№ 1198
гр. Перник, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720103187 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на П. Д. И. срещу Национално
бюро за правна помощ. В исковата молба се твърди, че срещу наследодателя на ищеца
– И. А. И. е бил издаден изпълнителен лист на 14.04.2016 г. След смъртта на И. А. И. и
отказа от наследство на всички други наследници, ищецът узнал, че срещу И. било
образувано и.д. № 1826/2021 г. от 17.06.2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. – след смъртта на
И.. По това дело били изпратени запорно съобщения за налагане на запор върху
банковите сметки и трудовото възнаграждение на И.. Поддържа се, че тези действия не
са прекъснали погасителната давност, поради което към датата на депозиране на
исковата молба тя е изтекла. Твърди, че ответникът бил сезиран с искане на прекрати
действията по изпълнение, но отговор от негова страна не е депозиран.
Пояснява, че оспореното задължение е в размер на 200,00 лева за оказана
безплатна помощ на И. и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист като
основанието е Определение от 25.03.2016 г., постановено по нохд1972/2015 г. по описа
на Районен съд Перник и протокол от 16.12.2015 г., от която дата е започнала да тече
погасителната давност, която била изтекла и към датата на образуване на и.д. №
1826/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. - 17.06.2021 г. Поддържа, че вземането се погасва и
с кратка тригодишна погасителна давност.
С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумата от 200,00 лева,
за която е издаден изпълнителен лист от 14.04.2016 по нохд1972/2015 г. по описа на
Районен съд Перник, поради погасяване по давност на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за недопустим
тъй като съгласно чл. 27б ЗПП оправомощен орган да събира вземанията, присъдени в
полза на НБПП е НАП и това е единствения орган, които възлага действия по
изпълнение.
1
Намира предявения иск за неоснователен като поддържа, че първото действие по
изпълнение, водещо до прекъсване на давността е образуването на на и.д. № 1826/2021
г. по описа на ЧСИ С. Б. - 17.06.2021 г., но на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП за
периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа иска.
Ответникът е депозирал молба, с която поддържа оспорванията.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на
ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено
нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу наследодателя на ищеца в полза на
ответника свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
По делото не се спори, че срещу И. А. И. и издаден изпълнителен лист от
14.04.2016 г. по нохд № 1972/2015 г. в полза на ответника, като съдът с доклада по
делото е отговорил на възражението за недопустимост на съдебното производство,
поради което не следва да го прави отново.
Не е спорно, че ищецът е единствен негов наследник, което се установява от
приложените удостоверение за наследници и удостоверение за отказ от наследство,
направен от останалите наследници по закон.
Спорът се концентрира в правните въпроси относно периода, в който е текла
погасителна давност, неговото спиране и/или прекъсване, както и отражението на
действията по изпълнение, извършени в рамките на и.д. № 1826/2021 г. по описа на
ЧСИ С. Б..
Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност, а
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. В конкретния случай процесния изпълнителен лист е издаден въз основа
на определение на съда. Независимо от вида на съдебния акт, по въпроси свързани с
2
разноски, акта на съда е винаги с характер на определение. Ето защо съдът приема, че
и в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В приетия по делото като писмено доказателство изпълнителен лист (самото
дело е унищожено поради изтичане на срока за съхраняването му и е наличен,
неотносим към спора акт) е удостоверено, че изпълнителното основание –
Определение от 25.03.2016 г. е влязло в сила на 14.04.2016 г., от който момент е
започнала да тече погасителна давност и същата би изтекла на 14.04.2021 г., а
изпълнително дело № 1826/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано на 17.06.2021 г.
– 2 месеца и 3 дни след изтичане на давността.
По повод конкретното възражение и при наличие на нормативно правило,
съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което
течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно
процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за периода от
********** г. включително. В този смисъл са Определение № 76 от 31.03.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1508/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 15/29.01.2021 г. по ч. г. д. №
4042/2020 г. на ВКС, I г. о. и др.
Ето защо образуването на изпълнително дело № 1826/2021 г. по описа на ЧСИ С.
Б. е преди да е изтекъл законоустановеният петгодишен давностен срок.
От приложеното по делото извлечение от акт за смърт се установи, че И. А. И.. е
починал на ******* г. - преди образуване на изпълнителното дело. Ето защо
действията по изпълнение и възлагането на такива – от естеството да прекъсната
погасителната давност не са произвели този ефект, тъй като са били насочени срещу
несъществуващ правен субект – починало лице. До прекратяване на изпълнителното
дело то е водено срещу починалото лице, поради което погасителната давност е
изтекла на ******** г.
При тези обективни данни и правните съображения за прекъсване на давността,
предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса - 50,00 лева
претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева. Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същото съдът намира за неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар
е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, гр. София, ул. „Развигор“ № 1 не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу П. Д.
И. **********, в качеството ѝ на наследник на И. А. И. за сума в размер на 200,00 лева,
представляващи разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на 14.04.2016 г.
въз основа на Определение от 25.03.2016 г., постановено по нохд № 1972/2015 г. по
описа на Районен съд Перник, поради изтичане на законоустановения давностен
срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА
ПРАВНА ПОМОЩ да заплати на П. Д. И. сумата от 400,00 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4