Решение по адм. дело №246/2025 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 1697
Дата: 21 октомври 2025 г.
Съдия: Силвия Мичева-Димитрова
Дело: 20257160700246
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1697

Перник, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА
   

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20257160700246 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. във връзка с чл.99 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по Жалба вх. № 1219/20.05.2025 г. на „ДАНА БЪЛГАРИЯ“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Столична община – район Подуене, ул. Владайска река, № 8, ет.3, представлявано от управителя Е. Д. Й., чрез адв. Е. О. от САК, срещу Решение № 110/24.04.2025 г. на Общински съвет Р., прието с Протокол № 4/24.04.2025 г., в частта с която по отношение на изброените в него поземлени имоти е отменено Решение № 292/26.11.2024 г., взето с Протокол № 17 от същата дата, с което е продължен срока на предварителното съгласие, дадено от Общински съвет Р. на „**“ ООД с Решение № 63/28.03.2023 г. по Протокол № 3/28.03.2023 г. Иска се прогласяване на неговата нищожност, евентуално отмяната му като незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.

Жалбоподателят сочи, че в оспорената част Решение № 110/24.04.2025 г. на Общински съвет Р., прието с Протокол № 4/24.04.2025 г., е нищожно, тъй като е постановено в недопустимо развило се производство по чл.99, т.1 от АПК - образувано след изтичане на 3-месечния срок по чл.102, ал.1 от АПК, както и защото не е инициирано от компетентен административен орган, каквото е изискването на закона. В условията на евентуалност се иска отмяната на решението като незаконосъобразно с твърдения, че не съдържа никаква фактическа и правна обосновка, при липса на конкретни основания и в пряко противоречие със Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и с Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕД и 2003/30/ЕО.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Е. О. от САК, който поддържа жалбата и направените с нея възражения и искания, излага и допълнителни аргументи.

Ответникът по жалбата – Общински съвет Р., представляван от председателя С. К., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Перник, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства и съгласно чл.168 от АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 63/28.03.2023 г. по Протокол № 3/28.03.2023 г. Общински съвет Р. е дал предварително съгласие за учредяване на възмездно право на строеж, на основание чл.37, ал.4, т.4 от ЗОС, във вр. с чл.62, ал.2 от ЗЕ – без търг или конкурс в полза на „**“ ООД – [населено място] за изграждане на фотоволтаични електроцентрали /ФтЕЦ/ на електрическа подстанция, на индустриална система за съхранение на електроенергия, както и на прилежаща техническа инфраструктура за присъединяване на ФтЕЦ към електропреносната мрежа високо напрежение върху подробно описани в т.1 поземлени имоти, от които 8 /осем/, находящи се в [населено място], общ. Р. и един поземлен имот, находящ се в [населено място] село, общ Р.. Със същото решение /по т.2/ е дадено предварително съгласие да се промени предназначението на поземлените имоти, описани в т.1, за изграждане на обекти на техническата инфраструктура – фотоволтаични електроцентрали с цел производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и прилежащата им инфраструктура. Определен е срок на валидност на предварителното съгласие от 24 месеца. Решението е влязло в сила на 20.04.2023 г.

С Решение № 292/26.11.2024 г., взето с Протокол № 17/26.11.2024 г., Общински съвет Р. е удължил срока на валидност на предварителното съгласие, дадено с горепосоченото решение, с още 24 месеца, считано от датата на първоначално дадения срок за имотите по т.1.

Решение № 292/26.11.2024 г., взето с Протокол № 17/26.11.2024 г., не е оспорено и е влязло в сила на 10.12.2025 г.

На 13.03.2025 г. в Общински съвет Р. е постъпила Докладна записка вх. № С-68/13.03.2025 г. от К. И. – общински съветник. С нея е направено предложение за възобновяване на административното производство по издаване на Решение № 292/26.11.2024 г., взето с Протокол № 17/26.11.2024 г., като се вземе решение за неговата отмяна.

С Решение № 68/27.03.2025 г. по Протокол № 3, на основание чл.103, ал.1 от АПК, Общински съвет Р. служебно е конституирал като страна в производството по възобновяване „**“ ООД – [населено място]. На дружеството е определен двуседмичен срок за даване на отговор по искането за отмяна.

В определения срок, срещу Докладна записка вх. № С-68/13.03.2025 г. е подадено Възражение вх. № ОС-78/10.04.2025 г. от „**“ ООД – [населено място]. Изразено е становище за недопустимост на възобновяването на производството по чл.99, т.1 от АПК като се сочи, че искането е направено след изтичането на срока по чл.102, ал.1 от АПК и то от лице, което не притежава необходимата активна легитимация за това. Доводите във възражението не са възприети, поради което на 17.03.2025 г. е разпоредено да се изискат становища от постоянните комисии „Местно икономическо развитие, общинска собственост и инвестиционна политика“, „Устройство на територията, строителство, транспорт, гори, земеделие и екология“ и „Бюджет и финанси“ към ОбС – Р.. С протоколи от 22.04.2025 г. всяка от комисиите е разгледала посочената докладна записка и е изразила становището си, като всички са направили предложение да бъде отменено Решение № 292/26.11.2024 г., взето с Протокол № 17.

На 24.04.2025 г. е проведено заседание на Общински съвет Р.*, на което е разгледана Докладна записка вх. № С-68/13.03.2025 г. на общинския съветник К. И. и становищата на горепосочените постоянни комисии. След проведено поименно гласуване е взето Решение № 110/24.04.2025 г. по Протокол № 4/24.04.2025 г. С него е отменено частично Решение № 292/26.11.2024 г., взето с Протокол № 17 от същата дата, като е прието последното да остане в сила само по отношение на един, подробно описан, поземлен имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предметът на настоящото съдебно производство е очертан от заявеното искане за прогласяване нищожността на Решение № 110/24.04.2025 г. по Протокол № 4/24.04.2025 г. То е обявено на официалния уеб сайт на община Радомир на 05.05.2025 г., но това обстоятелство не е от значение, доколкото съгласно чл.149, ал.5 от АПК предявяването на искане за прогласяване на нищожност не е обвързано със срок. Необходимо е обаче оспорващият да има правен интерес, което в случая е така, тъй като жалбоподателят е пряко засегнат от оспорения административен акт.

С оглед на горното, жалбата въз основа на която е образувано производството, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съображенията са следните:

Съгласно чл.146, вр. чл.168 от АПК съдът следва да провери дали административният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Според съдебната практика, нищожност е налице когато сме изправени пред пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. В останалите случаи порокът материална законосъобразност води до унищожаемост.

Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че той изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава привидност, че съществува, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предметът на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци, обуславящи невалидност на административния акт.

Оспореното в настоящото производство Решение № 110/24.04.2025 г. по Протокол № 4/24.04.2025 г. е взето от Общински съвет Радомир, който на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, в изпълнение на правомощията си по чл.21, ал.1 от с.з. приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

С решението е отменен друг акт на ОбС – Р.*, а именно: Решение № 292/26.11.2024 г., взето с Протокол № 17 от същата дата, което не е оспорено и е влязло в сила на 10.12.2025 г., поради което от тази дата нататък се ползва със стабилитет. С издаването му компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва и той не може да издаде друг акт по същия въпрос – чл.27, ал.2, т.1 от АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Ако новото волеизявление на административния орган е направено извън посочените в закона основания, то същото се явява опорочено под формата на нищожност.

Административното производство, което е приключило с издаването на процесното Решение № 110/24.04.2025 г. по Протокол № 4/24.04.2025 г., е проведено по реда на чл.99 и сл. от АПК. Това е допустимо ако се извърши в преклузивните срокове по чл.102 от АПК, които в случая не са спазени. Това е така, защото отмененото с него Решение № 292/26.11.2024 г., взето с Протокол № 17, е влязло в сила на 10.12.2025 г. и тримесечния срок по чл.102 от АПК е изтекъл на 10.03.2025 г., а производството по чл.99, т.1 от АПК е започнато на 27.03.2025 г. по силата на Решение № 68 от същата дата на ОбС – Радомир, прието с Протокол № 4/27.03.2025 г.

Като правилно и основателно се приема и възражението на жалбоподателя относно липсата на активна процесуална легитимация на инициатора на проведеното производство, както и твърдението му, че това е довело до издаването на нищожен административен акт.

Разпоредбите на чл.100 и чл.101 от АПК ясно и категорично очертават кръга на лицата, които имат право да подемат инициатива за възобновяване по реда на чл.99, т.1 от АПК, а именно: административния орган, съответния прокурор или омбудсмана, а в случаите по чл.99, т.2 – 7 – страна в производството, както и лице, спрямо което административният акт има сила, макар то да не е било страна в производството.

Конкретното производство се е развило след като общинският съветник К. И. е подал Докладна записка вх. № С-68/13.03.2025 г., а той не е сред лицата по чл.100 и чл.101 от АПК. Липсата на компетентност на сезиращото лице на собствено основание сочи на извод за съществено и непоправимо опорочаване на проведената процедура и липса на компетентност на ОбС – Радомир за произнасяне по повдигнатия въпрос.

Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира, че искането на „**“ ООД – [населено място] е основателно и следва да бъде уважено, тъй като Решение № 110/24.04.2025 г. по Протокол № 4/24.04.2025 г. на Общински съвет Радомир е нищожен административен акт, постановен в недопустимо развило се административно производство по реда на чл.99 и сл. от АПК.

При този изход на правния спор и предвид направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените такива по делото в размер на 1850,00 лв. /хиляда осемстотин и петдесет лева/, от които: 50,00 лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса, и 1800,00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства, че същите са действително направени, както и списък по чл.80 от ГПК.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 110/24.04.2025 г. на Общински съвет Р., прието с Протокол № 4/24.04.2025 г., в частта с която по отношение на изброените в него поземлени имоти е отменено Решение № 292/26.11.2024 г., взето с Протокол № 17 от същата дата, с което е продължен срока на предварителното съгласие, дадено от Общински съвет Радомир на „**“ ООД с Решение № 63/28.03.2023 г. по Протокол № 3/28.03.2023 г.

ОСЪЖДА Общински съвет Радомир ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Столична община – район Подуене, ул. Владайска река, № 8, ет.3, направените по делото разноски в размер на 1850,00 лв. /хиляда осемстотин и петдесет лева/, от които: 50,00 лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса, и 1800,00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

 

Съдия: /п/