РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Д., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230102714 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Венци“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Христо Смирненски“ № 58,
срещу П. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „****“ № 13, вх. В, ет. 3,
ап. 11, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 5000, 00 лева, представляваща неустойка, дължима поради неспазване на
задължението да не изнася и/или съобщава на трети лица информация,
станала му известна при или по повод на работата му, поето с Декларация от
05.09.2012 г. към Трудов договор от 12.04.2010 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно плащане на сумата.
В условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000, 00 лева,
представляваща неустойка, дължима поради неспазване на задължението за
период от две години след приключване на трудовото му правоотношение с
ищеца да не постъпва на работа в друга фирма, търговско предприятие и т.н.,
упражняващи сходна или конкурентна дейност, поето с Декларация от
05.09.2012 г. към Трудов договор от 12.04.2010 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало трудово
правоотношение по трудов договор № 154/12.04.2010 г. Ответникът е бил
назначен на длъжността „*******“ с месторабота в гр. Б., ПЗ, ул. „***“ № **.
1
На 12.04.2010 г. е получил и длъжностната си характеристика. Изтъква се, че
при постъпването си на работа ответникът е декларирал, че е запознат със
заповедта на работодателя, определяща фактите и сведенията, които
представляват фирмена и търговска тайна. Задължил се е да не ги
разпространява пред трети лица.
Заявява се, че ответникът е подписал Декларация на 05.09.2012 г.,
според която се е съгласил да не постъпва на работа в друга фирма, търговско
предприятие и т.н., упражняващи сходна или конкурентна дейност. Съгласил
се е да заплати неустойка от 5000, 00 лева, в случай че наруши условията на
декларацията. На 23.07.2014 г. ответникът е вписан като сервизен техник в
регистъра.
На 24.04.2015 г. ищецът се е регистрирал за извършване на монтаж и
проверка на различни модели аналогови и дигитални тахографи. Такива
удостоверения са издавани на ищеца и през 2018 г. и 2021 г. В удостоверенията
ответникът е посочен като сервизен техник за аналогови и дигитални
тахографи.
Излагат се твърдения, че ответникът е участвал в обучения за
длъжността си в периода от 06.04.2013 г. до 23.08.2023 г. Същите са били
организирани, заплатени и проведени от ищеца. Сочи се, че по време на
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение ответникът е имал
достъп до базата данни с клиенти на ищеца, както и до наемодатели,
контрагенти и т.н. На 04.01.2023 г. страните са подписали допълнително
споразумение, според което местоработата на ответника е на адрес: звено
Тахографи, град Д., Промишлена зона, бул. „***“ № 8.
В исковата молба се сочи, че на 29.05.2023 г. ответникът е регистрирал
в ТР търговско дружество „МД Дигитал“ ЕООД, на което е едноличен
собственик на капитала и управител. Предметът на дейност на дружеството
включва търговия с аналогови и дигитални тахографи, контролни проверки,
диагностика и ремонт на аналогови и дигитални тахографи, търговия със
софтуер и и устройства за разчитане на дигитални тахографи и дигитални
карти.
Изложени са твърдения, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено по взаимно съгласие, считано от 02.09.2023 г.
Подчертава се, че ответникът е наел помещение на адреса, на който е
регистриран сервизът на ищеца: град Д., Промишлена зона, бул. „***“ № 8.
Там ответникът също открил сервиз, където чрез дружеството „МД ******“
ЕООД упражнява дейности, идентични с тези които упражнява ищеца.
Ищецът се представлява от адвокат Р. Р. в съдебно заседание.
Последният пледира за основателност на претенциите.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор. С
процесуалния документ се въвеждат възражения относно валидността на
Декларацията от 05.09.2012 г. Сочи се, че забраната за упражняване на
конкурентна дейност след прекратяване на трудовото правоотношение е
2
нищожна. В тази връзка се излагат аргументи, че клаузата ограничава
конституционно признатото право на труд.
Отделно се настоява, че в трудовия договор и допълнителни
споразумения липсва посочване коя информация е конфиденциална и коя
информация представлява производствена и търговска тайна. Ответникът
счита също, че работодателят не е посочил конкретно кои поверителни данни
до които е имал достъп е разпространил или използвал.
Прави се искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният
представител депозира молба, с която прави искане за отхвърляне на
претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 92 от ЗЗД във
вр. с Декларация от 05.09.2012 г. към Трудов договор № 154 от 12.04.2010 г.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение по Трудов договор № 154 от 12.04.2010г.;
подписването на валидна Декларация на 05.09.2012г. от ответника,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 5000, 00 лева от последния
в случай, че изнесе и/или съобщи на трети лица (неработещи във фирмата)
информация, станала му известна при или по повод на работата му и/или ако
за период от две години след прекратяване на трудовото правоотношение
постъпи на работа в друга фирма, търговско предприятие и др., което има
сходна или конкурентна дейност на тази на ищеца; прекратяване на трудовото
правоотношение; изнасяне и/или съобщаване на трети лица (неработещи във
фирмата) на информация, станала известна на ответника при или по повод на
работата му и/или постъпване на работа в друга фирма, търговско
предприятие и др., което има сходна или конкурентна дейност на тази на
ищеца, в период от две години след прекратяване на трудовото
правоотношение.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се
извежда от представения по делото трудов договор № 154 от 12.04.2010 г.
Установява се, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ответникът е бил назначен на длъжността „*******“ с
месторабота в гр. Б., Промишлена зона, ул. „***“ № 54 (л. 8).
Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ „трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“.
Предвидена е и писмена форма за действителност на трудовия договор в чл.
62, ал. 1 от КТ. В настоящия случай писмената форма за действителност е
спазена и между страните е възникнало валидно трудово правоотношение.
Правата и задълженията на двете страни са ясно формулирани в трудовия
3
договор и длъжностната характеристика на ответника, връчена му на
12.04.2010 г. (л. 9).
Този извод обаче не важи за двете декларации на ответника от
13.04.2010 г. и от 05.09.2012 г. Видно от Декларация от 13.04.2010 г., при
постъпването си на работа е декларирал, че е запознат със заповедта на
работодателя, определяща фактите и сведенията, които представляват
фирмена и търговска тайна (л. 10). С декларацията се е задължил да не ги
разпространява пред трети лица. Такава заповед по делото не е представена и
не става ясно кои сведения и факти ищецът е определил като фирмена и
търговска тайна.
С друга Декларация от 05.09.2012 г. ответникът се е задължил да не
изнася и/или съобщава на трети лица (неработещи във фирмата), информация,
станала му известна по повод на работата (л. 13). Съгласил се е също да не
постъпва на работа в друга фирма, търговско предприятие и т.н., упражняващи
сходна или конкурентна дейност. Декларирал е, че ще заплати неустойка от
5000, 00 лева, в случай че наруши условията на декларацията.
Приложено е удостоверение на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), от което се установява, че „Венци“ ЕООД е
регистриран за монтаж и проверка на аналогови и дигитални тахографи и за
ремонт на аналогови тахографи (л. 11 и 12). Сервизът на ищеца се намира в гр.
Д., бул. „***“ № 8 – удостоверение на ДАМТН от 25.09.2023 г. (л. 32). Като
писмени доказателства са приети сертификати за завършено обучение за
проверка, инсталиране, калибриране и активиране на тахографи от сервизни
техници от 06.04.2013г., 05.03.2020 г., 20.11.2020 г., 16.07.2023 г. и 23.08.2023 г.
На 23.07.2014 г. ответникът е вписан като сервизен техник в регистъра –
удостоверения на ДАМТН (л. 19 до 25).
Представени са учредителен протокол на „МД ******“ ЕООД от
23.05.2023 г., както и извлечение от Търговския регистър (л. 27 до 29). От
същите се установява, че дружеството е учредено на 23.05.2023 г., като
едноличен собственик на капитала и управител е П. Б.. Предметът на дейност
на дружеството е идентичен с този на ищцовото дружество – търговия с
аналогови и дигитални тахографи, контролни проверки, диагностика и ремонт
на аналогови и дигитални тахографи, търговия със софтуер и устройства за
разчитане на дигитални тахографи и дигитални устройства.
На 01.08.2024 г. ответникът е подал молба за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.09.2023 г. (л. 30).
От показанията на свидетеля Иван Василев, изпълняващ длъжността
„ръководител Търговска експлоатация“ при ищеца, се установява, че П. Б. е
въвеждал грешни телефонни номера на клиентите на дружеството. В тази
връзка обясни, че клиентите минават проверка на всеки две години. При
грешно въведен телефонен номер няма как да бъдат уведомени за следващата
проверка. Свидетелят подчерта, че единствено ответникът е бил ангажиран с
дейността по въвеждане на данните на тези клиенти, като е достъпвал до
4
софтуера чрез персонален акаунт. След напускането на П. Б. са се обадили на
част от клиентите с грешно въведени номера, а те са отговорили, че
ответникът вече се е свързал с тях и е направил протокола. Действията му
оставили впечатление у клиентите, че все още работи при ищеца. В друг
случай клиент е отишъл при ищеца със стария си протокол от проверка.
Направило впечатление на свидетеля, че на визитката към протокола е бил
задраскан служебния телефон и е бил записан личния телефон на ответника.
Съдът счита, че показанията на свидетеля са ясни и не съдържат
противоречия. Същите кореспондират с останалите доказателства по делото,
поради което съдът ги приема за достоверни.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото
лице Е. Й. е налице дублиране на петнадесет броя клиенти на ищеца и
дружеството „МД *******“ ЕООД. Експертът е установил, че тези клиенти са
ползвали услугите на ищеца за периода от 2020 г. до 2023 г. След напускането
на ответника и до подаване на исковата молба на 27.08.2024 г. тези клиенти са
ползвали услугите на „МД ******“ ЕООД. Общата стойност на сделките от
услуги с тези клиенти е в размер на 8905, 83 лева или 17, 93 % от общите
приходи на „МД *******“ ЕООД само от услуги – 49 906, 64 лева.
Съдът възприема заключението в цялост. Същото следва да бъде
ползвано при формиране на фактическите изводи, тъй като е обективно и е
изготвено от лице с необходимата квалификация.
Настоящият състав счита, че предявените искове са неоснователни.
Като основен аргумент в подкрепа на този извод следва да бъде посочено, че
между страните липсва уговорена неустойка за конфиденциалност и за
нелоялна конкуренция. Декларацията е частен диспозитивен документ,
обективиращ едностранно писмено волеизявление на ответника – обещание за
непредприемане на определено поведение от по време на трудовото
правоотношение и след прекратяването му. Същата не може да бъде
третирана като споразумение между страните поради отсъствието на
волеизявление от представител на ответника. Затова е правилен изводът, че
декларацията не е породила права в полза на последния. В този смисъл е и
буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от КТ, която гласи, че с
„трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с
предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни
разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника
или служителя от установените с колективния трудов договор“. За да стане
част от правоотношението, това условие трябва да е уговорено между
страните, т.е. необходими са еднопосочни волеизявления на работника, но и на
работодателя.
На следващо място, дори да бъде прието твърдението на ищеца, че
процесната неустойка е уговорена между страните, то същата се явява
недействителна. Отговорността за нарушаване на уговорката за
конфиденциалност е деликтна, а не договорна. Вредата от такова нарушение е
5
опредЕ. и измерима, като представлява разликата между имуществото на
увреденото лице преди увреждането и след деликта. При неустойката
размерът на вредите е предварително уговорен и не подлежи на установяване.
Настъпилите вреди вследствие нарушение на споразумението за
конфиденциалност и техният размер подлежат на доказване в процеса. Само в
случай, че са резултат от недобросъвестното поведение на ответника по иска
се дължи обезщетение в пълен размер. Оттук и възможността размерът им да
бъде договорен предварително се явява изключена.
В този смисъл е Решение № 50077 от 11.05.2023 г. по гр.д. №
2835/2022 г., на IV-то г.о. на ВКС където е прието, че „размерът на
конкретните вреди при наличие на недобросъвестното поведение на
ответника по иска не може да бъде договорен предварително.
Отговорността за нарушаване нормите за конфидециалност по
същността си е деликтна и съобразно разпоредбите на чл.105 и чл.106
ЗЗК за причинени вреди вследствие на извършени такива нарушения
виновното лице дължи обезщетение в пълен размер, което обезщетение
поставя увреденото лице в положението, в което то би се намирало, ако
нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено.
Деликтната отговорност не предполага предходно облигационно
правоотношение, а възниква при проявление на вредата и останалите
елементи на фактическия състав, когато обективното поведение,
причинявайки вреда, накърнява определено обществено отношение,
регулирано с конкретна правна норма. Вредата като елемент от
деликтната отговорност е следствие и зависимост от
причинноследствената връзка, породена от деликтното поведение. При
наличие на вреда от деликт е налице измеримост и определеност, която
се установява в съотношението на стойността на имуществото преди
увреждането и след деликта, а неустойката е съглашение, установяващо
предварително размера на вредите, които кредиторът в едно
облигационно правоотношение би претърпял в случай на неизпълнение.
Конкретните вреди при наличие на поведение в нарушение на
споразумението за конфиденциалност и техния размер следва да бъдат
доказани в процеса и да са резултат от недобросъвестното поведение на
ответника по иска, и само в този случай за причинени вреди вследствие
на извършените нарушения от виновното лице се дължи обезщетение в
пълен размер, така че увреденото лице да се постави в положението, в
което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията
и защитата на производствената и търговската тайна не е било
извършено, т.е. техният размер не може да бъде договорен
предварително.“
За пълнота на изложението следва да бъде изтъкнато също, че от
декларацията не може да произтече задължение за ответника за плащане на
неустойка на още едно основание. С декларацията се е задължил да не изнася
и/или съобщава на трети лица (неработещи във фирмата), информация,
6
станала му известна по повод на работата. Буквалният прочит на
волеизявлението сочи, че П. Б. се е задължил да не разгласява такава
информация, но само в темпоралните рамки на трудовото правоотношение.
Ищецът не ангажира никакви доказателства, от които да се установи, че по
време на трудовото правоотношение ответникът е споделил такава
информация. Не ангажира доказателства и кои са фактите и сведенията, които
представляват фирмена и търговска тайна, съответно на кого ответникът е
споделил тази информация. При това положение, с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК.
Уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна
дейност от страна на ответника за срок от две години след прекратяване на
трудовият му договор, е нищожна. Сключена е в нарушение на чл. 48, ал. 3 от
Конституцията на Република България, където се прогласява свободата на
избор на професия и място на работа на всеки гражданин. С подобна забрана
се ограничава правото му на бъдещо престиране на труд, тъй като възлага
задължение на работника през определен период от време да не встъпва в
трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка
противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл. 8, ал. 4 КТ. В
същия смисъл са Решение № 60 от 13.03.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г., на IV
г.о. на ВКС, Решение № 656 от 25.10.2010 г. по гр. дело № 1954/2009 г., IV г.о.,
Решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1228/2009 г., III г.о, и Решение
№ 535 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г., IV г.о. и Решение № 715 от
05.11.2010 г. по гр.д. № 139/2010 г. на IV г.о. на ВКС.
Въз основа на всичко изложено се налага крайният извод, че
предявеният главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5000, 00 лева, представляваща неустойка, дължима поради неспазване на
задължението да не изнася и/или съобщава на трети лица информация,
станала му известна при или по повод на работата му, поето с Декларация от
05.09.2012 г. към Трудов договор от 12.04.2010 г., както и предявеният
евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,
00 лева, представляваща неустойка, дължима поради неспазване на
задължението за период от две години след приключване на трудовото му
правоотношение с ищеца да не постъпва на работа в друга фирма, търговско
предприятие и т.н., упражняващи сходна или конкурентна дейност, поето с
Декларация от 05.09.2012 г. към Трудов договор от 12.04.2010 г., следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника се поражда правото да
му бъдат заплатени направените разноски.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00 лева. В
съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да
7
бъде възложено за плащане адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00
лева.
При тези мотиви, Районен съд Д.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Венци“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Христо Смирненски“ № 58,
срещу П. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „****“ № 13, вх. В, ет. 3,
ап. 11, иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД във вр. с Декларация от
05.09.2012 г. към Трудов договор № 154 от 12.04.2010 г., с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000, 00 лева,
представляваща неустойка, дължима поради неспазване на задължението да
не изнася и/или съобщава на трети лица информация, станала му известна при
или по повод на работата му, поето с Декларация от 05.09.2012 г. към Трудов
договор от 12.04.2010 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Венци“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Христо Смирненски“ № 58,
срещу П. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „****“ № 13, вх. В, ет. 3,
ап. 11, иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД във вр. с Декларация от
05.09.2012 г. към Трудов договор № 154 от 12.04.2010 г., с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000, 00 лева,
представляваща неустойка, дължима поради неспазване на задължението за
период от две години след приключване на трудовото му правоотношение с
ищеца да не постъпва на работа в друга фирма, търговско предприятие и т.н.,
упражняващи сходна или конкурентна дейност, поето с Декларация от
05.09.2012 г. към Трудов договор от 12.04.2010 г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
8