Определение по адм. дело №1485/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и 159 от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Ц. В. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, против писмо изх. № КИ-Ч-22-10158/25.07.2022г., издадено от председателя на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което П. е уведомен, че по повод подадено от него заявление, на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в следствие извършена проверка е открит документ за него от органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Иска се от съда да осъди Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисия/ да унищожи намерения документ за принадлежност към органите на Държавна сигурност, отнасящ се до него.

Ответната страна – Председател на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в представен писмен отговор вх. № 13039/08.08.2025г., излага доводи, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, във връзка с чл. 59 от АПК, чиято законосъобразност да подлежи на проверка, нито се търси защита срещу неоснователни бездействия по смисъла на чл. 256 от АПК.

Съдът намира, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество, по следните аргументи:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с които се създават права или задължения или непосредствено са засяга права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

Видно от оспорваното писмо, жалбоподателят е инициирал проверка по реда на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в резултат на която е установено, че в един документ има налични данни за събирана за Ц. П. информация от органите по чл. 1 от закона. В хода на посочената процедура се предоставя единствено достъп до информацията, събирана от органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА за заявителя, но по този ред не се извършва проверка за установяване принадлежност към органите по чл. 1 от закона. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е инициирал провеждане на процедура по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА за извършване на проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1. Само и единствено в хода на проведена процедура по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА може да се установи принадлежност на заявителя и свързани с него лица, и то посредством документи, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

В настоящия случай, оспорваното писмо изх. № КИ-Ч-22-10158/25.07.2022г., издадено от председателя на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не притежава характеристиките на индивидуален административен акт /ИАА/ по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като представлява акт, постановен в процедура по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, вследствие извършена проверка за наличие на документи за събирана информация от заявителя от органите по чл. 1 от закона, а не акт, постановен в процедура по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в хода на която се установява принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Това означава, с обжалваното писмо не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, доколкото не е установена негова принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

С оглед на изложеното, разпореждането, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2025г. 14ч., следва да бъде отменено, съответно жалбата, подадена от Ц. В. И. - оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6515 от 17.07.2025г., с което е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2025г., 14ч.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Ц. В. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, против писмо изх. № КИ-Ч-22-10158/25.07.2022г., издадено от председателя на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което П. е уведомен, че по повод подадено от него заявление, на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в следствие извършена проверка е открит документ за него от органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 947/2024 г. по описа на Административен съд град – Пловдив.

Страните да се уведомят за настоящото определение преди датата на осз.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.