Определение по дело №466/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260141
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 19 декември 2020 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20201400200466
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                               Председател: Веселка И.

 

с участието на секретаря Галина Емилова и прокурора Камелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдията Веселка И. ЧНД № 466 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Г.Б.Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Г..

Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Заедно със служебния защитник-адв.М.М., поддържат молбата и правят искане Г. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Осъденият Г.Б.Г. търпи общо увеличено наказание по ЧНД № 406/2020 г. по описа на РС-Лом, формирано на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 и чл.24 НК по съвкупност от присъди по НОХД № 479/2019 г. и по НОХД № 500/2019 г. и двете на РС-Лом, в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Началото на наказанието е на 25.02.2020 г., когато осъденият е постъпил в Затвора гр.Враца. Към датата на произнасяне на настоящото определение - 11.12.2020 г., от това наказание той е изтърпял 1 година и 4 месеца, от които 9 месеца и 16 дни фактически, а от работа 2 месеца и 18 дни. Остатъкът за изтърпяване е 3 месеца и 26 дни.

От изложеното е видно, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода Г.. От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения възлиза на 97 точки, в рамките на високите стойности. Дефицити при него са били наблюдавани в зоните: криминално минало, нагласи, взаимоотношения, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, умения за мислене. Рискът от рецидив е останал непроменен, а рискът от вреди за обществото е среден, обуславя се от криминалното минало и многобройните му осъждания за користни престъпления, измама, отправяне на заплахи за убийство, склоняване на непълнолетно лице от женски пол към развратни действия и шофиране след употреба на алкохол. Този риск е насочен към всички членове на обществото. Рискът от вреди за пенитенциарните служители и лишените от свобода е среден, а за самия него е нисък.

От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в Затвора гр.Враца Г. е бил награждаван един път на 20.10.2020 г. с "писмена похвала". Спазва правилата и предвидените ограничения в ЗИНЗС и не е наказван. Има толерантно отношение към служителите и останалите лишени от свобода.

Осъденият полага безвъзмезден доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС в мебелния цех на затвора; успешно е завършил специализирана групова програма "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл.343б НК", проведена за периода 15.10.2020 г. до 26.10.2020 г.

Според доклада поведението на осъдения в последния период от изпълнение на наказанието показва, че няма трайни нагласи за позитивна промяна. Склонен е да омаловажава собствената си отговорност и принос за извършените престъпни посегателства, търси вината в другите, не осъзнава напълно своите дефицити, разпознава проблемите си, но ги решава по неадекватен начин и е склонен да повтаря грешките си.

Констатирано е, че отношението на осъдения Г. към плана на присъдата е само отчасти положително. Изпълнява заложените в него цели и задачи, но те не са изпълнени в пълен обем. За изпълнение на поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата е предложено корекционната работа с него да продължи в посока осъзнаване на собствените дефицити и постигане на траен стремеж за положителна промяна.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Г. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на Г. е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.

Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Г.Г. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив-97 точки, които са във високия диапазон и са непроменени за изминалия период от време, което навежда на извод за наличие на реална опасност от криминален рецидив и причиняване на вреди. Съдът съобрази и дефицитните зони при осъдения, които са същите, както и в началото на неговото наказание и от които е видно, че той не осъзнава адекватно наличните си проблеми, омаловажава извършеното и  търси оправдание в околните, злоупотребява с алкохол, който е отключващ фактор за извършване на престъпленията и не полага достатъчно усилия за преодоляване на утвърдения престъпен модел на поведение /индикатор за което са настоящите му осъждания за няколко престъпления в условията на съвкупност, както и предишните му осъждания и пребиваване в затвора/. Данните в докладите и досието на осъдения Г. навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му-участието му в образователни и трудови дейности, но тя е колеблива и неустойчива. Ето защо корекционната работа с него следва да продължи интензивно в оставащия срок на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно Г.Г. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г.Б.Г., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, определено като общо по ЧНД № 406/2020 г. по описа на РС-Лом, с остатък 3 месеца и 26 дни.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: