Р Е Ш Е Н И Е
Номер 61 21.02.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на пети
февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при
участието на секретаря …… като разгледа
докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№65 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 във
връзка с чл.435 ал.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се постановление за разноски,
инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по изпълнително дело №272/2019г.
/20198870400272/ по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. Д., с рег.№887
и с район на действие Окръжен съд
гр.Пазарджик.
В жалбата си, подадена в срока за
доброволно изпълнение, длъжникът по изпълнението И.Н.Х., с ЕГН-********** ***
се поддържа, че изпълнителното
производство е неправилно образувано и водено в нарушение на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди, че му е наложен запор върху трудовото възнаграждение за сумата от
827079.23лв, формирана от 185000лв, законна лихва от 162234.45лв за периода
29.03.2011г.-05.11.2019г., главница от 292248.60лв законна лихва от 1704.78лв
за периода 15.10.2019г.-05.112019г.,158307.37лв неолихвяеми вземания, мораторни
лихви и обезщетения, 3.47лв присъдени разноски, 100лв разноски по
изпълнителното дело,27480.56лв такси по Тарифата на ЧСИ, за които суми счита,
че са невярно пресметнати като оспорва дължимите суми на ЧСИ като
размер.Твърди, че изпълнителното дело
първоначално погрешно е образувано пред ЧСИ Т.Л., с район на действие
Окръжен съд гр.П., така и понастоящем пред ЧСИ Д., с район на действие Окръжен
съд Пазарджик, като не ставало ясно с какъв акт е сторено това-постановление
или разпореждане.Твърди се за извършено нарушение на чл.427 ал.2 от ГПК и че това
е следвало да стори ЧСИ при Окръжен съд гр.П., а не ЧСИ при ОС-гр.Пазарджик. Твърди се още,
че изпълнителния лист е издаден на
30.03.2011г. по ч.гр.д.№1391 на РС-Пазарджик, а е поискано образуване на
изпълнителното дело през 2019г. пред ЧСИ Л. /ИД №258/2019г./, а в последствие
пред ЧСИ Д. / ИД №272/2019г./ като изпълнителните дела били погрешно образувани.
Твърди, че от 2011г. до 2019г. не са извършвани по делата никакви изпълнителни
действия, макар да е прехвърлено вземането на „АСВ“ ЕАД с цесия, която не е
била съобщавана, като едва към момента ставало ясно, че има такъв договор, за
което длъжникът научава след образуване на изпълнителното дело, уведомен не от
цедента, а от цесионера „АСВ“ ЕАД. Твърди, че в полза на длъжника за периода от
2011г. до 2019г. са изтекли два вида давности- петгодишна давност и двугодишна
давност, поради което следвало да бъде уважено от съда искането му за
прекратяване на изпълнителното дело вместо да му се натрупват лихви и печалби за
умишлено бездействие на взискателя.Затова счита, че следва да бъде отменено
постановлението за образуване на изпълнителното производство по ИД №27282019г.
по описа на ЧСИ Д., респективно разпореждането за образуване. Счита, че поради
недобросъвестно поведение на взискателя и неговото бездействие паричното му
задължение се е увеличило в пъти.Оспорва извършено плащане през 2019г.
отбелязано на гърба на изпълнителния лист като неизвършено от него, от съпругата
му или от друго оправомощено лице. Оспорва сумите определени от ЧСИ като
неправилно изчислени, включително и по отношение на таксите като неставало ясно
по коя точка от Тарифата се дължат. Счита, че изпълнението следва да бъде
прекратено поради настъпила перемция, с начало-последното плащане от 2015г. до
деня на образуване на изпълнителното дело през 2019г. поради непоискване на
никакво изпълнително действие в двугодишен срок. Счита,че е изтекъл срок от 5г.
от 2011г. до 2019г. Моли да се отмени акта на ЧСИ с който е образувано
изпълнителното дело пред ЧСИ Д. поради изтекла двугодишна погасителна давност с
присъждане на разноските направени в настоящото производство. Направено е
доказателствено искане за произнасяне по размера на задължението и на лихвите.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило
писмено възражение от взискателя по изпълнението „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД-гр.София, в което се излагат доводи за недопустимост на
подадената жалба тъй като обжалвания акт
на съдебния изпълнител е извън изрично изброените в закона-чл.435 ал.2 от ГПК,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане.По същество счита, че
жалбата е неоснователна тъй като по първоначално образуваното изпълнително дело
№2192/2011г. по описа на ЧСИ Л. срещу длъжниците „Н. 2000“ООД, И.Н.Х. и В.Д.Х., като до датата на извършване на цесията
-06.11.2017г. системно са били поискани и извършвани изпълнителни действия
срещу длъжниците; че през 2019г. с
Постановление на ЧСИ Л. е прекратено изпълнението на основание чл.433 ал.1 т.2
от ГПК-по искане на взискателя, образувано е
ново изпълнително производство под №258/2019г. по описа на ЧСИ Л., който
е изпратил делото за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ Д. с район на действие Окръжен съд Пазарджик,
където е образувано под ИД№272/2019г. Като неправилно се квалифицира твърдението в жалбата, че вземането е погасено
по давност в периода 2011г.-2016г., тъй като през този период е имало
образувано изпълнително дело при ЧСИ Л. под №2192/2011г. при поискани регулярно
от взискателя „У.Б.“ АД извършване на изпълнителни действия и са постъпвали
плащания от длъжниците.Твърди се, че размерът на дълга на длъжниците расте
прогресивно поради непогасяване на задължението им, поради което се начисляват
лихви върху главницата и разноски, което не представлява печалба, а санкция към
длъжниците, че същите не са изпълнили в срок задължението си.По отношение
съобщаването на цесията на длъжника, се поддържа, че то е направено от името на
цедента, който е упълномощил цесионера, като пълномощното е приложено по делото
и че възражението на длъжника за липсата
на уведомление би било допустимо само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомлението,
каквито възражения липсват в жалбата.
В мотивите си към обжалваните
изпълнителни действия по чл.436 ал.3 от ГПК /Становище от 20.12.2019г./ ЧСИ Д.
поддържа, че жалбата по същество е неоснователна. На първо място сочи, че ИД
№20198870400272 по описа на ЧСИ Д. е продължено на основание чл.427 от ГПК от
ИД №20198200400258 по описа на ЧСИ Л., като последното е образувано със
страни-взискател „АСВ“ ЕАД и солидарно отговорни длъжници-И.Н.Х. и В.Д.Х. въз
основа на остатъка от сумите по изпълнителен лист от 30.03.2011г., издаден от
РС-Пазарджик въз основа на Заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ по
ч.гр.д.№1391/2011г. и изпълнителен лист/ИЛ/ от 07.04.2011г., издаден от РС-Пазарджик
въз основа на ЗНИ по ч.гр.д.№ 1392/2011г., като са взети в предвид
отбелязванията на гърба на изпълнителните листове. Посочено е още, че ИД №20198200400258
по описа на ЧСИ Л. е образувано по искане на взискателя „АСВ“ ЕАД с молба
вх.№7103 от 04.06.2019г. по отношение на длъжниците-физически лица и извършване
на справки за работодател и банкови сметки с налагане на запор при установяване
на такива плюс налагане на възбрана на имот в с.Ц.. По повод дадени указания от
ЧСИ Л. на взискателя по реда на чл.427 от ГПК за посочване на ЧСИ с район на действие в Окръжен съд Пазарджик, с молба от
05.06.2019г. е поискано от взискателя делото да бъде изпратено на ЧСИ Д., като
на 06.06.2019г. ЧСИ Д. с разпореждане е образувал изпълнително производство под
№20198870400272. Посочени са какви изпълнителни действия са извършени за
периода 22.10.2019г. до момента-запори
върху трудово възнаграждение на длъжниците Х. и Х.; запор върху вземания по
банкови сметки и вложени вещи в трезори на двамата длъжници в „Експресбанк“ АД
и ЦКБ АД; възбрана върху недвижим имот, собственост на Х. в с.Ц., обл.Р.;Сочи
се извършени плащания отразени върху гърба на ИЛ по ч.гр.д.№1329/2011г. в
размер на 12884.54лв и направено уточнение от ЧСИ Л., че погасяването е
извършено на дата 07.08.2015г., извършено разпределение от 31.07.2015г. по ИД №20118200402192
на ЧСИ Л..
По отношение на начислените такси по
ТТРЗЧСИ, в поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Х. на 11.11.2019г.
били описани всички дължими такси, включително и пропорционалната такса по т.26,
в случай, че посоченото вземане бъде събрано за да има яснота в цялостния им размер и доколкото процесната
такса се дължи само ако има събрана
сума.По възраженията за давност е посочено, че ЧСИ няма процесуална възможност да се произнася
по материално-правни възражения, което може да се извърши само от съда в
нарочно съдебно производство. По отношение на прекратяване на изпълнението
поради перемция, се поддържа, че двугодишният срок не е изтекъл, считано от
образуване на изпълнителното дело-на 04.06.2019г. Предвид изложеното се навежда
извод за неоснователност на жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Изпълнително дело №20198200400258 по
описа на ЧСИ Т.Л. с район на действие Окръжен съд гр.П., е образувано на
04.06.2019г. по искане на „АСВ“ ЕАД и против длъжниците „Н. -2000“ ООД и
физическите лица В.Д.Х. и И. Н. Х.. Искането
на взискателя е направено въз основа на сключен договор за цесия с предишния
кредитор на паричното вземане „У.Б.“ АД.
Паричното вземане е посочено в издадени два броя изпълнителни листа /ИЛ/- първият
от 30.03.2011г. по ч.гр.д.№1391/ 2011г. и изпълнителен лист от 07.04.2011г. по
ч.гр.д.№1392/2011г., по описа на Пазарджишки районен съд. С молбата за
образуване /вх.№07103 от 04.06.2019г./ взискателят е поискал налагане на запор
върху вземания по банкови сметки и трудово възнаграждение на
физическите лица/ФЛ/-длъжници, при установяване на такива, както и налагане на
възбрана върху недвижим имот собственост
на В. Х. в с.Ц., обл.Р.. Според данните от първия изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. №1391/2011г. тримата длъжници
имат съответно седалище и адрес на управление (за дружеството) и постоянен
адрес *** /за ФЛ/, като тримата са осъдени солидарно да заплатят на цедента “У.Б.“
АД сумата от 185000лв главница; сумата
от 1147.50лв просрочена лихва за периода 15.09.2010г. до 28.03.2011г.; сумата от
13250.43лв лихва върху просрочена главница за същия период от време; сумата от
832.49лв представляваща наказателна лихва при просрочие, за същия период от
време, и законна лихва върху главницата от 29.03.2011г.-датата на подаване на
молбата в съда и съдебно-деловодни разноски от 4004.61лв. На гърба на
изпълнителния лист са направени две отбелязвания от ЧСИ Л. за платени суми по предходно образувано изпълнително дело
№201182004002192 в размер на 1641.34лв на дата 27.12.2013г. и още 10988.93лв от
07.08.2015г. или общо сумата от 12630.17лв. Според вторият ИЛ, издаден по
ч.гр.д.№1932/2011г., същите трима длъжници са осъдени да заплатят на същия
кредитор-цедент солидарно, сумата от 161508евро главница по договор за банков
кредит от 2008г.; сумата от 6675.58евро просрочена лихва за периода
16.08.2010г. до 28.03.2011г. включително; сумата от 2871евро договорна лихва за
същия период от време; сумата от 726.78евро наказателна лихва за просрочие за
същия период от време, ведно със законната лихва от 29.03.2011г.-датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, и разноски от
6728.50лв. На гърба на този изпълнителен лист са направени четири отбелязвания
от ЧСИ Л. за извършени плащания по ИД№ 2011
82004002192, а именно 41451.91лв на 15.05.2013г.; 2512.58лв на 27.12. 2013г.,
103670.10лв на 10.04.2014г. и 12884.51лв на 07.08.2019г. или общо 160519.10лв.
В двата изпълнителни листа няма направено отбелязване конкретно кой от тримата длъжници
каква сума е погасил от солидарните задължения, които имат към кредитора и
какви суми са погасени по отделните пера с тях.
Изпълнителното производство / ИД
№20198200400258/ е образувано с
разпореждане на ЧСИ Л. от
04.06.2019г./л.10/, като дължимите суми са посочени, съгласно издадените изпълнителни листа,
включително са посочени и извършените
частични плащания по двата изпълнителни листа. По искане на взискателя „АСВ“
ЕАД ЧСИ Л. е изпратил изпълнителното дело без да извършва каквито и да било
изпълнителни действия на ЧСИ Д. с район на действие Окръжен съд гр.Пазарджик,
посочен от самия взискател за което е съставен протокол за предаване на
изпълнителното дело от 05.06.2019г. /л.15/.
За същите парични вземания първоначално
е било образувано ИД № 20118200402192 по описа на ЧСИ Л.,като на тримата
длъжници са били изпратени Покани за доброволно изпълнение,връчени на
27.12.2011г. /л.16-л.21/ за дължими парични суми така както са описани в двата
изпълнителни листа, като е посочен и общи размер на задължението /л.16/ -866996.28лв,
от които главница от 116441.55лв със законна лихва от 33321.70лв за
периода 26.03.2010г. до 03.01.2013г.; главница
от 185000лв със законна лихва в размер на 33786.70лв за периода от 29.03.2011г.
до 03.01.2013г., като сумите по втория изпълнителен лист са посочени в левове
при съотношение по официалния курс -лев-евро от 1.95583лв за 1 евро -главница
от 315882.19лв, със законна лихва в размер на 57689.93лв за периода
29.03.2011г. до 03.01.2013г.; 75323.34лв неолихвяеми вземания от 75323.34лв /по двата изпълнителни листа/; сумата
от 16387.11лв присъдени разноски; 474.49лв разноски по изпълнителното дело, 32689.37лв
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 01.03.2013г. До изтичането на срока за
доброволно изпълнение длъжниците не са възразили по размера на задължението,
включително и определените такси по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
На 06.06.2019г. е образувано на основание чл.426 от ГПК ИД №20198870400272 по
описа на ЧСИ Д., като са приети разноски по изпълнението в размер на 100лв за
юрисконсултско възнаграждение-/л.22/
Уведомлението за цесия е връчено на
длъжниците от ЧСИ Д. с нова покана за доброволно изпълнение в която се
преповтаря задължението по двата изпълнителни листа по отделно, плюс
извършените до момента плащания отразени на гърба на изпълнителните листове,
както и е посочен договора за цесия от
31.12.2015г. с цялото му съдържание. ПДИ са изпратени на дата 22.10.2019г. и са
получени с приложенията на 11.11.2019г. /л.133/ от длъжника И.Х., от И.Х. за
съпругата си В. Х.. В ПДИ / до И.Х./ са посочени и общия размер на задължението
по двата изпълнителни листа /л.132/ а именно-общо 827079.23лв, от които
главница от 185000лв със законна лихва от 162234.45лв за периода 29.03.2011г.-05.11.2019г.
, главница в размер на 292248.60лв и законна лихва от 1704.78лв за периода 15.10.2019г. до 05.11.2019г., неолихвяеми
вземания от 158307.37лв; 3.47лв присъдени разноски, 100лв разноски по
изпълнителното дело, 27480.56лв такси по тарифата към ЗЧСИ към 05.11.2019г.
