Р Е Ш Е
Н И Е
№ 09.01.2019 год.
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански
състав
На 18 декември 2018
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар Л.Р.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
търговско дело № 88 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС образувано
по молба на "ГЕОРОС" ООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.С.И., с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството. Претенцията
се мотивира с обстоятелството, че дружеството е неплатежоспособно, не развива
дейност от м.юли 2018 г., не притежава имущество, с което да покрие
задълженията си и е спряло плащанията към кредиторите си. Към молбата са
приложени изискуемите по чл.628 от ТЗ доказателства.
В с.з. молителя не се явява, но
чрез процесуалния си представител поддържа молбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на извършена от съда
служебна справка в Търговския регистър се установи, че "ГЕОРОС"
ООД с ЕИК ********* се представлява от управителя М.С.И..
По делото е представен Баланс на
дружеството към 12.11.2018 г. и към 31.12.2017 г. и отчет за приходите и
разходите към 31.12.2017 г., данните от който сочат на тежко икономическо състояние
на последното. От представени описи на пасиви към 12.11.2018 г. се установява,
че задълженията на дружеството към различни кредитори са в общ размер на
175973,85 лв. (в т.ч. към "Бургас плаза" АД, НАП, Р. Н. и Г.Х.). Представен е и протокол
от 10.09.2018 г. от ОС на съдружниците в дружеството, видно от съдържанието на
който е прието решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност.
По делото молителят е представил
доказателства, от които се установява, че за депозираната молба, образувана в
настоящото дело, е уведомена НАП, съгласно изискванията на чл.78 от ДОПК.
По делото е назначена и изслушана съдебно
– икономическа експертиза, която като обективна, компетентна и неоспорена, се
възприе от съда. Видно от заключението на вещото лице задълженията на длъжника
към кредиторите, съгласно счетоводните регистри, са в общ размер на 179129,86
лв., като не са установени обезпечени задължения. Вещото лице е изготвило
списък на кредиторите, с посочване размера и основанието за възникване на
задълженията. По междинен баланс към 12.11.2018 г. (датата на подаване на
молбата) длъжника не разполага с дълготрайни активи, материални запаси и
парични средства. Активите му са с нулева стойност. Наличността в каса е в
размер на 37,45 лв. Трудовите договори с работници и служители са прекратени.
За дружеството не са установени вписвания, заличавания, възбрани и други
тежести. За публичните задължения към
НАП е образувано изп.дело. По отношение на банковите сметки е наложен запор, но
в тях няма налични парични средства.
Вещото лице е изчислило показатели
за финансовото състояние на длъжника за периода 31.12.2015 г. - 12.11.2018 г.,
въз основа на които е направило извод за тежкото му финансово състояние, за
превишение на задълженията спрямо имуществото, за много силна зависимост от
външни източници на средства. В.л. е посочило, че към 31.12.2015 г. дружеството
е било на печалба в размер на 1000 лв., към
31.12.2016 г. е на загуба в размер на 102 хил.лв., а към 31.12.2017 г. е на
загуба в размер на 36 хил.лв., към 12.11.2017 г. загубата е в размер на 42
х.лв. Изследвайки съотношението между активите и пасивите на дружеството и
неговата тенденция, сравнено с предходни периоди, в.л. е посочило че в периода от
31.12.2015 г. до 12.11.2018 г. активите на дружеството намаляват, а в същото
врече се увеличават задълженията му, като темпът на това увеличение е
съпоставим с намалението на активите, за което говори понижаващото се
съотношение между активи и задължения през разглеждания период. Вещото лице е
констатирало, че последното извършено от длъжника плащане към НАП е на 30.06.2018
г., а към доставчици и персонала - на 31.07.2018 г. Изслушано в о.с.з. вещото
лице заяви, че показателите за финансовото състояние на дружеството сочат, че
то не може да покрие задълженията си и няма активи, които да бъдат използвани
за това.
С Определение, постановено в з.с.з
на 18.12.2018 г., на основание чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът указа на
молителя - длъжник и лицата по чл.625 от ТЗ - установени по делото негови
кредитори: "Бургас плаза" АД с ЕИК *********; Национална агенция за
приходите, ТД - гр.Бургас; Р. М. Н. и Г. В. Х, както и на
всички други кредитори, необходимостта
от предплащане на сумата от 6000 лв., нужна за покриване на началните разноски
по производството по несъстоятелност. Уведомяването на посочените лица се
извърши чрез обявяване на определението на съда в Търговския регистър, като бе посочен срока за предплащане
на определената от съда сума, както и бяха изрично указани последиците по
чл.632, ал.1 от ТЗ, в случай че сумата не бъде предплатена в определения срок.
В определения от съда срок и по посочената банкова сметка ***роизводството не
постъпиха.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид
обстоятелствата, наведени в депозираната молба, съдът е сезиран с искане за
откриване производство по несъстоятелност на "ГЕОРОС"
ООД с ЕИК *********. Молбата
е с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ, допустима е, а преценена по същество е
основателна в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ.
Съображенията са следните:
Съобразно нормата на чл.632, ал.1 от ТЗ, когато
наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако
разноските не са предплатени по реда на чл.629б от ТЗ, съдът обявява
неплатежоспособността, определя началната й дата, открива производство по
несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието,
обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. От анализа на
правната норма е видно, че съдът на първо място е длъжен да изследва налице ли
е релевантния факт на неплатежоспособността на молителя.
Легалното определение на понятието
“неплатежоспособност” е изведено в нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ, съобразно
която неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или 3. задължение по частно държавно вземане, или 4. задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. В ал.2 на същия текст е
посочено, че се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по ал.1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Според ал.3
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като
спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори.
По делото, при отделяне на спорното от безспорното,
съдът приема за безспорно установени следните правно релевантни факти:
молителят е ООД, редовно вписано в ТР при АВп, т.е. притежава качеството
“юридическо лице”, което осъществява търговска дейност и съответно има
качеството на търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. Дружеството понастоящем не
упражнява търговска дейност и не е в състояние да изплати задълженията си,
които са изискуеми, като общият размер на същите (съобразно заключението на
СИЕ) възлиза на сума в размер на 179129,86
лв., които са към кредиторите "Бургас плаза" АД, НАП, Р. Н. и Г.Х.
Длъжникът не е в състояние да се разплаща по посочените задължения, поради
което може да се приеме обоснован извод, че е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност.
Съдът приема за доказан и факта, че длъжникът е
спрял плащанията (с оглед заключението на СИЕ), което също налага извода, че е
неплатежоспособен (законовата презумпция на чл.608, ал.3 от ТЗ). Като дата, на
която са спрени плащанията съдът счита, че следва да се приеме установената от
вещото лице дата - 31.07.2018 г.
С оглед задължението си да обсъди
и състоянието на имуществото на длъжника, съдът намира следното: видно от
приложените от молителя доказателства и от заключението на вещото лице се
установява, че по междинен баланс към 12.11.2018 г. (датата на подаване на
молбата) длъжника не разполага с дълготрайни активи, материални запаси и
парични средства. Активите му са с нулева стойност. Наличността в каса е в
размер на 37,45 лв. При това положение следва извод, че дружеството не
разполага с имущество за покриване не само на задълженията му, но и за
покриване на началните разноски в настоящото производство. От друга страна по
делото е безспорен факта, че длъжникът не упражнява търговска дейност, от която
да реализира приходи.
При обсъждане на финансово-икономическото състояние
на длъжника, размера на задълженията му и след установяване липсата на
притежавано от него имущество, за съдът се налага извода, че не е налице и
хипотезата на чл.631 от ТЗ – затрудненията на длъжника не са временни, а са
трайни по своя характер.
С оглед на изложеното до тук,
решаващия съд намира за основателна депозираната молба, като следва да бъде
постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, като за
начална дата на неплатежоспособността бъде приета установената в хода на
процеса дата на спиране на плащанията – 31.07.2018 г. Производството по
несъстоятелност следва да бъда открито в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, тъй
като длъжникът – молител не разполага с имущество - дълготрайни и краткотрайни
активи, което да е достатъчно дори за покриване на разноските в производството
по несъстоятелност. От друга страна по делото е безспорен факта, че длъжникът
не упражнява търговска дейност, от която да реализира приходи. Предвид на
изложеното за решаващият съд следва извода, че длъжникът не разполага с
достатъчно имущество не само за покриване на задълженията му, но дори за
покриване на разноските по несъстоятелността, поради което и решението следва
да бъде постановено в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ. Видно от цитираната
правна норма, за да е налице тази хипотеза, следва наличното имущество на
длъжника да е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността,
които законодателят изчерпателно е изброил в чл.723 от ТЗ. Като начални
разноски следва да се третират тези по т.1 и 2 – държавна такса, разноски и
възнаграждение на синдика. Както вече се посочи по-горе, молителя не упражнява
търговска дейност, от която да реализира приходи. По твърдения в молбата, а и
от заключението на вещото лице, се установява, че не разполага с активи, след
осребряване на които да бъдат покрити необходимите разноски по
несъстоятелността. Ето защо, съдът приема, че е налице недостатъчност на
имуществото по см. на закона и тя е в такава степен, че не е в състояние да
покрие началните разноски по производството.
Както вече бе посочено по-горе с Определение, постановено в з.с.з на
18.12.2018 г., на основание чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът указа на
молителя - длъжник и лицата по чл.625 от ТЗ - на установените по делото
кредитори: "Бургас плаза" АД с ЕИК *********; Национална агенция за
приходите, ТД - гр.Бургас; Р. Н. и Г. В. Х., както и на
всички други кредитори, необходимостта
от предплащане на сумата от 6000 лв., нужна за покриване на началните разноски
по производството по несъстоятелност. Уведомяването на посочените лица се
извърши чрез обявяване на определението на съда в Търговския регистър, като бе
посочен срока за предплащане на определената от съда сума, както и бяха изрично
указани последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, в случай че сумата не бъде
предплатена в определения срок. В определения от съда срок и по посочената
банкова сметка ***роизводството не постъпиха.
Ето защо съдът
преценя депозираната молба за основателна, в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ.
Следва да бъде обявена неплатежоспособността на молителя, с начална дата 31.07.2018
г., да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото, да се обяви длъжника в
несъстоятелност и се спре производството по делото.
Водим от изложеното и на
осн.чл.632, ал.1 от ТЗ, Ямболският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на "ГЕОРОС"
ООД гр.Ямбол с ЕИК *********, с начална дата – 31.07.2018 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на "ГЕОРОС"
ООД гр.Ямбол с ЕИК *********.
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагането на запор и възбрана върху имуществото на "ГЕОРОС"
ООД гр.Ямбол с ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на предприятието на "ГЕОРОС"
ООД гр.Ямбол с ЕИК *********.
ОБЯВЯВА "ГЕОРОС" ООД гр.Ямбол с ЕИК ********* в несъстоятелност.
СПИРА производството по търговско дело №88/2018 г. по описа на Ямболски
окръжен съд.
Препис от
решението, на основание чл.622 от ТЗ, да се изпрати за вписването му в
Търговския регистър.
Решението, на осн.
чл.633, ал.1 от ТЗ, подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас, в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: