Присъда по дело №13540/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 748
Дата: 19 декември 2024 г. (в сила от 4 януари 2025 г.)
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20241110213540
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 748
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
и прокурора и А. Р. Ц.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Наказателно дело от общ характер №
20241110213540 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. В. Д. Д., роден на .........г. в гр. ......., с българско гражданство, неженен,
неосъждан, адрес: гр........... ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода от 01.11.2018 г. до
10.12.2022 г.(вкл.) в гр.......... след като е осъден с Решение № 291203 от 12.12.2017 г. по гражданско
дело № 51931/2017 г. на СРС, ГО, 117-ти състав, влязло в законна сила на 30.12.2017 г., да изплаща
месечна издръжка в размер на 120 (сто и двадесет лева), изменено с Решение №20280746 от
18.12.2020г., постановено по гр.дело №3082/2020г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти с-в, с което
месечната издръжка е определена в размер на 180 лева, считано от 22.01.2020 г. и влязло в законна
сила на 13.01.2021 г., да издържа свой низходящ - сина си А. В. Д., роден на 11.12.2004 г., като
заплаща месечна издръжка, чрез неговата майка и законен представител - М. В П., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 (една) непълна
месечна вноска за месец ноември 2018г. в размер на 7,74 лева; 13 (тринадесет) пълни месечни
вноски за периода от м.декември 2018 г. до месец декември 2019 г., всяка в размер на 120 лева;
както и: 1(една) пълна месечна вноска за месец януари 2020 г. в размер на 139,35 лева (от които
81,29 лева за периода от 01.01.2020г.-21.01.2020г. и 58,06 лева за периода 22.01.2020 г. -31.01.2020
г.); 34 (тридесет и четири) пълни месечни вноски всяка по 180,00 лева за периода от месец
февруари 2020 до месец ноември 2022 г., както и 1 (една) вноска в размер на 58,06 лева за периода
01.12.-10.12.2022 г., като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на сумата от 7
885,15 /седем хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки/ лева, поради което и
на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода“, за
срок шест месеца.
1
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, В. Д. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка
на СДВР сумата от 187,20 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС - 90 лева –
деловодни разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу В. Д. Д. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно: че за периода от 01.11.2018 г. до 10.12.2022 г.(вкл.) в
гр. ......... след като е осъден с Решение № 291203 от 12.12.2017 г. по гражданско дело № 51931/2017
г. на СРС, ГО, 117-ти състав, влязло в законна сила на 30.12.2017 г., да изплаща месечна издръжка в
размер на 120 (сто и двадесет лева), изменено с Решение №20280746 от 18.12.2020г., постановено
по гр. дело №3082/2020г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти с-в, с което месечната издръжка е
определена в размер на 180 лева, считано от 22.01.2020 г. и влязло в законна сила на 13.01.2021 г.,
да издържа свой низходящ - сина си А. В. Д., роден на ............. г., като заплаща месечна издръжка,
чрез неговата майка и законен представител - М. В П., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 (една) непълна месечна вноска за месец
ноември 2018г. в размер на 7,74 лева; 13 (тринадесет) пълни месечни вноски за периода от м.
декември 2018 г. до месец декември 2019 г., всяка в размер на 120 лева; както и: 1(една) пълна
месечна вноска за месец януари 2020 г. в размер на 139,35 лева (от които 81,29 лева за периода от
01.01.2020г.-21.01.2020г. и 58,06 лева за периода 22.01.2020 г. -31.01.2020 г.); 34 (тридесет и четири)
пълни месечни вноски всяка по 180,00 лева за периода от месец февруари 2020 до месец ноември
2022 г., както и 1 (една) вноска в размер на 58,06 лева за периода 01.12.-10.12.2022 г., като размерът
на общо дължимата сума за издръжка възлиза на сумата от 7 885,15 /седем хиляди осемстотин
осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки/ лева.
В съдебно заседание СРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира деянието за
съставомерно от обективна и субективна страна, а обвинението – за доказано по несъмнен начин.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „пробация“ в
близък до минималния размер и да му бъдат възложени деловодните разноски.
Подсъдимият оспорва субективната съставомерност на деянието. В последната си дума,
предоставя на преценката на съда.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното:
Подс. В. Д. Д. е роден на ......... г. в гр. ......., с българско гражданство, неженен, неосъждан,
адрес: гр. ..........., ЕГН **********.
С Решение № 291203/12.12.2017 г. на СРС, III г. о., 117 с-в, постановено по гр. д. №
51931/2017 г., влязло в сила на 30.12.2017 г., подс. Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка на
свой низходящ - сина си А. В. Д., роден на .................г., в размер на 120,00 лева, чрез неговата майка и
законен представител - М. В П..
С Решение № 20280746/18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 3082/2020 г. по описа на СРС,
III г. о., 80 с-в, в сила от 13.01.2021 г., бил изменен размерът на присъдената с Решение
№291203/12.12.2017 г., на СРС, ГО, 117 с-в, постановено по гр. д. № 51931/2019 г. издръжка, като
същият бил увеличен на 180,00 лева, считано от 22.01.2020 г.
След постановяване на съдебното решение, подс. Д., въпреки наличието на парични
средства и като знаел за постановените съдебни актове, взел решение да не заплаща издръжката
дължима на детето му. В изпълнение на решението си, подс. Д., въпреки наличието на парични
средства, за периода от месец ноември 2018г. до 10.12.2022г. (включително), не заплатил
дължимите на низходящия му А. В. Д., чрез неговата майка и законен представител М. В П.
месечни вноски за присъдена издръжка както следва: 1 (една) непълна месечна вноска за месец
ноември 2018 г. в размер на 7,74 лева; 13 (тринадесет) пълни месечни вноски за периода от м.
декември 2018 г. до месец декември 2019г., всяка в размер на 120 лева; както и: 1(една) пълна
месечна вноска за месец януари 2020 г., в размер на 139.35 лева (от които 81.29 лева за периода от
01.01.2020 г. - 21.01.2020 г. и 58.06 лева, за периода 22.01.2020 г. - 31.01.2020 г.); 34 (тридесет и
четири) пълни месечни вноски всяка по 180.00 лева, за периода от месец февруари 2020 г. до месец
ноември 2022 г., както и 1 (една) вноска, в размер на 58.06 лева, за периода 01.12. - 10.12.2022 г.,
като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлизал на сумата от 7 885.15 лева.
1
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите А. П. (прочетени от л. 40 ДП), М. П. (л. 31 и прочетени от л. 24 ДП и л. 51 ДП) и А. Д.
(л. 33); жалба (л. 6 ДП); решение, изпълнителен лист и молба до ДСИ (л. 7 ДП); справка от НАП (л.
101 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 26 ДП); справка от Агенция по вписванията (л. 221
ДП); служебна бележка (л. 42 ДП); решение от ТЕЛК (л. 43 ДП); фискални бонове (л. 44 ДП);
съдебно решение (л. 53 ДП); справки от „Български пощи“ ЕАД (л. 77 ДП), НОИ (л. 82 ДП), БНБ
(л. 84 ДП), ДСИ (л. 89 ДП), ОПП-СДВР (л. 94 ДП); съобщения за връчване (л. 229 ДП); нотариален
акт (л. 267 ДП); заключение на СОЕ (л. 213 ДП); справки за съдимост (л. 13) и за неприключили
наказателни производства (л. 252 ДП).
Настоящият съдебен състав се отнася критично към необходимостта всеки съдебен акт да
бъде мотивиран. Не може, обаче, да бъде пренебрегната разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, която
позволява при една еднопосочна и вътрешнонепротиворечива доказателствена съвкупност, съдът
само да маркира доказателствата, на които основава своите фактически и правни изводи.
По делото са налице писмени доказателства за наличието на общо дете, за възлагане на
родителските права и за наличие на задължение за плащане на издръжка (вкл. и за настъпилата
ревизия в размер на същата). Водеща роля за тези изводи имат приложените по делото като
писмени доказателства - съдебни решения.
Св. П. дава подробни показания за отсъствие на плащания (а това обстоятелство не се
оспорва и от самия подсъдим), което е дало и основание за подаване на жалба. Едновременно с
това, макар причините за липса на плащания да имат отношение не към съставомерността, а към
индивидуализацията на наказанието, в приложения по досъдебното производство нотариален акт
се съдържат доказателства за получени на 24.06.2019 г. от подсъдимия парични средства, далеч
надхвърлящи размера на дължимата издръжка (както към онзи момент, така и сумарни, съобразно
конкретиката на обвинителния акт).
Данни за съдебното минало на подсъдимия и допълнителни характеристични данни за него
съдът черпи от приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни
производства.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Д. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
След извършен обстоен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен
състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия. Между самите страни по делото и няма спор, че е налице осъществен престъпен
състав от обективна страна, изразяващ се в неплащане на поредни месечни издръжки от страна на
подсъдимия на непълнолетно дете, които вноски се дължат, по силата на влязло в сила съдебно
решение (вкл. и в контекста на изменения впоследствие размер).
За да бъде ангажирана наказателната отговорност на извършителя за визираното престъпно
посегателство, от субективна страна е изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти
(неплащане на издръжка на низходящ) да е извършено съзнателно. Необходимо е авторът на
противоправното деяние да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка, както и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми.
Наред с това той трябва да преследва настъпването на общественоопасните последици или да ги
допуска, като се примирява с престъпния резултат, а именно - изпадането в забава.
Деянието по чл. 183, ал. 1 НК е формално /на просто извършване/, и съставомерен признак
на същото, в този смисъл, се явява единствено фактът на неплащането на издръжката, независимо
от наличието на обективни и субективни причини за това. В този смисъл, твърдяната липса на
регулярни доходи, както и липсата на каквито и да било доходи за подсъдимата не би могло да я
освободи от задължението й, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение - нито по размер,
нито по основание, нито по отношение падежа и начина на плащане. Това е така, тъй като
2
съществува изрична законодателна регламентация относно реда за заплащане на издръжка, в това
число относно реда за нейното изменение или прекратяване, като именно с този ред подсъдимата е
следвало да се съобрази, при наличието на затруднения от финансово естество.
Съдът намира, че смисълът, придаден от законодателя на израза „съзнателно”, следва да
бъде тълкуван систематично с разпоредбата на чл. 183, ал. 2 НК, където се предвижда същото
наказание за този, който нарочно се е поставил в невъзможност да дава издръжка. По аргумент от
това, наказателната отговорност на дееца, в хипотезата на чл. 183, ал. 1 НК, следва да бъде
ангажирана, при условие, че същият е в невъзможност да плати издръжката, освен ако нарочно не
се е поставил в тази невъзможност. За субективната съставомерност на процесното деяние, с оглед
формалния му характер, е необходимо единствено субективното предвиждане от страна на дееца на
неизбежното неплащане на издръжката в размер на поне две месечни вноски, без законодателят да
държи сметка за наличието на обективна невъзможност за това. Това е така, тъй като задължението
за издръжка, съгласно чл. 183, ал. 1 НК, не е обвързано от настъпването на промени в
имуществената сфера на дееца, за разлика от субективната страна на деянието по чл. 183, ал. 2 НК,
което е резултатно, и при което е необходимо деецът нарочно да се е поставил в обективната
невъзможност да дава дължимата издръжка.
С оглед това и доколкото стъпки за намаляване на издръжката по съдебен ред не са били
предприемани, а не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че подсъдимият очевидно е
разполагал и немалки постъпления от разпореждане с недвижимо имущество, теза за обективна
невъзможност или субективна несъставомерност е незащитима.
Предвид гореизложеното, съдът намира деянието за съставомерно, а обвинението – за
доказано в изискуемата се по закон степен.
По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 183, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода”
до една година или „пробация”.
Действително, подс. Д. е неосъждан, което е сериозно обстоятелство в негова полза.
Същевременно, при наличие на немалки по размер постъпления от разпореждане с недвижимо
имущество, както и с оглед броя на неплатените вноски (повече от четири календарни години),
приложимо и по-подходящо се явява по-тежкото предвидено алтернативно наказание – „лишаване
от свобода”. При преценка на размера, съдът не може да не отчете големия брой неплатени вноски,
както и коментираната по-горе възможност за плащане, а също така – и специфичното
здравословно състояние на лицето, на което се е дължала издръжка (данни за епилепсия, т. е.
предполагащо и допълнителни, регулярни, медицински разходи) и неговата възраст за процесния
период (нуждите на бебе са далеч по-малки от тези на наближаващ пълнолетие младеж), поради
което и продължителност от 6 месеца (т. е. размер около средния) се явява справедлива и
съобразена с обществената опасност на извършеното (периода на неплащане), но и на дееца (добри
характеристични данни), а предвид обстоятелството, че подсъдимият все пак е правил опити
(макар и силно отдалечени във времето) за плащане, а ефективно изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ би навлязло прекомерно в правната му сфера, то и отложено изтърпяване за
минималния законов срок, според съда, би имало надлежен поправителен и превъзпитаващ
(възпиращ е безпредметен, поради отпадналата дължимост – навършено пълнолетие на детето)
ефект.
По разноските
С оглед изхода на делото и императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, направените по
делото разноски следва да бъдат възложени, в тежест на признатия за виновен подсъдим.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
3
Съобщи за изтекли лични данни