РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пловдив, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско Д. №
20235300900208 по описа за 2023 година
Производството по Д.то е образувано по искова молба, подадена от М. Й. Б., с ЕГН
********** и адрес: ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, пл.
„Позитано” № 5.
В исковата молба се твърди, че на ****, около 11,20 ч., на път **** при км 6, водачът
на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ****- А.Н.Б. нарушил правилата за движение по
пътищата, управлявайки автомобила с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, вследствие на което настъпило ПТП – автомобилът излязъл от пътя и се блъснал в
крайпътно дърво. При инцидента пострадала ищцата, която била пътник в посочения
автомобил. За произшествието бил съставен констативен протокол с пострадали лица от
**** и образувано ДП № 259/2022г. по описа на РУ на МВР- ****. Твърди се, че след
инцидента пострадалата била транспортирана по спешност до ****, където била приета в
КОТ. След проведени медицински прегледи и изследвания били установени множество
увреждания по цялото й тяло, хематоми, ищцата била в шок, а контактът с нея-
изключително затруднен, състоянието й било тежко. Описани са в исковата молба
установените увреждания и извършени манипулации при приема на Б. в болничното
заведение: интубирана с невъзстановено съзнание; миотични зеници, две разкъсно-контузни
рани в областта на брадичката; хипотермична – 34.ОС; интубирана с ЕТТ № 7,5, на ИБВ;
чисто везикуларно дишане леко отслабено в дясна основа; син. тахикардия- 110 уд./мин;
1
оперативни рани под стерилни превръзки на лява и дясна предмишница; оперативна рана
под стерилна превръзка на дясно бедро; медиастаинална сянка срединно разположена;
силни сенки от ЗВК с връх ВКС; обща понижена белодробна прозрачност на дясна гръдна
половина; двустранно околохилусно наличие на усилен съдов рисунък; нехомогенно
перибронхиални засенчвания в двата бели дроба с нисък интензитет; конгнестивни хилуси;
новопоявили се начални инфилтративни белодробни промени; метални фиксиращи средства
в областта на дистален радиус вляво, състояние след фрактура; деформиран контур на
дистална част на десен хумерус; суспектни данни за фрактура на десен хумерус; фрактура на
средна трета на диафиза и на дясна улна и радиус; фрактура на дистален радиус и дистална
улна на лява ръка; многофрагментна фрактура с дислокация на фрагментите в дистална
методиафиза на дясна бедрена кост; фрактура на дясна бедрена кост; две хиподенсни лезии с
размер 4 мм в областта на 2-ри и 4-ти сегмент с денистет до 8 ХЕ – суспектни кисти;
фрактура на пубисния туберкул вляво; фрактури на 3-ти и 9-то ребра вдясно по предна и по
аксиларна линия; деформиран контур на 3-то и 5-то ребра вляво по предна аксиларна линия;
наложен ПУК; фрактура на ребра; фрактури на лява пубисна кост; шок и труден контакт с
пострадалата; множество хематоми; костни крептации; патологична подвижност на дясно
педро, дясна мишница и двете предмишници; тежко увредено общо състояние; палпируеми
пулсации на a. brachialis sin. и a. rad. sin., същите с регистриран триф. кръвоток с джобен
доплер; предвид гипсова имобилизация, с невъзможност да бъдат палпирани пулсации на a.
uln. sin. или извършване на доплерово изследване; палпируеми пулсации на a. brach. dex. и
киткови артерии, същите с регистриран доплеров сигнал. Състоянието на ищцата наложило
да се извърши оперативно лечение по спешност на **** под обща анестезия, при което било
направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. В същия ден
извършили и втора операция – отворено наместване фрактура на шафт на радиус и улна с
вътрешна фиксация, след което привели ищцата в КАИЛ за интензивно лечение и
мониторинг. Според поставената окончателна диагноза, на Б. е било причинено: Счупване на
тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито/Фрактура антебрахи синистра, фрактура
антебрахи декстра ет транскондилика хумери декстра, фрактура диафизис феморис
декстра, фрактура ос пубис син. Счупване на долния край на хумеруса, закрито, съчетано
счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, закрито, с придружаващи
заболявания: Хипотиреоидизъм, неуточенен. Пострадалата била изписана от лечебното
заведение на **** с препоръки за контролни прегледи и смяна на превръзки през 2-3 дни до
сваляне на конците, като е назначено и медикаментозно лечение. На същия ден продължили
лечението й с извършването на други манипулации и отново била приета в КОТ на
лечебното заведение. Било проведено медикаментозно лечение, на ****- извършена
оперативна интервенция под спинална анестезия, а на **** ищцата била изписана.
Поставена била окончателна диагноза: Счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост,
закрито. Ст. пост. опер. про фрактура феморис декстра. Ст. пост. опер. про фрактура
антебрахи билат. Билатералис, с придружаващи заболявания: Тиреотоксикоза,
неуточнена.
Посочва се в исковата молба, че, вследствие внезапното увреждане на здравето в
2
резултат на ПТП, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки по
цялото тяло. Започнала да се страхува за здравето и живота си, поради ограничения обем на
движение, оперативните лечения и придружаващите заболявания. Заради фрактурите в
ребрата се задъхвала лесно, изморявала се бързо. Променил се начинът й на живот, била в
невъзможност да се придвижва самостоятелно, да изпълнява домакинските си задължения,
ограничила социалните си контакти, била изцяло зависима от помощта на своите близки. И
понастоящем ищцата не била възстановена напълно, изпитвала проблеми при движение,
предимно лежала, а това воД. до допълнителен стрес и притеснение, чувствала дискомфорт
и поради останалите белези от оперативните интервенции. Претърпяното ПТП рефлектирало
негативно още върху емоционалното и психическото състояние на пострадалата, същата
станала изнервена и неспокойна, сънувала кошмари, споменът за инцидента я преследвал и
затормозявал. Изпитвала притеснения, че никога няма да се възстанови напълно и ще живее
живота си в болки и страдания. Чувствала се безполезна, тъй като не можела сама да се
грижи за себе си, изпитвала неувереност и страх от МПС.
Твърди се, че, наред с описаните неимуществени вреди, Б. е претърпяла и имуществени
такива. За проведеното лечение същата е направила разходи в общ размер на 5 247,14 лв., от
които- 1 750 лв. за поставяне на заключващи плаки, 150 лв. за киршнерови игли, 2 760 лв. –
за заключващи плаки, 191,14 лв. – разходи за лечение, 390 лв. – такса за придружител на
пациент и 6 лв. за издаване на дубликат за медицински документ.
Посочва се, че за лекия автомобил, управляван от виновния за ПТП водач, имало
сключена валидна застраховка гражданска отговорност с ответното застрахователно
дружество. Претенцията за обезщетяване била предявена от ищцата извънсъдебно на
21.12.2022г., но въпреки изтичане на предвиденият законов срок за разглеждането й,
застрахователят не предприел действия по плащане на дължимото застрахователно
обезщетение.
С оглед изложените фактически обстоятелства, се отправя искане до съда за осъждане
на ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 500 000 лв. /след
допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК, в съдебно заседание на 04.07.2024г., изменение
размера на предявения иск/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от настъпилото на **** ПТП, ведно със законна лихва върху тази сума считано от
21.12.2022г. (датата, на която застрахователят е уведомен за застрахователното събитие) до
датата на окончателното й плащане, както и сумата от 5 247,14 лв. –обезщетение за
имуществени вреди, представляващи извършени разходи за лечение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
изплащането й. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на
ищцата, чрез пълномощника й адвокат Р. М.. Направено е искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
застрахователно дружество, с който се оспорват предявените искове както по основание,
така и по размер. Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, като се твърди, че липсват
3
доказателства, от които да се установи безспорно виновно поведение или нарушение на
правилата на движение на водача на МПС „Форд Фиеста“, което да води до ангажиране на
отговорността на застрахователя. Оспорва се отразеното в Констативен протокол от ****,
тъй като същият бил съставен от лица, които не са присъствали при настъпване на ПТП. В
отговора ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата. Счита, че последната сама е създала предпоставки за настъпване на
увреждането и се е поставила в опасност, тъй като, според описаните наранявания, може да
се направи обоснован извод, че е пътувала без поставен обезопасителен колан. Извън
горното, ответникът сочи, че размерът на претенцията е силно завишен, с оглед възприетите
от съдебната практика размери на обезщетения, присъждани в сходни случаи. Оспорва
предявения иск за имуществени вреди, като твърди, че направените плащания не са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. По отношение на акцесорната претенция
за лихва, посочва, че такава не се дължи, евентуално- че не се дължи от посочената дата.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата подава допълнителна искова
молба, с която иска да се признае за безспорно обстоятелството, че между ответника и
деликвента е налице валидно облигационно отношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на процесното ПТП, с полица № ****, валидна от 19.08.2022г. до
18.08.2023г. Твърди, че възраженията на ответната страна досежно механизма на ПТП и
наличието на виновно поведение на водача са изцяло неоснователни. Ищцата оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че обезопасителният колан
би могъл да предпази от увреждания при движение на тялото напред, но не и при странични
движения. В случая уврежданията й са в области на тялото, които не са обезопасени от
предпазния колан, поради което няма как да е налице съпричиняване. Счита за
неоснователно и възражението на ответната страна във връзка с размера на претендираното
обезщетение, тъй като болките и страданията, които е претърпяла и продължава да търпи, са
с изключително силен интензитет. По отношение възражението срещу претендираните
имуществени вреди заявява, че за извършването на разходите са били представени фактури,
издадени във връзка с проведени медицински прегледи и лечение. Сочи, че плащането на
таксата за придружител в размер на 390 лв. е необходимо, тъй като е била неподвижна и се е
нуждаела от чужда помощ. Намира за неоснователно и възражението срещу началния
момент, от който се претендира законна лихва, доколкото това не е датата на деликта, както
било посочено в отговора, а датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване
на застрахователното събитие – 21.12.2022г., което е изцяло в съответствие със законовите
разпоредби.
В срока по чл. 373 от ГПК за допълнителен отговор не е постъпил такъв от ответника.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по Д.то
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
По Д.то не е спорно и се установява от представения протокол за ПТП №****, издаден
на **** от органите на МВР, че на посочената дата в 11,20ч., на път **** при км 6, е
настъпило пътнотранспортно произшествие с участник- ППС- лек автомобил „Форд
4
Фиеста“, с рег. № ****, управляван от А.Н.Б., при което е пострадала ищцата М. Б..
Прието е в хода на производството заключение на комплексна СМАТЕ, с вещи лица д-р
М. Б. и инж. Д. С.. Според заключението, при ПТП на М. Б. са причинени следните
увреждания: разкъсно- контузна рана в областта на брадата, довела до разстройство на
здравето извън случаите по чл.128 и 129 НК; кръвонасядане по дясната скула, причинило
болка и страдание, без разстройство на здравето; счупване от 3- то до 9-то десни ребра по
предна и странична мишична линия и счупване от 3-то до 5- то леви ребра по предната
мишична линия, които поотделно и в съвкупност са довели до трайно затрудняване
движенията на снагата; оформянето на гръден капак и контузия на белия дроб, които
поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето временно опасно за
живота; счупване на лявата лакътна и лъчева кости, които поотделно и в съвкупност са
довели до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник; счупване на дясната
лакътна и лъчеви кости и на дясната раменна кост в областта на кондилите, които поотделно
и в съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник;
счупване на тялото на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник, и счупване на лявата срамна кост, довело до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник. Така получените травматични
увреждания по характер, интензитет и тежест са определени като умерено тежки към тежки.
Непосредствено след инцидента, пострадалата е изпитвала от умерени на моменти до
значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода
на оздравителния процес. След пътното произшествие Б. е приета за лечение в ****, КОТ,
където на **** са извършени оперативно наместване и метална стабилизация на дясно
бедро, оперативно наместване и метална стабилизация на лява лакътна и лъчева кост, както
и на дясната лакътна и лъчева кости и на дясна лакътна става. На *** ищцата отново е
постъпила в болничното заведение, а на *** е извършена операция по повод възпаление на
оперативната рана на дясното бедро, при която са премахнати възпалените некротизирали
обвивки в дясно бедро. На **** е приета в ****, където на **** е извършена операция във
връзка с възпаление в дясната лакътна става, като са премахнати металните стабилизатори
от нея и дясната гривнена става и е извършено оперативно премахване на възпалените
некротизирали обвивки в дясната лакътна става и дясната предмишница. Посочва се, че към
момента на експертизата пострадалата има силно отслабен захват и с двете ръце, поради
невъзможност да свие напълно 4-ти и 5-ти пръсти на двете ръце, ходи с помощта на две
патерици и накуцва с десния крак, не може да стои права със събрани крака, залита надясно.
Същата не е възстановена и предстои провеждане на рехабилитация и физиотерапия, както и
консултации със специалисти относно болките в кръста и невъзможността да свива напълно
4 и 5 пръсти на двете ръце, както и липсата на здрав захват на ръцете. Според заключението
на КСМАТЕ, най- вероятният, от техническа гледна точка, механизъм на процесното
пътнотранспортно произшествие е следният- На **** около 11,20ч. лек автомобил „Форд
Фиеста” рег. № ****, управляван от водача А.Б., се е движил в посока от изток на запад по
път ****, между с. **** и с. ****. По време на движението си със скорост от около 78 км/ч
автомобилът е достигнал до участък на пътя със завой наляво, като при излизане от завоя и
5
вече на прав участък от платното за движение, без да са налице обективни причини от
техническа гледна точка, водачът на автомобила е загубил контрол върху управлението и е
насочил автомобила в посока юг, където е напуснал пътното платно и се е ударил с дясната
си част в крайпътно дърво. Направен е извод в заключението, че причина за реализиране на
процесното ПТП е загубата на контрол върху управлението на автомобила от страна на
водача Б. при движение със скорост 78,12 км/ч. Анализирайки пътното произшествие,
съобразявайки описаните травматични увреждания и деформациите по автомобила,
експертите са заключили, че М. Б. е била с поставен предпазен колан, който е изпълнил
основното си предназначение- да предпази живота й. Според вещото лице д-р Б.,
направените от пострадалата разходи за стабилизиращи средства, такси за придружител,
диагностични процедури по представените платежни документи в общ размер на 5 247,14
лв. са пряко свързани с настъпилото ПТП и лечението на възникналите травми.
По Д.то е допусната съдебно- психологична експертиза, с вещо лице Д. В., чието
заключение съдът кредитира като професионално изготвено и неоспорено от страните.
Установява се от заключението, че пътният инцидент от **** е довел при ищцата до остра
стресова реакция с неудоволствени преживявания, след което се е развил процес на
нарушена адаптация, с характерните за това негативни емоционални реакции и нарушения
на всички нива- семейство, социално, личностово. Към момента на изследването,
психичното състояние на ищцата се характеризира с неудовлетвореност от процеса на
възстановяване на обичайния ритъм на живот. Соматичните смущения подържат високи
нива на тревожност и причиняват психологичен дискомфорт. Непреодолените физически
усложнения препятстват емоционалното отдалечаване от преживяното, в личния бит ищцата
е значимо затруднена от невъзможността на функционира на нивото на потенциала си до
инцидента. Вещото лице е посочило, че не може да се даде прогноза за пълно възстановяване
на наличните симптоми, свързани с психичното състояние, от значение е до каква степен ще
се възстанови предишното качество на живот на лицето.
Прието е в настоящото производство и заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, с вещо лице д-р М. П., според което, като следствие от пътния инцидент при М.
Б. се установява реакция на остър стрес и посттравматично разстройство. Наличната
симптоматика е съотносима към ситуативно обусловено тревожно депресивно състояние,
като възстановяването от него е в пряка връзка с времето и степента на физическото
възстановяване. Към настоящия момент не се установява психично разстройство или тежко
изразена житейска дезадаптация в резултат на преживените ограничения и затруднения от
възстановителния процес, който не е приключил. Според експерта, по отношение на ищцата
не се налага провеждане на лечение с психотропни препарати, качеството на психичните
функции е съхранено.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат
на процесното пътнотранспортно произшествие, по Д.то са събрани и гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Г.А.К.. и Ю.А. Б., съотв. дъщеря и син на ищцата.
Свидетелката К.. депозира показания, че след инцидента майка й била приета за
6
лечение в **** в много тежко състояние, имала множество травми, била загубила много
кръв, трябвало незабавно да бъде оперирана и да се поставят планки за възстановяване
целостта на счупените кости. Ищцата престояла три- четири дни в интензивно отделение,
след което я преместили в болнична стая. Тъй като имала нужда от придружител,
свидетелката останала при нея. Състоянието на Б. продължавало да е много тежко, имала
силни болки, била много подута, цялата в синини, не знаела къде се намира, била в шок, с
часове повтаряла молитви, след операцията краката и ръцете й били с шини и гипс, не
можела да се придвижва, самообслужва и да се храни. След болничния престой, който
продължил две седмици, ищцата била изписана, но все още била в тежко състояние,
неподвижна, не можела да спи, сънувала кошмари, страхувала се да остане сама, налагало се
да бъде подпомагана при хранене и поддържане на хигиена. Около 9 месеца М. Б. била
обездвижена на легло, лекарите й забранявали да стъпва на крака си, едва след това, с
помощта на близките си, започнала да се изправя с много усилия, но не успявала да пази
равновесие. Изпитвала притеснение, че е в тежест на дъщеря си, която се грижела за нея,
въпреки че има здравословни проблеми. Постепенно ищцата започнала да прави малки
стъпки и да се придвижва самостоятелно, ползвайки патерици, обяснявала, че чувства
единия си крак по-къс, споделяла за неприятни усещания от металните пластини в едната й
ръка. Все още не можела да ползва пълноценно дясната си ръка, имала затруднения при
извършване на ежедневните дейности. Свидетелката посочва, че преди пътния инцидент
майка й била жизнена и енергична жена, обичала да се среща с приятелки и да се разхожда,
но след това се променила, непрекъснато плачела, сънувала кошмари, изпитвала страх от
автомобили, дори и в спряно състояние, мислела си, че ще я смачкат. Свидетелката посочва,
че майка й не е провеждала рехабилитационни процедури, в домашни условия правела
упражненията, които й били показани от рехабилитатор по време на болничния й престой.
Аналогични показания депозира и свидетелят Ю. Б.. Същият твърди, че след
извеждането на майка му от интензивното отделение тя била цялата обинтована, с подута
глава, нямало свободно място по нея, където да й поставят абокат, затова го сложили на
врата й. В първите дни след това Б. била неконтактна, бълнувала, говорела несвързани неща,
изпитвала силни болки. След изписването й от болница, преместили ищцата в дома на
дъщеря й в гр. ****, а по-късно тя заживяла при сина си, за да бъде обгрижвана денонощно
от близките си. Междувременно пострадалата постъпила още два пъти в болница в гр.
Пловдив във връзка с възникнали усложнения. За период от около 8-9 месеца тя била на
легло, било й забранено от лекарите да стъпва на краката си. Понастоящем същата се
придвижва с патерици, дори и в дома си, ходи навън с придружител, но на кратки
разстояния, не може самостоятелно да върши домакинска работа, което я кара да се чувства
в тежест на близките си. Свидетелят твърди още, че майка му имала силен характер, преди
инцидента обичала да се разхожда, да се среща с приятелки, спазвала хранителен и
двигателен режим, помагала в отглеждането на внука си, но след това се променила, станала
неспокойна, плашлива, страхувала се от автомобили, правела му забележки за скоростта,
когато шофирал, за да я закара на лекар.
7
Във връзка с изясняване механизма на пътното произшествие, по Д.то са изслушани и
показанията на свидетелите Н. С. Д., Х. В. Х. и П. Й. Т..
Свидетелите Д. и Х. посочват, че не са очевидци на процесното ПТП. В деня на
инцидента пътували от село **** в посока село ****, на излизане от **** видели автомобил
от лявата страна на пътя, по посоката на движение, който бил катастрофирал в дърво.
Отишли да окажат помощ на лицата в автомобила. На предната пасажерска седалка седяла
възрастна жена, която викала за помощ, казала, че е притисната и цялата натрошена,
шофьорът на автомобила бил отпуснат на седалката, от носа му изтичала кръв. Докато
чакали да дойде екип на Спешна помощ, пострадалият мъж починал, а жената загубила
съзнание. Според свидетеля Х., пострадалата е била с поставен предпазен колан.
Свидетелят П. Т. твърди, че работи като **** към РУ- ****. Когато пристигнал на
мястото на процесното пътно произшествие, там бил фелдшерът на ****, имало и
свидетели. Посочва, че катастрофиралият лек автомобил бил смачкан навътре, в посока към
мястото, на което е седяла пострадалата Б.. Тялото на жената било притиснато между
арматурното табло, предна дясна врата и средна дясна греда, тя не можела да се движи.
Шофьорът, управлявал автомобила, бил без признаци на живот. На място пристигнал и екип
на пожарна безопасност, който срязал автомобила, за да бъде извадена пострадалата.
Свидетелят не може да каже с категоричност дали ищцата е била с поставен предпазен
колан.
Безспорно е между страните по Д.то обстоятелството, че лекият автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № **** е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на събитието.
Не е спорно и се установява, че на 21.12.2022г. ищцата е подала до ответния
застраховател претенция по застраховка „ГО“ с искане за заплащане на обезщетение за
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, като такова не е било
определено и изплатено.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Според чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в
това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и
вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
8
застрахования.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на всички кумулативни изисквания на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител на вредата, както и че към момента на увреждането гражданската отговорност
на делинквента е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
В процесния случай няма спор между страните, че към датата на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е било налично застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО” за увреждащия лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № **** .
Не е спорно също, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото
лице е насочило писмена претенция до ответника, като не е било изплатено исканото
обезщетение.
Наред с това, въз основа на събраните по Д.то доказателства, се установи и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Обстоятелството, че на **** е станало пътнотранспортно произшествие, с участието на
застрахованото при ответника МПС- лек автомобил „Форд Фиеста” рег. № ****, при което е
пострадала ищцата, е удостоверено с констативен протокол за ПТП, съставен на същата дата,
който има характер на официален удостоверителен документ, по смисъла на чл.179 ГПК, и в
свидетелстващата си част същият обвързва съда с материална доказателствена сила.
Предвид изяснения механизъм на пътното произшествие в заключението на КСМАТЕ,
което съдът кредитира изцяло, като обективно, професионално изготвено и неоспорено от
страните, следва да се приеме, че същото е настъпило вследствие на противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил, който при наличието на
пътен знак „А2“ /опасен завой наляво/ се е движил с несъобразена скорост с пътните
условия, изгубил е контрол над автомобила и е допуснал излизането му от платното за
движение, като е реализирал ПТП. Няма ангажирани от ответника доказателства за
обстоятелства, които изключват вината на застрахования за причиняване на процесното
произшествие. С оглед на така установения механизъм на ПТП и при липсата на
доказателства А.Б. да е нарушил умишлено правилата за движение, се налага извод, че
формата на вината е непредпазливост.
На следващо място, от ангажираните от ищцата гласни и писмени доказателства, както
и от приетите заключения на КСМАТЕ и съдебните психологична и психиатрична
експертизи, се доказа, че в резултат на пътнотранспортното произшествие същата е
претърпяла неимуществени вреди.
Установи се от заключението на КСМАТЕ, че при ПТП на М. Б. са били причинени-
счупване от 3- то до 9-то десни ребра по предна и странична мишична линия и счупване от
3-то до 5- то леви ребра по предната мишична линия; оформянето на гръден капак и
контузия на белия дроб; счупване на лявата лакътна и лъчева кости; счупване на дясната
9
лакътна и лъчеви кости и на дясната раменна кост в областта на кондилите; счупване на
тялото на дясната бедрена кост и счупване на лявата срамна кост; разкъсно- контузна рана в
областта на брадата, кръвонасядане по дясната скула. Лечението на пострадалата е
проведено в болнично заведение и в домашна обстановка, извършени са оперативни
интервенции на ****, **** и ****, последвал е дълъг оздравителен процес, през който
ищцата е изпитвала болки и страдания с голям интензитет, имала е затруднения при
придвижването и самообслужването. Според КСМАТЕ, Б. все още не е възстановена от
физическите травми- придвижва се с патерици, накуцва, не може да пази равновесие, липсва
здрав захват на двете й ръце. Освен това, от заключението на СПЕ, стана ясно, че
преживеният инцидент е оставил трайни негативни последици върху емоционалното и
психическото състояние на ищцата. Установи се, че М. Б. е била в ситуация на остър стрес и
посттравматично разстройство, като непреодолените физически травми не позволяват
отдалечаване от преживяното. Към момента на изготвяне на заключението при нея се
наблюдава неудовлетвореност от процеса на възстановяване на обичайния ритъм на живот.
И според съдебно- психиатричната експертиза, при Б. е била налична остра реакция на стрес
и посттравматично разстройство, която симптоматика е съотносима към тревожно
депресивно състояние.
С оглед констатациите на коментираните експертизи и предвид изслушаните показания
на свидетелите К.. и Б., преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира
като непротиворечиви, убедителни, основаващи се на непосредствените им впечатления от
преживяванията на ищцата, а и кореспондиращи с експертните заключения, се налага извод
за доказаност както на свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период
болки и страдания с голям интензитет, негативни психически изживявания, значителни
битови неудобства, затруднения при придвижване, хранене, обличане, извършване на
елементарни дейности, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и
пътнотранспортното произшествие. Установи се, че вследствие на получените телесни
повреди сериозно са били нарушени ритъмът на живот на ищцата и утвърдени ежедневни
навици, наложило се е да се ангажира помощ от близки в семейството, каквато
необходимост преди инцидента не е съществувала.
При така установените обстоятелства и доколкото по Д.то няма спор относно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, досежно лекия автомобил, с
който е причинено процесното ПТП, то се налага извод, че са налице предпоставките,
обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл.432, ал.1 от КЗ на
причинените на ищцата в резултат на увреждането вреди.
Обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди, следва да се определи по
справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая-
вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалата.
По Д.то се доказа, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на ищцата са
причинени посочените в заключението на КСМАТЕ травматични увреждания, които са
10
засегнали редица телесни функции и определят влошеното й здравословно състояние в един
продължителен период от време, довели са до промяна в начина й на живот, ограничаване на
самостоятелното й придвижване и обслужване, преустановяване на социалните й контакти.
Уврежданията на пострадалата са били съпроводени със значителни по интензитет болки и
страдания, с обездвижване, невъзможност за извършване на ежедневни обичайни дейности,
с труден възстановителен период, който все още не е приключил. Вследствие на инцидента,
Б. е изживяла си остър стрес, а последвалите оперативни интервенции и продължителният
оздравителен период са се отразили негативно на емоционалното й състояние. Инцидентът е
оставил дълбок и травмиращ отпечатък върху психиката на пострадалата, като
отрицателните преживявания не са отзвучали. Имайки предвид така установените
обстоятелства и съобразявайки възрастта на ищцата- *** години, времетраенето на
оздравителния процес, неблагоприятните последици от травматичните увреждания,
констатацията на вещото лице д-р М. Б. за неприключил възстановителен процес, както и
икономическите условия в страната към правнорелевантния момент /м. октомври 2022г./,
чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението възлиза на 140 000 лв.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение:
Относно тази претенция ищцата е представила фактури и фискални бонове, които
установяват разходи за закупуване на: заключваща плака за дистален фемур лява - 4,5 мм и
заключващи винтове в размер на 1 750 лв.; киршнерови игли- на стойност 150 лв.;
заключваща малка компресираща плака- 2 760 лв.; антидекубитален дюшек с компресор и
стойка за механично повдигане на секцията за главата- 191,14 лв.; за заплащане на такса за
придружител на пациент с ползване на легло- 390 лв., 6 лв.- за издаване на дубликат за
медицински документ, и които разходи представляват имуществени вреди, вследствие
претърпения инцидент. От представените писмени доказателства се доказва, че разходите са
направени в периода на оздравителния процес, а според заключението на КСМАТЕ,
закупените стабилизиращи средства, извършените разходи за придружител са във връзка с
лечението на травмите, поради което следва да се приеме, че разноските се намират в пряка
причинна връзка с настъпилото увреждане и са били наложителни за преодоляване на
неговите последици. Следователно, предявеният иск за обезщетяване на причинените на
ищцата имуществени вреди се явява основателен за претендирания размер от 5247,14 лв.
При определяне на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
следва да се обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за
съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалата.
По смисъла на посочената разпоредба, принос е налице винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В случая, недоказано остана, предвид заключението на КСМАТЕ, възражението за
11
съпричиняване на вредите от страна на М. Б., изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Въз основа на
анализа на конкретната пътна ситуация и отчитайки вида и характера на причинените на
ищцата травматични увреждания, вещите лица са заключили, че пострадалата е била с
правилно поставен предпазен колан. Освен това, от показанията на свидетеля Х., които
съдът кредитира като обективни и добросъвестно дадени, също стана ясно, че при ПТП
ищцата е била с обезопасителен колан. Доколкото възражението на ответника се явява
неоснователно, то не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за редуциране
размерите на определените по- горе обезщетения.
Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва
да се уважи за сумата от 140 000 лв., като за разликата над тази сума до заявения размер от
500 000 лв.- ще се отхвърли, а предявеният иск за имуществени вреди следва да се уважи за
пълния претендиран размер от 5247,14лв.
По отношение на акцесорното искане за присъждане на лихви за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По Д.то няма спор, че ищцата е отправила на 21.12.2022г. пред ответния застраховател
претенция за плащане на обезщетение за претърпените вреди, която е най- ранната дата в
случая. Ето защо, дължимото обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2022г. до изплащането му.
Основателността на главния иск за обезщетение за имуществени вреди обуславя
основателността и на акцесорното искане по чл.86 ЗЗД, при което дължимото обезщетение
от 5247,14 лв. ще се присъди заедно със законната лихва върху него, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда- 10.04.2023г./ така, както е поискано от ищцата/ до
изплащането му.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за производството,
поради което не е сторила такива.
Претендира се от ищцовата страна, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА,
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Р. М. за предоставяне
безплатно на правна защита и съдействие на ищцата М. Б., но доколкото по Д.то не е
представен договор за оказана безплатна правна защита по чл.38, ал.1 от ЗА, нито има
12
доказателства такава да е уговаряна за настоящото производство, то искането се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е заявил своевременно искане за присъждане на
разноски, които според данните по Д.то възлизат на 5 490 лв., като от тях 5 100 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение, 390 лв. – платен депозит за КСМАТЕ. Ето защо и
съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
3 911,75 лв.- разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на
исковете.
Доколкото ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по Д.то,
то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС- Пловдив, дължимата за
производството държавна такса в размер на 5 810 лв., както и сумата 394 лв.,
представляваща депозити за вещи лица по допуснатите КСМАТЕ, съдебно-психологична
експертиза и съдебно-психиатрична експертиза, както и депозит за призоваване на
свидетели, изплатени от бюджета на съда, изчислени съобразно уважената част на исковете.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано” № 5, да
заплати на М. Й. Б., с ЕГН ********** и адрес: ****, сумата от 140 000 /сто и четиридесет
хиляди/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие на
получени телесни увреждания при пътнотранспортно произшествие, настъпило на **** на
път ****, при км 6, причинено виновно и противоправно от А.Н.Б. при управление на лек
автомобил „Форд Фиеста“, рег. № ****, по отношение на който е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на събитието, сключена със ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” с полица № ****, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от 140 000 лв., считано от 21.12.2022г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 140 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано” № 5, да
заплати на М. Й. Б., с ЕГН ********** и адрес: ****, сумата от 5 247,14 /пет хиляди двеста
четиридесет и седем лв. и четиринадесет ст./лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи направени от ищцата разходи
във връзка с изследвания и лечение по повод получените телесни увреждания при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на **** на път ****, при км 6, причинено
13
виновно и противоправно от А.Н.Б. при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“, рег.
№ ****, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на събитието, сключена със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” с полица № ****, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от 10.04.2023г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното му
изплащане.
Оставя без уважение, като неоснователно, искането на адвокат Р. М. за присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищцата М. Й. Б., ЕГН
**********, по т.д. №208/2023г.
ОСЪЖДА М. Й. Б., с ЕГН ********** и адрес: ****, да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица“, пл. „Позитано” № 5, сума в размер на 3 911,75 /три хиляди деветстотин и
единадесет лв. и седемдесет и пет ст./ лв.- разноски за производството, изчислени съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано” № 5, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от 5 810 /пет
хиляди осемстотин и десет/ лв.- дължимата за производството държавна такса, както и
сумата 394 /триста деветдесет и четири/ лв., представляваща изплатени от бюджета на съда
депозити за вещи лица по допуснатите по Д.то КСМАТЕ, съдебно-психологична експертиза
и съдебно- психиатрична експертиза, както и депозит за призоваване на свидетели,
изчислени съобразно уважената част на исковете.
Присъдените в полза на ищцата суми могат да се изплатят от ответника по следната
бА.а сметка: IBAN: ****, с титуляр Г.А.К.., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14