№ 38
гр. С. , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Н. Николов
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Н. Николов Административно
наказателно дело № 20201890200368 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С. И. 2018“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „К.В.“ № 2, вх. „Б“, ет. 1, ап. 13, представлявано от управителя Г. И.,
срещу наказателно постановление № 501489-0125297/26.03.2020г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.
185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.
33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, затова че на 12.10.2019г. в 16.15 часа, при
извършена проверка в търговски обект – павилион - С., находящ се в гр. С., ул. „Кн. А.Б.“ №
5, стопанисван от „С. И. 2018“ ЕООД, с ЕИК ****, се установило, че дневният оборот
спрямо отпечатания дневен отчет е в размер на 295.82 лева, а фактическата наличност в
касата на обекта е в размер на 502.60 лева. Тоест налице е промяна в касовата наличност в
размер на 206.78 лева, представляваща сума, която не е отразена във ФУ, чрез функцията
„служебно въведени“ суми.
В жалбата се поддържат доводи относно незаконосъобразността и неправилността на
обжалваното НП, както и позоваване на маловажност на случая. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуалният си представител адв. А. М., който поддържа жалбата. Моли съда да отмени
изцяло оспореното НП, като развива подробни съображения в представени по делото
1
писмени бележки.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП не изпращат представител и не ангажира
доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че на посочената в НП и АУАН дата и място е била
извършена проверка по спазване на данъчното законодателство в търговски обект –
павилион - С., находящ се в гр. С., ул. „Кн. А.Б.“, № 5, стопанисван от „„С. И. 2018“ ЕООД,
с ЕИК ****. При проверка на касовата наличност в касовия апарат, проверяващите твърдят,
че се установили наличност в размер на 502.60 лева, докато след разпечатка от дневния
отчет на монтираното в обекта ФУ се установило, че наличността следвало да бъде 295.82. В
този смисъл проверяващите приели, че е налице разлика от 206.78 лева. Това представлявало
внасяне на пари в касата, без да е било отчетена операцията на касовия апарат.
Установеният факт се явявал предпоставка за налагане на санкция по чл. 33 ал. 1 от чл. 33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
За констатациите по извършената проверка е съставен ПИП сер. АА №
0399599/12.10.2019г.
На същата дата, свидетелят Ф. В. Р. на длъжност ст. инспектор по приходите в
дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с оглед констатациите по време на
извършената проверка, съставил на „С. И. 2018“ ЕООД, АУАН № 0125297г. за нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Актът е предявен и подписан от управителя на дружеството в деня на извършване на
проверката, като от него не е постъпило възражение по реда на чл. 44 от 1 от ЗАНН.
Към протокола за извършена проверка са приложени два броя описи на парични
средства в касата. Единият е на стойност 274.60 лева, а другият за сумата от 228.00 лева.
Към момента на проверката е изготвена и собственоръчно подписана декларация от Я.Д.
работил като продавач в санкционираното дружество, който е разпитан и в качеството на
свидетел в хода на съдебното производство. Както в разпита си пред настоящия съдебен
състав, така и с депозираната към момента на извършената проверка декларация, Янков
посочва, че сумата от 228 лева е била открита в друга секция на бюрото, а не в касата и тази
сума не представлявала пари от оборота, а средства предоставени от управителя за
„разваляне“ на пари на клиенти, заплащане на продукти и други. Този факт не е проверен и
анализиран от административно наказващия орган, не е опроверган от него, а се
потвърждава косвено от факта, че самите проверяващи са съставили два отделни протокола
за опис на откритите парични средства.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе за установена от приложените по
2
преписката в хода на административното производство доказателства и показанията на
свидетеля Д..
Следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство АНО демонстрира
упорито нежелание да представи изисканите от съда доказателства и осигури допуснатите
до разпит посочените в АУАН свидетели. Горното наложи да бъде санкциониран
представителя на АНО и делото да бъде обявено за решаване при наличните доказателства.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което липсват
мотиви за причините поради които на жалбоподателя е била наложена максималната
предвидена по закон санкция, в размер на 2000 лева.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ
на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията на съда в тази
насока са следните:
След служебна проверка на законосъобразността на НП, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на
защита на нарушителя от формална страна. Спазени са разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57,
ал.1, т.5 ЗАНН, като в АУАН и в НП са описани белезите от състава на административното
нарушение, за което е ангажирана отговорност на жалбоподателя, както и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението.
В АУАН и в НП по идентичен начин словесно са описани фактите, които правно са квалифицирани като
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от цитираната Наредба, установява задължение за
регистриране във фискално устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми на всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби. В този смисъл,
независимо че това задължение е нормативно установено, като допълнителна гаранция
срещу неотчитане на приходи от продажби и че неизпълнението му създава съмнение за
възможно извършено тяхно неотчитане или предпоставки за това, нормативната му
регламентация ясно, еднозначно и дефинитивно не се отнася за продажби. Следователно
неговото неизпълнение не е равнозначно на категорична установеност, че източникът на
3
разликата между фактически установената касова наличност и отчетения оборот от
фискалното устройство е нерегистрирана продажба във фискалното устройство.
Съществуващата вероятност този източник да представлява нерегистрирана продажба не е
достатъчна, за да се приеме по категоричен начин, че неизпълнението на задължението по
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. има за резултат неотразяване на приходи.
В частност, положителния характер на разликата между установената касова
наличност и отчетения оборот от фискалното устройство не обосновава доказаност на това
предположение, защото и в случаите на положителна разлика би могло да се породи
съмнение дали тя като краен резултат не е формирана от нерегистрирано служебно
въвеждане на сума в касата, която е по-голяма от общата стойност на също така
нерегистрирани продажби. Казано иначе, предположение за неотразяване на приходи може
да има при всяко неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
независимо дали фактически установената касова наличност е по-голяма или по-малка от
отчетения оборот от фискалното устройство, но при липсата на други доказателства, каквито
в случая не са налице, това предположение не може да се трансформира в категорично
установено обстоятелство, което да обоснове налагането на посочената имуществена
санкция.
В случая въобще липсва описание от страна на административния орган, както в
изготвения протокол за извършена проверка от 30.11.2017г., така и в съставения АУАН и
издаденото възоснова на него НП, дали допуснатото нарушение води до неотразяването на
приходи, или не. Липсата на отразяване на този обективен признак на деянието в така
съставените административни актове, води до невъзможност за ангажиране на
административно наказателната отговорност на санкционираното дружество, т.к. препятства
възможността за осъществяване на обективен контрол за преценка правилността на
наложената имуществена санкция.
Следва да се отбележи, че АНО въобще не е обсъдил твърденията изложени в
декларацията на свидетеля Д., че паричната сума от 228 лева е била извадена не от касата а
от друга секция на бюрото и в този смисъл не представлява „касова наличност“, което
несъмнено е установено и в хода на проверката, поради което са били съставени два отделни
описа за установените парични средства.
Липсата на мотиви за налагането на максималния размер на санкцията, също се явява
нарушение на административно производствените правила.
По изложените съображения за допуснати нарушения при издаване на оспореното
НП, основното от които е, че в него не е посочен съществен елемент характеризиращ
изпълнителното деяние, а именно: липсата на данни, дали в случая нарушението е довело до
неотразяване на приходи, или не, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде изцяло
отменено. В този смисъл е налице обилна съдебна практика (напр. Решение №
4
2161/01.04.202 г. на АССГ по КАНД 217/2021г.).
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за възлагане на
разноски, липсата на направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, основателна се явява претенцията на жалбоподателя, за присъждане на
сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, за което
са представени надлежни доказателства (договор за правна помощ и съдействие – л. 17от
делото).
Ето защо, на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 ал. 1 от АПК, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на С. И. 2018“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.В.“ № 2, вх. „Б“, ет. 1, ап. 13, представлявано
от управителя Г. И., сторените в производството разноски в размер на 350 лв. Така
определеното възнаграждение е съобразено с предвидения размер определен в разпоредбата
на чл. 8 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 501489-
0125297/26.03.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на
НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 ал. 1 от АПК, ЦУ на НАП,
да заплати на С. И. 2018“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„К.В.“ № 2, вх. „Б“, ет. 1, ап. 13, представлявано от управителя Г. И., сторените в
производството разноски в размер на 350 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ
ОБЛАСТ в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5