Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна,
01.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД № 5896 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Й.К. Й. против НП № 23-0000596/01.11.2019 г. на Началник на Областен отдел „АА“ в ГД“АИ“ гр. Варна, с което на основание
чл. 93 ал.1т.1 от ЗАвПр
на лицето е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
В
жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административно-наказателното производство. Сочи се, че в обжалваното НП са изброени няколко разпоредби от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ, което значително е ограничило защитата на
въззивника. Излага се становище, че АНО
е нарушил материалния закон като не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН,
каквито предпоставки са били налице предвид обстоятелството, че непосредствено
след извършване на проверката е проведено обучение на жалбоподателя и е
издадено съответното удостоверение за професионална компетентност. С оглед на
изложеното и предвид липсата на данни за други извършени административни
нарушения при извършване на професионалната дейност на въззивника, се счита, че
деянието е с явно незначителна обществена опасност. Иска се НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 13.08.2019 г.,
около 07.20 ч. на КПП „Панорама“ , по
пътя кк „Златни пясъци“ – Кранево, служители при ОО“АА“ – св. К. и Ю.С.,
спрели за проверка автобус „Форд Транзит“ , кат М2, с ДК№ В 6138 НК,
собственост на превозвача „Т Хотелс“ЕООД, който бил
управляван от въззивника. В хода на проверката, от представените пътен лист № 939437/13.08.2019 г. и Заповед №
0125/01.05.2019 г. на управителя на дружеството –превозвач, било установено, че
се извършва превоз на пътници за собствена сметка по маршрут гр. Добрич – кк
„Златни пясъци“ – гр. Добрич. В хода на проверката въззивникът представил карта
за водач № Р054442, валидна до 09.12.2017 г.. От направената справка в ИА“АА“ е
установено, че на лицето не е издавана карта, валидна към момента на
осъществяване на превоза.
При така установените факти е формиран изводът, че въззивникът е осъществил
нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за което му е
съставен АУАН, въз основа на който е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника на основание чл. 92 ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя – св. К.
и материалите по административно-наказателната преписка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателно постановление № 23-0000596/01.11.2019 г.
на Началника на ОО”АА” гр. Варна е
издадено от компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с оглед
разпоредбата на чл. 92 ал.2 от ЗАвПр. Актът е
съставен от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 92 ал.1 от ЗАвПр.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Съдът счита, че описаното в НП нарушение е
индивидуализирано в необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита
на наказаното лице. Словесното описание на нарушението в НП кореспондира с посочената административно-наказателна
разпоредба, на основание на която е наложено наказанието на превозвача. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП става
достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена имуществената санкция.
Като неоснователни бяха оценени
доводите на въззивника, че в НП са посочени различни материални разпоредби, с
което е нарушено правото му на защита. Видно от съдържанието на НП, се сочи
като нарушена нормата на чл. 2, ар.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, а
останалите посочени разпоредби поясняват изводите на АНО като конкретизират
задължението на водача, произтичащо от нарушената норма.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г., издадена от министъра
на транспорта, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории
и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. На
основание §4 от ПЗР от цитираната наредба, същата е издадена в изпълнение на
чл.7б ал.5 от ЗАвПр.
Разпоредбата на чл.7б ал.1 от ЗАвПр гласи:
„Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E,
D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на
водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5
години.“, според ал.2: „Карта за
квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично
обучение“.
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, към момента на
извършване на проверката, въззивникът е осъществявал в качеството на водач
превоз за собствена сметка, без валидна карта за квалификация на водача. По
отношение на посочената в НП фактическа обстановка, не са изложени възражения и
с депозираната жалба. При така установените факти, съдът намира, че безспорно е извършено от жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл. 2 ал.1 от ЗАвП ,
която е посочила притежаването на цитирания документ като предпоставка за
законосъобразното осъществяване функциите на водач при извършване на посочената
категория превоз.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника въз основа на санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, според която водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Не са налице и предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на извършеното нарушение, доколкото се касае за формално деяние,
осъществяването на което всякога засяга обществените отношения, които е
призвана да гарантира конкретната санкционна разпоредба. В случая конкретната обществена опасност на
деянието се определя от нарушеното
изискване на закона превозът да се осъществява от лица притежаващи съответните познания, придобити чрез посещения на курсове
и полагане на изпит, въз основа на който се издава удостоверение за
професионална компетентност и карта за квалификация на водача. Това условие не е било изпълнено, съотв. твърденията, че водачът е преминал необходимото обучение и е
придобил нужната квалификация впоследствие не влияят върху изводите за
обществената опасност на осъщественото от него деяние към момента на
проверката. В подкрепа на формираните изводи е и обстоятелството, че в т. 2 от
Група 7 от Приложение № 1 на Регламент 2016/403 на ЕПС деянието е квалифицирано
като тежко нарушение.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в съответната санкционна
разпоредба в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000596/01.11.2019 г. на Началник на Областен отдел
„АА“ в ГД“АИ“ гр. Варна, с което на Й.К. Й.
на основание чл. 93 ал.1т.1 от ЗАвПр на лицето е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След
влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: