перник, отнел чужди движими
вещи (пулт за управление на бетон помпа, кабел от пулта за управление на бетон
помпата и други) на обща стойност 2840,35 лева, от владението на МОЛ при „******** ****“ ЕООД - гр. Перник - Р.Г.Ц., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено повторно (след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление - Присъда № 118/25.02.2019
г. по нохд № 83/2019г. по описа на Районен съд - Перник, влязла в сила на
13.03.2019г.), като отделните деяния са извършени както следва:
l. Ha 25.01.2020 г. в гр. Перник,
кв. „В.Л.“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, заедно с малолетния А.Н.Л., чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (разкъсване на
ограда от метална мрежа) и чрез използване на техническо средство (нож), от
специален автомобил - бетоновоз марка „*****“ с peг. № *****, собственост на „******** ****“ ЕООД - гр. Перник отнел чужди движими
вещи (пулт за управление на бетон помпа, кабел от пулта за управление на бетон
помпата и други) на обща стойност 2058,25 лева, от владението на МОЛ при „******** ****“ ЕООД - гр. Перник - Р.Г.Ц., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено повторно (след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление - Присъда № 118/25.02.2019
г. по нохд № 83/2019г. по описа на Районен съд-Перник, влязла в сила на
13.03.2019 г.);
2. На 26.01.2020 г. в гр. Перник,
кв. „В.Л.“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, заедно с малолетните А.Н.Л., Л.П.А. и М.С.Д. чрез използване на техническо средство (нож),
от специален автомобил - бетоновоз марка „*****“ с per. № *****, собственост на „******** ****“ ЕООД - гр. Перник отнел чужди движими
вещи (пулт за управление на ПТО / хидравлична помпа/; пулт за управление на
миксер /смесител/ марка CIFA и други) на обща стойност 782,10 лева, от
владението на МОЛ при „******** ****“
ЕООД - гр. Перник - Р.Г.Ц., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно
(след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление -
Присъда № 118/25.02.2019г. по нохд № 83/2019г. по описа на Районен съд-Перник,
влязла в сила на 13.03.2019г.).
От обективна страна на първо място следва да се посочи, че систематическото
място на коментираното престъпление е в Раздел I на Гл. V от особената част на
НК, откъдето се извежда и непосредствения обект на защита, а именно
обществените отношения свързани с неприкосновеността на собствеността.
Безспорно с поведението си И. е накърнил посочените като защитени от закона
обществени отношения чрез проникване в посочения имот, находящ се в кв. „В.Л.”
и в описания специален автомобил-бетоновоз
без знанието и съгласието на владелеца. На следващо място с оглед
съставомерността на деянието от обективна страна, подсъдимият И. е реализирал
престъплението чрез действия - прекъсване на фактическата власт върху посочените
по- горе движими вещи, собственост на Р.Г.Ц. и установяване на своя трайна такава
с цел своенето им, като за целта е проникнал на територията на базата чрез
разкъсване на оградата от метална мрежа, реализирайки квалифициращия елемент на
чл. 195, ал.1, т.3 от НК. В настоящият
случай И. е прекъснал досегашното владение върху движимите вещи предмет на
престъплението чрез срязване на кабелите на пулта за управление, захранващите и
сигналните кабели, както и самия пулт и на другите вещи чрез техническо
средство- нож. Именно средството на престъплението е основание за реализиране на
квалифициращия деянието признак по чл. 195, ал. 1, т.4 НК, тъй като същото е
било използвано при отнемането на вещите. На следващо място вторият акт на
отнемането, предполага установяване на фактическа власт върху вещите от страна
на дееца. Деецът установява свое владение върху вещите- предмет на кражбата,
когато придобие възможността безпрепятствено да се разпорежда с нея. Безспорно
подсъдимият е установил фактическата власт върху инкриминираните вещи от
момента, в който ги е прикрил у себе си и е напуснал имота, насочвайки се към
намиращата се в близост гора. Нещо повече, последвалите действия на
разпореждане със същите чрез предаването им в пункт за изкупуване е явен
индикатор за установената трайна фактическа власт на дееца върху предмета на
престъплението. Така описаното престъпление И. е осъществил при форма на
усложнена престъпна дейност- продължавано престъпление, тъй като с две отделни деяния - на 25.01.2020г. и на 26.01.2020г., които
осъществяват поотделно различни състави (два квалифициращи състава) на едно и
също престъпление (кражба), извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, е реализирал хипотезата на чл. 26 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от лице,
което е годен субект за това престъпление, чрез пряк умисъл като форма и вид на
вината. Подсъдимият с оглед на неговото съдебно минало е съзнавал, че с
проникването в имот чрез разкъсване на телената ограда и след това в бетоновоза
и рязане на кабели, чужда собственост ще накърни нечии чужди права и деянието
му не е позволено, а укоримо от закона. Съзнавал е, че отнема вещи, които са
чужда собственост и е целял пряко настъпването на престъпния резултат. Налице е
и допълнителния субективен признак- подсъдимият И. е целял противозаконно да ги
присвои, за да може да получи имотна облага след разпореждането със същите.
Престъплението е осъществено и при още едно обстоятелство характеризиращо
субекта- деянието е извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28,
ал.1 от НК, тъй като към този момент деецът е бил осъждан за престъпление от
същия вид - Присъда № 118/25.02.2019г.
по нохд № 83/2019г. по описа на Районен съд - Перник, влязла в сила на
13.03.2019г., като не е бил и изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал.1 от НК от
изтърпяване на наложеното наказание „Пробация”.
Същевременно настоящето деяние не представлява
маловажен случай, който извод се налага с оглед високата обществена опасност на
подсъдимия, предвид недобрите му характеристични данни, предвид последващите
осъждания на лицето, поради което и деянието не представлява по- ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид, поради което и да е маловажно по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Следва
да се отбележи и че стойността на отнетите вещи не е в такъв нисък размер,
който да обоснове приложение на преценка за маловажност.
Причини за извършване на деянието
са ниското правно съзнание на подсъдимия и пренебрежителното му отношение към
чуждата собственост.
По вида и размера
на наказанието:
С оглед изложените по-горе правни изводи съдът
призна С.К.И. за виновен в извършването на посоченото престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 26, вр. чл.
63, ал. 1, т.3 от НК. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК
настоящият състав отчете от една страна като смекчаващи отговорността
обстоятелства младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на
деянието, която не е била към границата за пълнолетие и липсата към настоящия момент
на регистрирани други противообществени прояви, предвид приложената по делото
справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария.
Като отегчаващи такива прие високата
стойност на предмета на деянието - 2840,35 лева, предвид съпоставянето й с минималната
работна заплата за м.януари 2020г. -
610,00 лв, липсата на изразено от И. съжаление за извършеното, недобрите
характеристични данни на подсъдимия, предвид посочените по-горе в мотивите
осъждания в пункт 3 и пункт 4, които са постановени след извършване на
процесното деяние, както и краткия интервал от време от влизане в сила на
13.03.2019 г.на присъдата, за която е предявено обвинение за квалифициращия
признак по чл. 195, ал.1, т.7 от НК, до
извършване на настоящата престъпна деятелност - по- малко от една година.
Вземайки предвид посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът осъди С.К.И. при превес на последните на наказание лишаване от свобода за
срок от две години.
По отношение на
наложеното наказание съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1,
тъй като същото е лишаване от свобода в размер до три години, лицето не е
осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и че за
постигане целите на наказанието визирани в чл. 36, ал.1 от НК и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително С.К.И. да изтърпи наказанието
ефективно.
Ето защо и на
основание чл. 66, ал.1 от НК във вр. с чл. 69, ал. 1 НК съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. При определяне на този срок съдебният състав взе
предвид високата обществена опасност на самия подсъдим, предвид посочените по-
горе недобри характеристични данни за него, както и обстоятелството, че
инкриминираното деяние не е изолиран случай, предвид последващите две осъждания
на дееца.
Неоснователно е
искането на прокурора изпитателния срок да бъде определен в рамките на четири
години, тъй като законодателят е регламентирал в чл. 69, ал.1 от НК границите
по отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило
като непълнолетно, които са от една до три години.
По разноските:
С оглед изхода на
делото - осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди С.К.И.
да заплати по сметка на ОД на МВР - Перник сумата от 356,85 лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Перник сумата от 100,00
лева представляваща направени разноски в
хода на съдебното производство.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