Присъда по дело №759/2009 на Районен съд - Несебър

     

                                  П     Р     И     С     Ъ     Д     А 

 

     №                                 10.03.2010 година                 град Несебър 

                        

                              В    ИМЕТО   НА   НАРОДА 

                                                          

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На десети март                                                                            две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЕРБЕРОВА-ГЕОРГИЕВА

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЩИЛИЯНА В.

                                                                                    Г.П.-ПЕНИШЕВА

 

секретар: К.Л.

прокурор: Георги Русев

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева

наказателно общ характер дело № 759 по описа за 2009 г.

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

  

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.П.Н., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.07.2009г. в съучастие с помагача А.С. ***, в качеството му на извършител, от квартира на ул.”Трети март” в гр.Обзор,  отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг J700” на стойност 82 /осемдесет и два/ лева от владението и без съгласието на М.Ж.М. *** с намерение противозаконно да го присвоят, поради което и на основание чл.218б, във вр. с чл.194, ал.3, вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК НАЛАГА на същия административно наказание – ГЛОБА в размер на СТО И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА в полза на Държавата, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.С., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.07.2009г. в съучастие с извършителя Д.П.Н. ***, в качеството му на помагач – пазел отвън през цялото време някой да не дойде, от квартира на ул.”Трети март” в гр.Обзор, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг J700” на стойност 82 /осемдесет и два/ лева от владението и без съгласието на М.Ж.М. ***, с намерение противозаконно да го присвоят, поради което и на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК следните пробационни мерки:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност ДВА ПЪТИ седмично.

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

3.Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /ДВЕСТА/ часа за една календарна година, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.   

            ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Д.П.Н. и А.С.С. да заплатят по равно в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 64 /шестдесет и четири/ лева в хода на досъдебното и съдебното производство.

             ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд – гр.Бургас.

                         

                                                            

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                                  2.                                                                                                                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                         П     Р     И     С     Ъ     Д     А 

 

     №                    2005 година                 град Несебър                          

                                   .

             

                   В    ИМЕТО   НА   НАРОДА                                                           

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                               Наказателна колегия

На единадесети ноември две хиляди и пета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  МАРЧЕЛА ПОПОВА

                                                                                              РАДКА ОГЛЕДАЛОВА

Секретар: К.Л., 

Прокурор:  Мариян Чернаев

Като разгледа докладвано от председателя 

Наказателно дело № 6 по описа за  2005 г.

 

                                                        П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

  

ПРИЗНАВА  ОРХАН ХАСАН ОСМАН /ЕМИЛ АСЕНОВ ДИМИТРОВ/, роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Бургас, турчин, български гражданин, женен, осъждан, с незавършено основно образование, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.09.2004 г. около 04.00 часа в т.к.”Слънчев бряг” от стаи №610 и №616 на хотел “Искър” е отнел чужди движими вещи: 2 броя златни пръстена с диаманти на стойност 1500/хиляда и петстотин/ лева; чантичка за кръста на стойност 4/четири/ лева; дамска чанта на стойност 51/петдесет и един/ лева; 1 брой червило на стойност 1/един/ лев; портмоне на стойност 6,50/шест лева и петдесет стотинки/ и тефтерче на стойност 0,50/петдесет стотинки/ или вещи на обща стойност 1563/хиляда петстотин шестдесет и три/ лева от владението на Маю Мария Лииза Сипинен и Райа Анели Валонен двете от Финландия без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК, вр. чл.54  НК  го ОСЪЖДА  на ДВЕ ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

ПРИЗНАВА  ОРХАН ХАСАН ОСМАН /ЕМИЛ АСЕНОВ ДИМИТРОВ/, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01./02.10.2004 г. в т.к.”Слънчев бряг” от стая  №107 на хотел “Кристал” при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи: мобилен апарат марка “Самсунг – Н500” на стойност 325/триста двадесет и пет/ лева; мобилен апарат марка “Панасоник – Х70” на стойност 430/четиристотин и тридесет/ лева от владението на Таня Маламова настанена в стая №107 поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК, вр. чл.54  НК  го ОСЪЖДА  на ДВЕ ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

ПРИЗНАВА  ОРХАН ХАСАН ОСМАН /ЕМИЛ АСЕНОВ ДИМИТРОВ/, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 01./02.10.2004 г. в т.к.”Слънчев бряг” от стаи №376 и №107 на хотел “Кристал чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /нарязване на противокомарната мрежа на малкото прозорче на балконската врата на стая №376/ и използване на техническо средство – нож е отнел чужди движими вещи и видеокамера марка “Сони” на стойност 641/шестотин четиридесет и един/ лева; мобилен апарат марка “Самсунг” на стойност 186/сто осемдесет и шест/ лева; механичен ръчен мъжки часовник марка “Сейко” на стойност 64/шестдесет и четири/ лева; мъжка златна гривна 18 карата на стойност 160/сто и шестдесет/ лева, или вещи на обща стойност 1806/хиляда осемстотин и шест/ лева и сумата от 180 паунда – 512,59/петстотин и дванадесет лева и петдесет и девет стотинки/ отвладението на Джон Томпсън от Шотландия без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.302 от НПК го ОПРАВДАВА  по повдигнатото му обвинение по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 4, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание в размер на най-тежкото от така наложените на Орхан Осман, а именно ДВЕ ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, които следва да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 от НК времето през което Орхан Осман е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 11.10.2004 г.

                     ОСЪЖДА на основание чл.169 ал.2 от НПК  подсъдимият Орхан Осман да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 530.80/петстотин и тридесет лева и осемдесет стотинки/.

                     ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд Бургас в 15-дневен срок.

                         

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

                                                                                                                  2.

                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

 

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Несебър от 05.11.2009г. против подсъдимия Д. ПЕРТОВ Н. *** с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ

На 17.07.2009 г., след предварителен сговор с А.С. ***, като съизвършител, от квартира на ул.”Трети март” в гр.Обзор, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Самсунг J700” на стойност 82 /осемдесет и два/ лева, от владението и без съгласието на М.Ж.М. ***, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК

и против подсъдимия А.С. *** с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ

На 17.07.2009 г., след предварителен сговор с Д.П.Н. ***, като съизвършител, от квартира на ул.”Трети март” в гр.Обзор, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Самсунг J700” на стойност 82 /осемдесет и два/ лева, от владението и без съгласието на М.Ж.М. *** с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при условията на повторност – престъпление по чл. чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание заявява, че не поддържа обвинението в частта, досежно квалифицирания състав на извършените от подсъдимите престъпни деяния по чл.195 от НК, но не заявява изрично, че оттегля обвинението против подсъдимите в тази му част. Сочи, че извършените от подсъдимите Н. и С. престъпления са по чл.194, ал.3 от НК при условията на съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК. Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимите при условията на чл.54, ал.1 от НК. В тази връзка предлата на подс.Н. да бъде наложено наказание „глоба” в размер на 150 лева в полза на Държавата, а на подс.С. – наказание „пробация” със следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца с периодичност три пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца и 3.Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа в рамките на една календарна година.

 Подсъдимите Н. и С., признават изцяло вината си пред съда и изразяват съжаление за стореното. Заявяват, че не желаят да дават обяснения по случая.

Защитникът на подсъдимите сочи, че извършените от последните престъпни деяния следва да бъдат квалифицирани по чл.194, ал.3 от НК. В тази връзка защитата пледира за оправдаване на подс.Н. на основание чл.9, ал.2 от НК, алтернативно за оправдаването му по така повдигнатото му обвинение и за налагане на глоба на същия на основание чл.218б вр. чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, предвид чистото му съдебно минало и с оглед стойността на откраднатата вещ. По отношение подс.С., също счита че са налице основанията за приложение на чл.218б вр. чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание глоба в размер, определен по справедливост от съда.

 

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

 

Подсъдимият Д.П.Н. е със средно образование, не е женен, не е осъждан, безработен.

Подсъдимият А.С.С. е с основно образование, не е женен, осъждан е, безработен.

На 17.07.2009 год., около полунощ, подсрадалият свид. М.М. се прибрал в квартирата си в гр.Обзор на ул.”Трети март” и легнал да спи. Нямал навик да заключва входната врата. Оставил телевизора да работи, а телефона си марка „Самсунг” с плъзгащ панел, оставил на стола до леглото си. На сутринта около 07.00 часа установил липсата му.

На 16.07.2009 год., около 21.30 часа, подс.Д.Н. отишъл в кафене „Джунглата” в гр.Обзор. Там се срещнал и разговарял с подс.А.С., след което се разделили. Около полунощ, подс.Н. отишъл в заведение „Гъбата” на плажа в гр.Обзор, където отново се видели с подс.С., заедно пили бира и си тръгнали пийнали от заведението. Стигнали до кръстовището на ул.”Трети март” и тръгнали по самата улица. Спрели пред дома на Янчо Аврамов, тъй като видели, че входната врата е отворена. През отворената врата влязъл подс.Н. и тръгнал по стълбите на приземния етаж, тъй като видял, че вратата на коридора е отворена.Чул че някой хърка натиснал и отворил врата на стая с три легла, като само едното легло било заето от спящ мъж, взел мобилен телефон и излязъл. Отвън през цялото това време пазел подс.С., който видял откраднатото, но казал, че това не е скъп телефон. Подс.Н. извадил сим картата на телефона и я изхвърлил на улицата, след което двамата обвиняеми се разделили.

На другият ден, подс.Н. отишъл в кафене „Джунглата” и продал на свид.Мила Неделчева – сервитьорка в заведението, открадната вещ за сумата от 40 лева /л.11 по ДП/.

С протокол за доброволно предаване от 20.07.2009г., свид.Неделчева е предала предмета на престъплението – мобилен телефон „Самсунг J700” на полицейските органи. На следващият ден – 21.07.2009г., телефонът е бил върнат с разписка на собственика му /л.12 по ДП/.

В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно-оценъчна експертиза /л.22 по ДП/, вещото лице, по която е дало заключение, че стойността на откраднатата вещ на пострадалия свид.М. е в размер на 82 /осемдесет и два/ лева.

В обяснения си пред разследващия орган подсъдимите Н. и С. признават вината си, но не дават обяснения за извършеното от тях престъпление.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира, че на инкриминираната дата – 17.07.2009г., в съучастие с помагача А.С.С., подсъдимият Н., в качеството му на извършител, отнел чужда движим вещ – мобилен телефон „Самсунг Джи 700” на стойност 82 лева, от квартира на ул.”Трети март” в гр.Обзор, от владението и без съгласието на М.Ж.М. ***, с намерение противозаконно да го присвоят. Деянието е извършено умишлено от подс.Н., при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от показанията на пострадалия свидетел М. и на свид.П. – помощник оперативен работник в ПУ – гр.Обзор, от събраните и приети по делото писмени доказателства, както и от обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство. Към момента на извършване на деянието подс.Н. е бил неосъждан, стойността на предмета на кражбата е до сто и петдесет лева и същият е възстановен на неговия собственик, поради оказаното от подс.Н. съдействие на полицейския служител – свид.П. при откриване местонахождението на вещта.

Предвид гореизложеното, съдът призна подс.Н. за виновен за извършеното от него престъпление по чл.218б, ал.1 вр. чл.194, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Макар в съдебно заседание представителят на обвинението да заяви, че не поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение за извършено от всеки един от тях престъпление по чл.195, ал.1 от НК, същият не оттегли обвинението си за извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК, нито направи изменение на обвинението за всеки един от подсъдимите, поради което съдът на основание чл.304 от НПК оправда подс.Н. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, като недоказано. За да стигне до този извод съдът взе предвид, че за приложението на т.5 от чл.195, ал.1 от НК следва да са налице кумулативно две предпоставки, а именно – две или повече лица да са се сговорили предварително за осъществяване на кражбата и на второ място – престъплението да не представлява маловажен случай. В настоящият казус, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказа наличието на предварителен сговор между подсъдимите за извършване на кражбата, а и безспорно престъплението представлява маловажен случай с оглед стойността на откраднатата вещ.

По отношение подс.С., съдът намери, че на инкриминираната дата – 17.07.2009г., в съучастие с извършителя Д.П.Н., в качеството му на помагач – пазел отвън през цялото време някой да не дойде, отнел чужда движим вещ – мобилен телефон „Самсунг Джи700” на стойност 82 лева от квартира на ул.”Трети март” в гр.Обзор, от владението и без съгласието на М.Ж.М. ***, с намерение противозаконно да го присвоят. Деянието е извършено умишлено от подс.С., при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от показанията на пострадалия свидетел М. и на свид.П. – помощник оперативен работник в ПУ – гр.Обзор, от събраните и приети по делото писмени доказателства, както и от обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство. Макар, че стойността на предмета на кражбата е до сто и петдесет лева и същият е възстановен на неговия собственик, към момента на извършване на деянието подс.С. е бил осъждан за такова престъпление, поради което съдът счете, че разпоредбата на чл.218б, ал.1 не следва да се приложи по отношение извършеното от подс.С. престъпно деяние /арг. от чл.218б, ал.2, т.2 от НК/.

Предвид гореизложеното и като взе предвид стойността на откраднатата вещ, съдът призна подс.С. за виновен за извършеното от него престъпление по чл.194, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК, като на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като недоказано. По отношение повдигнатото на подс.С. обвинение по чл.195, ал.1, т.5 от НК, съдът оправда същия по съображения, изложени по-горе досежно повдигнатото на подс.Н. обвинение за същото престъпление. Що се отнася до обвинението по т.7 на чл.195, ал.1 от НК, съдът намри същото за неоснователно, тъй като съгласно визираната хипотеза, освен че следва да е налице повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК при извършване на деянието, престъплениета, предмет на различните осъждания следва да представляват немаловажни случаи. Макар при предходното си осъждане, извършеното от подс.С. деяние да не е представлявало маловажен случай, то в настоящият казус, извършеното от него престъпление представлява маловажен случай, поради което на същият неоснователно му е било повдигнато обвинение по т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Съдът оправда подс.Н. и по повдигнатото му обвинение за извършване на престъплението при условията на чл.20, ал.2 от НК, тъй като от данните по делото се установи, че същият е действал в качеството си на помагач на извършителя – подс.Н., а не като съизвършител.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При отмерване размера на предвидените в НК санкции за двамата подсъдими, съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършените от тях престъпни деяния, с оглед предвидените от законодателя наказания, както и разновидността на формата на вината - “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дейците – младата им възраст, признанието на вината им, проявеното критично отношение относно извършените от същите престъпления, както и чистото съдебно минало по отношение подс.Н., а за подс.С. – предишните му осъждания.

Като взе предвид гореизложеното, съдът наложи на подсъдимия Н. административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева в полза на Държавата. Що се отнася до подс.С., съдът наложи на същия наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно – „пробация”, със следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца и 3.Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа в рамките на една календарна година.

Съдът намира, че така определените наказания по вид и размер се явяват адекватни на степента на обществена опасност на извършените от подсъдимите Н. и С. престъпления като деяния, степента на обществена опасност на подсъдимите като личности и напълно достатъчни по размер да съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.

Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното производството разноски, като възложи същите по равно в тежест на подсъдимите.

МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: