Определение по дело №3650/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1893
Дата: 20 септември 2022 г. (в сила от 16 септември 2022 г.)
Съдия: Стефан Милев
Дело: 20221100603650
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1893
гр. София, 16.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев

Силвия Б. Русева
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603650 по описа за 2022 година
Софийската районна прокуратура (СРП) и адв. А. А. (повереник на
пострадалото лице) са подали съответно по реда на чл. 342, ал.1 НПК частни протест и
жалба срещу постановеното в откритото разпоредително заседание на 11.05.2022 г.
протоколно определение за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. №
16195/21 г. (на СРС, НО, 8 с.) и връщане на делото в досъдебната му фаза (чл. 249, ал.2
НПК) за отстраняване на съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3
НПК.
С протеста (най-общо) е застъпена тезата, че обстоятелствената част на
обвинителния акт съдържа всички съставомерни факти, относими към двата пункта на
обвинението срещу подс. М. Т. – по чл. 325, ал.1 и по чл. 216, ал.1 НК, и че доводите
на съдебния състав за липса на необходимото описание, позволяващо адекватна
насрещна защита, са неправилни. Частната жалба, пък, е изцяло бланкетна и (без в нея
да се сочат конкретни аргументи) съдържа единствено настояване за отмяна на
оспорваното протоколно определение.
По реда на гл. XXII НПК въззивният съд намери, че следва да разгледа
единствено прокурорския протест. Жалбата на адв. А. се явява недопустима, защото
искането на пострадалата да бъде конституирана като граждански ищец е било
отклонено от СРС и тя не е придобила качеството „страна“ по делото, позволяващо й
да атакува актовете, които накърняват нейните права и законни интереси.
По същество, обаче, оплакването на прокурора е неоснователно и СГС намери,
че следва да потвърди протестираното определение.
По принцип – в диспозитива на обвинителния акт изобщо не следва да се излагат
всички съставомерни факти за описание на твърдяното престъпление, защото самият
закон (чл. 246, ал.3 НПК) указва, че функцията на тази част от въпросния документ е
само да очертае „правната квалификация на деянието“. Описание на престъплението
(по силата на чл. 246, ал.2 НПК) следва да се извърши в обстоятелствената част на
обвинението. Когато, обаче, „в повече от дължимото“ прокурорът е преценил, че в
заключителната му част следва да изтъкне фактическите признаци на престъплението,
проявеният подход трябва да е такъв, че да не влиза в противоречие обстоятелствената
1
част и да не прави обвинението неясно по въпроса коя дейност всъщност е предмет на
инкриминиране по делото. Точно това се е получило и в конкретния случай, защото
описанието на хулиганството „от фактическа страна“ в обвинителния акт е едно, а в
неговия диспозитив – друго. Така например, извън крясъците на обвиняемата и
блъскането по входната врата на пострадалата, в обстоятелствената част на
обвинението СРП е включила и твърдение, че Т. „… се опитала да удари с ръка
свидетелката“ – действие, което също би могло да бъде принципно оценено като
„непристойно“. В заключителната му част, обаче, обвинението по чл. 325, ал.1 НК е
аргументирано с крясъците, блъскането по вратата и ударите по паркирания в близост
лек автомобил. Така - прокурорът сам се е поставил в положение да претендира неясно
обвинение, основният въпрос към което е: опитът на подсъдимата да удари
пострадалата на стълбищната площадка елемент ли е на това обвинение или не е
включен в него; дължи ли с присъдата си първата инстанция изрично произнасяне по
този фактически елемент и трябва ли самата подсъдима да се защитава срещу него в
съдебното следствие. Точно в този смисъл СРС е констатирал, че е нужно
„прокуратурата да прецизира твърденията“ си и протестираното определение се явява
правилно, поради което - на основание чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски съд,
НО, ІІ въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА проверено по протест на прокурора протоколно
определение от 11.05.2022 г. по чл. 249, ал.1-2 НПК за прекратяване на съдебното
производство по н.о.х.д. № 16195/21 г. на СРС (НО, 8 с.).
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената срещу същия съдебен акт частна
жалба от адв. Антоанета А..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2