Р Е Ш Е Н И Е
№ 430/8.3.2023г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на осми февруари, две хиляди двадесет трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора
Бойка Лулчева разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административно
дело № 3221, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, чрез юрк. Ч., и касационна жалба на А.С.У.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С., против Решение № 1916/28.10.2022 г.,
постановено по АД № 1289/2022 г. на Административен съд Пловдив. Касаторът -
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, обжалва решението в частта, с
която е осъден да заплати на А.С.У., обезщетение в размера над 500 лева до присъдения общ от 1680 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет) за претърпени
неимуществени вреди. Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на
съдебния акт. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне
на касационната жалба на У.. Касаторът - А.С.У., обжалва решението в частта, в
която предявените от него искове по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН, са отхвърлени
и иска същите да се уважат изцяло. Изложени са съображения за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд по отношение на твърденията на ищеца за
липсата на битови условия в Затвор Пловдив, поради което се иска отмяната на
съдебното решение и постановяването на друго, с което исковата претенция да
бъде уважена изцяло.
По депозираната от А.С.У. касационна жалба е представен
писмен отговор от ГДИН –
гр. София, чрез юрк. Ч., в който се
сочи, че по делото не са събрани доказателства, от които да е възможно да се
направи извод, че У. е претърпял негативни промени, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с условията, при които е пребивавал в Затвора Пловдив.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита решението
на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, предлага да бъде
оставено в сила.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с
доводите и съображенията на страните, Административен съд Пловдив, ХХ състав
приема следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната
от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд - Пловдив се е
развило по исковата молба на А.С.У., с ЕГН **********,***, чрез адвокат С., с
която на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за
заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв. за причинени неимуществени
вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив за периода от 14.11.2020г. до
16.05.2022г., ведно
със законната лихва от 16.05.2022г. (дата на депозиране на исковата молба) до
крайното изплащане. Общата сума от 50 000 хиляди лева се претендира като
обезщетение на неимуществени вреди на ищеца – обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт - при престоя му в Затвора гр.Пловдив, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ през посочения период, и по-конкретно: липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – под 3 кв. м. нетна площ на
човек); лоша хигиена – поради наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; липса
на течаща топла вода; нелекувано заболяване от Хепатит С и непредписване на диета
за него; непредоставяне на предпазни облекла и маски при работата на л.св. в
обособеното производство; непредоставяне на време за престой на открито; липса
на проветрение и чист въздух.
С обжалваното решение Административен съд Пловдив, ХХVІІІ
състав е осъдена ГДИН да заплати на А.С.У. обезщетение в размер на 1680 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди за периодите от 08.01.2021 до 19.01.2021г.; от
22.01.2021г. до 24.01.2021г.; от 26.01.2021г. до 04.02.2021г.; от 10.02.2021г.
до 25.02.2021г.; от 04.03.2021г. до 18.03.2021г.; от 18.06.2021г. до
23.06.2021г.; от 09.07.2021г. до 05.08.2021г.; от 17.08.2021г. до 18.08.2021г.;
от 22.11.2021г. до 28.11.2021г.; от 03.12.2021г. до 06.12.2021г.; от
09.12.2021г. до 16.12.2021г.; от 17.12.2021г. до 29.12.2021г.; от 05.01.2022г.
до 28.03.2022г. и от 12.04.2022г. до 14.04.2022г. в Затвора-Пловдив, ведно със
законовата лихва върху тази сума, считано от 16.05.2022 г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил
исковата претенция до пълния ѝ размер от 50 000 лв. за останалите
периоди в обхвата на претендирания от 14.11.2020г. до 16.05.2022г.
Административен съд Пловдив е осъдил ГДИН, да заплати в полза на А.С.У. сумата от 10 лв., представляваща направените
в производството разноски.
За да постанови този резултат, съдът приема за установено, че ищецът е
постъпил в Затвора гр.Пловдив на 08.01.2021г. и е пребивавал там до
16.05.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/, поради което е прието,
че исковата претенция, която е за период от 14.11.2020г. до 07.01.2021г. следва
да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период, лицето
да е било на територията на Затвора-Пловдив. За периодите от 08.01.2021 до
19.01.2021г.; от 22.01.2021г. до 24.01.2021г.; от 26.01.2021г. до 04.02.2021г.;
от 10.02.2021г. до 25.02.2021г.; от 04.03.2021г. до 18.03.2021г.; от
18.06.2021г. до 23.06.2021г.; от 09.07.2021г. до 05.08.2021г.; от 17.08.2021г.
до 18.08.2021г.; от 22.11.2021г. до 28.11.2021г.; от 03.12.2021г. до
06.12.2021г.; от 09.12.2021г. до 16.12.2021г.; от 17.12.2021г. до 29.12.2021г.;
от 05.01.2022г. до 28.03.2022г. и от 12.04.2022г. до 14.04.2022г., при престоя
на ищеца в Затвора гр. Пловдив, съдът приема за недоказано от страна на
ответника, че е осигурил минимална жилищна площ на ищеца за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“.
При пребиваването на У. *** в периодите от 20.01.2021г. до 21.01.2021г.;
на 25.01.2021г.; от 05.02.2021г. до 09.02.2021г.; от 26.02.2021г. до
03.03.2021г.; от 19.03.2021г. до 17.10.2021г., от 24.06.2021г. до 09.07.2021г.,
от 06.08.2021г. до 16.08.2021г., от 19.08.2021г. до 16.09.2021г., от
14.11.2021г. до 21.11.2021г., от 29.11.2021г. до 02.12.2021г., от 07.12.2021г.
до 08.12.2021г., от 30.12.2021г. до 04.01.2022г., от 29.03.2022г. до
11.04.2022г., от 15.04.2022г. до 16.05.2022г., не се установява ГДИН да е
извършила незаконосъобразни действия и бездействия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът е приел, че администрацията на ГДИН е осигурила поддържане на
хигиената и чист въздух в спалните помещения, предоставяне на работещите лишени
от свобода на работно облекло и периодичното им снабдяване с маски и ръкавици,
предоставяне на време за престой на открито изцяло съобразено с упражняването
на трудова дейност от страна на ищеца. По отношение на оплакванията на ищеца,
касаещи здравословното му състояние е прието, че липсват доказателства за
наличието на оплаквания от такова естество от страна на ищеца, съответно и няма
доказателства да са му били изписани лекарства или диета, които да не са му
осигурявани в Затвора-Пловдив. Не се установява нечовешко и унизително
отношение. За основателни са приети оплакванията за наличие на дървеници и
хлебарки през разглеждания исков период, предвид непредставянето от страна на
ответника на доказателства за договаряне и изпълнение на такива дейности.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в
мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел, че по отношение на уважената
част от исковите претенции са налице всички изискуеми материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на
затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължението да
осигурят на лишения от свобода достатъчно жилищна площ, с оглед изискването на
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. От тези фактически бездействия А.С.У. безспорно е
претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка
и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни
правни изводи за претъпени неимуществени вреди. Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неспазване изискването на
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за част от периодите на пребиваване в местата за
изтърпяване на наказанието.
Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД
съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на
увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на
увреждане, съобразявайки го с нормативноустановените изисквания. Съдът е
съобразил присъдената законна лихва с ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС и така
заявеното от ищеца.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател У., че от страна
на първоинстанционния съд не са съобразени събраните по делото гласни доказателства.
Видно е от мотивите на оспорваното решение, че съдът е приел за основателни
оплакванията на ищеца за пренаселеност в спалните помещения по пребиваване на
ищеца, както и за наличието на дървеници и хлебарки в същите – обстоятелства,
посочени и от свидетеля. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон. В мотивите на обжалваното решение съдът се е позовал на практика на
ЕСПЧ.
Неоснователно е искането на касационния
жалбоподател – ГДИН, за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите
на съда за размера му, съответстват на правилната преценка на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им въздействие върху ищеца, предвид
условията на пренаселеност в помещенията, в които е пребивавал. Първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви за процесните периоди, полагаемата се жилищна
площ и доказателствената тежест на страните. Според оборимата презумпция,
въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до
доказване на противното, което в случая не било проведено успешно от ответника
за част от исковите периоди за пренаселеността на килиите. При определяне на
размера на обезщетението, съдът е преценил характера на деянието, естеството на
увреждането и степента на претърпените морални страдания с оглед личността на
ищеца, както и времето на престоя на ищеца при тези условия и е определил
справедлив размер на присъдените обезщетения. Изводите в тази насока са
правилни и обосновани. По тези съображения, настоящият съдебен състав на
касационната инстанция преценява като обоснован и верен решаващия извод на
съда.
По изложените съображения не са налице посочените в
касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано,
съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При този краен извод разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1916/28.10.2022 г., постановено по АД
№ 1289/2022г. по описа на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.