Решение по дело №227/2019 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е № 187

 

гр. Търговище, 03.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 227 по описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „Лисец“ ЕООД - гр. Омуртаг, представлявано от управителя Х. Х., действащ чрез процесуален представител адв. И. срещу решение № 260/04.09.2019 на директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 190025-022-0069824 от 12.08.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище. Жалбоподателят чрез процесуален представител твърди, че наложените мерки не са съобразени с материалния закон и процесуалния закон. По подробно изложени съображения иска отмяна на мерките.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна, се представлява от процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата. Счита, че мярката е правилно адресирана и е с годно материално-правно основание.

След преценка на събраните по делото релевантни доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

С оспореното решение № 260/04.09.2019 на директора на ТД на НАП - Варна е отхвърлена жалбата на „Лисец“ ЕООД гр. Омуртаг срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 190025-022-0069824 от 12.08.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Търговище. Административният орган е приел, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на материални основания за това и е отхвърлил жалбата срещу него.

С процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки са наложени обезпечителни мерки – запор върху вземане от трето задължено лице – Агенция по заетостта, за сумата от 4121.02лв. Мотивите за налагане на мерките се свеждат до следната констатация – ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2019г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Търговище в размер на 51703.98лв., от които главница 46738.68лв. и лихви 4965.30лв.

От събраните по делото доказателства и данните в търговския регистър се установява, че „Лисец“ ЕООД гр. Омуртаг има 50 % участие ДЗЗД „Жилищна сграда ул. „Палаузов“ № 8 – ЛЦ – 2016“.  Другите 50 % са на „Адапт“ ЕООД.

С ревизионен акт № Р – 03002518007325-091-001 от 04.06.2019г. , издаден на ДЗЗД „Жилищна сграда ул. „Палаузов“ № 8 – ЛЦ – 2016“, са установени задължения за плащане на ДДС за данъчни периоди 01.07.2017г. до 31.07.2018г. в размер на 112 527.26лв. главница. Срещу дружеството жалбоподател има образувано изпълнително дело №  *********/2019г.

От справките за публичните задължения на „Лисец“ ЕООД към 13.08.2019г. се установява, че към тази дата „Лисец“ ЕООД има непогасени публични задължения за ДДС въз основа на ревизионен акт № Р – 03002518007325-091-001 от 04.06.2019г. в размер на 51703.98лв., от които главница 46738.68лв. и лихви 4965.30лв.  

От справките за публичните задължения на „Лисец“ ЕООД към 14.10.2019г. се установява, както следва: Към 14.10.2019г. „Лисец“ ЕООД има непогасени публични задължения за ДДС въз основа на № Р – 03002518007325-091-001 от 04.06.2019г. в размер на 39 922.10лв. главница и 5 489.98лв. лихви или общо 45412.08лв., т.е. част  от установените с ревизионния акт задължения са погасени – общо в размер на 6 291.9лв.  

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 195 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на публичното вземане. Обезпеченията се налагат с постановление на публичния изпълнител.

При тази правна рамка съдът приема, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При постановяването му не се установиха съществени процесуални нарушения. Материалната законосъобразност на акта следва да се преценява към момента на неговото постановяване. Преди всичко съдът приема, че дружеството жалбоподател може да е адресат на обезпечителна мярка за половината публични задължения на ДЗЗД „Жилищна сграда ул. „Палаузов“ № 8 – ЛЦ – 2016“, в която „Лисец“ ЕООД гр. Омуртаг има 50 % участие като основание за този извод е нормата на чл. 9, ал.2, изречени второ от ДОПК. Ревизионен акт № Р – 03002518007325-091-001 от 04.06.2019г. на ДЗЗД „Жилищна сграда ул. „Палаузов“ № 8 – ЛЦ – 2016“ е годно изпълнително основание.

Решението не е съобразено с материалния закон, тъй като постановлението за налагане на обезпечителни мерки е необосновано - не е обоснован по никакъв начин изводът, че събирането на данъци ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Формалното посочване в едно изречение, че ще се затрудни събирането на бъдещо вземане не е достатъчно, за да се наложи обезпечение. Този извод следва да е мотивиран и основан на обективна преценка на конкретно посочени обстоятелства. Този порок не може да се поправи с излагането на мотиви в решението на директора на ТД на НАП, пред който постановлението на публичния изпълнител е оспорено или чрез излагането на съображения в тази връзка от страна на процесуалния представител на ответника в рамките на съдебното оспорване на мярката. Това е така, тъй като преценката за наличие на обезпечителна нужда следва да се прави към момента на налагане на мярката и то на база конкретно посочени обстоятелства. Още по-малко мотивите на публичния изпълнител могат да се предполагат от съда. В случая публичният изпълнител формално е посочил, че без мярката събирането на данъци ще се затрудни. Формалното посочване на основания за налагането им не изчерпва задължението на публичния изпълнител да мотивира постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Обезпечителните мерки са форма на сериозно засягане на икономическата сфера на всеки правен субект и те трябва да бъдат налагани при стриктно спазване на законовите изисквания за тяхната допустимост, което предполага да бъдат мотивирани.

По тези съображения съдът приема, че решението на Директора на ТД на НАП – Варна е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а наложените обезпечителни мерки следва да се отменят, на основание чл. 197, ал. 3, поради това, че не са спазени изискванията за тяхното налагане.

Предвид изхода на делото следва да се постави на обсъждане претенцията за присъждане на разноски по делото от страна на жалбоподателя. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 50лв. – платени за държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 197, ал. 3, съдът

РЕШИ:

            ОТМЕНЯ решение № 260/04.09.2019 на директора на ТД на НАП – Варна по жалба на „Лисец“ ЕООД – гр. Омуртаг, представлявано от управителя Х. Х..

ОТМЕНЯ обезпечителните мерки, наложени с постановление изх. № С 190025-022-0069824 от 12.08.2019г. на  публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна, офис Търговище.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да плати на „Лисец“ ЕООД – гр. Омуртаг, ул. „Патриарх Евтимий“ 26, представлявано от управителя Х. Х. разноски по делото в размер на 50лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: