РЕШЕНИЕ № 112
гр. Бургас, 22.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети януари
през две хиляди и осемнадесети година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6172/2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Мост
Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира
приемане за установено, че ответникът Д.Н.Й.,***, му дължи следните суми: 1675,75
лева – главница по Договор за стоков кредит № ........../13.02.2013 год., 168,75
лева – договорна лихва за периода 05.03.-05.08.2013 год., и 667,69 лева –
неустойка за забава за периода 05.04.2013-02.06.20017 год., както и законната
лихва върху главницата, начиная от 06.06.2017 год., до окончателното й изплащане,
които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2356/07.06.2017
год. по ч. гр. д. № 3960/2017 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
По молба на ищеца, с определение от 05.12.2017 год. БсРС
е конституирал „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, като трето лице помагач.
Ответникът оспорва исковете, вкл.
и като погасени по давност; ангажира доказателства и претендира разноските.
Третото лице помагач изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, след запознаване със
становищата на участниците в процеса и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е изправна
страна-кредитор на длъжника на основание Договор за стоков кредит № ... год., сключен
между ответника Д.Й. и третото лице помагач, за сумата от 1599 лева,
представляваща цена на мобилен компютър. Според уговорения погасителен план,
сумата следва да бъде върната на кредитора на 6 вноски, последната от която е с
падеж 05.08.2013 год. Според т. 3 от договора, при просрочие на две или повече
погасителни вноски, вземанията по договора стават предсрочни изискуеми, считано
от падежа на втората вноска, без да е необходимо уведомяване на длъжника. Вземанията
по договора за стоков кредит са били предмет на цесионен договор от 14.10.2015
год., сключен между заемодателя и ищеца, с Приложение № 1 към него (т. 1370). В
исковата молба е признато обстоятелството, че длъжникът Й. не е била уведомена
за цесията, а това е сторено в настоящото исково производство, с връчване на
писмено уведомление – приложение към исковата молба.
Според ищеца, ответникът не е
извършвал плащания по договора, поради което дължи и обезщетение за забавата си
(договорна неустойка за забава). За заплащането на посочените главно и
акцесорни вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2356/07.06.2017 год. по
ч. гр. д. № 3960/2017 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение от
длъжника по чл. 414, ГПК.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения главен иск за доказан по основание и
размер. По делото не се спори, че ответникът е легитимиран като
кредитополучател на основание процесния договор за кредит от 13.02.2013 год.,
неоспорен по автентичност. Включването на закупената с кредита вещ в активите на
друг правен субект не променя пасивната материално-правна легитимация на ответника
като длъжник по договора за стоков кредит. За ответника Й. е възникнало парично
задължение за връщане на договорените суми – главница и възнаградителна лихва, на
основание действителен договор за кредит. Легитимацията на ищеца като кредитор
на ответника произтича от същия договор, в който той е встъпил като страна на
основание валиден цесионен договор, включващ всички вземания по процесния договор
за кредит. Уведомлението на длъжника по см. на чл. 99, ал. 3, ЗЗД е извършено
надлежно в хода на настоящото исково производство, с връчване на писменото
потвърждение – л. 14 по описа. Вземанията по договора са станали предсрочно
изискуеми поради бездействието на длъжника Й. за плащане на 2 последователни
погасителни вноски – с падежи 05.03. и 05.04.2013 год., като, на основание т. 3
от договора, не е необходимо уведомяването на длъжника за тази последица от
неизпълнението. Възражението на ответника за липса на уведомяване е неоснователно,
тъй като задължителните указания по т. 18 от 4/2013-2014-ОСГТК на ВКС са
свързани с проверката за подлежащи на изпълнение вземания в заповедно
производство по чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2, ГПК, докато настоящият процес
се развива спрямо вземания по издадена заповед на основание чл. 410, ГПК.
Както бе посочено по-горе в
решението, предсрочната изискуемост по договора за стоков кредит е настъпила поради
неплащане на първите 2 месечни погасителни вноски, на падежа на втората от тях
– 05.04.2013 год. Срещу така твърдения от ищеца отрицателен факт за бездействие
на Д.Й. не са ангажирани доказателства от ответника, удостоверяващи извършено в
срок плащане; не са наведени и възражения против ликвидността и, или
изискуемостта на главницата от 1675,75 лева. Изложеното мотивира съда да
приеме, че дължимата сума не е погасена към момента на приключване на устните
прения в настоящия исков процес, т. е. главният иск е основателен, а върху сумата
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная
от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК – 06.06.2017 год.
Съдът намира за погасено по
давност акцесорното вземане за договорна лихва. Тази претенция обхваща периода
05.03.-05.08.2013 год.; за вземането е приложима кратката 3-год. давност.
Делото не съдържа данни за спирането или прекъсването й, което е извършено на
06.06.2017 год., с подаване на заявлението по чл. 410, ГПК и установителния иск
по нея – арг. от чл. 422, ал. 1, ГПК, поради което към посочената дата е
изтекъл 3-годишният срок по чл. 111, б. „б“, ЗЗД, т. е. вземането е погасено по
давност.
Съдът намира за частично
основателен и иска за неустойка за забава. Това акцесорно вземане е станало
изискуемо на 05.04.2013 год., за него също се прилага срокът по чл. 111, б.
„б“, ЗЗД, т. е. вземането е погасено по давност за периода
05.04.2013-05.04.2016 год. За последващата част от процесния период –
06.04.2016-02.06.2017 год. искът е основателен и следва да бъде уважен. В
изпълнение разпоредбата на чл. 213, ГПК съдът служебно изчислява размера на
вземането, което възлиза на 196,94 лева, т. е. претенцията следва да бъде
частично уважена, а отхвърлена в частите й за горницата до 667,69 лева и за
дължимост за периода 05.04.2013-05.04.2016 год.
Частичната основателност на
исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК,
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 87,50 лева,
направени в заповедното производство (сбор от 37,50 лева – дължима част от платената
държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение). В полза на всяка от
страните следва да бъдат присъдени и деловодни разноски, направени в исковия
процес – 124,70 лева за ищеца, 76,40 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Д.Н.Й., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „Мост Финанс
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Слатина, бул. „Ситняково” № 23, ет. 6, следните суми: 1675,75 лева –
главница по Договор за стоков кредит № ....... год., и 196,94 лева – неустойка за
забава за периода 06.04.2016-02.06.20017 год., както и законната лихва върху
главницата, начиная от 06.06.2017 год., до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
2356/07.06.2017 год. по ч. гр. д. № 3960/2017 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ, поради
погасяването й по давност, акцесорния иск за неустойка за забава – в частите му
за горницата над 197,41 лева до 667,69 лева, както и за дължимостта на неустойката
за периода 05.04.2013-05.04.2016 год.
Решението
е постановено при участие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4,
Бизнеспарк „София”, бл. 14, в качеството на трето лице помагач на страната на
ищеца по гр. д. № 6172/2017 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Д.Н.Й., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Слатина,
бул. „Ситняково” № 23, ет. 6, деловодни разноски в размер от 87,50 (осемдесет и
седем запетая петдесет) лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 3960/2017 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Д.Н.Й., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Слатина, бул. „Ситняково” № 23, ет. 6, деловодни
разноски в размер от 124,70 (сто двадесет и четири запетая седемдесет) лева,
направени по гр. д. № 6172/2017 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
„Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Слатина, бул. „Ситняково” № 23, ет. 6, на основание чл. 78,
ал. 3, ГПК, да заплати на Д.Н.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, деловодни разноски в размер от 76,40 (седемдесет и шест запетая
четиридесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
ЕХ