Съпоставени присъдените суми по двата
изпълнителни листа с тези посочени като общ размер на задължението са налице
съществени несъответствия, доколкото липсват изложени от ЧСИ факти и обстоятелства
относно начина и поредността на погасяване на
паричните задължения на
длъжниците към взискателя по изпълнението при предходно образуваните
изпълнителни дела, в смисъл какъв е бил остатъка от задължението по всеки един
от двата изпълнителни листа след внасяне на поредната погасителна вноска. С внасянето на всяка вноска
каква част от задължението е била погасена и каква част е останала
непогасена, разбита по главница, лихви и разноски.Съответно липсват изложени
факти от ЧСИ за това как са формирани
таксите дължими по Тарифата по ЗЧСИ. Такива конкретни доводи не се излагат и в
становището му по чл.436 ал.3 от ГПК. Освен това е налице съществено отклонение
в размера на задължението посочено в ПДИ по ИД №2192/2011г. на И.Х., към
20.12.2012г.-660506.57лв и размера на задължението на солидарно отговорното „Н.“
2000г. ЕООД, посочено че е в размер на
866996.28лв към 03.01.2013г. Вероятно се касае за техническа грешка от
което обаче не може да се направи категоричен извод коя от двете суми е вярна.
Това налага да се отмени изцяло постановлението за разноски инкорпорирано
в ПДИ на
И.Н.Х. изх.№11366 от 22.10.2019г.
по ИД №20198870400272 по описа на ЧСИ Д.Д. с район на действие Окръжен
съд Пазарджик, който следва да изготви ново постановление за разноски като
съобрази и указанията на въззивната инстанция във връзка със съдържанието на
акта на ЧСИ.
Останалите изложени доводи във
въззивната жалба нямат отношение към постановлението за разноски.
Следва да се посочи, че законодателят в
разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК
лимитирано е посочил онези изпълнителни действия на съдебния изпълнител, които
длъжникът може да обжалва. В т.6 са посочени отказът на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, а в т.7 -това се постановлението за разноските по изпълнението. В
случая, липсват данни ЧСИ да е постановил какъвто и да било отказ по отношение
спирането, прекратяването или приключването на принудителното изпълнение. В
този смисъл следва да се посочи, че на съдебен контрол подлежи само и
единствено изричния писмен отказ на съдебния изпълнител по движението на
изпълнителното производство-да спре, да прекрати или да приключи делото.
За пълнота на изложеното следва да се
отбележи и това, че позоваването на длъжника на погасителна давност по чл.110
от ЗЗД и по чл.111 от ЗЗД като основание за недължимост на вземането, което
кредитора има към него, има значение и
може да се позовава на него страната и да се обсъжда единствено в
иницииран исков процес от страна на
длъжника за оспорване на вземането и за
установяване несъществуването на паричното вземане в полза на кредитора поради
погасяването му по давност-чл.439 от ГПК. Въпросът за прилагане на института на
перемцията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК има значение в хипотезата на постановен
и обжалван от длъжника отказ на съдебния изпълнител на това основание за
прекрати изпълнението. Въпросът за цесията също би бил предмет на евентуално
разглеждане в такъв процес с оглед спецификата на случая.
В конкретния случай няма постановени
изрични откази от ЧСИ Д. по спиране, прекратяване или приключване на
изпълнението, поради което изложените доводи във въззивната жалба по въпроса за
давността и за цесията няма как да бъдат обсъждани в хипотеза на обжалване на Постановлението за разноски досежно
дължимостта или недължимостта на паричните вземания –главници, лихви, разноски
и такси по изпълнението, респективно погасяването им чрез извършено от длъжника
плащане-изцяло или частично.
Предвид изложеното ще следва да се
отмени изцяло Постановлението за разноски инкорпорирано в ПДИ
№11366 от 22.10. 2019г. на ЧСИ Д. постановено по ИД №20198870400272 с
район на действие Окръжен съд
гр.Пазарджик, като делото се върне обратно на ЧСИ за изготвяне на ново Постановление
за разноски с изискуемото се по закон съдържание, и което да се съобщи на
страните.
Водим от горното и на основание чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с
чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш
И
ОТМЕНЯ Постановление за разноски,
инкорпорирано в Покана за доброволно
изпълнение / ПДИ/ №11366 от 22.10.2019г. на ЧСИ Д. Д., рег. №887, постановено
по ИД №20198870400272 с район на действие
Окръжен съд гр.Пазарджик.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ Д. Д., рег. №887, с
район на действие Окръжен съд гр.Пазарджик
за изготвяне на ново Постановление за разноски с изискуемото се по закон
съдържание, съгласно мотивите на Окръжен съд гр.Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.